Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.09.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Красимира Георгиева и с
участието на прокурор Стоев от СГП, като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 7448 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск, предявен от „В."
ЕООД, ***, ЕИК ******** против Н.С.НА
Р.Б., с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, за присъждане на сумата от 89 543.93 с ДДС,
представляваща имуществена вреда, причинена за периода 01.08.2015 г. -
31.12.2016 г. от прилагането на режим за ценообразуване, който е в нарушение на
правото на ЕС - чл. 16 ХОПЕС, чл. 20 ХОПЕС, чл. 21 ХОПЕС, чл. 63 ДФЕС,
Директива 2009/72/ЕО, Директива 2009/28/ ЕО, принципите на предвидимост и
защита на оправданите правни очаквания, които вреди представляват разликата между гарантираната преференциална
цена за изкупуване на електроенергия по договор, сключен с „ЧЕЗ Електро
България" АД и цената, определена в §18 от ПРЗ на ЗИДЗЕ, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 23.07.2020 г., до
датата на окончателното плащане.
Ищецът твърди, че вследствие на приета от
ответника в качеството му на законодателен орган нормативна уредба - §18 от ПРЗ на
ЗИДЗЕ, която противоречи на
норми на общностното право -16 ХОПЕС, чл. 20 ХОПЕС, чл. 21 ХОПЕС, чл. 63 ДФЕС,
Директива 2009/72/ЕО, Директива 2009/28/ ЕО, както на принципите на
предвидимост и защита на оправданите правни очаквани, е претърпял имуществени
вреди в размер на исковата сума.
Излага, че има качеството на производител на електрическа енергия
от възобновяеми източници (ВИ) и е собственик на фотоволтаична централа ФЕЦ
„ВАТКОМ", находяща се в землището на село Илинден, община Хаджидимово,
област Благоевград, с мощност 75 kW. Централата била изградена със средства по Програма за
развитие на селските райони за периода 2007- 2013, Мярка 312. Държавен фонд
„Земеделие“ е предоставил 70% от одобрените и реално извършени разходи на
основание Договор № 01/312/00077/02.03.2012 и Заявление за подпомагане по
проект № 01/312/00077 от 29.01.2009 г.
Фотоволтаичната централа била
въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-724/13.07.2011 г.
Дружеството продава произведената от централата енергия на „ЧЕЗ Електро
България" АД, на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 137/ 05.08.2011г.,
която към момента на сключване на договора е била 699.11 лева/мВтч без ДДС и по
която е продавана произведената от централата енергия до 01.08.2015 г. Изкупуването
на електроенергията се осъществявало ежемесечно, на основание протоколи за
произведена електрическа енергия и фактури и се изплащало по сметка на „В."
ЕООД, в срок до 15-то число на месеца, следващ отчетния период.
В исковата молба се сочи
още, че с § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 56/ 2015 г. в сила от 24.07.2015
г. се приели нови изкупни цени за заварените от ЗЕВИ централи, включително и по
отношение на тази, която е собственост на ищеца, които нови цени „ЧЕЗ Електро България" АД започва да прилага,
считано от 01.08.2015 г. Новата изкупна цена, според твърденията на ищеца, е в
размер на 106. 14 лв./мВтч. без ДДС, което представлява разлика с първоначално
договорената цена с повече от 658 %.
В резултат на посоченото драстичното намаляване на изкупната цена в пряка
и непосредствена последица от прилагането на нормата на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, ищецът твърди да е претърпял значителни вреди в размер на
сумата от 89 543.93 лева с ДДС за периода 01.08.2015 г. - 31.12.2016 г.
В исковата молба се излагат и твърдения, че с приемането и прилагането
на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ е допуснато сериозно нарушение на правото на Европейския
съюз, обективирано в Хартата на
основните права на европейски съюз /ХОПЕС/ и в частност на чл.
16/установяващ свободата на стопанска инициатива/, чл. 20 /установяващ
равенството пред закона/ и чл. 21 /регламентиращ забраната на всяка форма на
дискриминация/; чл. 63 ДФЕС, Директива 2009/72/ЕО, Директива 2009/28/ ЕО и принципите на предвидимост и защита на
оправданите правни очаквания.
Моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, като претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл.
131 ГПК и след предоставената му възможност ответникът Н.С.НА Р.Б. оспорва иска като недопустим, а
при условията на евентуалност като неоснователен. Изтъква доводи, че не е
пасивно легитимиран да отговаря по ищцовата претенция, тъй като националната
правна уредба не предвиждала възможност да бъде ангажирана отговорността му във
връзка с осъществяваната законодателна дейност. Сочи, че единствено Конституционния съд
може да контролира законодателната дейност на институцията, а процесуалния ред
по ЗОДОВ за реализиране на отговорност не променял това конституционно
закрепено положение. Отговорността следва да се търси от държавата, а не от
неин национален орган.
Евентуално – в случай, че съдът
намери иска за допустим, оспорва същия като неоснователен. Поддържа, че не са
налице твърдените нарушения на норми на чл. 16 ХОПЕС, чл. 20 ХОПЕС, чл. 21
ХОПЕС, чл. 63 ДФЕС, Директива 2009/72/ЕО, Директива 2009/28/ ЕО, нито на
принципите на предвидимост и защита на оправданите правни очаквания. Излага подробни
възражения в тази посока, като се позовава на практика на СЕС, съдебна практика
на Софийски градски съд и Решение № 5 от 11.05.2017 г. по
конституционно дело № 12/2016 г. на Конституционния съд на РБ, с което е
постановено, че не е налице
противоконституционност на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, както и че с приемането му не
е нарушен чл. 63 ДФЕС.
Оспорва да са налице елементите от
фактическия състав на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на
правото на ЕС. Сочи също, че и други държави-членки на ЕС са предприели
реформиране на начина на подпомагане частните производители на електрическа
енергия.
Излага доводи, че промяната на
покупната цена е заложена в договора, сключен между ищеца и „ЧЕЗ Електро
България“ АД, поради което ищецът не може да претендира разликата между двете
цени. Изтъква, че наличието на облигационната връзка съобразно с клаузите на договора
изключва противоправността, тъй като за да е противоправно деянието, не трябва
да има съгласие за увреждане на ищеца.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност на основание чл. 110 ЗЗД за периода преди 15.10.2015
г.
Претендира разноски.
Контролиращата
страна – СГП, чрез прокурор Стоев,
поддържа в хода по същество
становище за неоснователност на предявения иск и моли да бъде
отхвърлен.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори по делото и се установява
от писмени доказателства на л. 13 – л.
16, че ищецът В."
ЕООД, ЕИК ******** е собственик на фотоволтаична централа ( ФЕЦ ), намираща се в поземлен имот
с идентификатор 005042, местност „Лялевско“ в землището на с. Илинден, община
Хаджидимово, с площ от 3.005 декара и номинална мощност от 72 kW. Централата е изградена с предоставена безвъзмездна
финансова помощ в размер на 70% от одобрените и реално извършени разходи по
договор № 01/312/00077 от 02.03.2012 г., сключен с Държавен Фонд
„Земеделие“ за отпускане на финансова
помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. ( ПРСР ), подкрепена от Европейския
Земеделски Фонд за Развитие на Селските Райони ( ЕЗФРСР).
Изграденият ФЕЦ е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с договор за
присъединяване на обект на Производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа № 1087674
Р200015532, сключен на 04.12.2009 г. на
основание чл. 116 от Закона за енергетиката, чл. 57, ал. 1 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, чл.
13, чл. 14 и чл. 15 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни
източници и биогоривата / ДВ, бр. 49/07/.
Посочените обстоятелства се
установяват от приобщените към доказателствената съвкупност договори на л. 31 и сл. и л. 34 и сл. от делото.
В качеството си на производител на
електрическа енергия от ФЕЦ, ищецът „В.“ ЕООД сключва на 05.08.2011 г. договор
за изкупуване на електрическа енергия № 137/05.08.2011 г. с „ЧЕЗ Електро
България“ АД в качеството му на Краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно
чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от представения по
делото договор, купувачът „ЧЕЗ Електро България“ АД се задължава да заплаща на
продавача „В.“ ЕООД количеството закупена електрическа енергия ежемесечно, по
преференциална цена от 699.11 лева за мВтч без ДДС, която е в сила и се прилага
до изтичането на срока на договора. Уговорено е, в случай на промяна на
действащото законодателство в резултат на която се променя договорената
преференциална цена, страните се съгласяват същата да бъде актуализирана в
съответствие със законодателните промени.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза ( ССчЕ ),
което съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно, се установява,
съобразно с проверената при ищцовото дружество счетоводна информация и въз
основа на подробно описаните и проверени от вещото лице документи,
че през процесния период от 01.08.2015 г. – 31.12.2016 г. от ФЕЦ „Ватком“ са
фактурирани и платени по банковата сметка на дружеството от „ЧЕЗ Електро
България“ АД суми в общ размер на 16 028.12 лева с ДДС. Произведената от
електроцентралата и платена електроенергия за посочения период е 125 841 kW/ч. За платените суми са издадени фактури и са
редовно осчетоводени от ищеца. Според заключението на вещото лице, разликата в
цената, установена с подписания договор
изкупуване на електрическа
енергия № 137/05.08.2011 г. в размер на 699.11 лева за мВтч без ДДС, и цената
от 106.14 лева за мВтч, установена с § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ за процесния
период, е общо в размер на 89 543.91 лева с ДДС.
Не се спори по делото, че е била
приета разпоредбата на § 18, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение
на Закона за енергетиката (ЗИДЗЕ), обн. в ДВ бр. 56/2015г., в сила от 24.07.2015
г., според която, за производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална
или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за
подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от
възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон,
които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно
регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Съгласно § 18, ал. 2,
производителите по ал. 1 в срок до 31 юли 2015 г. привеждат договорите за
изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик
или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1. Съгласно
чл. 3 на § 18 след изтичане на срока по ал. 2 общественият доставчик или
съответният краен снабдител изкупуват произведената електрическа енергия по
цените, предвидени в ал. 1. Тази алинея 3 се прилага и в случаите на
неизпълнение на задължението по ал. 2. Съгласно § 18, ал. 5 за производителите
на електрическа енергия от възобновяеми източници по ал. 1 не се прилагат
разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници. След изтичане на
срока на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 от Закона за енергията от
възобновяеми източници преференциални цени не се предоставят.
При така
установена фактическа
обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. с чл. 63 ДФЕС, по реда на който се ангажира
извъндоговорната отговорност на Държавата за вреди от нарушения на общностното
право, допуснати от национални органи.
Фактическият
състав на обективната отговорност на Държавата включва следните три кумулативни
предпоставки: дали твърдяното нарушение е на правна норма, предоставяща права
на частно - правни субекти; дали нарушението й е достатъчно съществено и явно,
и дали съществува пряка причинна връзка между нарушението и вредата. На
нарушение на правна норма се приравнява и несъобразяването с практиката на СЕС
по тълкуването и прилагането на
съответната норма от общностното право.
Съдът, след преценка на подробно
обсъдената доказателствена съвкупност по делото намира, че не е допуснато от
ответника Н.С.очевидно, флагрантно
нарушение на общностното право, обективирано в Директива 2009 / 28 / ЕО, Директива
2009/ 72 / ЕО; чл. 16 ХОПЕС;
чл. 20 ХОПЕС, чл. 21 ХОПЕС, нито е налице нарушение на принципа на
пропорционалност, на правна сигурност и на оправдани правни очаквания.
Ищецът основава исковете си на
твърдения за допуснати от ответника съществени нарушения на посочените норми на
правото на ЕС, осъществени чрез приемане на § 18 от ПЗР на Закона за изменение
и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИДЗЕ ), обн. ДВ, бр. 56/2015 г.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4
на Конституцията на Р.Б. / КРБ /, съответствието на законите с правото на
Европейския съюз и другите международни договори, по които Р.Б. е страна може
да бъде преценявано и от Конституционния съд, чието решение е окончателно и
задължително за всички (чл. 14, ал. 5 и 6 на Закона за Конституционния съд). В процесния случай, с Решение № 5 от
11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г., Конституционният съд на Р.Б. е отхвърлил
искането на четиридесет и девет народни представители от 43-то Н.С.за обявяване
на противоконституционност и за установяване на несъответствие с чл.63 от
Договора за функциониране на Европейския съюз на §18, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4
и ал. 5 от ПРЗ на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката
(обн., ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.). В
решението си, Конституционният съд е приел, че не е налице несъответствие на
оспорената в искането законова разпоредба с чл.63 ДФЕС. За да достигне до този
извод, КС е съобразил, че целите на ЕС в сектор енергетика, така както са
определени в чл. 194 (1), Дял IV (Свободно движение на хора, услуги и
капитали), глава „Енергетика“, включват и гарантиране на функционирането на
енергийния пазар, обезпечаването на енергийната сигурност, както и
насърчаването разработването на възобновяеми източници. Преференциалните цени за енергия от възобновяеми източници са тип мярка за насърчаване производството на
енергия от такива източници, за постигане на посочените цели, която в сравнение
с други схеми за стимулиране, предвидени в Директива 2009/28, е непазарно
ориентирана. Според практиката на ЕК и СЕС тя е държавна помощ и като всяка
държавна помощ създава селективно икономическо предимство за нейните получатели
и крие потенциална заплаха да наруши конкуренцията и да бъде несъвместима с
общия пазар, освен ако не е предвидено друго в Договорите (чл.107 (1) ДФЕС).
Относно твърдението, че са
налице легитимни правни очаквания на субектите в обхвата на §18, ал.1 ПЗР
ЗИДЗЕ, в специфичния контекст на
държавната помощ, КС се е позовал на делото Essent Netwerk Noord (дело C-206/06
Essent Netwerk Noord [2008]), по което СЕС приема, че с понятието „намеса чрез
държавни ресурси“, в чл.107(1) ДФЕС, е предвидено да бъдат обхванати и
предимствата предоставени посредством публична или частна организация,
определена или учредена от държавата, за да прилага схемата за помощи, наред с
пряко предоставените от държавата“. Такава
е и позицията на ЕК в редица решения за преценка съвместимостта на схемите за
подпомагане с изискванията по чл. 107(1) ДФЕС - т.н. решение на ЕК от 2011 г.
относно мярка държавна помощ за енергоемките индустрии - Австрия No C 24/2009
(ex N 446/2008); решение на ЕК от 2016 г., за схемите за подпомагане на
производителите на енергия от ВИ в Чешката република (SA.40171 (2015/NN),
28.11.2016, C(2016) 7827 final – т. т. 75 - 80 и т.135).
Контролът върху държавната
помощ се осъществява от ЕК (чл.108 ДФЕС), която има широка дискреционна власт в
тази материя като нейните решения подлежат на съдебен контрол в съответствие с
фундаменталния за правото на ЕС, и националния правен ред на държавите –
членки, принцип на върховенството на правото. ЕК може, включително, да отмени предварителната нотификация за
определена категория държавна помощ (Регламент (ЕС) № 651/2014 на ЕК за
обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в
приложение на членове 107 и 108 ДФЕС, ОВ на ЕС, L 187/1 - Регламент (ЕС) №
651/2014; Регламент на Съвета (ЕС) № 734/2013г. за изменение на Регламент (ЕО)
№ 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора
за ЕО.
С решението си Конституционния съд
е приел, на следващо място, че
позоваване на легитимни очаквания по конкретното дело е неоснователно. Обосновал е в тази връзка, че конституционната закрила се разпростира по
отношение на обосновани правни очаквания, отчел е спецификата на режима на
предоставяне на преференциални цени в страната за определена част от
стопанските субекти в сектор енергия от възобновяеми източници, до промяната с
оспорения §18 ПЗР ЗИДЗЕ, както и съобразно с
изискването очакванията на инвеститорите да бъдат формирани с дължимото
внимание и да са разумни, при дадените обстоятелства.
С
Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г. на Конституционният съд по задължителен начин е установено съответствието на правната
норма с изискванията на конституционните принципи, с целите на закона и
изискването за правна предвидимост и правна сигурност, както и с изискването
ограничения в правата да се установяват само при спазване принципа на
пропорционалност. Установено е
съответствието с правото на ЕС - чл.63 от Договора за функциониране на
Европейския съюз; Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2009г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и
за изменение и впоследствие за отмяна на Директива 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО,
която задължава държавите - членки да насърчават производството на енергия от
възобновяеми източници.
Конституционният съд е посочил, че очакванията на правните субекти
да не се променя законодателството не са конституционно защитени, особено
когато става дума за уредба на непазарни механизми при условията на ясна цел за
изграждане на конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС. Промените, въведени с §18 от ПЗР
ЗИДЗЕ, преследват легитимната цел да предотвратят неадекватно високата
финансова тежест, която се поема от потребителите на електроенергия. Държавната интервенция в разходите на
обществото чрез ограничаване на мерките за подпомагане, когато икономическата
ситуация го изисква, е социално оправдана, освен в случаите на очевидна
нерационалност на законодателните промени, основание за констатиране на каквато
в случая, Конституционният съд не е
намерил. Ако се запази
помощта с преференциални цени на нивото до промяната, има реален риск тя да
бъде непропорционална на целите на самия ЗЕВИ, както и на целите според
европейската правна рамка в сектора.
В Закона за енергетиката ( ЗЕ
) се съдържат специални правила за
насърчаване енергията от възобновяеми източници. Българската държава прави
избор в полза на преференциалните цени като схема за насърчаване на енергията
от възобновяеми източници наред с помощта чрез инвестиции за изграждане,
прилагана и от значителна част от държавите в ЕС. Тази схема търпи последователни промени. Същественото е, че със
ЗИДЗЕ /ДВ бр.56/24.07.2015г./ се свежда до минимум прилагането на една
непазарно ориентирана схема за подпомагане производството на енергия от
възобновяеми източници и се прави решаваща стъпка за преодоляване на прякото
финансиране с публичен ресурс.
Възприетото от Конституционния
съд по категоричен начин опровергава доводите на ищеца за противоречие на §18
от ПЗР ЗИДЗЕ с правото на ЕС.
За пълнота следва да се посочи, че с
приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ не е налице
ограничаване на движението на капиталите в хипотезата на чл. 63 от ДФЕС, тъй като от една страна с тази норма не се
засягат вече предоставените помощи при изграждането на електроцентралите,
произвеждащи електрическа енергия от възобновяеми източници, а от друга – се
запазва преференциална цена при изкупуване на произведената електрическа енергия,
макар и по-ниска от първоначално определената.
Не е допуснато съществено
нарушение на чл. 16 ХОПЕС с
приемането на оспорения § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Нормата на чл.
16 прокламира свобода на стопанската инициатива, която е призната в
съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. Закрилата,
която член 16 дава, включва свободата да се упражнява икономическа или
търговска дейност, свободата на договаряне и свободната конкуренция, видно от
разясненията относно този член, които съгласно член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52,
параграф 7 от Хартата трябва да се вземат предвид при нейното тълкуване ( решение от 22 януари 2013 г., Sky
Österreich, C-283/11 ).
Свободата
на договаряне по смисъла на член 16 от Хартата включва по-конкретно свободния
избор на икономически партньор, както и свободното определяне на цената за
конкретна услуга (решение от 20 декември 2017 г.,
Polkomtel, C-277/16
. Съобразно с клаузата на чл. 11, ал. 2
от договора за изкупуване на електрическа
енергия № 137 от 05.08.2011 г., сключен между ищеца „В.“ ЕООД и „ЧЕЗ Електро
България“ АД, в случай на промяна на действащото законодателство в резултат на
която се променя и договорената преференциална цена между страните по договора,
то страните се съгласяват същата да бъде актуализирана съобразно със
законодателните промени. Предвид съдържанието на посочената уговорка се налага
извода, че правото на свободно договаряне, установено с чл. 16 от Хартата не е
накърнено. Не са налице доказателства, ангажирани по делото, въз основа на
които да се заключи, че ищецът е бил
лишен от възможността да реши дали да приеме условията на договора или не. Следователно
цитираната клауза представлява
достатъчно ясно указание за ищцовото дружество, че съответните насърчения могат
да бъдат изменени или отменени.
Следва да се посочи и решение на СЕС от 15.04.2021 г. по съединени
дела C-798/18 и C-799/18, постановено по преюдициално запитване, с което е
прието, че член 3, параграф 3, буква а) от
Директива 2009/28
и членове 16 и 17 от Хартата, тълкувани в светлината на принципите на правна
сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и член 10 от
Енергийната харта допускат национална правна уредба, която предвижда намаляване
или отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от слънчеви
фотоволтаични инсталации, предоставени по-рано с административни решения и
потвърдени с ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези инсталации
и публично дружество.
Разпоредбата на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ няма дискриминационен
характер и приемането й не е извършено в нарушение на чл. 20 и чл. 21 от ХОПЕС. Наличието на безвъзмездна финансова помощ
при изграждане на ФЕЦ при успоредното съществуване на механизъм за подпомагане на производството на
електроенергия от възобновяеми източници чрез задължително изкупуване по
преференциални цени и дългосрочни договори за изкупуване на произведената
електроенергия при фиксирана преференциална цена, не отговаря на изискванията,
произтичащи от чл. 26, § 6 на Регламент ( ЕО ) № 1975/2006 и чл. 24, § 5 на Регламент ( ЕС ) № 65/2011.
Възможността за т. нар. "двойно подпомагане" – чрез предоставяне на
средства за изграждане на производство и чрез гарантиране на високи изкупни
цени от това производство, всъщност поставя останалите правни субекти в
неравностойно положение както с оглед финансовата тежест, която следва да
понесат, така и с оглед конкурентноспособността им. Гарантираните от държавата
и непроменени до края на срока на договора високи изкупни цени, биха дали за
продължителен период от време огромно икономическо предимство на първоначално
финансираните за изграждане на мощности централи пред останалите производители на енергия от фотоволтаични
централи.
Твърденията на ищеца, че § 18 от
ПЗР на ЗИДЗЕ не защитава легитимни очаквания на собствениците на ФЕЦ, тъй като промяната в регламентацията не е била
предвидима, а засегнатите от нея лица в качеството си на предпазливи и
съобразителни икономически оператори не са разполагали с достатъчно данни, за
да предположат последващото законодателство в разрез с всякаква икономическа
логика, също не могат да се споделят
като основателни.
Както вече се посочи, предвид
клаузата на чл. 11, ал. 2 от договора от 05.08.2011 г., ищцовото дружество не
може да е имало очакване за срока на
договора за изкупуване на произведената електрическа енергия да не се предприемат никакви изменения
в нормативната уредба. Такова очакване не може да бъде правно гарантирано, нито
може да бъде изведено от европейската правна уредба, нито от нормалната
търговска практика. Продажната цена на свободния пазар се променя съобразно
търсенето и предлагането, т. е. зависи от динамиката на пазара. При регулирания
пазар, факторът, който влияе на цените е промяната в обществените отношения. От своя страна обществените отношения са в
непрекъсната динамика и е необходимо тяхното регулиране във всеки момент,
когато е налице значителна промяна. Ето защо не са налице основания да се
приеме, че е оправдано очакването на ищеца тези регулирани и първоначално
установени в някакъв размер продажни цени да останат непроменени десетилетия.
Действително § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ въвежда
по-ниски изкупни цени, но само в рамките на регулирания пазар, като тези цени
остават преференциални спрямо останалата част от регулирания пазар и спрямо
свободния такъв, с което продължават да изпълняват стимулираща функция. По тази
причина не е допуснато и нарушение на поети задължения на държавата, разписани
в Директива 2009/28/ЕО Поддържането
на регулиран пазар, в който държавата гарантира преференциални цени / независимо
от размера им/, прилагането на мерки за подпомагане на бизнес инициативи за
създаване на централи за производство на енергия са показател, че държавата
изпълнява задълженията си като член на ЕС, разписани в европейското право. С
посочената Директива е зададена обща европейска цел за стимулиране на
производството на енергия от възобновяеми източници, но не са разписани
конкретни задължения към държавите, които следва да изпълнят за постигане на
тези цели. Приетото изменение с § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ не противоречи на
принципите, заложени в Директива 2009/28/ЕО.
Налага се предвид изложеното
изводът, че приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ не е извършено в нарушение на
норми на общностното право, а за да се подсигури правилното им приложение,
в съответствие с принципите на пропорционалност, ефективност и лоялно
сътрудничество, установени с договорите.
Съобразно с горните мотиви
предявения осъдителен иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. с чл. 63 ДФЕС, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗОДОВ е неоснователен и не
следва да се уважава.
По разноските:
На
ищеца при този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани.
На ответника Н.С.на Р.Б. се
следват разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, определени по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, в размер на 450 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В."
ЕООД, ***, ЕИК ******** против Н.С.НА Р.Б., иск с правно основание чл. 2в, ал.
1, т. 2 ЗОДОВ, за присъждане на сумата
от 89 543.93 с ДДС,
представляваща имуществена вреда, причинена за периода 01.08.2015 г. -
31.12.2016 г. от прилагането на режим за ценообразуване, който е в нарушение на
правото на ЕС - чл. 16 ХОПЕС, чл. 20 ХОПЕС, чл. 21 ХОПЕС, чл. 63 ДФЕС,
Директива 2009/72/ЕО, Директива 2009/28/ ЕО, принципите на предвидимост и
защита на оправданите правни очаквания, които вреди представляват разликата между гарантираната преференциална
цена за изкупуване на електроенергия по договор, сключен с „ЧЕЗ Електро
България" АД и цената, определена в §18 от ПРЗ на ЗИДЗЕ, ведно със
законната лихва върху главницата от 23.07.2020 г. - датата на исковата молба,
до окончателното плащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, „В." ЕООД, ЕИК
********, да заплати на Н.С.НА Р.Б., сумата от 450 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: