РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Монтана, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20251600500091 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №415 от 13.12.2024година постановено по гр.д.
№757/2024година по описа на ЛРС e признато за УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 439, ал. 1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника
„Е.М.” ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. * *, р- н „*”, кв.
„*“, ул. „*” №*, сграда „*“, представлявано от управителите Р.М.-Т. и Т.В.,че
ищецът А.М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*”№ *, не дължи сумата,
предмет на ИД № **********2303 по описа на ЧСИ М.И., в размер на 1324,19
лв. /хиляда триста двадесет и четири лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща сбор от следните суми: главница в размер на 338,17 лв.
/триста тридесет и осем лева и седемнадесет ст./, законна лихва в размер на
448,10 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и десет ст./ за периода
09.05.2011г. - 09.02.2024г., 512,92 лв. /петстотин и дванадесет лева и
деветдесет и две ст./ неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и
т.н./, 25 лв. /двадесет и пет лева/ присъдени разноски, поради погасяване по
давност /петгодишна/ на задължението по изпълнителен лист от 13.06.2011г.,
издаден по ч.г.д. № 622/2011г. по описа на РС * и са присъдени направените в
процеса съдебни разноски.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника „Е.М.” ЕООД, ЕИК: *, с адрес: гр. *, п.к. *, район *, кв. „*", ул. „*"
№ *, сграда *, етаж 6, представлявано от Т.В., в качеството му на управител,
1
чрез пълномощника си юрисконсулт М. М..В обстоятелствената част на
жалбата се излагат твърдения, че първоинстанционното съдебно решение е
неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния
закон. Счита за неправилни констатациите на съда в първоинстанционното
решение, че процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист от
13.06.2011г. по ч.гр.д.№ 622/2011 г. по описа на РС *, е погасено по давност.
Първоинстанционният съд е сгрешил при субсумирането на установената
фактическа обстановка под приложимата правна норма.Жалбата е подробно
мотивирана.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №
415/13.12.2024г. по гр.д.№ 757/2024г. по описа на РС *, шести състав, като
пререши спора по делото съобразно изложеното в настоящата въззивна жалба
и им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, изчислено в
съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал.4 ГПК, във вр. с чл. 37 Закон за
правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от А.М., ЕГН **********с адрес: гр. *, , чрез адвокат
П.М.. с изложени доводи за нейната неоснователност. Моли съда, да
потвърдите Решение № 415 от 13.12.2024, по г.д. № 20241620100757, по описа
на РС *, с което е уважен искът на А.М., като правилно, обосновано и
постановено при спазване на процесуалните правила и материалният закон,
както и да се присъдят направените по делото в двете инстанции разноски.
МОС след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск с правно основание
чл. 439, ал. 2 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника
„Е.М.” ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. * *, р-н „*”, кв.
„*“, ул. „*” № *, сграда „*“, представлявано от управителите Р.М.-Т. и Т.В., че
А.М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*”№ *, не дължи сумата, предмет
на ИД № 20237480402303, по описа на ЧСИ М.И., в размер на 1324,19 лв.
/хиляда триста двадесет и четири лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща сбор от следните суми: главница в размер на 338,17 лв.
/триста тридесет и осем лева и седемнадесет ст./, законна лихва в размер на
448,10 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и десет ст./ за периода
09.05.2011г. - 09.02.2024г., 512,92 лв. /петстотин и дванадесет лева и
деветдесет и две ст./ неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и
т.н./, 25 лв. /двадесет и пет лева/ присъдени разноски, поради погасяване по
давност /петгодишна/ на задължението, което е изпълнителен лист от
13.06.2011г., издаден по ч.г.д. № 622/2011г. по описа на РС *.
С атакуваното решение ЛРС е приел че за периода от
13.06.2017г. е започнала да тече нова 5-годишна давност. Същата е следвало
да изтече на 13.06.2022г., като считано от следващия ден 14.06.2022г.
вземането следва да се счита погасено по давност.Съдът е съобразил спиране
теченето на погасителната давност за периода: 13.03.2020г.-21.05.2020г. (70
2
дни), съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Предвид това е приел, че 5-
годишния давностен срок е бил до 22.08.2022г. (работен ден - понеделник) и
считано от 23.08.2022г. вземането е погасено по давност.Пр така изложени
подробни мотиви е уважил изцяло исковата претенция и е присъдил
разноските по делото.
Настоящата инстанция напълно споделя така направените изводи на
първоинстанционнии съд като в допълнение приема следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК предвижда защита на длъжника по
исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз
основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния
установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е обусловена от изискването искът да
се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание съгласно чл.
439, ал. 2 ГПК, какъвто е и настоящия случай.
По настоящото дело не се спори, а и посочените факти са отделени като
безспорни с приетия за окончателен доклад в първоинстанционното
производство, че срещу ищцата е бил издаден ИЛ от 13.06.2011г. по ч.г.д. №
622/2011 г. по описа на РС * с кредитор - третото лице Т.С. ЕАД с ЕИК *, въз
основа на който е било образувано ИД № 20237480402303 по описа на ЧСИ
М.И. с рег. № *и р-н на действие ОС Монтана - висящо към момента.
Първоначалният кредитор е прехвърлил вземането си (цедирал е вземането)
срещу ищцата на ответника по настоящото делото - „Е.М.” ЕООД, ЕИК*,.
От приложените по делото изпълнителни дела - съответно ИД №
20118500400401 на ЧСИ А.Б. с рег. № *към КЧСИ и ИД №20237480402303 на
ЧСИ М.И. с № *към КЧСИ, се установява, че по депозирана молба от Т.С.
ЕАД с ЕИК *от 20.09.2011г. първоначално е било образувано ИД
20118500400401 на ЧСИ А.Б. с рег. № *към КЧСИ въз основа на процесния
изпълнителен лист от 13.06.2011 г.
С молба от 20.09.2011г. до ЧСИ Б. взискателят Т.С. ЕАД е поискал -
освен проучване на имуществото - и налагане на запори върху банковите
сметки на длъжника М., на нейни МПС, както и възбрани върху притежавани
от нея недвижими имоти.
На 21.09.2011г. от страна на ЧСИ Б. е изпратена покана за доброволно
изпълнение до А. М. с изх. № *. На същата дата са били изпратени запорни
съобщения за налагане на запори върху банковите сметки на А.М. до няколко
банки (А.Б. Б-я АД, получено на 27.09.2011г., Б.З.-И АД, получено на
27.09.2011г., ИНГ Б. Н.В - клон *, получено на 27.09.2011г., ПИБ АД,
получено на 28.09.2011г., ЦКБ АД, получено на 27.09.2011г., Б.-а.к.б. АД,
получено на 27.09.2011г.,ЧПБ Т.АД, получено на 27.09.2011г., БНП П.С.А.-
клон *, получено на 27.09.2011г., Т. Б. АД, получено на 27.09.2011г., Т.-Д.З. Б.-
к. *, получено на 27.09.2011г., П.Б. АД, получено на 27.09.2011г., С. АД,
получено на 28.09.2011г., ТБ И. АД, получено на 27.09.2011г., Б.П.Б. АД,
3
получено на 27.09.2011г., МКБ Ю. АД, получено на 27.09.2011г., Е.Б.ЕАД,
получено на 27.09.2011г., КТБ АД, получено на 27.09.2011г., Ю.И Е.Д.Б.АД,
получено на 28.09.2011г., А.Б.-клон Б., получено на 27.09.2011г., У.К.Б.АД,
получено на 27.09.2011г., С.Н.А.-клон *, получено на 27.09.2011г., ОББ АД,
получено на 30.09.2011г., О. б. АД, получено на 27.09.2011г., Б.б. за р.,
получено на 28.09.2011г., Р.ЕАД, получено на 27.09.2011г., Р.И.б.-клон Б.,
получено на 29.09.2011г.).
На 26.09.2011г. било изпратено запорно съобщение до Ч.* ЕООД за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по ИД – М.
което , видно от приложената обратна разписка по горецитираното ИД от
2011г., е получено от третото лице-работодател на 06.10.2011г.
С молба от 03.06.2016г., депозирана от жалбоподателяпо настоящото
дело до ЧСИ А.Б., е поискано конституиране на Е.М. ЕООД като взискател по
изпълнителното дело с оглед сключения договор за прехвърляне на вземането
(цесия), предмет на ИД, от 29.03.2016г. С цитираната молба е извършено и
възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
Със запорно съобщение от 01.07.2016г., връчено на 12.07.2016г. на
работодателя на длъжника - Ч.* ЕООД, е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на М..
На същата дата - 01.07.2016г., до длъжника е изпратена и призовка за
принудително изпълнение и насрочен опис на движими вещи за 03.08.2016г.,
която е получена от М. на 12.07.2016г.
С молба от 13.06.2017г. от страна на новия взискател по ИД от 2011г. -
Е.М. ЕООД, е поискано извършване на проучване на имуществото на
длъжника М., както и налагане на запори върху трудовите й възнаграждения
и/или пенсиите й.
На 02.10.2018г. ЧСИ Б. е изпратил запорно съобщение до Б.ДСК ЕАД
за налагане на запор върху разкритите в тази банка сметки на името на А. М..
Същото е получено на 04.10.2018г.
С молба от 02.10.2023г. взискателят е поискал изпълнителното дело
при ЧСИ Б. да бъде прекратено на осн. чл. 433, ал.1,т.2 ГПК и да бъде върнат
оригинала на изпълнителния лист. С постановление от 09.10.2023г. на ЧСИ
А.Б. ИД 20118500400401 е прекратено.
С молба от 18.11.2023г., депозирана до ЧСИ М.И. с р-н на действие ОС
М. ответникът по настоящото дело е поискал да бъде образувано
изпълнително дело за събиране на сумите по изпълнителния лист от
13.06.2011г. срещу длъжника А. М.. Освен това е поискано извършване на
справки касателно нейното имущество, както и налагане на запор на
новооткрити на нейно име банкови сметки.
На 26.01.2024г. е изпратено съобщение до ищеца по делото за
образуване на ИД 20237480402303 при ЧСИ М.И., получено от М. на
14.02.2024г.
На същата дата - 26.01.2024г. е изпратено запорно съобщение до ТБАБ
ЕАД за налагане на запор на банковите сметки на длъжника по делото. Такова
4
съобщение е изпратено и до Ю.Б.АД на посочената дата.
Също на 26.01.2024г. е изпратено запорно съобщение до работодателя
на М. - Ч.* ЕООД, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Същото е получено на 01.02.2024г.
По първоинстанционното дело е издадена обезпечителна заповед от
02.04.2024г., вследствие на което на 04.04.2024г. цитираното ИД е спряно с
постановление на ЧСИ М.И..
С молба от 29.07.2024г. взискателят по изпълнителното дело е поискал
проучване на имуществото и налагане на запори върху банкови сметки на
длъжника по делото.
Видно от приложения по ИД от 2023г. препис от изпълнителен лист
(гръб) погасена е сума в размер на 87,18 лв. на 27.03.2024г.
По така изложената фактическа обстановка не се спори.Основният спор
по делото между страните е свързан с настъпили факти след приключване на
съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното
основание, а именно дали е изтекла погасителна давност по отношение на
процесното вземане и по- конкретно кой е началният момент от който тече нов
давностен срок след прекъсването му с предприетите по принудителното
изпълнение действия.
От приложените и анализирани по-горе доказателства се установява, че
ИД от 2011г. по описа на ЧСИ А.Б. е образувано на 20.09.2011г. На следващия
ден са изпратени запорни съобщения до изредените по-горе банки, а на
26.09.2011г. е изпратено запорно съобщение до третото лице- работодател Ч.*
ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
което е получено от работодателя на 06.10.2011г. С тези действия
петгодишната давност за вземането по ИЛ от 13.06.2011г. е прекъсната
няколко месеца след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Следващото действие, което съгласно съдебната практика би довело до
прекъсване на давността, е предприетото такова с молба от 03.06.2016г. от
ответника по делото, с което е извършено възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ и
предприетото в тази връзка налагане на запор върху трудово възнаграждение
от дата 07.07.2016г.
Съгласно чл.433 ал.1т.8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години.
Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона и е обвързано с един единствен
обективен критерий - изтичането на двегодишен срок от последното поискано
от взискателя изпълнително действие. Поведението на съдебния изпълнител
не подлежи на преценка в това производство, тъй като обстоятелствата дали
съдебният изпълнител е бездействал да изпълни поискано действие или е
нарушил свои законови задължения би могло евентуално да доведе до
ангажиране на отговорността му по чл. 74 ЗЧСИ, но не и до промяна на
обективния законов критерий за прекратяване на принудителното изпълнение
5
.
От анализа на извършените и описани по-горе действие по
изпълнителните дело се налага извода, че за периода от 26.09.2011г. до
26.09.2013г. взискателят е бездействал като не са поискани и съответно не са
предприемани изпълнителни действия и на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и ИД
от 2011г. е било перемптирано.
При перемпция на основание чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните
способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо
от прекратяването на делото. Те са осъществени и приключени като отделни
процеси. С приемането на т. 10 на ТР № 2/26.03.2015 г. на ОСГТК на ВКС е
разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство при
настъпване на условието в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК става по право и също така
по право се обезсилват и вече предприетите по делото изпълнителни действия.
Изтъкнатото в мотивите на тълкувателния акт обезсилване на предприетите
изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото,
не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил
материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по
чл. 116, б. „в” ЗЗД. Затова в тълкувателия акт е посочено, че нова давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Установено е по делото, че с молба от 13.06.2017г. е поискано от страна
на взискателя Е.М. ЕООД ЧСИ Б. да наложи запор върху трудовото
възнаграждение и/или пенсиите на длъжника М., с което следователно
давността отново е прекъсната.
Впоследствие на 02.10.2018г. ЧСИ Б. е наложил запор на сметките на
длъжника в Банка ДСК ЕАД.
Други изпълнителни действия не са извършвани след тази дата, като с
молба от 02.10.2023г. взискателят е поискал прекратяване на ИД от 2011г., а с
молба от 28.11.2023г. е образувано ново изпълнително дело при ЧСИ М.И..
По отношение възражението на ищеца за липса на местна
подсъдност на действията на ЧСИ Б. след 27.10.2017г.(след изменението на чл.
427 ГПК), МОС намира, че правилно първоинстанционния съд е приел, че към
момента на образуване на изпълнителното дело - 20.09.2011г. е в сила
разпоредбата на чл. 427, ал. 1 ГПК в първоначалната й редакция от 20.07.2007
г., която не съдържа точка 5 и не предвижда изискване за подаване на молбата
по постоянен или настоящия адрес на длъжника. Такова изискване е въведено
по-късно - с изменението на разпоредбата с ДВ бр. 86 от 2017 г. - с т. 5 от
алинея първа. С изменението на ГПК, извършено с ДВ бр. 86 от 2017 г. в
преходните и заключителни разпоредби (§ 71. до §74.) не е предвидено
обратно действие на новата т. 5 на чл. 427, ал. 1 ГПК. Поради това
разпоредбата има незабавно действие.
От изложеното следва, че към момента на образуване на
изпълнителното дело ЧСИ Б. не е допуснал нарушение на разпоредба, която е
6
приета по-късно (чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК). Съгласно приетата с ДВ бр. 86 от
2017 г. алинея 4 на чл. 427 ГПК настъпилите след подаването на молбата за
изпълнение промени в обстоятелстватапо ал. 1, т. 5, обуславящи местната
компетентност, не са основание за препращане на делото.В случая обаче още с
образуването на изпълнителното дело през 2011 година постоянното
местоживеене на въззиваемата А. М. е било в гр.*.
Ето защо след влизане в сила на изменението на ГПК ЧСИ Б. е следвало да
извърши проверка и след като установи постоянния и настоящ адрес на
длъжника, който е бил в гр.* и към момента на образуване на изп.дело видно
от приложените по ИД от 2011г. писмени документи, както и извършените
справки по ИД от 2023г. (справка НБД), като преустанови извършването на
изпълнителни действия и прекрати делото. Като не е направил това, ЧСИ Б. е
допуснал нарушение на правилото за местната компетентност.
Поради изложеното правилно и законосъобразно първонстанционния
съдт е прие за основателни доводите на ищеца, че ЧСИ Б. е нарушил
правилото за местна компетентност, установени с разпоредбата на чл. 427, ал.
1, т. 5 и ал. 4 ГПК с предприемането на изпълнителни действия спрямо
длъжника след 27.10.2017г.
В този смисъл е и практиката на ВСК (напр. Решение № 144 от 20.09.2022
г. на ВКС по гр. д. № 1762/2022 г., IV г. о., ГК).
Съгласно Решение 50094 от 16.11.2023г. по т.д. 770/2022г. на I т.о. на ВКС
местната изпълнителна компетентност е предпоставка за допустимост на
изпълнителното производство и е условие за валидност на изпълнителните
действия. В същото се сочи, че извършени действия от некомпетентен съдебен
изпълнител са невалидни да прекъсват погасителната давност. За разлика от
нередовната молба за образуване изпълнително производство, която може да
бъде поправена по реда на чл.129 ГПК в дадения от ЧСИ срок, вкл. чрез
посочване на начин на изпълнение, изпълнителните действия по недопустимо
изпълнително производство не могат да бъдат поправени, респ. не пораждат
правно действие.
Съгласно практиката на ВКС съдебният изпълнител следи служебно за
спазване правилата на местната подсъдност не само към датата на образуване
на делото, но и във всеки един момент от развитието на изпълнителното
производство. В този смисъл е решение № 333/02.03.2016 г. по гр.д. №
4353/2015 г. по описа на Трето г.о. на ВКС.
С оглед горното и предвид изменението на разпоредбите на ГПК от
27.10.2017г. правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел,че
наложените запори на 02.10.2018г. са невалидни и не са прекъснали
погасителната давност за вземането.
Така от 13.06.2017г. е започнала да тече нова 5-годишна давност. Същата
е следвало да изтече на 13.06.2022г., като считано от следващия ден
14.06.2022г. вземането следва да се счита погасено по давност.
В случая правилно РС * е съобразил спиране теченето на погасителната
давност за периода: 13.03.2020г.-21.05.2020г. (70 дни), съгласно чл.3, т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
7
с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на
последиците. Предвид това 5-годишния давностен срок е бил до 22.08.2022г.
(работен ден - понеделник) и считано от 23.08.2022г. вземането е погасено по
давност.
При така направения анализ на доказателствата по делото МОС също
приема, че изискуемият срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изтекъл, поради което и
процесните вземания са погасени по давност.
При този анализ на доказателствата МОС намира, че е налице
съвпадение в изводите на двете инстанции и първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на
въззиваемата следва да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски в размер на 430лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №415 от 13.12.2024година постановено
по гр.д.№757/2024година по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА „Е.М.” ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление:
гр. * *, р-н „*”, кв. „*“, ул. „*” № *, сграда „*“, представлявано от
управителите Р.М.-Т. и Т.В. да заплати на А.М., ЕГН **********, с адрес: гр.
*, ул. „*”№ * сумата от 430 лв. /четиристотин лева и тридесет лева /направени
разноски в настоящето производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и при условията на чл.280,ал.3,т.1 от
ГПК не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8