Определение по дело №316/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба против решение № 110/25.11.2013 г., постановено от К.йския районен съд по гр.д. № 882/2013 г. по описа на съда, с което предявеният иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД е уважен до размера от 127,40 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2013 г. до окончателното й погасяване. Остатъкът от уважения до пълния предявен размер от 1 000,00 лв. съдът е отхвърлил като неоснователен. Решението се обжалва от ищеца в първоинстанционното производство Р. Т. Л. в отхвърлителната част за сумата от уважения размер от 127,40 лв. до сумата от 334,25 лв. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивникът излага съображения, че решаващият съд не се е съобразил с приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. В жалбата се навеждат и доводи във връзка с произнасянето на първоинстанционния съд в частта относно разноските. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, вместо което да постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен до обжалвания размер. Претендират се разноски. В съдебно заседание въззивникът, чрез упълномощения си процесуален представител, поддържа жалбата.

Ответникът по въззивната жалба – „Е. к. – Й. К., в двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подал отговор на въззивната жалба, чрез упълномощен процесуален представител, в който оспорва жалбата. С отговора не са представени доказателства и не са направени други доказателствени искания. Претендират се разноски. В съдебно заседание, чрез упълномощения си процесуален представител, ответникът по жалбата поддържа отговора. Представя и писмено становище, в което излага доводи относно правилността на атакувания съдебен акт.

К.йският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното К.йският окръжен съд приема, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

По същество съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р. Т. Л. с предявен против „Е. к. – Й. К. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 1 000,00 лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди при ползването на наето помещение за магазин съгласно сключен между страните договор за наем от 01.04.2004 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2011 г. до окончателното погасяване. Ищецът сочи, че помещението се ползвало от А.К. – син на собственика на търговското предприятие на едноличния търговец, страна по договора – Й. К.а. Твърди също, че е предал помещението във вид, осигуряващ нормалната му експлоатация, като впоследствие с негово съгласие били извършени промени – премахване на вътрешната врата, премахване на мивката, изкъртване на плочките около мивката, нова ел. инсталация, като старата била унищожена, а ключовете и контактите – замазани, монтаж на окачен таван, при което била нарушена целостта на мазилката на тавана, монтиране на гипсокартон и стелажи, при което били наранени стените, както и монтаж на външна врата, като старата била свалена. Ищецът твърди, че ответникът е поел ангажимент при прекратяване на договора да възстанови помещението във вида, в който му е било предадено, в противен случай би дължал обезщетение за причинени вреди съгласно чл. 12, ал. 3 от договора за наем. Според твърденията на ищеца след прекратяването на наемното правоотношение на 01.09.2011 г. помещението не било приведено в първоначалния му вид, а при освобождаването му същото било оставено негодно за ползване от друг наемател, поради което следвало да му бъде извършен основен ремонт. Ищецът сочи, че помещението било оставено без външна врата, без монтирана мивка и плочки, без възстановена ел. инсталация, със замазани ключове и контакти, разрушена мазилка на тавана, наранени стени от свалянето на гипсокартона и стелажите и немонтирана вътрешна врата.

В отговора ответникът - „Е. к. – Й. К., не оспорва да е бил сключен процесният договор за наем, както и помещението да се е ползвало от сина на собственика на търговското предприятие на едноличния търговец - А.К.. Ответникът сочи, че при наемането имотът бил в много лошо състояние, бил ползван от ищеца като мокро помещение, мазилката от стените и тавана била паднала поради влага, на входа имало монтирана метална врата, след която се влизало през стандартна дървена врата. Отдясно на вратата имало пластмасова мивка, ел. инсталацията била стара. Ответникът твърди, че при наемането не бил съставян приемо-предавателен протокол. Оспорва твърдението на ищеца за наличие на уговорка след прекратяване на договора помещението да бъде възстановено във вида, в който е било предадено, като твърди да е имало устна договореност за 10-годишен срок на наемното правоотношение, след изтичането на който имотът е следвало да бъде върнат заедно с извършените в него подобрения. Предвид неспазването на уговорения срок от страна на ищеца, ответникът е предал помещението без подобренията. Оспорва се и твърдението имотът да е бил върнат негоден за ползване от друг наемател. Твърди се, че в началото на юни 2011 г. ищецът заявил на А.К., че помещението следва да бъде освободено в най-кратък срок, прекъснал електро- и водозахранването в обекта, поради което намиращата се вътре и охранявана със СОД стока, на стойност над 30 000 лв., била изложена на риска да бъде открадната. Във връзка с последното обстоятелство по молба на К. в продължение на две денонощия служители на СОД – К. охранявали обекта от чужди посегателства. Сочи се, че входната метална врата и пластмасовата мивка са били върнати на ищеца още при извършване на подобренията, а поставените от ответника гипсокартон и ел. инсталация не са били премахнати, а са останали в имота. Самото поставяне на гипсокартон е било нужно с оглед липса на хидроизолация на тавана и прокапването му вследствие на дъжд. От помещението са били взети единствено закупени от ответника движими вещи, както следва: бюро, врата от алуминиева дограма, вътрешна преградна врата, контакти, както и стелажи, заедно с поставени върху тях ел. материали. Сочи, че в имота са извършени значителни подобрения, стойността на които не е заплатена от ищеца, включващи поставянето на нова ел. инсталация, гипсокартон и боядисване на помещението от А.К. и И.Г..

Между страните не е спорно, че по силата на сключен на 01.04.2004 г. договор за наем са се намирали в облигационно правоотношение помежду си, както и че същото е било прекратено едностранно от страна на наемодателя-ищец. Не е предмет на спор и обстоятелството, че през време на действие на договора за наем, със съгласието на ищеца, за сметка на ответника са извършени следните промени в процесния имот: премахване на външна метална врата и монтаж на нова алуминиева, премахване на вътрешна врата и поставяне на нова, премахване на мивка и плочки около мивката и поставяне на нова, замазване ключове и контакти на съществуваща ел. инсталация и поставяне на нова, монтаж на окачен таван, гипсокартон и стелажи. Не се спори и с оглед признанието на ответника в отговора, че при освобождаване на наетото помещение същият е взел външната врата от алуминиева дограма, вътрешната преградна врата и контактите, както и е премахнал монтираните стелажи.

Предмет на спор между страните е обстоятелството дали всички от твърдените от ищеца вреди, изразяващи се в освобождаване на помещението от ответника без външна врата, без монтирана мивка и плочки, без възстановена ел. инсталация – със замазани ключове и контакти, с наранена мазилка на тавана и стените от сваляне на гипсокартон и стелажи, са съществували при приемането на имота, дали се дължат на причина, за която ответникът отговаря, както и техният размер.

В производството е приобщено гр. д. № 321/2012 г. по описа на К.йския районен съд, към което е приложен сключеният между страните договор за наем от 01.04.2004 г. с предмет процесният имот, находящ се в гр. К., ул. „С.С.” №*. В чл. 7 от договора е уговорено задължение на наемодателя да поддържа вещта в състояние, отговарящо на нейното предназначение, като поема разноските за всички повреди, които не са причинени виновно от наемателя или от лица от неговото домакинство и не се дължат на обикновеното потребление на вещта. В чл. 10, ал. 2 и чл. 12, ал. 3 са уговорени съответните задължения на наемателя да заплаща всички разходи, обикновени текущи ремонти и поправки на повреди, свързани с обикновеното потребление на наетата вещ, както и да обезщети наемодателя за вредите, причинени от него, от лица от домакинството му, както и от негови служители или пренаематели, през време на ползване на вещта, доколкото не се дължат на причина, за която същият не отговаря. В чл. 11, ал. 4 от визирания договор е уговорено, че извършването на реконструкции, преустройства и подобрения спрямо наетата вещ могат да се извършват само с писмено съгласие на наемодателя.

Представените от ищеца обяснения на А.К. и О.А. не могат да се ползват в настоящото производство, тъй като по съществото си съставляват възприятия на трети на разглеждания спор лица относно релевантни за същия факти, т.е. свидетелски показания, които обаче не са събрани по предвидения в ГПК ред.

По делото са събрани свидетелски показания на св. А.К. и св. И.Г.. От показанията на първия се установява, че ищецът е спрял тока и водата в помещението, където се намирала стока „за доста пари”. Това наложило поставянето на физическа охрана на обекта и бързото изнасяне на стоката оттам в момент, в който наемодателят не се е намирал в града. При освобождаването на помещението е взета и външната алуминиева врата, закупена от наемателя. От извършените в имота подобрения в същия са останали окачен таван, бордюр пред помещението, ел. инсталация. Намиращите се преди извършване на подобренията в имота желязна дограма, мивка, вътрешна врата и осветителни тела са били предадени на ищеца, поради което е било невъзможно поставянето им в помещението при неговото освобождаване. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са подробни, непротиворечиви и логични. Съдът съобрази обстоятелството, че свидетелят е син на едноличния търговец, страна по процесното правоотношение, с оглед евентуалната му заинтересованост, но тъй като показанията кореспондират и с други събрани по делото доказателствени материали, намира, че следва да им се даде вяра. По отношение на фактите за извършени в имота подобрения, свидетелските показания на св. А.К. са ирелевантни, тъй като направата на подобрения в наетото помещение не е предмет на спор в настоящото производство. Това се отнася и до показанията на св. И.Г., които при разпита си обективира единствено своите възприятия, свързани с извършването на ремонт в процесното помещение. Същият сочи, че не е присъствал, „когато са се изнасяли нещата”, както и че не му е известно „какво се е случило след това с вратите”.

Обясненията, дадени от ответника по реда на чл. 176 от ГПК, не съставляват доказателствено средство, тъй като не съдържат в себе си признание за неизгодни за страната обстоятелства.

От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че размерът на твърдените в исковата молба вреди по единични пазарни цени на строително-монтажните работи (СМР) за м. 09.2011 г. възлиза на 334,25 лв., като отделните СМР са индивидуализирани по вид, количество, обем и стойност и са отразени в изготвените от вещото лице подробна количествена сметка (ПКС) и количествено-стойностна сметка (КСС), съдържащи се в обстоятелствената част на заключението. При разпита на експерта в съдебно заседание същият установява, че при изготвяне на заключението е съобразил средните пазарни цени по каталог от м. 09.2011 г. на „Стройексперт сек”. Наличието на отразените в заключението СМР е установил при извършен оглед на място, разговор с ищеца и показване на съхранявани от последния осветителни тела. На въпроси на съда вещото лице изяснява, че претендираните в исковата молба вреди са отразени в количествено-стойностната сметка по следния начин: „помещение без външна врата” отговаря на т. 13 и 16 от КСС, „без монтирана мивка и плочки” – на т. 5-12, „без възстановена ел. инсталация – със замазани ключове и контакти” – на т. 1-4, „съсипана мазилка на тавана” – на т. 17, „наранени стени от свалянето на гипсокартона и стелажите” – на т. 15, а „немонтирана вътрешна врата” – на т. 14. Размерът на изброените и претендирани от ищеца вреди възлиза на обща стойност от 127,40 лв. (без ДДС) и включва извършването на следните СМР: монтаж на външна таблена врата – 15,93 лв., монтаж тоалетна мивка – 11,28 лв., фаянсова облицовка по стени – 12,39 лв., монтаж на луминисцентно осветително тяло – 20,24 лв., монтаж на аплик /плафониера/ - 8,58 лв., проверка свързване на съществуваща стара ел. инсталация - 8,07 лв., монтаж на ключове и контакти – 4,92 лв., монтаж и свързване на автоматичен ел. предпазител – 10,70 лв., вътрешна варова мазилка по стени и тавани – 6,49 лв., демонтаж облицовка с гипсокартон – 21,86 лв. и поставяне на обикновена панта за врата – 6,94 лв.

По силата на чл. 233 от ЗЗД при прекратяване на облигационното правоотношение наемателят е длъжен да върне наетата вещ, като носи отговорност за причинени на вещта вреди. Приема се, че при липса на уговорено правило наетата вещ следва да бъде върната в състоянието, в която е предадена, като се отчита обикновеното й изхабяване. В тази връзка не се установи от клаузите в процесния наемен договор страните да са уговорили някакво различно от посоченото правило за уреждане на отношенията си. По отношение на отговорността на наемателя за вредите, причинени през време на ползуването на вещта, същата почива на една презумпция за виновно причиняване на вредите, която е оборима чрез обратно доказване, че вредите се дължат на причина, за която наемателят не отговаря. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не се установи констатираните вреди да се дължат на причина, за която ответникът да не отговаря. Въз основа на гореизложеното съдът намира за безспорно доказано, че при напускането на наетото помещение след прекратяване на договора за наем ответникът е причинил имуществени вреди на същото, като е премахнал външната врата от алуминиева дограма, вътрешната преградна врата, контактите на ел. инсталацията, демонтирал е стелажите и мивката. Съдът приема също и че за причиняването на тези вреди ответникът носи отговорност. Установеният по делото размер на претендираните от ищеца имуществени вреди възлиза на 127,40 лв. съгласно приетата съдебно-техническа експертиза. По тези съображения настоящият състав счита, че следва да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение за нанесени през време на ползването на вещта вреди частично - до размера от 127,40 лв., в какъвто размер е бил уважен и от първоинстанционния съд. В тази връзка обжалваното решение на районния съд се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Направеното във въззивната жалба оплакване, че решаващият съд не се е съобразил с приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, е неоснователно. Съдът е съобразил решението си със заключението на вещото лице като е присъдил размера на претендираните от ищеца в исковата молба вреди. Тъй като е обвързан от диспозитивното начало, регламентиращо предмета на делото, както и обема на дължимата защита и съдействие, съдът не може да се произнася по претенции, които не са заявени от страните по делото. В този смисъл няма как съдът да се произнесе по отношение на вреди, присъждането на които не е поискано от ищеца, каквито съставляват посочените в експертното заключение СМР за възстановяване на нарушена вътрешна водопроводна и канализационна инсталация (т. 5-10 вкл. от КСС), както и за поставяне на обшивка с рендосани иглолистни дъски (т. 4 от КСС).

При този изход на делото на въззиваемата страна се дължат своевременно поисканите разноски за въззивното производство в размер на 300,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, чиято направа бе безспорно установена по делото.

По направеното оплакване в жалбата относно произнасянето на първоинстанционния съд по разноските настоящата инстанция не е компетентна да се произнесе, тъй като исканията за допълване и изменение на постановени решения в частта относно разноските следва да се разглеждат по реда на чл. 248 от ГПК и не са предме‗ на въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 110/25.11.2013 г., постановено по гр.д. № 882/2013 г. по описа на К.йския районен съд.

ОСЪЖДА Р. Т. Л., ЕГН *, да заплати на „Е. к. – Й. К., ЕИК *, сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.