Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.05.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На тридесети
март година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
Секретар:
Й. Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 8231 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.557, ал.1, т.2, бук.“а“ от КЗ, във вр. чл.558,
ал.5 КЗ, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба на С.Г.С., ЕГН **********, чрез адв. О.К.,
с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на Г. фонд, да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 26 000 лева – главница, представляваща
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие
на реализирано на 17.06.2016г. ПТП, както и 3 871.13 лева, представляваща
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечението, ведно със
законната лихва от 01.03.2018г. - датата на официалния отказ, направен от Г.
фонд до окончателното изплащане на задължението. Претендират се още сторените
по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар.
Твърди се в исковата молба, че на 17.06.2016г., в гр. Враца, на бул*********,
Й.В.И., при управление на лек автомобил “БМВ 530 Д” с рег.№ В*********,
навлизайки частично в насрещната пътна лента, реализирала ПТП с мотоциклет
„Сузуки УХ 150” с рег.№ *********, управляван от ищеца С.С., който в резултат
на удара получил телесни увреждания.
Навеждат се твърдения, че по повод възникналото ПТП е образувано досъдебно
производство № 592/2016г. по описа на РУ - Враца за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.”б” от НК, като с постановление за прекратяване от
03.10.2017г., наказателното производство е приключило.
Посочва, че
причинените на ищеца физически травми при ПТП се изразяват в открита фрактура
на двете кости на лява подбедрица и обширна кожна рана (деколман) по
предномедиална страна. След инцидента пострадалият е хоспитализиран в МБАЛ
’’Христо Ботев” - Враца, където е наложено медикаментозно лечение, проведена е
оперативна интервенция, при която счупените кости са фиксирани чрез
имплантирана в крайника метална остеосинтеза и периодично са извършвани
хирургични превръзки на раната. Въпреки приложеното лечение и терапия, са
настъпили усложнения - остеомелит, псевдоартроза и кожната рана се оформила
като атонична, което е наложило хоспитализирането му във ВМА - София, Септично
отделение. На 12.05.2017г. пострадалият е претърпял още една оперативна
интервенция, при която е отстранена металната остеосинтеза, имплантирани са
гентамицинови перли, извършен е дебридман и декортикация с остеопластика с
костни кости. На 06.06.2017г. е реопериран, като е ревизирана атоничната рана и
е направена некротомия. В периода 12.06.2017г. - 11.07.2017г. са проведени още
четири оперативни интервенции, след което възстановяването на С.С. е продължило
в амбулаторни условия. На 25.09.2017г. той отново постъпва във ВМА - София за
поредно оперативно лечение - отстраняване на гентамициновите перли имплантирани
в подбедрицата. Изписан е на 11.10.2017г., като месец и половина по-късно е
отново хоспитализиран. На 29.11.2017г. пострадалият претърпява девета оперативна
интервенция, при която е извършена ексцизия на раната на лява подбедрица и
некректомия на част от фасцията на перонеалната мускулатура, дебридман и
кюретаж, като раната е оставена на вторично зарастване. След година и половина,
преобладаващо в болнични условия лечение, възстановяването на С.С. е продължило
в амбулаторни такива посредством извършване на превръзки, медикаментозна
терапия и наложен ограничен двигателен режим, който ищецът и понастоящем
спазва.
Релевира доводи, че през периода на възстановяване пострадалият е изпитвал
значителен битов дискомфорт, защото се е нуждаел от помощ при извършването на
елементарни ежедневни дейности; жизненият му стандарт се е занижил, поради
настъпилата нетрудоспособност и наложилите се разходи във връзка с лечението;
социалните му контакти значително са се ограничили. Продължителността на
възстановителния процес, наличните последици от увредите и необходимостта да се
спазва ограничен двигателен режим са довели до редица отрицателни емоционални
преживявания - отчаяние, тревога, чувство за непълноценност и т.н., които
ищецът продължава да изпитва и до сега.
Освен неимуществени вреди С.С. е претърпял и имуществени такива, в общ
размер от 3 871,13 лева, представляващи направени разходи за лечението му.
Сочи, че към момента на възникване на пътнотранспортното произшествие по
отношение на лек автомобил “БМВ 530 Д” с рег.№ В********* не е имало сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Твърди се, че с молба вх.№
24-01-771/ 29.11.2017г. пострадалия ищец
сезирал Фонда с претенция за репариране на претърпените от ищеца неимуществени
и имуществени вреди. По повод цитираната молба е образувана щета №
210391/29.11.2017г., като с писмо изх.№ 24-01-771/17/28.02.2017г. ищецът бил уведомен, че ответния Г. фонд
отказва изплащане на обезщетение.
Ответникът Г. фонд, в срока по чл.367 ГПК е
депозирал отговор, в който оспорва предявения
иск по основание и размер. Признава, че ищецът е сезирал фонда за
изплащане на обезщетение. Оспорва механизма на ПТП, както и
причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и твърдените травматични
увреждания. В отговора е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, като се твърди, че същия е управлявал
мотоциклет след употреба на алкохол /0,6 %0/ и поради несъобразена с пътните
условия скорост, не е осигурил дистанция с насрещно движещия се автомобил.
Наведено е възражение за прекомерност на исковите претенции. Направено е искане
за привличане на Й.В.И., като трето лице помагач на ответника на осн. чл.219,
ал.1 ГПК.
С определение от з.с.з. на
03.01.2019г. на основание чл.219, ал.1 ГПК Й.В.И. ЕГН ********** е конституирана като трето лице помагач на ответника.
В писмено становище ТЛП – Й.
И. изцяло оспорва предявения иск. Поддържа, че ищецът С. с действията си –
навлизане в насрещното платно с превишена скорост, ограничена с пътен знак, и
управление на МПС след употреба на алкохол, сам е способствалза настъпване на
ПТП и е поставил себе си и нея в невъзможност да предотвратят настъпването на
ПТП. Третото лице помагач оспорва да е имала противоправно поведение и вина за
настъпване на процесното ПТП. Твърди, че наказателното производство е
прекратено.
В о.с.з. проведено на
30.03.2021г., по искане на ищеца С. по реда на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК е
допуснато увеличение на размера на иска за обезщетение на неимуществени вреди от
26 000 лв. на 55 000 лв..
В
открито заседание ищццът чрез адв. Р.П. поддържа предявените искове. Представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК. /лист
306 от делото/
В открито заседание ответникът Г. фонд чрез пълномощника си юрк. Я.оспорва исковете. Представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК. /лист 307 от
делото/
В открито
заседание третото лице – помагач оспорва исковете, чрез пълномощника си адв. Й..
Съдът, след като обсъди направените от
страните доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приетия неоспорен констативен протокол за ПТП рег. №-967000-10404 от 05.08.2016г. на ОД на МВР -Враца и материалите по приложеното
ДП № 592/2016г. по описа на РУ-Враца, се установява, че на 17.06.2016
год. около 23:00 часа в гр. Враца, на бул. „Демокрация“ № 17, е настъпило ПТП
между лек автомобил марка „БМВ“, модел „530“ с рег. № В*********, управляван от
Й. В.И. и мотоциклет марка „Сузуки“ с рег. № *********, управляван от С.Г.С.. В
протокола за ПТП е посочено, че е пострадал С.С., с фрактура на ляв крак. /лист 8 от делото/
С
Постановление от 03.10.2017 год. на РаЙ. прокуратура – Враца, е прекратено
досъдебно производство № 592/2016г. по описа на РУ-гр. Враца, пр.пр. №
1410/2016г. по описа на РП Враца на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК – поради
липса на извършено престъпление. Наблюдаващия разследването прокурор, приел, че
причина за настъпване на конкретното ПТП са неправомерни действия на водачът на
мотоциклет „Сузуки“ с органите за управление, което е довело до неправилно
движение на мотоциклета по платното за движение на пътни превозни средства —
навлизане в насрещното платно с превишена скорост, ограничена с пътен знак и управление
моторно превозно средство след употреба на алкохол, с което водачът на
мотоциклета сам е поставил себе си и водача на лекия автомобил „БМВ 535“ в
невъзможност да предотвратят ПТП. /лист
141-147 от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ № 7959/2016 на МБАЛ
„Христо Бонев“ – гр. Враца, се установява, че С.С. на 38г. е приет в отделението
по травматология на 18.06.2016г. с диагноза: счупване на тялото (диафиза) на
тибията – закрито. В част „Анамнеза“ е отразено, че се касае за пациет
пострадал при ПТП, а в част „обективно състояние“, е отразена открита фрактура
на двете кости на лява подбедрица /3-та степен/, деколман с размери 25/15 см.
На 18.06.2016г. е извършена е оперативна намеса – открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, с настъпило усложнение – суха некроза на кожата с
размери 15/10см. На 24.06.2016г. е изписан от болницата, като е насочен за
долечение, след хирургични интервенции с голям обем. /л. 9-11 от делото/
Видно от Епикриза по ИЗ № 20238 от 2017г. на ВМА
– София, клиника ортопедия и травматология, ищецът С.С. на 12.06.2017 г. е
постъпил в лечебното заведение по повод остеомиелит на лява тибия и голяма
атонична рана на лява подбедрица. Отразено е, че на ищеца са извършени 4
операции – на 13.06.2017г., на 21.06.2017г., 27.06.2017г. и на 06.07.2017г. На
11.07.2017г. е изписан от лечебното заведение с подобрение. Дадени са препоръки
да ходи с помощни средства – 30 дни, и да продължи назначеното му
медикаментозно лечение. /л. 12 от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ № 31774 от 2017г.
на ВМА София, клиника ортопедия и
травматология, се установява, че ищецът С.С. отново е постъпил в болницата на
25.09.2017г., с диагноза „остеомиелитис тибие син“. На 03.10.2017г. е извършена
оперативна интервенция – екстракция на гентамицинови перли, кюрегаж и лаваж. На
11.07.2017г. ищецът е изписан с
подобрение./л.13
от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ № 40618 на ВМА София, Септично отзеление, се установява,
че С.С. е отново е хоспитализиран на 27.11.2017г. с некротични фибрози и голяма
гранулираща рана на лява подбедрица. На 29.11.2017г. е извършена операция, като
на 06.12.2017г. е изписан с дадени препоръки. /л.14 от делото/
Приета е Епикриза по ИЗ № 16701 от
2018г. на ВМА София, клиника „Пластична хирургия и изгаряния“, от която е
видно, че ищецът С. е хоспитализиран на 08.05.2018г. по повод рана на лява
подбедрица. На 14.05.2018г. е извършена операция – екцизио вулнерис, кюретаж./л.94/
Видно от приетата Епикриза по ИЗ № 200712018г. на Военномедицинска
академия – МБАЛ София, С.С. отново е постъпил в лечебното заведение на
03.06.2018г., поради възпалително усложнение. На 08.06.2018г. и на 02.07.2018г.
са извършени две оперативни интервенции, като на 12.07.2018г. е изписан от лечебното
заведение. /л. 96-98 от делото/
Представена
е и Епикриза по ИЗ № 25135 от 2018г. на Военномедицинска
академия – МБАЛ София, установяваща, че на 12.07.2018г. ищецът С. е
хоспитализиран с диагноза „реконваленсценцио, постоператива про фрактурам тибие
син“. Проведена е рехабилитация, проведена е била и антибиотична и
антитромботична профилактика. На 20.07.2018г. са свалени конците и на
20.07.2018г. е изписан с подобрение. /л.
99 -100 от делото/
Видно от ЕР на ТЕЛК № 1099 от от 08.03.2019г.
при МБАЛ „Хр. Ботев“ АД – гр. Враца, на С.Г.С.,
след освидетелстване е определена 75% трайно намалена работоспособност за срок
от 1 година с водеща диагноза: остеомиелит. /л. 157-158 от делото/
По
делото са представени дванадесет броя болнични листи, от които се установява,
че ищецът е бил във временна неработоспособност за периода от 18.06.2016г. до
19.06.2017г. или общо 349 дни. /лист
17-28 от делото/
Приети по делото са писмени доказателства – 40
бр. фактури ведно с фискални касови бонове на лист 39-78, установяващи, че ищецът
С.С. е заплатил общо сумата от 3 865.10 лева за лечение и възстановяване.
За установяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно- следствената им връзка с ПТП на
основание чл. 195 ГПК е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р Б.Б. –ортопед травматолог, неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно. От приетото
заключението на СМЕ се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил :
- открито
многофрагментно счупване /3степен/ на телата на левите голям и малък пищяли;
-
травматичен деколман /отлепяне на кожата/ с размери 25/15 см. по предно-
медиалната повърхност на лявата подбедрица.
Вещото лице д-р Б. Б. констатира, че ищецът С.
е получил следните усложнения:
- кожна
некроза с размери 15/10 см;
- постравматичен
фистулозен остеомиелит на ляв голям пищял;
- некрози на
мускули и фасция на лява подбедрица;
- повторно
счупване на ляв голям пищял. Вещото лице ортопед проследява в СМЕ, че ищецът е
провел многократно болнично лечение, както следва:
- от
18.06.2016 г. до 24.06.2016 г – за период от 6 дни;
- от
12.06.2017г. до 11.07.2017гг. -за период от 29 дни;
- от
25.09.2017 г. до 11.10.2017 г. -за период от 16 дни;
- от
27.11.2017г. до 06.12.2017 г.- за период от 9 дни;
- от
08.05.2018 г. до 23.05.2018 г. - за период от16 дни;
- от
03.06.2018 г. до 12.07.2018 г. -за период от 39 дни;
- от
12.07.2018 г. до 20.07.2018 г. -за период от 8 дни
- от
05.11.2018 г. до 20.11.2018 г. - 15 дни или общо
138 дни, както и домашно- амбулаторно лечение:
- от
24.06.2016 г. до 12.06.2017г. - 354 дни;
- от
11.07.2017 г. до 25.09.2017г. - 86 дни;
- от
11.10.2017 г. до 27.11.2017 г. - 47 дни;
- от
06.12.2017 г. до 08.05.2018 г. - 153 дни;
- от
23.05.2018 г. до 03.06.2018 г. - 10 дни;
- от
20.07.2018 г. до 05.11.2018 г. - 107 дни;
- от
20.11.2018 г. до настоящия момент.
От заключението
на СМЕ се установява, че ищецът С.С. е опериран общо 13 пъти, както следва:
- на 18.06.2016
г. е опериран в МБАЛ Враца - кръвно
наместване и метална фиксация;
- на
12.05.2017 г. е опериран във ВМА - изрязване на фистулата, декортикация по
Жуде, - имплатиране на гентамицинови перли и почистване;
-на 15.06.2017
г. е реопериран - нова кожна некректомия.
-на
13.06.2017 г. - поставяна вакуум - система , измиване и почистване на раната;
-на 21.06.2017
г. поставяне вакуум - система, измиване и почистване на раната;
-на 27.06.2017
г. поставяне вакуум - система, измиване и почистване на раната;
-на
06.07.2017 г. поставяне вакуум - система, измиване и почистване на раната;
-на
27.09.2017 г. е опериран - извадени гентамицинови перли;
-на
29.11.2017 г. е опериран - Почистване на некротични кожа, мускули и кост -на
14.05.2018 г е опериран - Кожна пластика - 150 кв.см.;
-на
08.06.2018 г. - ревизия на раната и евакуация на хематома;
-на
02.07.2018 г. -репозиция и метална фиксация с пирон;
- на
07.11.2018 г. - ревизия на раната, лаваж и кюретаж.
Вещото
лице д-р Б. обооснова извод, че ищецът е изпитвал болки с голям интензитет
непосредствено след травмата и след първата операция за срок от 14-15 дни. След
това болките са били с непостоянен характер и интензитет като са били в пряка
връзка с променливия характер на настъпилите усложнения, които са довели до
многократни периоди на изостряне и стихване, многократни оперативни намеси. Ищецът е страдал от тях, от
трудността за придвижване и многобройните превръзки, които са били необходими
през целия период от настъпване на инцидента и до сега. Обосновано е, че ищецът ще продължи да има болки и страдания
с променлив интензитет и характер и за в бъдеще. Тъй като състоянието не е
стационирано и на ищецът му предстоят още
оперативни намеси с неясен брой. Има затруднена походка, с накуцване на ляво и нарушена опороспособност на ляв
долен крайник. Левия крайник е скъсен с 0,5 -1 см. Подбедрицата е с
деформация с ъгъл отворен навътре. Има и две рани на лявата подбедрица на
границата средна-долна трети. Една рана с размери 6/8 см разположена по
предно-медиалната страна и втора по предно-латералната страна с размери 3/7
см.. Вяли гранулации, гноевидна секреция. Околната кожа атрофична, променена,
ливидна. Вещото лице ортопед обосновава
извод, че през целият период след травмата ищецът е търпял и
продължава да търпи трудности със своето придвижване, като е използвал за дълъг
период помощни средства. Получените усложнения са били причина за нарушена
функция на левия долен крайник, общо увреждане
на състоянието му от хроничния инфекциозен процес и множество постоянни
раневи превръзки. Сочи се, че пострадалия е изпитвал битов дискомфорт в своето
ежедневие поради инфекциозното усложнение, което е свързано и с постоянна
секреция на раната, трудност при поддържане на хигиенен режим. Повторното
счупване на костите на подбедрицата допълнително са предизвикали нови болки и
страдания. В медицинската документация по делото се представени
болнични листи за временна нетрудоспособност от 18.06.2016г. до 19.06.2017 г. –
общо 349 дни. При направения личен преглед д-р Б.
установява, че ищецът продължава да е нетрудоспособен и е прегледан на ТЕЛК,
като е получил допълнителна временна нетрудоспособност. Обосновава извод, че е налице пряка причинно-следствена връзка между преживяното ПТП и получените от
ищеца увреди. Вещото лице заявява, че извършените от ищецът разходи са били
необходими при лечението получените от ищеца увреди и усложнения след
процесното ПТП.
В
проведеното на 23.04.2019г. о.с.з., вещото лице д-р Б. пояснява, че скъсяването
на крака и деформацията не са пожизнени, като последващи оперативни намеси би
могло да бъдат коригирани. Предвид усложненията, които са настъпили при ищеца
това би било възможно единствено след пълно срастване на повторното счупване и
овладяване на инфекциозния процес, който е хронифицирал. Пояснява, че и момента
ищецът е с хроничен остеомиелит на крака, което влошава прогнозата и не се знае
как ще завърши този процес. Не може да се рамкира периода на лечение. Сочи, че
има хроничен остеомиелит, който продължава в някой случаи по 25-30 години. Пояснява,
че имплантите и всички консумативи са за сметка на пациента. Отлепването на кожата е било от коляното надолу с размери 25/15 см.,
открито счупване от трета степен е, а четвърта степен е гранична с ампутация.
По делото е
изслушана и СМЕ, изготвена от вещо лице д-р М.М. –спец. вътр. Болести и
токсикология, чието заключението съдът кредитира като обективно и пълно. Според
заключението на СМЕ, че в предоставената за изследване кръв, взета от лицето С.С.
след процесното ПТП се доказва наличие на етилов алкохол с концентрация 0,65%о,
колкото е резултатът от предварителната проба, установена с Дрегер преди 00:35ч
на 18.06.2016г.. Вещото лице д-р М. пояснява, че алкохолна концентрация в
кръвта 0,65 /промила/ отговоря на леката степен на алкохолно опиване.
Обосновано е, че леката степен на алкохолно опиване се
характеризира се със следните функционални разстройства: емоционална
неустойчивост (по- често весело настроение, повишено самочувствие, бъбривост,
намалена самокритичност), лесна уморяемост, отслабване концентрацията и
вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени
координационни и вегетативни смущения. Даже при по-ниски стойности (отговарящи
на субклинична фаза на алкохолно опиване) времето за възприемане на слухови и
зрителни дразнения се удължава, страда финната координация и равновесие. Сочи
се, че за мотоциклетистите алкохолната концентрация, при която са напълно
неспособни да управляват превозното средство е 0,9-1,3%о (по- ниска от тази при
шофьорите, защото им се налага да пазят равновесие).
В приетото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. М.М., е описан следния най-вероятен
механизъм на ПТП:
На
17.06.2016 г. около 23:00 ч., в гр. Враца, по бул. „Демокрация“, в посока към
ул.„Екзарх Йосиф“, в лява пътна лента, определена за движение в тази посока, се
движи л. а. „БМВ 530 Д“ с per. № *******, управляван от Й.И. на 18г. и пътници Н.Н.
- на предна дясна седалка и М.П. - на задна лява седалка. В същото време в
обратна посока, по бул. „Демокрация“ към пл. „Св. Св. Кирил и Методий“ в лява
пътна лента, определена за движение в тази посока се движил мотоциклет
„Сузуки“, управляван от С.С.. При наближаване на кръстовището в близост до ПМГ
„Академик Иван Ценов“, водачът на мотоциклета предприел заобикаляне на
изкуствената неравност, намираща се в неговата лента за движение, като
навлизнал в лентата за насрещно движение, в коридора за движение на л. а.
„БМВ“. При така създалата се опасна ситуация, при навлизане на двете превозни
средства в зоната на кръстовището е последвал удар между тях. Възникнал е
инициален контакт между предна лява част на лек автомибил „БМВ“ и странична
лява част на мотоциклет „Сузуки“ в зоната около двигателя и лява степенка за
водача. Поради сравнително малкият ъгъл между левите части на двете превозни
средства, след първоначалния контакт е осъществено приплъзване и притискане на
превозните средства едно в друго. При продължаващото приплъзване е последвал
удар на водачът на мотоциклета в лявото огледало на л. а. „БМВ“ предназначено
за задно виждане, вследствие, на което мотоциклетът е придобил ротационно
движение в посока обратна на часовниковата стрелка, предизвикало отделянето му
от лекия автомобил. След отделянето на двете превозни средства лекият автомобил
„БМВ“ се е отклонил надясно в своята лента за движение, извършвайки колебливи
движения до установяването му в покой, като
предната част на автомобила отстои на около 21 м. от мястото на удара. От
своя страна, поради придобитата ротационна сила, мотоциклетът губи устойчивост,
пада на лявата си страна и продължава да се движи, плъзгайки се по пътната
настилка, като извършва едновременно транслационно и ротационно движение до
установяването му в покой на около 13 м. от мястото на удара. В
заключението се сочи, че в района на ПТП за движение във всяка от
посоките са определени по две ленти, разделени една от друга съответно от
единична непрекъсната - Ml, а след зоната на кръстовището - единична прекъсната
линия - M3. Лентите за двете посоки са отделени една от друга с двойна
непрекъсната линия - M2. На 18,4 m от ОР има изградена пешеходна пътека „М8.1“,
на 40,60 m от ОР има втора такава, които са с широчина по 3 ш. На разстояние 14,60 m от ОР само в лентите с посока съвпадаща с посоката на
движение на мотоциклет „Сузуки“ е монтирана изкуствена
неравност с широчина 0,90 m, а на 46,50 м само в лентите с посока на
движение, съвпадаща с посоката на движение на л. а. „БМВ“ има втора изкуствена неравност със същите
размери. Вещото лице установява наличие на следните допълнителни пътни знаци:
- Валидни за
движещите се в посока, съвпадаща с посоката на огледа - на около 30 m преди
кръстовището има пътни знаци „А 19“ -„Деца“ и „В26“- "Забранено е движение
със скорост, по-висока от означената"; непосредствено преди изкуствената
неравност, заедно с „А13“ е поставен и „Д17“- „Пешеходна пътека“. Сочи се, че преди мястото на произшествието
от двете страни има пътни знаци за ограничение на скоростта от 20 км/ч.
Към момента
на възникване на ПТП метеорологичната обстановка е била следната: тъмната част
на денонощието, ясно, при наличие на улично осветление, суха пътната настилка.
Инж.
М. М. обосновава, че към момента
на удара скоростта на лекия автомобил е била около 40 km/h. Липсват спирачни
следи преди мястото на удара, следователно най-вероятно и преди удара е била
около 40 km/h., а скоростта на мотоциклета е била
около 36 km/h. Сочи, че липсват спирачни следи преди мястото на удара,
следователно най-вероятно и преди удара е била около 36 km/h. Сочи се, че инициалният контакт между двете превозни средства е осъществен
между предна лява част на л. а. „БМВ“ и странична лява част на мотоциклет
„Сузуки“ в зоната около двигателя и лява степенка за водача. Вещото лице
обосновава извод, че вследствие на така реализирания първоначален контакт е
последвало приплъзване и притискане едно в друго на двете превозни средства с
левите си страни. При продължаващото приплъзване водачът на мотоциклета се е
ударил в лявото огледало за задно виждане на лекия автомобил, вследствие на
което мотоциклетът е придобил ротационно движение в посока обратна на
часовниковата стрелка, предизвикало отделянето му от лекия автомобил. След
отделянето на двете превозни средства л. а. „БМВ“ се е отклонил надясно в своята
лента за движение, извършвайки колебливи движения до установяването му в покой.
От своя страна, поради придобитата ротационна сила, мотоциклетът губи
устойчивост, пада на лявата си страна и продължава да се движи, плъзгайки се по
пътната настилка до установяване в покой.
От
заключението на САТЕ, се установява, че водачът
на л. а. „БМВ“ е имал възможност да предотврати ПТП:
- като се е движил в дясната
пътна лента, предназначена за движение в неговата посока;
- при движение със скорост
съобразена с максимално разрешената за съответния пътен участък.
В
заключението е отразено, че процесното ПТП е настъпило на прав хоризонтален
участък от пътя, гладък дребнозърнест асфалт, предназначен за двупосочно движение,
като платното за движение е с широчина 13,80 м За движение във всяка от
посоките са определени по две ленти за
движение, разделени една от друго съответно от единична прекъсната линия -
M3 и непрекъсната - Ml. Лентите за двете посоки са отделени една от друга с
двойна непрекъсната линия M2. За всяка една от посоките дясната лента е с
широчина 3,60 m, а лявата с широчина 3,30 м. Няма данни за наличието на
препятствия, които да са ограничавали възможността на водача на мотоциклета да
възприеме насрещно движещия се л. а. „БМВ“. В САТЕ е обоснован извод, че скоростта на лекия автомобил „БМВ“ е
била съобразена с условията на видимост, но
не е била съобразена с характера на движението (поведението на приближаващия
мотоциклет) към момента на ПТП.
Заключението на САТЕ е оспорено от ищеца.По
реда на чл.201 ГПК е допусната повторна САТЕ с вещи лица инж. С.Д. и инж. К.Г..
В приетото неоспорено заключение на
Повторната САТЕ е посочено, че ПТП е настъпила в тъмната част на денонощието,
пътната настилка е била суха. От заключението на двучленната АТЕ, се
установява, че скоростта на движение на лек автомобил „БМВ“ в момента на удара
е била около 43.47 км/ч, а скоростта на мотоциклета „Сузуки“ – около 62.54 км/ч.
Вещите лица сочат, че мястото на удара е както следва:
по дължина
на 26,20 — 26,30 метра преди линията на ориентира, считано по посоката на
движение на мотоциклета- посоката на огледа.
по широчина
на 6,80 - 6,90 метра в ляво от десния край на платното за движение считано в
същата посока. Сочи се, че от извършената симулация е видно, че ударът е
настъпил в зоната на двойната
непрекъсната линия между предна лява част на автомобила и лявата страна на мотоциклета
в областта на двигателя. Двете превозни средства са били под ъгъл от порядъка
на 4-5° едно спрямо друго, като предната гума на мотоциклета е била върху
продължението на двойната непрекъсната линия, а задната му гума в лентата за
движение на лекия автомобил. Лек автомобил „БМВ“ от своя страна в момента на
удара с предната си лява част е бил започнал да се прибира в лентата си за
движение, а задната му лява част е била
разположена върху двойната непрекъсната линия. От извършената симулация е видно, че ударът е настъпил между предна лява
част на автомобила в областта на лявата част на предната броня и ляв калник и
лявата страна на мотоциклета в областта на двигателя. След последвалото
приплъзване между автомобила и мотоциклета е последвал удар и в лявото
странично огледала на автомобила. След 0,14 секунди автомобилът е продължил да
се движи косо навлизайки си в лента си за движение, а мотоциклетът от своя
страна се е отклонил в дясно и напред, като едновременно с това е започнал да
ротира по посока обратна на часовниковата стрелка. Вещите лица инж.Г. и инж.Д. сочат следния най-вероятен механизъм на ПТП: на 17.06.2016
г. около 23.00 ч. в гр. Враца по бул. „Демокрация“ лек автомобил „БМВ“ се е
движил в посока към ул. „Екзарх Йосиф“ в най-лявата част /върху двойно
непрекъснатата линия/ на лявата от двете ленти за движение със скорост от около
43 км/ч. В същото време мотоциклет
„Сузуки“ се е движил в обратна посока по бул. „Демокрация“ към площад „Св.Св.
Кирил и Методий“ със скорост от порядъка на 63 км/ч. При достигане в района на
кръстовището на бул. „Демокрация“ с ул. „Академик Иван Ценов“ водачът на
мотоциклета предприема заобикаляне на изкуствената неравност намираща се в
неговата лента, като навлиза в лентата за насрещно движение. При така създалата
се ситуация водачът на лекия автомобил, също предприема действия по
отклоняването му вдясно. Настъпва приплъзващ удар между предна лява част на
автомобила в областта на лявата част на предната броня и ляв калник и лявата
страна на мотоциклета в областта на двигателя. При продължаващото приплъзване е
последвал удар между лявата ръкохватка на мотоциклета и задната част на предния
капак и лява колонка на автомобила. Последвало е отклоняване на мотоциклета в
дясно, като същия е продължил да са движи напред с едновременна ротация по
посока обратна на часовниковата стрелка, след което същия се е установил на
мястото, на което е намерен. Лекия автомобил след удара е продължил движението
си напред косо към дясната лента за движение, като водачът му едновременно с
предприетото спиране е завъртял волана наляво като по този начин е заел
положението по време на огледа. Експертите обосновават извод, че водачът на лек автомобил „БMB“ е имал
възможност да предотврати произшествието като се е движил в дясната пътна лента
предназначена за движение в неговата
посока. Посоката на движение на лек
автомобил „БМВ“ е била по бул. „Демокрация“ в посока към ул. „Екзарх Йосиф“
като скоростта му в района на произшествието и в момента на удара е била около
43 км/ч. Посоката
на движение на мотоциклет „Сузуки“ е била по бул. „Демокрация“ към площад „Св.Св.
Кирил и Методий“ като скоростта му в района на произшествието и в момента на
удара е била около 63 км/ч. В приетото заключение е обосновано, че скоростта и
на двете превозни средства в района на произшествието
е била над максимално разрешената скорост от 20 км/ч.
От
заключението на ПАТЕ се установява, че водачът на лек автомобил „БМВ“ е имал
възможност да предотврати произшествието като: при движение в дясната пътна
лента предназначена за движение в неговата посока, а водачът на мотоциклет
„Сузуки“ е имал възможност да предотврати произшествието като: при движение в
средата на лявата пътна лента предназначена за движение в неговата посока, без
да навлиза в лентата за движение на автомобила.
В о.с.з. 30.03.2021г.
вещите лица поясняват, че изкуствените неравности са описани в протокола за
оглед.
Заключението
на приетата от съда и неоспорена от
страните ПСАТЕ с в.л.
инж. Д. и инж. Г.,
съдът възприема, като обективно и компетентно.
За неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.И./42г., без родство/. Свид.И.
сочи в показанията се, че с ищеца С. са приятели от години. Сочи, че през м.
юни 2016 г., му се обадили, че С. е в болницата. Отишъл там и по стоновете разбрал
къде е С.. Свидетелят сочи, че видял С., когато го извеждали от кабинета за
операция. Гледката била ужасна. Постарадалия бил неадекватен, повтарял, че ще
му отрежат крака. Операцията продължила дълго. Приключила към 04:00 ч.
сутринта. След опрацията, свид. И. ходел
всяка сутрин и вечер да помага на ищеца
да ходи до тоалетна, тъй като той не можел да се обслужва сам. Свидидетелят
сочи, че ищецът се притеснявал да го обслужват мед. сестри. Тоалетната била на
около 3-4 метра от болничното леглото, но за ищеца било много трудно да стигне
до нея. Свид. И. сочи, че това продължило около 30-40 дни. След изписването от
болницата във гр.Враца, ищецът бил на
домашно лечение, но трябвало да посещава болницата на всеки три дни, за да му
сменят превръзката. Свид. И. сочи, че до скоро ищецът ходел с патерици. Все още
накуцвал, кракът му бил видимо крив и по-къс. Преди злополуката ищецът работил,
но се наложило да се премести на друга работа, тъй като вече не можел да я
изпълнява, защото била свързана с движение. Св.И. сочи, че от време на време С.
вземал успокоителни, защото е притеснен, че не може да издържа децата си.
Лечението му се отразило зле на психиката, защото претърпял над 10 операции.
През три дни му сменяли превръзките, обработвали раните със скалпел, много
болезнена процедура. Ищецът рухнал психически.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелят И.И., тъй като възприятията на свидетеля
са лични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират със заключението на СМЕ.
По искане на
третото лице помагач са допуснати до разпит свидетелите Н.А.Н. и М. П.П., чиито
паказания са събрани по делегация от РС Враца.
В показанията
на свид.Н.Н. /20г., без родство със
страните/ и свид. М. П. /23г., без родство със страните/ се съдържат данни, че
пътували в автомобил в л.а. „БМВ“ управляван от Й.И. през м.юни 2016г. Сочат,
че ПТП настъпило на бул. Демокрация по тъмно, на сух асфалт, при прав пътен
участък, със спящи полицаи. Във всяка посока имало по две пътни ленти и
изкуствени неравности в тях. Свид. П. сочи, че и двамата водачи – на лекия автомибл и на мотоциклета се
движели в левите ленти. Мотоциклетът заобиколил неравност „полегнал полицай“ в
платното му и навлезнал платното на
л.а.“БМВ“. Лекия автомобил преминал през изкуствената неравност и след
това настъпил удара, който бил в предната част на колата. Свид. Н. сочи в
показанията си, че водачът Й.И. не е
предприемала никакви маневри преди, по
време и след настъпване на удара.
Показанията на
свидетелите Н.Н. и М. П., в частта относно пътната
обстановка при процесното ПТП са непротиворечиви и непосредствени, поради което
съдът им дава вяра. Показанията в частта, в която се сочи, че водачът И. не е
предприемала никакви маневри преди, по
време и след настъпване на удара и че лекия автомобил е бил почти спрял, съдът
не кредитира, доколкото противоречат на заключението на АТЕ, спроред което
технически е невъзможно автомобилът да достигне до мястото, където е открит при
огледа, ако водачът не е предпиел никакви
маневри.
По делото не се
спори по делото, че Й. И. - водачът на л.а. "БМВ 530Д " с рег. № В*********,
е управлявала без наличие на сключен договор за задължителна застраховка
"гражданска отговорност".
По делото е безспорно, че по повод претъпяното ПТП и последвалите вреди ищецът С.С.
е сезирал отвения Г. фонд с молба –претенция вх.№ 24-01-771/29.11.2017г. за изплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 150 000лв., както и 3 844.12 лева – имуществени,
по която е образувана щета № 210391/29.11.2017г. С писмо изх.№ 24-01-771/28.02.2018г. ищецът
бил уведомен, че управителния съвет на фонда е взел решение под №04-3/28.02.2018г., с
което отказва изплащане на обезщетение по щета № 210391/29.11.2017г./лист 38 от делото/
Не се
спори по делото, че от страна на ответника не е изплащано обезщетение на ищеца.
При така
установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
По
допустимостта:
Предявените искове е допустими,
предвид подържаните твърдения, като правото на иск е надлежно упражнено.
По същество:
Предявения главен иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 557, ал.1, т.2, б."а"
от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
По делото не се спори, че към датата
на ПТП – 17.06.2016г. водачът Й.В.И. е управлявала л.а. "БМВ 530Д " с
рег. № В*********, за без сключена задължителна застраховка "гражданска
отговорност".
Спорни си въпросите, имала ли е И., като водач на л.а. "БМВ 530Д
" техническа възможност да
предотврати удара с мотоциклета и налице ли е фактическият
състав на деликта по отношение на водача на лекия автомобил.
С оглед установената по-горе
фактическа обстановка, решаващия състав намира, че са установени елементите от
фактическия състав на чл. 557, ал.1, т.2, б."а" от Кодекса за
застраховането, а именно: наличие на увреждане от управляващ моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, противоправното поведение и вината на
водача Й.В.И., както и
причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца
неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие получените травматични
увреждания.
Въз основа на събраните доказателства в
хода на съдебното дирене се установи, че процесното ПТП е осъществено на
17.06.2016 г. около 23.00 ч. в гр. Враца по бул. „Демокрация“. Установи се, че
лек автомобил „БМВ“ управляван от Й.И. *** в най-лявата част /върху двойно
непрекъснатата линия/ на лявата от двете ленти за движение със скорост от около
43 км/ч., която надвишава максимално
разрешената за участъка скорост от 20 км./ч. , обозначена със пътни знаци от
двете страни на булеварда. Установи се,
че управлявания от водачаИ.а л.а.
"БМВ 530Д“ се е движил по бул.“Демокрация“,
посока към ул. „Екзарх Йосиф“ в
най-лявата част /върху двойно
непрекъснатата линия/ на лявата от двете ленти за движение със скорост от около 43 км/ч. В същото време мотоциклет „Сузуки“ се е
движил в обратна посока по бул. „Демокрация“ към площад „Св.Св. Кирил и
Методий“ със скорост от порядъка на 63 км/ч като при достигане в района на
кръстовището на бул. „Демокрация“ с ул. „Академик Иван Ценов“ водачът на
мотоциклета предприема заобикаляне на изкуствената неравност намираща се в
неговата лента, като навлезнал в лентата за насрещно движение, прие което
настъпил приплъзващ удар между предна лява част на автомобила и лявата страна
на мотоциклета.
При така установената пътна
ситуация скоростта на движение л.а. "БМВ 530Д“ не е съобразена с разрешената за участъка
скорост от 20 км./ч. , нито с характера на движението - поведението на
приближаващия се мотоциклетист./вж. т.2.7 от заключението на АТЕ/. И в заключението на АТЕ с в.л. инж.М. и в
заключението на ПАТЕ, е обосновано, че водачът на лекия автомобил „БМВ 530Д“ е
имала възможност да предотврати ПТП:
-
като се е движил в дясната пътна лента, предназначена за движение в неговата
посока;
-
при движение със скорост съобразена с максимално разрешената за съответния
пътен участък.
Поради
това се налага изводът, че водачката И. е управлявала автомобила с превишена
скорост, в нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, с оглед наличието на пътен знак с
максимално разрешената за участъка скорост от 20 км./ч. Установи се, че водачът на автомобил „БМВ 530“
в нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е управлявала със скорост 43 км/ч,
несъобразена с максимално разрешената скорост, както и с конкретните условия и характера на
движението – наличието на приближаващ се мотоциклетист. Наред с това, движейки се на лявата от двете пътни ленти, в
най –лявата част върху двойно
непрекъснатата линия, водачът на лекия автомобил И. е нарушила и правилото на чл.
8. (1) от ЗДвП „Водачите на пътни
превозни средства използват дясната
половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с
пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго“.
С оглед изложените съображения, решаващия състав намира, че са
установени по делото предпоставки по чл. 45 от ЗЗД по отношение на причинилия
пътно-транспортното произшествие водач /виновно и противоправно деяние, изразяващо
се в нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, както и чл.8, ал.1 от ЗДвП, довело до
вредоносен за ищеца резултат – физически травми, предизвикващи болки и
страдания/, от една страна, и липса на застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между водача и ответния
застраховател, от друга страна, обосновават ангажиране отговорността на
ответния ГФ за заплащане на застрахователно обезщетение.
По отношение на размера на обезщетението за
неимуществени вреди
Размерът на
дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди следва
да се определи, като се вземат
предвид всички релевантни към него обстоятелства, в съответствие със задължителните указания по
приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в т. II на Постановление на Пленума на
ВС 4 от 23.12.1968 г., съгласно което
понятието „ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда, а също и с формираната по реда на действащия ГПК практика
на ВКС.
Решаващия състав на СГС, отчита активната
възраст на ищеца към момента на настъпване на увреждането - 38 години, като съобразява характера и тежестта на травмите - фрактура на двете кости на лява подбедрица /3-та
степен/, деколман с размери 25/15 см., настъпилите усложнения - кожна некроза с
размери 15/10 см; постравматичен фистулозен остеомиелит на ляв голям пищял;
некрози на мускули и фасция на лява подбедрица; многократното и продължително
болнично лечение – общо 138 дни; дългия
период на домашно – амбулаторно лечение в периода 2017 -2018г.
Следва да се вземат предвид обстоятелствата, категорично установени от
заключенията на съдебно медицинската експертиза и от множеството медицински
документи - епикризи и амбулаторни листове: че изброените по-горе увреждания са
наложили неколкократен престой на ищеца
в болнично заведение, проведени 13 /тринадесет/ оперативни интервенции, както
и че претърпените травми, са причинили на ищеца болки с висок интезитет за
14-15 дни, болките са били с непостоянен характер и интензитет през останалия период на лечение. Съдът
съобрази заключението на СМЕ, според което ищецът е страдал както от болки с
различен интензитет, така и от трудността за придвижване и многобройните
превръзки, които са били необходими през целия период от настъпване на
инцидента и до сега. Следва да бъде съобразен и извода на в.л. травматолог, че
ищецът ще продължи да има болки и страдания с променлив интензитет и характер и
за в бъдеще, като състоянието му не е стационирано и му предстоят още оперативни намеси с неясен
брой.
Съдът отчита и сериозните последици от уврежданията за психическото и
физическо здраве на пострадалия ищец, а именно: нарушаване функциите и
движенията на опорно-двигателния апарат за дълъг период от време, затруднена
походка, с накуцване на ляво и нарушена опороспособност на ляв долен крайник,
както и скъсяване на левия крайник е скъсен с 0,5 -1 см, както и високата степен на призната от ТЕЛК нетрудоспособност – 75 % НТР.
При преценката за претърпените неимуществени вреди, съдът съобразява и и
изживения емоционален срив, безпокойство и притеснения. /показанията
на свид.Ивайло И./
Съдът отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – м. юни 2016г., както и нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на
трети лица /§ 27, ал. 2 от ПЗР на КЗ (отм.)/, съставляващи отражение на
обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Преценявайки в съвкупност, всички изброени обстоятелства, решаващият
състав намира, че справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение в случая
се явява претендираната сума от 55 000 лв. Тази сума би репарирала претърпените
от ищеца неимуществени вреди.
Относно
възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. В случая обезщетението следва да бъде
намалено, тъй като от събраните по делото доказателства се установява
безспорно, че самият ищец е допринесъл в значителна степен за настъпването на
произшествието. Приносът му се изразява в това, че е управлявал мотоциклет след
употреба на алкохол /0,6 %0/ , като е имал противоправно поведение като участник в
движението на пътя, изразило се в навлизане в насрещното платно /след заобикаляне
на изкуствена неравност/, управление на МПС с превишена скорост, ограничена с
пътен знак. Противоправното поведение на ищеца се състои в нарушение на нормата
на на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, както и забраната по чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП,
според която на водача на ППС
е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Несъмнено леката степен на алкохолно опиянение влияе на преценката за
разстояние и скорост на пътните превозни средства като повишава риска от
забавени реакции, умерено изразени координационни и вегетативни смущения./вж.
СМЕ с в.л. д-р М. - токсиколог/ Безспорно от заключенията на АТЕ и двучленната
ПАТЕ, се установи, че ищецът като водач на мотоциклет „Сузуки“ при заобикаляне на искуствена неравност в
свето платно е навлезнал в насрещното, с което е нарушил забраната на чл.16,
ал.1, т.3 отт ЗДвП -16. (1), т.3 „ На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено:.. когато платното за движение има четири и повече пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение“.
При съпоставяне на поведението и
действията на ищеца и водача на лекия автомобил и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат,
настоящият съдебен състав счита, че конкретният принос за причиняване на процесното
ПТП на всеки един от посочените участници е съответно за ищеца 70 %
/преобладаващ принос/, а за водача на лекия автомобил 30 %.
Въз основа на изложените съображения се налага
изводът, че при приетото съотношение на принос на ищеца за настъпване на
процесното ПТП и определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер 55 000лв., обезщетението следва да бъде
намалено с размера на приетия принос на ищеца, т. е. със 70 %. Следователно
ответникът по иска следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП в размер 16 500 лв. на основание чл. 557, ал.1, т.2 б.“а“ КЗ. За
разликата до претендирания размер 55
000лв., осъдителният иск следва да бъде отхвърлен поради установено
съпричиняване.
По иска за имуществените вреди:
С оглед
заключението на съдебномедицинската експретиза извършените от ищеца разходи, за
които по делото са представени разходооправдателни документи/стр.39-л.78 от делото/
са в причинна връзка с процесното произшествие като са били необходими за
лечението на пострадалия. Приложени са доказателства за общо извършени разходи
в размер на 3871,13лв. Ето защо
претенцията за имуществени вреди за сума в размер на 3 871,13 лв. е доказана по
основание.
Предявеният иск за имуществени
вреди, след редуциране размера на
определеното обезщетение от 3 871,13 лв., с процент съответен на степента на
съпричиняване /70%/ следва да бъде уважен
за сумата от 1 161,34 лева, а за разликата до претендирания размер 3
871,13 лв., осъдителният иск следва да бъде отхвърлен поради установено
съпричиняване.
По претенцията с пр.основание чл.
86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 558, ал.1 от КЗ Фондът дължи лихва за забава при спазване
на чл. 497 от КЗ от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция,
предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от
три месеца//чл. 496, ал.1 от КЗ/ от датата на завеждане на претенцията по реда
на чл. 380 от КЗ. Съобразявайки горната разпоредба и с оглед датата на молбата,
депозирана пред ответника -29.11,2017 год., следователно тримесечният срок е
изтекъл на 28.02.2018г. и от 01.03.2018.
ответникът е изпаднал в забава.
Ищецът
претендира лихва след тази дата, а именно от 01.03.2018 г., поради което
искането му като основателно следва да бъде уважено.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в
процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 1006,20 лева, като общо сторените разноски
възлизат на 3 354,84 лв. /2 354,84лв. д.т., 600лв. депозитт АТЕ и СМЕ, 400лв.
депозит ПАТЕ/, съгласно представяния списък на разноските по чл. 80 ГПК.
С оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, на упълномощения от ищцата, чрез законния и представител
адвокат Р.П., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска в размер на 654 лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от – 476 лв., която е
съответна на отхвърлената част от иска, като общо сторените разноски са 680лв.
/500лв. депозит за АТЕ и СМЕ, 30лв. депозит свидетел и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение/
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, І ГО, 7-ми
състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. фонд, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на С.Г.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, на основание чл.
557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ, сумата от 16 500 лв. представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, вследствие претърпени болки и страдания от травматични увреждания,
които се намират в причинна връзка с ПТП, настъпило на 17.06.2016г. в гр.Враца,
ведно със законна лихва върху
главницата считано от 01.03.2018 г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 16 500 лв. до сумата от 55
000 лв. поради установено съпричиняване.
ОСЪЖДА Г. фонд, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати
на С.Г.С., ЕГН **********, на основание
чл. 557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ, сумата от 1 161,34 лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи за
медицински консумативи в причинна връзка с ПТП, настъпило на 17.06.2016 год. в
гр.Враца, ведно със законна лихва върху главницата считано от 01.03.2018 г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
имуществени вреди за разликата над сумата от 1 161,34 лв. до сумата от 3 871,13 лв. поради установено съпричиняване.
ОСЪЖДА
Г. фонд,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на С.Г.С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК 1006,20 лв., разноски пред СГС,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********
да заплати на основание чл. 78, ал.3
от ГПК на Г. фонд, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 476 лв. разноски пред настоящата
инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. фонд, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати
на адв. Р.П., на основание чл.38, ал.2
ЗА, сумата от на 654 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието
на Й.В.И. ЕГН ********** в качеството му на
трето лице помагач на страната на ответника .
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: