Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на десети октомври две
хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Таня Г. като разгледа гр.д. № 2172
по описа за 2016
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.365 и
сл. от ГПК.
Ищецът „Б.И.“ АД твърди, че е кредитор
на „К К.” ЕАД по силата на договор за цесия от 30.04.2015 г., с който „Г.А.Т.“
ЕООД, представлявано от управителя Г.А., действащ чрез пълномощника си Д.В.А.,
прехвърло на „Б.И.“ АД вземането си към „ К К.” ЕАД, за сумата: 802 061 евро-
представляваща остатък от главница по Договор за заем от 30.04.201З г., изменен
с Анекс на 27.05.2013г., Анекс от 30.07.2013г., Анекс от 12.08.2013г., Анекс от
19.09.2013г. и Анекс от 03.12.2013г., ведно с начислената върху нея до момента
на връщането лихва по чл. 3, ал.2 от Договора, неустойка по чл. 14 от Договора,
както и всички права, произтичащи от същия.
Ответникът към момента на депозиране
на настоящата молба не бил заплатил паричното си задължение в размер на 802 061
евро представляващо остатък от главница по Договор за заем от 30.04.2013г.,
изменен с Анекс на 27.05.2013г., Анекс от 30.07.2013г., Анекс от 12.08.2013г.,
Анекс от 19.09.2013г. и Анекс от 03.12.2013г., ведно с начислената върху нея до
момента на връщането лихва по чл. 3, ал.2 от Договора, неустойка по чл. 14 от
Договора.
Ищецът моли съда да осъди „К К.” ЕАД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния директор К.П.Г.да заплати на „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** следните суми: на основание чл.240 от ЗЗД
сума в размер на 802 061 евро, представляваща остатък от вземане по Договор за
заем от 30.04.2013г., ведно с начислената върху нея до момента на връщането
лихва по чл. 3, ал.2 от Договора в размер на 64 695,95 евро, неустойка по чл.
14 от Договора, в размер на 117 629,01 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на подаване на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане.
По иска Плевенският окръжен съд
допуснал обезпечение по ч.тър. дело № 119/2015г., по което „Б.И.“ АД е
направило следните разноски: 45лв. - държавна такса, 1200лв. - адвокатско
възнаграждение. Въз основа на обезпечителната заповед издадена по това дело
било образувано изпълнително дело № 20157560400909 по описа на ЧСИ - Ц.Н.,
рег.№ 756, по което са направени разноски в размер на 66лв.- такси на ЧСИ,
1000лв.- адвокатски хонорар. Ищецът претендира тези разноски.
Моли съдът да приеме (в съответствие с
константната съдебна практика), че с връчването на исковата молба, съответно на
приложените към същата документи (в това число уведомлението по чл.99 от ЗЗД) е
изпълнен фактическия състав, предвиден в чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Ответникът „К К.” ЕАД твърди, че
липсва интерес у ищеца за предявяване на исковете. Липсвала активна процесуална легитимация, поради
нищожност на договор за цесия от 30.04.2015 г. на няколко от основанията на чл.
26 от ЗЗД. Предявените исковете били изцяло неоснователни и следвало да бъдат
от съда изцяло отхвърлени като такива.
Ответникът
твърди, че представеният Договор за цесия от 30.04.2015 г. с цедент „Г.А.Т."
ЕООД и цесионер „Б.И." АД е нищожен като сключен при заобикаляне на закона
/чл.26, ал.1 пр.2 от ЗЗД/. Заобиколен бил Закона за банковата несъстоятелност
като целта на процесната цесия била увреждане на кредиторите на несъстоятелния
длъжник „К.Т.Б." - в несъстоятелност чрез увреждане на масата на
несъстоятелността по см. на чл. З, ал. 1 във вр. с чл. 57 от ЗБН. С
прехвърлянето на вземането на трето лице се затруднявало и осуетявало
попълването на масата на несъстоятелността. Цедентът „Г.А.Т." ЕООД бил
кредитополучател от Банката, като част от получените заемни средства били
предоставени и в заем на ответника. С решение № 664 от 22.04.2015г.,
постановено по търг. дело № 7549 по описа на Софийски Градски съд за 2014г.
било открито производството по несъстоятелност на Банката и е определена и
началната дата на неплатежоспособността й. С решение № 1443/03.07.2015г. на
Апелативен съд - София, постановено по търг. Дело № 2216 по описа за 2015г.,
ТО, 3 състав, началната дата на неплатежоспособността на Банката е определена
на 22.06.2015г. Чрез сключения договор за цесия от 30.04.2015г., при който
цедентът - кредитополучател от несъстоятелната Банка е получил като стойност от
продажбата на вземането сума в 1 000 лева, а размера на главницата на
прехвърленото вземане бил 802 061 евро. Следователно непосредствена цел на
цесията била увреждане на кредитора на цедента. С прехвърленото вземане се
осуетявала възможността за попълване масата на несъстоятелността на Банката със
сумата по действително отпуснатите на цедента заемни средства от Банката, като
последната ще може да се удовлетвори до размера на получената стойност на
цесията от 1000 лева.
Ответникът
твърди, че Договор за цесия от 30.04.2015 г. бил симулативен. Налице била
абсолютна симулация - липса на действителна воля у цедента да прехвърли вземане
в размер на повече от 800 000 главница срещу цена от 1 000 лева, дори
заплатена веднага. Платената цена по Договор за цесия била незначителна с оглед
полученото за събиране. Липсвала действителна воля на цедента да се удовлетвори
и получи адекватно или близко до пазарната стойност на вземането си от
длъжника. Действителната воля на цедента била да се освободи от задължението си
към неговия кредитор и да възстанови на Банката (в случая в масата на
несъстоятелността) предоставените му в заем средства. Общоизвестен бил факта,
че срещу получените от Банката заемни средства от заемодателя - цедент не е
било предоставено каквото и да е обезпечение. Целта на цедента била да се
освободи от задължение към Банката и/или осуети неговото събиране чрез
фиктивното му прехвърляне на трето лице за събиране. Договорът бил сключен при
липса на съгласие да породи правните последици, предвидени в него. Липсвала
типичната и непосредствена цел на договора за цесия - цедентът да получи
удовлетворение на своето вземане от длъжника чрез продажбата му на трето лице -
цесионер.
Нямало
данни по делото, цеденът да е получил срещу прехвърленото свое вземане в размер
на 802 061 евро главница, плюс 64 695,95 евро лихва и 117 629,01 евро
наказателна лихва, продажната цена от 1 000 лева. Издадената разписка от
пълномощник на цедента не доказвала плащане на продажната цена. Липсвал
същественият елемент на договора за цесия - потвърждаването от цедента на
цесионера за прехвърленото вземане. Потвърждаването от цедента на прехвърлянето
на вземането бил елемент от сделката и следоватено действително прехвърляне на
вземане не било осъществено, независимо от създадените с нарочна цел документи.
Договорът
за заем от 30.04.2013 г. бил нищожен поради липса на съгласие /чл.26, ал.2 от ЗЗД/. Ответникът твърди, че подписът под Договор за заем и под всеки един от
Анексите не е на лицето А.Ю.И.и тези документи са неистински (неавтентични). Оспорва
представеният с исковата молба Договор за заем от 30.04.2013 г. и приложените
Анекси към него. Оспорва всички подписи, положени от лицето А.Ю.И., в
качеството й на представляваща към датата на договора за заем и на анексите към
него дружеството „Г.А.Т." ЕООД. Оспорва всички подписи, положени от В.К.Б.,
действал в качеството на пълномощник, под Договора за заем и под Анексите към
него, като твърди че лицето не е имало представителна власт да подписва този договор,
да задължава дружеството ответник и съставените към него Анекси.
Ответникът
оспорва иска с правно основание чл. 10, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от
64 695,95 евро, тъй като искането за заплащане на лихви е обусловено от
действителното прехвърляне на вземането.
Ответникът
оспорва иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
117 629,01 евро. Ответникът счита
клаузата на договора, с която е уговорена наказателна лихва за забава за
нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Типичната и непосредствена цел на
неустойката била да обезпечи и обезщети вредите на кредитора от неизпълнението.
Наказателната лихва за забава по договора е с обезпечителна функция по
отношение изпълнение на цялото задължение на „К К." ЕАД по главницата.
Доколкото вземането за неустойка можело да бъде цедирано само с заедно с
вземането по чл. 240 от ЗЗД, което, то и предявеният иск за заплащане на
неустойка е неоснователен.
Третото
лице помагач „Г.А.Т." ЕООД счита иска основателен.
Синдикът
на „Г.А.Т." ЕООД счита иска неоснователен.
Съдът
като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представен
е Договор за заем от 30.04.2013 г., сключен между „Г.А.Т." ЕООД като
заемодател и „К К.” ЕАД като заемател, по силата на който
заемодателят е предоставил на заемополучателят сумата 500 000 евро, която
последният се е задължил да върне заедно с договорената лихва. Съгласно чл.3 от
договора възнаграждението за ползването на заетата сума е лихва в размер 5.5%
годишно, която се начислява ежедневно и е платима при погасяване на
главницата. Уговорен е 3-месечен срок за
връщане на заетата сума /чл.6 от договора/. Съгласно чл.14 в случай, че задължението
не бъде изпълнено на падежа, заемателят е длъжен да заплаща на заемодателя
освен договорената лихва и наказателна надбавка в размер 10 пункта върху
просрочената главница.
С Анекс от 27.05.2013 г. към Договор за заем от 30.04.2013 г. сключен между
„Г.А.Т." ЕООД като заемодател и „К К.” ЕАД като
заемател размерът на заемната сума е увеличен к 115 900 евро като общо
заетата сума е станала 615 900 евро.
С Анекс от 30.07.2013 г. към Договор за заем от 30.04.2013 г. сключен
между „Г.А.Т." ЕООД като заемодател и „К К.” ЕАД като
заемател срокът на договора е продължен до 30.04.2014 г.
С Анекс от 12.08.2013 г. към Договор за заем от 30.04.2013 г. сключен
между „Г.А.Т." ЕООД като заемодател и „К К.” ЕАД като
заемател страните са увеличили размера на заемната сума със 100 000 евро
като заемната сума е станала 715 900 евро.
С Анекс от 19.09.2013 г. към Договор за заем от 30.04.2013 г. сключен
между „Г.А.Т." ЕООД като заемодател и „К К.” ЕАД като
заемател страните са увеличили размера на заемната сума със 100 000 евро
като заемната сума е станала 815 900 евро.
С Анекс от 3.12.2013 г. към Договор за заем от 30.04.2013 г. сключен
между „Г.А.Т." ЕООД като заемодател и „К К.” ЕАД като
заемател страните са увеличили размера на заемната сума със 100 000 евро.
Договорът за заем и сключените към
него анекси са подписани от А.И. в качеството й на управител на „Г.А.Т." ЕООД и от В.Б.в качеството му
на пълномощник на изпълнителния директор на „К К.” ЕАД.
С
преводно нареждане за кредитен превод от 30.04.2013 г. до „К.Т.Б.“ АД „Г.А.Т."
ЕООД е наредило да бъде заплатена на „К К.” ЕАД сумата
977 915 лв. по договор за заем /или 500 000 евро/.
С
преводно нареждане за кредитен превод от 27.05.2013 г. до „К.Т.Б.“ АД „Г.А.Т."
ЕООД е наредило да бъде заплатена на „К К.” ЕАД сумата 115
900 евро по договор за заем.
С преводно
нареждане за кредитен превод от 12.08.2013 г. до „К.Т.Б.“ АД „Г.А.Т." ЕООД
е наредило да бъде заплатена на „К К.” ЕАД сумата 100
000 евро по договор за заем.
С
преводно нареждане за кредитен превод от 19.09.2013 г. до „К.Т.Б.“ АД „Г.А.Т."
ЕООД е наредило да бъде заплатена на „К К.” ЕАД сумата
100 000 евро по договор за заем.
Представен е Договор за цесия от
30.04.2015 г., сключен на 30.04.2015 г. между „Г.А.Т." ЕООД в качеството на цедент и „Б.И."
АД в качеството на цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на
цесионера вземането си към „К К.” ЕАД за сумата 802 061
евро, представляваща остатък от главница по Договор за заем от 30.04.2013 г. и
Анекс на 27.05.2013г., Анекс от 30.07.2013г., Анекс от 12.08.2013г., Анекс от
19.09.2013г. и Анекс от 03.12.2013г., ведно с начислената върху нея до момента
на връщането лихва по чл. 3, ал.2 от Договора, неустойка по чл. 14 от Договора,
както и всички права, произтичащи от същия срещу договорената в Приложение № 1
към договор за цесия от 30.04.2015 г. цена от 1000 лв.
Представена е разписка към договор за
цесия от 30.04.2015 г., с която „Г.А.Т." ЕООД и „Б.И." АД са удостоверили плащането
на сумата 1000 лв..
Представено е
Уведомление за цесия от „Г.А.Т."
ЕООД до „К
К.” ЕАД, което видно от представената разписка е получено на 9.07.2015 г.
Представено е Пълномощно на В.К.Б.,
подписано от К.Г., с което му е предоставил правото да сключва договори за
вземане на заем от името и за сметка на „К К.” ЕАД.
Представен е Списък с експозициите на „К.Т.Б.“ АД към свързани компании, в който „Г.А.Т."
ЕООД фигурира с кредит от 4 018 400.
Представено
е Потвърждение на цесия от „Г.А.Т." ЕООД до „Б.И." АД.
Представено
е Пълномощно, с което Г.А., в качеството на управител и
представляващ „Г.А.Т."
ЕООД е упълномощил Д.В.А. да се разпорежда със сметките
на дружеството, да го представлява при водене на преговори; да сключва всякакви
облигационни договори; да сключва от името и за сметка на дружеството сделки по
чл.99-109 от ЗЗД и т.н. Подписът на упълномощителя е бил нотариално заверен на
22.07.2014 г.
Видно от вписванията в Търговския
регистър по партидата на „Г.А.Т."
ЕООД
Г.А. е заличен като управител на 30.07.2014 г.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и като компетентно извършена
съдът възприема. Съгласно заключението на вещото лице при извършената проверка в
счетоводството на „К К.” ЕАД, водено от счетоводна къща “Ф.” е установено, че
дружеството води задължение към “Г.А.Т.” ЕООД по процесния Договор за заем от
30.04.201З г., осчетоводено по кредита на сметка 151 „Получени краткосрочни заеми” (Г.А.Т. ЕООД)
в размер на 1 791 344.70 лв. равностойни на 915 900 евро. Има отразено намаление на задължението по
процесния договор за заем от „К К.” ЕАД към „Г.А.Т." ЕООД в размер на 222
649.73 лв. равностойни на 113 839.00 евро, с основание “частично плащане на
заем”. От счетоводната къща не бил предоставен платежен документ за това
плащане, дали то е наредено по банков път или е с прихващане. В
резултат на извършеното плащане е останало неизплатено задължение по
предоставения заем в размер на 1 568 694.97 лв., равностойни на 802 061.00 евро.
Сумата по договора за заем от 30.04.201З г. е
предоставена за срок от три месеца, като с Анекс от 30.07.201З г. срокът е
удължен до 30.04.2014 г. Задълженията за договорна и наказателна лихва, са
както следва: Договорената лихва, съгласно Договор за заем от 30.04.201 Зг. е
5,5% годишно, като лихвата се начислява ежедневно върху усвоената сума. Лихвата
върху главница от 802 061.00 евро, изчислена за периода от 01.05.2014 г. до
13.09.2015 г. включително (делото е заведено на 14.09.2015 г.), възлиза на 61
391.08 евро, изчислена, както следва: 802 061.00 евро х 5,5% х 501 дни = 61
391.08 евро, равностойни на 120 070.51 лв. Съгласно чл. 14 от Договора, в
случай, че задължението не бъде изпълнено на падежа, Заемателят е длъжен да
заплаща на Заемателя наказателна надбавка в размер на 10% върху просрочената
главница. Неустойката върху главница от 802 061.00 евро, възлиза на 111 620.16
евро, изчислена, както следва: 802 061.00 евро х 10% х 501 дни = 111 620.16
евро, равностойни на 218 310.06 лв. Общият размер на задължението за лихва и
неустойка възлиза на 173 011.24 евро, с левова равностойност 338
380.57 лева. В
счетоводството на “Г.А.Т.” ЕООД предоставения заем по Договор за заем от
30.04.2013г. е осчетоводен като вземане по дебита на сметка 225
"Предоставени краткосочни заеми”. В счетоводството на К К. ЕАД получения заем е осчетоводен като задължение по кредита на сметка 151 "Получени краткосрочни заеми ".
При извъшената проверка в счетоводството на заемодател - “Г.А.Т.” ЕООД е
установено, че дружеството води вземането си по предоставения на К К. ЕАД заем по дебита
на сметка 225 "Предоставени
краткосочни заеми", което към 31.12.2013 г. е в размер на 1 791 344.70 лв. или 915 900
евро. Към 31.12.2014 г вземането, отразено по сметката е 1 568
694.97 лв. или 802 061.00 евро. В баланса на “Г.А.Т.” ЕООД към 31.12.2013г. в
раздел В ”Текущи (краткотрайни) активи”, група Вземания, статия “Други вземания
” фигурира сумата 89 534 хил.лв. В баланса на “Г.А.Т.” ЕООД към 31.12.2014г., в
раздел В”Текущи (краткотрайни) активи”, група Вземания, статия “други вземания
”, фигурира сумата 63 789 хил.лв. Относно посочените вземания към 31.12.2013г.
и към 31.12.2014г. от счетоводството на дружеството не бе предоставена на
вещото лице разшифровка, от която да е видно, че в тази статия е включено
вземането, което има “Г.А.Т.” ЕООД от К К. ЕАД. Вещото лице приема, че след
като заема е осчетоводен като вземане по дебита на сметка 225 "Предоставени
краткосочни заеми ”, следва да фигурира като вземане в раздел В ”Текущи (кроткотрайни) активи,
група II -ра “Вземания”, статия “други вземания”. В
счетоводството на “Г.А.Т.” ЕООД е отразено вземане за лихва и наказателна лихва
по Договор за заем от 30.04.2013г., начислена по сметка 496/11 "Вземания по лихви” , които към
30.04.2015г. (осчетоводяване на цесията от 30.04.2015г. ), са в размер на 166 059.80 евро, с левова равностойност 324 784.74 лв. При извършената проверка в счетоводството на “Б.И.” АД бе установено, че
прехвърленото вземане по договор за цесия от 30.04.2015 г. е осчетоводено със
счетоводна операция № 157 от 31.12.2015г. и основание “договор
за цесия, ”, като
вземане по дебита на сметка 498/1’’Други дебитори” в размер на 1 568 694.96 лв.
или 802 061.00 евро. В счетоводството на “Г.А.Т.” ЕООД прехвърленото вземане по
договора за цесия от 30.04.2015г. е осчетоводено с мемориален ордер от
30.04.2015 г.
Съгласно
представения баланс на “Г.А.Т.” ЕООД към 31.12.2013 г. и към 31.12.2014 г,
дружеството няма собствен капитал. Собственият капитал към 31.12.2013 г. и към
31.12.2014 г е отрицателна величина, съответно: към 31.12.2013 г. минус 2678
хил.лв. и към 31.12.2014 г минус 29 123 хил.лв. Съгласно Отчета за приходите и
разходите към 31.12.2013 г. “Г.А.Т.” ЕООД отчита приходи в общ размер на 6904
хил.лв., от които други лихви и
финансови приходи 6 803 хил.лв. и приходи от оперативна
дейност 101 хил.лв. Към 31.12.2014г. фирма “Г.А.Т.” ЕООД отчита приходи в
размер на 6544 хил.лв., от които други
лихви и финансови приходи 6 163 хил.лв.и приходи от оперативна дейност 381 хил.лв.
По
делото е изслушана съдебно-графическа експертиза, която не е оспорена и като
компетентно извършена съдът възприема. Съгласно заключението на вещото лице С.Х.
подписите, положени в Договор за заем от 30.04.201З г., под
всички Анекси към него, както и под Договор за цесия от 30.04.2015 г. и
представените към него Приложение № 1, разписка и уведомление, всичките от
30.04.2015 г. са в оригинал, не са цветни копия, не са възпроизведени или
пренесени с техническо средство. Подписите за заемодател по договора за заем от
30.04.2013 г. и 5-те Анекса към него са положени от А.Ю.И.. Подписите за
заемател са положени от В.К.Б..
С допълнителната съдебно-графическа
експертиза вещото лице е посочило, че Договор за заем от 30.04.2013 г. и
Анекс на 27.05.2013г., Анекс от 30.07.2013г., Анекс от 12.08.2013г., Анекс от
19.09.2013г. и Анекс от 03.12.2013г. представляват оригинални документи, а не
цветни копия. Подписите за цедент : Д.В.А. в Договор за цесия от 30.04.2015 г.,
в представените към него Приложение № 1, Разписка, Уведомление и Потвърждение
от същата дата са положени от Д.В.А.. Подписите за цесионер в Договор за цесия
от 30.04.2015 г. и в Разписка от същата дата са положени от Ц.А.А.
При така установената фактическа
обстановка
I./
По иска с правно основание чл.99, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД за
връщане на дадена в заем сума, което вземане е цедирано.
По делото е
установено, че страните са обвързани от договор за заем като сумата по него е изплатена
по банковата сметка на „К К.” ЕАД с банкови преводи от „К.Т.Б.“ АД след
отправени до нея платежни нареждания от страна на „Г.А.Т." ЕООД,
в които платежни нареждания е посочено основание за преводите – договор за
заем. Падежът на задължението за връщане на заетата сума е настъпил на 30.04.2014
г. и сумата е дължима.
Неоснователно е възражението
на ответника, че подписите в договора за заем не са положен от управителя на „Г.А.Т." ЕООД А.И. и представителя на „К
К.” ЕАД – В. Б.,
което бе установено от изводите на съдебно-графологическата експертиза.
Задълженията по договора за заем са редовно визникнали.
Същите са прехвърлени на ищеца с процесния Договор за цесие от 30.04.2015 г.
Съдът намира неоснователно твърдението на ответника, че
договорът за цесия е нищожен поради заобикаляне на закона за банковата
несъстоятелност. Този закон /а и по принцип българското законодателство/ никъде
не поставя забрана длъжниците по договори за кредит /и по каквито и да било
договори/ да се разпореждат със своите вземания от трети лица. Именно за това
законът предоставя възможности на кредиторите да предприемат различни мерки за
обезпечаване на своите вземания – включително и чрез налагане на запор възхо
вземанията на своите длъжници.
Съдът намира неоснователно възражението на ответника, че
договорът за цесия е нищожен поради наличие на абсолютна симулация. Не са
представени доказателства за това, че страните не са имали цел неговите
последици, а именно – вземането да премине от патримониума на цедента в
патримониума на цесионера.
Неоснователно е становището на ответника, че Д.А.не е бил
редовно упълномощен за сключването на договора за цесия. Г.А. е вписан като
управител с вписване, извършено на 30.07.2014 г. Договорът за цесия е
представен по делото с исковата молба и ответникът с отговора на исковата молба
не е оспорил представителната власт на лицето, което го е сключило, поради
което срокът за оспорване е изтекъл. От друга страна „Г.А.Т." ЕООД е
осчетоводило договора за цесия на 30.04.2015 г., поради което и на основание
чл.301 от ТЗ съдът приема, че дружеството е потвърдило действията на
пълномощника си по този договор.
Неоснователно е възражението, че договорът за цесия е
сключен при явно неизгодни условия, тъй като процесният договор за цесия е
търговска сделка, а съгласно чл.297 от ТЗ, търговска сделка, сключена между
търговци не може да се унищожава поради крайна нужда.
Искът за сумата 802 061 евро е основателен и
доказан в своя размер.
II. По иска с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД
за заплащане на договорна лихва 64 695.95 евро.
В договора за заем, сключени между страните е
уговорена договорна годишна лихва в размер 5.5 % от сумата на заема. Вещото
лице е изчислило, че размерът на лихвата
върху
главница от 802 061.00 евро, изчислен за периода от 01.05.2014 г. до 13.09.2015
г. включително (делото е заведено на 14.09.2015 г.), възлиза на 61 391.08 евро.
Искът е основателен до този размер като в останалата му част следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
III. По иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на неустойка за забава 117 629.01 евро.
По делото е
установено, че заемателят е в забава за връщането на сумата по договора като в
самия договор страните са определили обезщетението, което ще е дължимо в този
случай. Вещото лице е изчислило, че
размера на неустойката върху
главница от 802 061.00 евро за периода от 01.05.2014 г. до 13.09.2015 г.
включително, възлиза на 111 620.16 евро. Искът е основателен в този размер като
в останалата му част следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че уговорения размер на неустойката не
излиза извън обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката по
законовата й дефиниция, поради което клаузата е действителна.
При
този изход на делото ответникът следва да поеме отговорността за разноските по
делото като бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в
производството – 31200 по представен списък.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„К
К.” ЕАД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Б.И." АД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.99, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата 802 061 евро ведно със законната лихва върху нея
от 14.09.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„К
К.” ЕАД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Б.И." АД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.240, ал.2 от ЗЗД
сумата 61 391.08 евро като
отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от 64 695.95
евро като
неоснователен.
ОСЪЖДА
„К
К.” ЕАД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Б.И." АД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата 111 620.16 евро като отхвърля иска в останалата му част до
пълния предявен размер 117 629.01
евро.
ОСЪЖДА
„К
К.” ЕАД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Б.И." АД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 31200 лв.
Делото
е решено с участието на третите лица – помагачи „Г.А.Т.“ ЕООД /в н./ и синдика
на „Г.А.Т.“ ЕООД /в н./ - Р.М..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: