РЕШЕНИЕ
№ 776
гр. Пловдив, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20255300500874 по описа за 2025 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по ВЖ на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: ***, чрез юриск. К. З.,
пълномощник на ИД против Решение № 261/ 20.01.2025г. по гр.д.№ 6241/ 2024г. по описа на
ПРС – I гр.с., с което е прогласена недействителността на осн. член 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК на сключения между М. А. Ч., ЕГН ********** и БАНКАТА договор за
потребителски кредит № *** от ***г. Жалбата се основава на оплакванията и доводите в
насока на поддържаното становище, че застрахователната премия представлява разход,
който следва да се включи в общите разходи по кредита, при калкулирането им, което не е
прието от РС, въпреки мотивирането му в ОИМ, че кредитополучателят сам е пожелал
ползването на тази допълнителна услуга , а отказът от нея не би повлияло на договора за
кредит, както и да промени условията му. Разходът за нея следва да се включи в ГПР само
ако е задължително условие за сключване на договора. Не се явява обсъдена правната и
финансова характеристика на застраховката като доп.услуга. Поради това се иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на такова, с което се отхвърли изцяло така
предявеният иск.
Постъпил е писмен отговор по ВЖ от М. А. Ч., ЕГН ********** чрез адв. Н. М., с който се
оспорва като неоснователна жалбата, вкл. за това, че съобразно пар.1,т.1 ДР на ЗПК
1
застраховката се вкл. в ГПР ако е задължително условие за сключване на договора, но от
представените доказателства доброволният характер се оборва, изхождайки от текста на т.13
от заявлението –декларация относно сключването на такава групова застраховка, но с
определен посочен застраховател, от което се извежда задължителния й характер. С
обжалваното решение е налице правилно обосноваване и по отношение на останалите
изисквания на ЗПК относно валидността на сключения ДПК. Иска се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски за настоящото производство , съобразно
представено Пълномощно и ДПЗС от ***. Направено е възражение за прекомерност на
разноските за другата страна, в случай, че се претендира такова.
Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, насочена е
против подлежащ на обжалване съдебен акт, като процесуално допустима следва
разглеждането й по същество.
Предявен е от М. А. Ч. от гр.Р., чрез адв. Н. М. М. иск за признаване за установено спрямо
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, *** , че сключеният между тях Договор за потребителски договор №
*** е нищожен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.10, ал.1,2 ЗПК и чл.11, ал.1, т.9 , т.10 и
т.11 ЗПК във вр. с чл.26 ЗЗД. Обстоятелствата, на които се основават доводите за
недействителност на договора се свързват с дефицит в съдържанието на погасителния план
към него, наличието на неяснота най-малко видовете и размера на елементите, които
включва като главница, лихви и каква част от застраховката се погасява с вноската; не е
пояснено какви компоненти са включени в ГПР, каква е неговата структура и как се
формира същия; ГПР следва да включва всички разходи по договора, като в конкретния
случай липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР в размера му от 49,78 %;
бланкетното му посочване не дава възможност да се проверят индивидуалните компоненти и
дали съответства на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, като следва да е посочено не само
цифровото изражение какъв ГП от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, а изчерпателно да бъдат посочени всички разходи. Клаузата за заплащане на
застраховка е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, уговорена във вреда на потребителя,
води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя,
предвид размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка.
При постановяване на обжалваното от кредитодателя решение на районния съд са
установени като основателни доводите в ИМ на кредитополучателя за недействителност на
договора за потребителски кредит на посочените от ищеца основания при констатиране на
посочените в процесния договор параметри: размер на отпуснатия кредит 6 500 лв, общ
размер на застрахователната премия 2 757,11 лв, застраховка BANK пакет 3 сметка-479,53
лв, застраховка BANK пакет 3 кредит + сметка – 2277,58 лв, при посочен общ размер на
кредита 9 257,11 лв, с ГЛП 41,12 % , ГПР – 49,78 % и съобразно това общата дължима сума
от потребителя – 18 996,96 лв. Доказателство за неяснотата на потребителския договор, вкл.
по отношение на действителния размер на годишния процент на разходите, който следва да
дава яснота за потребителя относно цената на кредитната услуга на кредитодателя, а именно
каква цена следва да заплати за предоставения в заем финансов ресурс, е установена и чрез
2
депозираното заключение на в.л. Б. В. по ССчЕ , по което се установява, че при включване
на определените в договора застрахователни премии в общ размер на 2757,11лв като разход
в ГПР то същият би бил в размер на 68,02 %.
В тази връзка именно са и доводите на жалбоподателя с възражение за приетата от районния
съд недействителност на ПК на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с оспорване
на това, дали застрахователната премия представлява разход, който следва да се включи в
общите разходи по кредита, съответно при калкулирането на ГПР. Доводът на
жалбоподателя дали сключването на застраховка е задължително условие или не за
получаване на кредита и дали потребителят сам е пожелал сключването й, е несъстоятелен,
доколкото принципно преценката за неравноправния характер на такава клауза, водеща до
значително оскъпяване на кредита поради поемане на разходи в значителен размер във
връзка с неговото сключване, води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните във вреда на потребителя, в насока на която е и съдебната
практика на СЕС, вкл. с изрично произнасяне по поставения въпрос от жалбоподателя дали
процесния разход следва да се включи в ГПР. Така именно освен постановеното решение на
Съда на ЕС от 21.04.2016г по дело С-377/14 , така и актуалното Решението на СЕС от 21
март 2024г. по дело С-714/22 постановява, че понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и
които са известни на кредитора с изключение на нотариалните /такси/; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по специално застрахователни премии
, също се включват , ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаването на кредита или получаването му при предлаганите
условия. Настоящият случай е именно такъв доколкото с комплекта информационни
документи на потребителя за сключване на договора за ПК е предоставена в бланкетен вид
за оформяне и съгласие за сключване на определена по вид застраховка с конкретен
застраховател чрез жалбоподателя като застрахователен посредник, което налага извод, че
това съставлява условие за сключване на потребителския договор, което изключва
доброволния характер на услугата и съответно придобива задължителен характер. С оглед
на това въззивният съд намира, че в случая е налице именно посочената хипотеза, съобразно
посоченото Решение на СЕС от 21 март 2024г. по дело С-714/22 за неравноправност на
договора поради включване на допълнителните разходи за застрахователни премии при
неустановен доброволен характер за това и предпоставка за значително неравновесие в
правата и задълженията на страните по договора във вреда на потребителя.
По гореизложеното следователно ВЖ се явява неоснователна, а обжалваното решение ще се
потвърди като правилно.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените за
настоящата инстанция разноски по Списък по чл.80 ГПК в размер на 950 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 пр. I ГПК, въззивният съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение с рег.№ 261/ 20.01.2025г. по гр.д.№ 6241/ 2024г по описа
на ПРС – I гр.с.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, *** да заплати на М. А. Ч., ЕГН: ********** сумата 950 лв
/ деветстотин и петдесет лева/ - разноски за адв. възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4