Определение по дело №15394/2019 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ………./………2020 г.

   гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в закрито заседание, проведено на 05.02.2020 г. в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛА ДОЙЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15394/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искове на П.Б.П., с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване спрямо К.А.А., че ответницата не е собственик на 100% ид. части от апартамент № 14 с идентификатор № 10135.1026.114.1.21 с площ 62.14 кв.м. в гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“ № 14-14а, ет. 5, брой нива – 1, предназначение – жилище, апартамент, в сграда с идентификатор № 10135.1026.114.1., ведно с изба 6, с площ 3.07 кв.м. и 5.8652 % ид.ч.от общите части на сградата при граници на същия: № 10135.1026.114.1.20 и № 10135.1026.114.1.19, под обекта № 10135.1026.114.1.18, над обекта - № 10135.1026.114.1.23.

Исковете са обосновани с твърденията, че договорът, оформен в НА №1625/19.11.2008г., чрез който ответницата е закупила процесния апартамент № 14 с идентификатор № 10135.1026.114.1.21, не е породил действие, поради това, че самият обект никога не е възниквал в правния мир като самостоятелен обект на правото на собственост, защото сградата не е била построена от строителя-продавач до етап груб строеж (нямат валиден акт №14 и реално не е достроена сградата до покрив), поради което правото на строеж не било трансформирано в право на собственост върху процесния апартамент № 14 с идентификатор № 10135.1026.114.1.21, а това от своя страна водило до извода, че ответницата не е придобила валидно и собственост върху него. Правата върху недовършената сграда се твърди да се притежават от ищеца по приращение, следвайки собствеността им върху терена. 

 

При служебната проверка по чл. 130 от ГПК съдът намери следното:

Правният интерес от предявен иск е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на иска, като правният интерес е различен от житейския. Относно вещни искове за собственост дългогодишната съдебна практика, включително и вече тълкувателна, е единодушна, че правен интерес е налице само при спор за материално право, тоест при спор между страните по делото коя от тях реално и правно е носител и титуляр на процесното вещно материално право. Ето защо, за да се води установителен иск за вещни право, независимо от формата му, следва да се твърди и доказателствено индикира,че ищецът е носител на вещните права, които ответникът неоснователно оспорва или смущава. А това имплицитно и без съмнение налага изобщо твърдение, че вещните права, в предявения им пред съд вид, съществуват в правния мир.

Ето защо при предявен отрицателен установителен иск за собственост, следва да се наведат твърдения, че това материално право на собственост е възникнало в правния мир на съответното основание и че ищецът е титуляр на същото или ще стане такъв, ако се установи със сила на пресъдено нещо, че ответникът не е носител на именно на това съществуващо в правния мир право на собственост.

В случая отрицателната установителна претенция е недопустима, тъй като ищецът навежда твърдения, че никога не е възниквало в правния мир вещно право на собственост, което респективно да бъде придобито от когото и да е било, като същевременно твърди, че ще придобие същото това несъществуващо право на собственост по силата на приращението, ако бъде установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът не е носител на това правото на собственост. Тези твърдения са взаимно противоречащи си, тъй като щом липсва въобще възникнало право на собственост в правния мир, то няма как искът да е с предмет вещно право на собственост, което не съществува. Тези твърдения са взаимно противоречащи си и поради това, че щом не е породено право на собственост, следователно е невъзможно ищецът да придобие такова по силата на приращението, като на това основание да иска да отрече несъществуващото в правния мир правото на собственост на ответника.

При това положение установителен иск за собствеността на самите „необекти“ на правото на собственост, е недопустим. Всъщност в случая ищецът може да се защити валидно чрез друг установителен иск, който обаче да касае не правото на собственост, а друго специфично за случая право. Но такъв иск не е предявяван в нито един момент по делото, а на гражданския съд е забранено да се произнася или да разглежда непредявен иска, поради колизията с принципа на диспозитивното начало.

В заключение съдът намира, че производството следва да бъде прекратено изцяло.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15394/2019 г.,12-ти състав, по описа на Районен съд Варна, на основание чл. 130 от ГПК.

            Определението подлежи на обжалване пред ВОС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: