№ 22248
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110138202 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗД „Е.“ АД,
искова молба, насочена против „И.Т.“ ООД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане ответникът да заплати на ищеца сумата от 6 160,87 лева,
предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 12 321,73 лв.,
представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по
време на превоз“ на увреденото лице по щета № 070007****/2023 г., ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 25.06.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението и сумата от 471,48 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 07.12.2023 г. до 24.06.2024 г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 05.07.2023 г. дружеството „М.Т.“ ЕООД е изпратило от България до краен клиент
„T.N.W.C.B.“ гр. Хелмонд, Нидерландия пратка, състояща се от 3 кашона, съдържаща
150 броя мобилни телефони Samsung A145 Galaxi A14 4/64 GB DS Black, с единична
цена за 1 брой от 105,00 евро или обща стойност 15 750,00 евро. Сочи, че мобилните
телефони са били опаковани в 3 отделни кашона, 2 от които съдържали по 60 броя
телефони, а третият – 30 броя, което се установявало от опаковъчен лист към фактура
№ 880001**** от 05.07.2023 г. Излага, че стоките, описани във фактурата са изпратени
до купувача чрез ответното дружество с 3 броя товарителници, както следва:
товарителница 1ZA84808049395**** със съдържание 60 броя мобилни телефона
Samsung А145 Galaxi А14 4/64 GB DS Black, c тегло 22 кг.; товарителница
1ZA84808049229**** със съдържание 60 броя мобилни телефона Samsung А145 Galaxi
А14 4/64 GB DS Black, c тегло 22 кг. и товарителница 1ZA84808049108**** със
съдържание 30 броя мобилни телефона Samsung А145 Galaxi А14 4/64 GB DS Black, c
тегло 12 кг., всички от 05.07.2023 г. Твърди, че за изпратените до крайния купувач
мобилни телефони, дружеството „М.Т.“ ЕООД е издало Фактура №
880001****/05.07.2023 г., и опаковъчен лист към нея. Сочи, че при пристигането на
пратката на 10.07.2023 г., получателят е установил, че един от кашоните, пътувал с
товарителница 1ZA84808049229**** със съдържание 60 броя мобилни телефона
1
Samsung А145 Galaxi А14 4/64 GB DS Black, c тегло 22 кг., на обща стойност 6300
евро, липсва и стоката не е доставена до крайния получател. Аргументира, че между
страните е водена кореспонденция по ел.поща, като с писмо от 22.08.2023 г.
ответникът изпратил уведомление, че кашонът не може да бъде локализиран и е
обявен за изгубен. Твърди, че на 31.07.2023 г. „М.Т.“ ЕООД е издал кредитно известие
на купувача „T.N.W.C.B.“ към Фактура № 880001****/05.07.2023 г. за сумата от 6300
евро, представляващи стойността на 60 броя мобилни телефона Samsung А145 Galaxi
А14 4/64 GB DS Black. На 23.08.2023 г. „MTX Т.“ ЕООД с протестно писмо №
00062/23.08.2023 г. уведомил ответника за проблема с пратката и недоставянето на
част от стоката. Сочи, че изпращачът „М.Т.“ ЕООД е предявил пред него /пред ищеца/
претенция за изплащане на обезщетение в размер на 6 300 евро – стойността на 60
броя мобилни телефони с левова равностойност 12 321,73 лева, като причина за
настъпилата щета било посочено, че изпратената стока не е доставена до крайния
получател. С оглед описаното излага, че е образувана щета № 070007****/2023 г.,
изготвен опис и определено обезщетение в размер на 6 300 евро с левова
равностойност 12 321,73 лв., което сочи, че е платено в полза на „М.Т.“ ЕООД на
31.10.2023 г. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 17, ал. 1 ЧМР превозвачът отговаря за
цялостна или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за
превоз до доставянето й, както и за забавата при доставянето й, като излага и че
аналогични разпоредби се съдържат в чл. 67 от Закона за автомобилните превози,
както и в чл. 85 от Закона за пощенските услуги. Аргументира, че в случая следва да
се ангажира регресната отговорност на ответника, т.к. било налице неизпълнение на
договорно задължение от страна на превозвача-куриер. Твърди, че е поканил ответника
с покана, получена от последния на 06.12.2023 г., да заплати доброволно стойността на
платеното застрахователно обезщетение, но плащане не постъпило. Претендира и
обезщетение за забава. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
сочи, че право на писмена рекламация съгласно Закона за пощенските услуги е имал
подателят „М.Т.“ ООД или получателят на пратката, като в случая подателят нямал
претенции към него, а към ищеца, с оглед на което счита иска за неоснователен. Сочи,
че между него и ищеца не съществува облигационна връзка, такава съществувала
между него и „М.Т.“ ООД, възникнала на основание превозен договор №
4741/28.12.2020 г. Твърди, че процесната пратка е била заявена за доставяне като
такава с „необявена стойност“. Аргументира, че по смисъла на ЗПУ „обявена
стойност“ е пощенска услуга, представляваща отговорността на пощенския оператор
до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пощенската пратка
в случай на загуба, кражба или повреда. Твърди, че Ю.П.С. са обявили пратката за
загубена и са издали клейм за обезщетение от 21.08.2023 г. Сочи, че е изплатил на
„М.Т.“ ООД обезщетение в размер на 111,29 лв., съгласно протестно писмо №
00062/23.08.2023 г. Аргументира, че в отношенията му с „М.Т.“ ООД е приложим
ЗПУ, съгласно който отговорността на превозвача била ограничена в случаите на
„необявена стойност“ на пратката до действителната стойност на съдържанието, но не
повече от 100 щатски долара. Оспорва приложимостта на конвенция ЧМР и Закон за
автомобилните превози, като сочи, че доколкото пратката е пътувала по въздух, то
приложима била Варшавската конвенция. Счита, че ищецът е изплатил обезщетение в
разрез със собствените си ОУ, т.к. съгласно чл. 1. /2/ сочи, че не са предмет на
застраховката товари, превозвани при условията на международни пощенски
конвенции, каквито в случая били Варшавската, Монреалската Конвенции. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Оспорва Фактура № 880001****/05.07.2023 г. и
посочената цена в нея, като твърди, че същата не е била представена/ описана в
товарителницата. Оспорва и съдържанието на пратката, като обръща внимание, че в
товарителницата било посочено „електроника“.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
2
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличие на валиден
договор за застраховка имущество между него и пострадалото лице досежно
увреденото имущество, настъпване на застрахователно събитие, причинени вреди –
вид и размер, причинна връзка между събитието и вредите, плащане на дължимото
застрахователно обезщетение; наличие на сключен договор между пострадалия и
ответника за превоз и неизпълнение на договорните задължение от ответното
дружество – загуба на товара и неговата стойност; отправена и получена покана за
плащане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението, както и наведените с отговора на
исковата молба възражения, в частност - размера на отговорността му при договор за
пощенска услуга на пратка с необявена стойност.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между
ищеца и „М.Т.“ ЕООД е сключена застраховка „Товари по време на превоз“, както и че
ищецът е заплатил в полза на „М.Т.“ ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 6
300 евро с левова равностойност 12 321,73 лв. на 31.10.2023 г.
Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 65 копие на договор №
4741/28.12.2020г. се установява, че между „МТХ Т.“ ООД и ответника „И.Т.“ ООД, е
сключен договор с предмет многократно международно транспортиране по пратки на
възложителя в системата на Ю.П.С..
Не се оспорва от ответника, а и от приобщените писмени доказателства се
установява, че на база сключения договор между „МТХ Т.“ ООД и ответника е
сключен превозен договор по силата на който на 05.07.2023г. „МТХ Т.“ ООД е
изпратил от България до краен клиент „T.N.W.C.B.“ пратка, състояща се от 150 броя
мобилни телефони Samsung a 145 Galaxi A14 4/64GB DS Blak.
Не се спори между страните и за обстоятелството, че част от пратката е
изгубена, а именно не е локализиран един от кашоните с 60 броя от процесните
мобилни телефони Samsung a 145 Galaxi A14 4/64GB DS Blak.
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че процесната пратка е била застрахована при ищеца, както и че
същият е изплатил застрахователно обезщетение във връзка с изгубените 60 броя
мобилни телефони, което обезщетение е в размер на 12321.73лв.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора в приобщените по делото писмени доказателства.
Наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и
„МТХ Т.“ ООД се установява от приложеното на л. 29 копие на застрахователна
полица. Обстоятелството, че ищецът застраховател е изплатил обезщетение в размер
на 12321.73лв. намира опора в приложеното на л. 51 платежно нареждане.
Служебно задължение на правораздаващия съд е да определи приложимия
материален закон.
От приложеното на л. 74 по делото удостоверение се установява, че ответникът
„И.Т.“ ООД е оператор на неуниверсални пощенски услуги, в частност куриерски
услуги.
Настоящият съдебен състав намира, че настоящото спорно право се урежда от
специалните правила на Закона за пощенските услуги, тълкувани в светлината на
наднационалното право, приложимо на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията с
3
предимство, а именно Всемирната пощенска конвенция.
По изрична регламентация, която е намерила изражение в чл. 1, § 4, б. "а" от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), същата
не се прилага при превозите, извършвани в обсега на международните пощенски
конвенции.
Отговорността на ответника в настоящия случай се определя от специалните
правила на Всемирната пощенска конвенция, в сила за Република България от
1.07.2022 г., защото претенциите се основават на пощенска пратка, доставена като
неуниверсална пощенска услуга между две държави, които са страни по цитираната
конвенция.
Съгласно чл. 3 във връзка с чл. 38 и пар. 1, т. 18 от Закон за пощенските услуги,
куриерските услуги представляват неуниверсални пощенски услуги, извършвани от
пощенски оператори, с добавена стойност над универсалната пощенска услуга.
Процесният договор, сключен между застрахованото лице и ответника, разкрива
особеностите на договор за куриерска услуга следователно обемът на отговорността на
ответника следва да се определя по специалните правила на националното право,
обективирано в Закона за пощенските услуги и наднационалните източници, в това
число Всемирната пощенска конвенция, в сила за Република България от 01.07.2022 г.
и Правилниците към същата.
Съгласно чл. 85, ал. 3 от Закона за пощенските услуги, обезщетенията, дължими
от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска
услуга за международни пощенски пратки, се определят в съответствие с актовете на
Всемирния пощенски съюз.
В случая е налице основание да се приложи специалната уредба на договорната
отговорност, уредена във Всемирната пощенска конвенция, предвиждаща ограничена
имуществена отговорност за оператора на пощенски услуги при неизпълнение или
неточно изпълнение на задълженията му по доставянето на обикновени колети без
обявена стойност.
Всички разпоредби, уреждащи отговорността, съгласно чл. 1. 7. ВПК следва да
се разглеждат като стриктни, задължителни и изчерпателни.
Пощенските оператори носят отговорност за изгубени колети, за какъвто е
признат процесният, пред изпращачите им. Обезщетението за загубени обикновени
колети, какъвто е бил процесният, не може да надвиши сумите, изчислени като се
комбинира цената от 40 СПТ / специални права на тираж / за колет и цената от 4, 50
СПТ / специални права на тираж / за килограм, гласи разпоредбата на чл. RC 149,
т. 2. 1 към която препраща чл. 21, т. 4. 1 от Конвенцията. Следователно обезщетението
се определя по реда на чл. 21, т. 8 от Конвенцията, но при обикновени пратки размерът
му не може да надвишава размерите по чл. RC 149, т. 2. 1 от Правилника.
Изгубената пратка е 22 кг., респективно общият размер на СПТ / специални
права на тираж / е 139, от които 40 СПТ за колет и 99 СПТ за килограм / 4.50 х 22
кг/.
Използвайки наличен в интернет на адрес bg. coinmill. com/SDR_calculator. html
калкулатор, настоящият състав установи, че стойността на дължимото обезщетение,
след конвертиране на 139 СПТ е 337.53лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно –
оценителна експертиза се установи, че стойността на процесните 60 телефона е 14
940.00лв., респективно стойността надвишава размера на обезщетението по чл. RC
149, т. 2. 1 от Правилника и ответникът дължи обезщетение в размер на 337.53лв.
Ответното дружество е платило обезщетение за загубената пратка на „М.Т.“
ЕООД в размер на 111.29 лв.
По изложената аргументация исковата претенция се явява частично основателна
4
за сумата от 226.24лв. – формирана от разликата между дължимото се обезщетение в
размер на 337.53лв. и изплатеното такова в размер на 111.29лв.
Над сумата от 226.24лв. до максимално предявения размер от 6 160.87лв. или за
разликата от 5934.63лв. претенцията се явява неоснователна.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато
задължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в
забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на поканата за плащане,
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От представеното на л. 52 по делото копие
на покана, се установява, че ищцовото дружество е изпратило до ответника покана,
получена от „И.Т.“ ООД на 06.12.2023г., респективно считано от 07.12.2023г.,
ответникът е в забава. Акцесорната претенция е заявена за периода 07.12.2023г. –
24.06.2024г., като размерът на дължимата се мораторна лихва върху уважената част на
главницата за индивидуализирания период, изчислен с помощта на компютърна
програма е 17.32лв., за която сума акцесорната претенция следва да бъде уважена. Над
тази сума до максимално предявения размер от 471.48лв. или за разликата от 454.16лв.
искът е неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлената част на претенциите,
следва да бъдат разпределени разноските по делото. Предявени са искове за суми в
общ размер на 6632.35лв., уважената част е в размер на 243.56лв., респективно
отхвърлената част е в размер на 6388.79лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1841.44лв., от които
296.44лв – държава такса, 965.00лв. – адвокатско възнаграждение, 400.00лв. –
депозит вещо лице и 180.00лв. – превод на документи.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 67.62лв.
На ответника следва да се признаят разноски в общ размер на 671.00лв., от
които 620.00лв. – адвокатско възнаграждение и 51.00лв. – превод на документи.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 646.36лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И.Т.“ ООД, ЕИК *********, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК
***********, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както
следва: 226.24лв. – част от вземане в общ размер на 12 321,73 лв., представляваща
регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на
превоз“ на увреденото лице по щета № 070007****/2023 г. за изгубени 60 броя
мобилни телефони Samsung A145 Galaxi A14 4/64 GB DS Black, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 25.06.2024г. до окончателно изплащане
на сумата и 17.32лв. - мораторна лихва върху за периода от 07.12.2023 г. до 24.06.2024
г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, в частта, за
сумата от 5934.63лв. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта, за сумата
5
от 454.16лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА „И.Т.“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК, да заплати на „Е.“ АД, ЕИК ***********, сумата от 67.62 лв. – разноски с
оглед уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Е.“ АД, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „И.Т.“ ООД, ЕИК *********, сумата от 646.36лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6