Р Е Ш
Е Н И Е № 48
Гр. Нови пазар, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 14.01.2020 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 888 по описа на съда за 2019 г. при секретаря Нела Костадинова, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, единият от които във вр. с чл. 52 от ЗЗД – за заплащане на имуществени и неимуществени вреди от престъпление.
Делото е образувано по искова молба вх. рег. № 5216 от 05.07.2019 г., подадена от М.С.Б. с ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощника си адв. Д.С.от *АК, срещу Д.Г.А. с ЕГН ********** ***, с която моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 10000 лв., представляващи обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпения от него стрес, болки и страдания, ведно със сумата от 2211,11 лв. представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 01.05.2017 г. (датата на увреждането) до 05.07.2019 г. (датата на подаване на исковата молба), както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и 190 лв. имуществени вреди от направени разходи, в резултат на извършено престъпление – средна телесна повреда, за което деяние ответникът се признал за виновен и сключил споразумение с прокурора, одобрено от съда с определение по НОХД № 4/2019 г. на НПРС. в исковата молба се твърди, че с деянието ответникът е ударил ищецът по лицето и му избил два зъба, което довело до неколкократни посещения при лекари, много болка, и са направени разходи.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа така предявения иск изцяло. Излага аргументи касателно основателността на иска досежно неговия размер. Счита, че по делото безспорно са доказани вредите, които случилото се е нанесло на психичното състояние на ищеца, поради което искът се явява изцяло основателен. Обръща внимание, че показанията на доведените от ответника свидетели са противоречиви и не отговарят на обективната истина. Позовава се на задължителността на влязлата в сила присъда по НОХД № 4/2019 г. на НПРС. моли съда да уважи иска изцяло.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с който се оспорва иска по размер. Твърди, че на въпросната дата, фактите, които са се осъществили са различни от твърдените в исковата молба. Твърди, че деянието му е било провокирано от арогантното и неуважително поведение на ищеца, който след това го напсувал и на майка. Тъй като бил в близки отношения с майка си, това много афектирало и реагирал. Счита, че иска е неоснователни и относно исковете за имуществени вреди, тъй като няма доказателства, че се е наложило да прави разходи за гориво предвид това, че в съдебно-медицинското удостоверение е записано, че е от гр. Ш.. Освен това счита, че тези разноски са твърде завишени относно необходимото гориво за път за тези прегледи. Моли искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска. Счита, че в случая е имало противоправно поведение от ищеца, който е напсувал ответника на майка многократно, с което предизвикал гнева на А.. По-късно ищецът сам извикал ответника да се разправят, поради новите псувни по адрес на майка му, ответникът ударил ищецът веднъж. По тази причина счита, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, който с действията си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В писмените бележки е изложено, че счита искът за основателен до размера от 4000 лв. с оглед нанесените вреди, които следва да се намалят с 30 % заради съпричиняването.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От писмените и гласни доказателства по делото се установява, че ищецът М.С.Б. и жената, с която живеел на съпружески начала – св. К.Д., живеели в с. Х., общ. Н.. На 01.05.2017 г. посетили селски празник в с. Р. по покана на техен приятел – св. Н.А.. След организираните от Община Н. спортни детски мероприятия, хората от селото и техните гости насядали на приготвени маси около стадиона и започнали да консумират донесени от тях храна и напитки. Ищецът употребил известно количество алкохол, но без да прекалява.
След приключването на детските състезания в стадиона влязъл ответникът Д.А., тогава на 17 г., с колата на майка си и започнал да обикаля стадиона и да дрифтира. При извършване на тази дейност се вдигнала пушилка, което подразнило мнозина от гостите на селския празник, които освен това се страхували да не пострадат децата, които продължавали да тичат около масите и на стадиона, но никой не направил нищо. Ищецът се обадил на сина на общинския кмет, за да се оплаче, но последният отказал да се занимава със случая. Тогава М.Б. отишъл до колата управлявана от Д.А. и се опитал да го убеди да преустанови действията си. Между двамата възникнал спор, тъй като ответникът не считал, че ищецът има правото да му прави забележка. Двамата се разделили без да уредят спора.
Около 1-2 часа след тази случка, ищецът станал от масата си и се отправил към близката горичка, за да се облекчи по малка нужда. След него тръгнал и Д.А.. Тогава св. К.Д. се притеснила, че ответникът ще търси да възобнови спора си с Б. и помолила св. Н.А. да ги последва и да се увери, че Б. няма да бъде нападнат.
Тогава ответникът настигнал ищеца, ударил го по лицето, при което Б. паднал на земята, а А. продължил да го удря – веднъж-два пъти, когато бил издърпан от дотичалите хора.
В тази връзка – относно случилото се между ищецът и ответника – съдът кредитира изцяло показанията на св. К.Д. и св. Н.А., тъй като техните показания са логически и последователни, докато показанията на св. Б.Ш.и св. С.С.не съвпадат с изводите от писмените доказателства по делото, които са категорични, че ударите са били повече от един (има нанесени вреди на места, които не могат да бъдат оставени от един единствен удар), а и не съвпадат с данните от присъединеното ведно с НОХД № 4/2019 г. на НПРС досъдебно производство.
В резултат на нанесените удари на ищецът са причинени следните увреждания – кръвонасядане на горния и долния клепач на дясното око и дясното подочие с леко изразен оток на подочието, кръвонасядане и лек оток в областта на носния корен, разкъсно-контузна рана на горната устна, разположена срещу първи зъб горе в дясно, силно куксирани са двата централни долни резци, палпаторна болезненост на седалището. Двата луксирани зъба се наложило да бъдат извадени, тъй като нямало възможност да бъдат запазени. Това затруднявало дъвченето и говореното. Направени му били две рентгенографии – на 02.05.2017 г. и на 03.05.2017 г. – едната на зъбите (която струвала 25 лв.), а другата на носните кости (струваща 15 лв.). Наложило се да посещава гр. Ш. за лечение на зъбите, за снабдяване със съдебно удостоверение (което струвало 35 лв.) и др. От доказателствата по делото могат да се установят с категоричност 4 пътувания на ищеца от с. Х. до гр. Ш. – на 02, на 03, на 04 и на 05.05.2017 г. На първите две дати са му правени двете рентгенографии, посочени по-горе, а нас другите две дати е ходил при зъболекар и при съдебен лекар. За други пътувания до гр. Ш. няма доказателства по делото. Неоснователно е възражението на ответника, че в съдебно-медицинското удостоверение пише, че пострадалият живее в гр. Ш., поради което пътни разноски не му се дължат. По делото безспорно от всички свидетелски показания се установи, че ищецът живее в с. Х.. Съдебно-медицинското удостоверение няма удостоверителна сила за този факт. По делото е представено доказателство и за извършена рентгенография на 05.02.2019 г., но няма данни това да е свързано с причинената две години по-рано травма.
От показанията на св. К.Д. и св. Н.А. се установява, че инцидентът е оказал влияние върху психичното състояние на ищецът. Той се затворил и по-рядко излизал сред хора, ограничил силно социалните си контакти. Възстановяването от болката отнело около 2-3 седмици, но психичното му състояние се възстановило доста по-късно. Поради липсата на зъбите обаче за неопределен период от време се затруднява говоренето и дъвченето и възстановяването на тези функции става само с възстановяване на функциите на зъбите От назначената и изцяло кредитирана СМЕ се установява, че това ще бъде скъпоструващо и продължително.
За извършеното ответника Д.Г.А. деяние се е признал за виновен в престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК по НОХД № 4/2019 г. на НПРС и е сключил споразумение с НПРП.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свое виновно действия или бездействие. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. По силата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По делото безспорно се установи, че ответникът е нанесъл няколко удара на ищеца. С одобреното споразумение по цитираното по-горе дело ответникът се е признал за виновен в престъпление причиняване на средна телесна повреда. Влезлият в сила съдебен акт по наказателното дело е задължителен за съда по въпроса дали деянието е извършено, кой го е извършил и какво е наказанието. Поради това и на основание чл. 52, във вр. с чл. 45 от ЗЗД той отговорят спрямо ищеца за понесените от него неимуществени вреди от престъплението. Нещо повече, той отговаря дори и за неимуществените вреди от тези наранявания, които тъй като са по-леки от средната телесна повреда, се поглъщат от нея и не са съставомерни от гледна точка на наказателното право. От значение за гражданския иск е и психологичната травма, която нанесените телесни увреждания са причинили на пострадалия, а не само непосредствените болки и страдания. Ответникът отговаря на основание чл. 45 от ЗЗД и за причинените имуществени вреди.
В резултат на гореописаното престъпление, пострадалият е преживял болки и стрес, които са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си, са неизмерими с пари. Затова размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче, не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които се взеха предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения и други. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно негативните преживявания, преживени от увредения вследствие на деянието, но в случая следва да се включат и измененията от личностен тип, до които е довела причинената на лицето травма.
Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетен пострадалия, едва след като се установи, че действително е претърпял такива вреди, което се установи недвусмислено по делото. От вида и характера на причинените от ответника увреждания се налага изводът, че ищецът е претърпял значителна болка и стрес, непосредствено от самото нараняване. Не по-малко сериозни се оказват последиците за психиката на пострадалия. По делото безспорно се установи, че за доста дълъг период от време той не се е справил с психическата травма. Настоящият съдебен състав не споделя извода на процесуалния представител на ответника, че е налице съпричиняване. Нищо в установената фактическа обстановка, изложена подробно от съда по-горе, не показва подобно нещо.
Настоящият съдебен състав все пак споделя извода на процесуалния представител на ответника, че този размер на нанесените неимуществени вреди е прекомерен. Причинената на ищеца психическа травма продължава за доста дълъг период от време, поправянето на нанесената телесна повреда изисква скъпо и продължително лечение. Все пак съдът намира, че претенцията на ищцата за 10000 лв. е прекомерна. Предвид установените по делото факти, нанесените увреждания, претърпените болки и стрес, съдът счита искът за основателен до размера от 7000 лв. В останалата част искът за неимуществените вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). Причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). По тази причина искането за присъждане на законната лихва върху главницата за неимуществените вреди от 01.05.2017 г. до 05.07.2019 г. е основателно за размера от 1547,78 лв. върху главницата от 7000 лв.
Искът е частично основателен и доказан и относно имуществените вреди, тъй като от доказателствата по делото се доказаха само следните разходи – две рентгенографии – на 02.05.2017 г. и на 03.05.2017 г. – едната на зъбите (която струвала 25 лв.), а другата на носните кости (струваща 15 лв.), издаване на съдебно-медицинско удостоверение за сумата от 35 лв. и 4 пътувания на ищеца от с. Х. до гр. Ш. – на 02, на 03, на 04 и на 05.05.2017 г. С оглед разпоредбите на Наредбата за командировките в страната и с оглед представените доказателства за закупено гориво, за едно от пътуване от с. Х. до гр. Ш. и обратно до с. Х. са необходими разходи в размер на 17,28 лв. За 4 пътувания тези разноски възлизат на 69,12 лв. Всички посочени разноски (пътните и тези за медицински разходи) възлизат на 144,12 лв. Тази сума следва да бъде възстановена на ищеца, а в останалата част до пълния предявен размер от 190 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид извода на съда за частична основателност на иска и с оглед направените искания за произнасяне досежно разноските, съдът намира следното: В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от иска. Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 630 лв. От тях в тежест на ответникът следва да бъдат присъдени 441,57 лв. Предвид частичната неоснователност на исковете и направеното искане за присъждан ена разноски в полза на ответника, то ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски, съразмерно н отхвърлената част от исковете, т.е. сумата в размер на 251,25 лв.
Освен това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на НПРС сумата от 347,68 лв., представляващи държавна такса по делото, от заплащането, на която ищеца е освободен по силата на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Д.Г.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Б. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 7000 лв. (седем хиляди лева), представляващи обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпения от него стрес, болки и страдания, ведно със сумата от 1547,78 лв. (хиляда петстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 01.05.2017 г. до 05.07.2019 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и 144,12 лв. (сто четиридесет и четири лева и дванадесет стотинки), представляващи имуществени вреди от направени разходи, в резултат на извършено престъпление – средна телесна повреда, извършена на 01.05.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълния предявен размер, както следва: до 10000 лв. за обезщетението за нанесени неимуществени вреди, до 2211,11 лв. мораторна лихва за същия период и до 190 лв. за имуществени вреди от направени разходи.
ОСЪЖДА Д.Г.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Б. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 441,57 лв. (четиристотин четиридесет и един лева и петдесет и седем стотинки), представляващи направени от ищеца деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.С.Б. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.А. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 251,25 лв. (двеста петдесет и един лева и двадесет и пет стотинки), представляващи направени от ответника деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Г.А. с ЕГН ********** ***, да заплатИ по сметка на Районен съд Нови пазар сумата от 347,68 лв. (триста четиридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова