О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
По
ВНЧД№ 2465/20 г.
гр. София, 22.07.2020 г.
Софийски
Градски съд, Наказателно отделение, 7-ми въззивен състав ,
в закрито заседание на двадесети
юли две хиляди и двадесетата година в състав:
Председател : Николай Младенов
Членове : Веселина Ставрева
Мл.с.Натали Генадиева
като разгледа
докладваното от съдия Младенов ВНЧД № 2465 по описа на СГС за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото
е с правно основание чл.243,ал.7,вр.Глава 22 от НПК.
Постъпила
е Жалба от адв.И.С./повереник на постр.С.С./
срещу Определение на СРС, НО, 121-ви
състав /постановено по реда на чл.243,ал.4-5 от НПК/ , с което е
потвърдено Постановление за прекратяване
на наказателното производство от 15.01.2020 г. по ДП № 205/2018 г. по описа на НСлС,пр.пр.№
22498/2018 г. по описа на СРП, което е било водено за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.2,пр.3,вр.чл.130,ал.1
от НК.
В Жалбата повереникът прави искане да се отмени
Определението на СРС,НО ,121-ви състав като изразява несъгласие с посочените в него
доводи.Твърди се ,че Определението на
СРС е неправилно,необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да се
отмени по реда на инстанционния контрол.Делото е водено срещу неизвестен
извършител ,като дори СРС приема за установено от фактическа страна ,че
пострадалият С. е бил жертва на нанесен
побой от страна на полицейските
служители в РПУ-Самоков Г.С.и К..Б,
както и от цивилните лица Х.Би Г.Г..Въпреки това СРС потвърждава
Постановлението за прекратяване ,но без да обсъди доводите в т.4 от Жалбата до
себе си.Още след инцидента през 2013 г.постр.С. посочва извършителите на
побоя,но по някаква причина процесуални действия не са предприети, а досъдебно
производство е образувано едва през 2018г. и то срещу неизвестен извършител.Налице
е бездействие на компетентните органи , които не са образували производство при
явни данни за осъществено деяние.Доколкото се е появило злокачествено
образувание в пикочния мехур на пострадалия ,то следва да се обсъди дали
телесната повреда не е средна , в
който случай ще е налице по-дълга давност за наказателно преследване.Според
жалб. двете цивилни лица са извършили престъпление по служба по чл.282
от НК , тъй като са превишили правата си докато са отвеждали
пострадалия в РПУ-Самоков.
В края
на Жалбата се иска СГС, да отмени Определението на СРС,да върне делото на СРП
за продължаване на разследването с указания по приложение на закона.
Така подадената Жалба се явява подадена в законоустановения
срок.Същата се явява основателна по
изложените в нея доводи.Обжалваното
Определение , макар и да съдържа правилни фактически констатации ,следва
да бъде отменено по други причини,
свързани с незаконосъобразното провеждане на
допълнително разследване по прекратеното наказателно производство от
предишни съдебни състави в аналогична процедура на настоящата.
Въззивният
състав на СГС намира ,че макар законодателят да е посочил в чл.243,ал.5
от НПК ,че съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността
на Постановлението за прекратяване на наказателното производство/принцип ,който
се отнася и за производството по чл.243,ал.8 от НПК/,то в конкретния
случай няма как да се игнорира досегашното процесуално развитие по делото.Затова
се налага проследяване на процесуалната хронология по това производство ,за да
могат да се проверят в нужните взаимовръзки проверимите в това производство
обоснованост и законосъобразност на проверявания съдебен акт на СРС и
преценяваното от последния съд постановление за прекратяване на наказателното
производство.
На 29.05.2013 г. пострадалия С.М.С. депозира Жалба
до РП,гр.Самоков , в която излага данни
за нанесен му побой от младеж с бухалка , който му нанасял удари пред двама
полицаи.По-късно бил отведен в РПУ-Самоков ,където бил вързан с белезници
и бил нанесен побой от негов „познат
офицер“.
На 04.06.2013 г. С. бил освидетелстван в КСМД
,гр.София,където му било издадено Съд.медиц. Удостоверение № 1-153/2013 г.,в
което били отразени установени увреждания и бил формулиран извод ,уче това са
увреждания , които водят до „временно разстройство на здравето , неопасно за
живота“.Било отразено също така ,че ударите на С. са били нанесени с бухалка ,
юмруци и ритници.Този извод се потвърждава по същество и от Заключение на
назначената от следовател от НслС по-късно СМЕ.
Видно от материалите по делото проц.сл. действия по този
случай са извършвани от РП-Самоков и РП-Ихтиман.Възлаганите действия от
прокурори от тези прокуратури са се ограничили до възлагане на проверки и
допълнителни проверки ,но без образуване на досъдебно производство или
повдигане на обвинение на конкретно наказателноотговорно физическо лице.
Прокурор от ВКП с Постановление от 15.05.2018 г. образувал
досъдебно производство/само 2 дни преди да изтекат 5 години от процесния
инцидент/, а на 17.05.2018 г. гл.прокурор преценил ,че делото се отличава с
фактическа и правна сложност и възложил разследването на следовател от
НСлС.
В рамките на проведеното разследване от 2018 до 2020 г. са
извършени разпити на свидетели , назначена е експертиза и са събрани писмени
доказателства ,прокуратурата не е
намерила ,че са събрани достатъчно доказателства за виновността на определено лице по смисъла
на чл.219,ал.1
от НПК , поради което не е привлякла нито някой от двамата полицейски
служители , нито някое друго наказателно отговорно лице като обвиняем по това
производство/нито за деяние по чл.131,ал.1,т.2,пр.3,вр.чл.130,ал.1 от НК,
нито по друг състав от Особената част на НК/.Впечатляващо е от една страна ,че
самата правна квалификация предполага деянието да е извършено от полиц,
орган,но всъщност държавното обвинение не намира и досега ,че има достатъчно
доказателства/по смисъла на чл.219,ал.1 от НПК/ конкретно
физическо лице , което покрива квалиф. обстоятелство „полиц.орган“, да е
извършило деянието.Тази преценка не подлежи не само на съдебен контрол , но и
на никакъв контрол.Следва да се има предвид и това ,че след ЗИДНПК
/ДВ,бр.63 от 2017 г./ чл.214,ал.3 от НПК дори има
ограничение в акта за образуване на досъдебното производство НЕ СЕ ПОСОЧВАТ
имената на лицето , за което има данни че е извършило престъплението.Тази
разпоредба има такава редакция обаче през втората половина на 2017г./тоест ,
преди да се образува досъд.производство/, но не и от 2013г. докато изобщо няма
производство.Накратко,в момента когато на петата година от извършване на
деянието е преценено,че следва да се образува досъд. производство , вече е
налице правна забрана да се посочва срещу кого е производството.Дали това
допринася за разкриване на обективната истина или не, е отделен въпрос,но и в
двата случая за съда не съществува правна възможност да задължи прокурора да
повдигне обвинение срещу конкретно физическо лице, което освен всичко има и
качеството „полиц.орган“.
С Постановление
от 15.01.2020 г.прокурор от СРП изготвил Постановление за прекратяване на
наказателното производство,поради изтекла давност за наказателно
преследване/т.нар.относителна или обикновена
преследвателна давност/.
СРС ,НО,121-ви с-в в производство по чл.243,ал.4-5 от НПК
потвърдил Постановлението за прекратяване, като в мотивите си приел,че има
нанесен побой/при това посочил кой точно какви удари е нанесъл на пострадалия/ ,но
доколкото няма обвинение , а и била изтекла давност за наказателно преследване
, следва да се потвърди Постановлението
за прекратяване на наказ. производство.
Настоящият съдебен състав следва да сподели изводите на
СРС за изтекла обикновена/относителна/ давност за наказателно преследване.Макар
да няма повдигнато обвинение,а през 2018г. да е била налице правна забрана да
се посочва в акта за образуване на ДП срещу кое лице е образуваното
производство , то по делото има достатъчно доказателства , от които може да се
приеме кои са извършителите.Посочва ги пострадалия
още през 2013 г.Прокуратурата конклудентно се съгласява с последното , тъй като
образуваното производство е за престъпление , извършено от полиц.орган.Кой друг
полиц. орган, освен посочените от пострадалия, държавното обвинение не определя
въпреки продължаващото над 7 години разследване.Защо не е повдигнато обвинение
на тези полиц. органи , е отделен въпрос ,но съдът не може да даде указания в
тази посока.Съдът не може да даде указания на прокурора да повдигне обвинение и
по чл.282
от НК,но и по който и да е друг текст хот НК на дадено лице,тъй като
само прокурор би могъл да формулира такъв извод.Въпреки това може да се приеме
,че дори в аспекта на правната забрана по чл.214,ал.3 от НПК ,извършителят на
деянието е известен.В тази посока има подробни фактически положения както в
Постановлението на СРП за прекратяване , така и в обжалваното Определение на
СРС.
Прави впечатление ,че
приемането на производството под надзора на СРП, по никакъв начин не
променя нормата на чл.36,ал.1 от НПК а именно че подсъдността е на съда , в чийто
район е извършено престъплението.Това е РС,гр.Самоков.Не е налице изключението
на чл.36,ал.3
от НПК , в който случай делото следва да се разгледа от съда , в чийто
район е завършило досъдебното производство.Така е защото ,в случая не е налице
хипотеза ,при която „не може да се определи мястото на извършване на престъплението“.По какви
причини
Поради горните съображения СГС намира ,че следва да се отмени
обжалваното Определение на СРС, НО,121-ви състав ,тъй като е неправилно и незаконосъобразно.Делото
следва да се върне на СРП за продължаване на досъдебното производство.
Предвид
гореизложените си съображения , Софийският Градски съд на основание чл.243,ал.7,вр.Глава
22 от НПК,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определението на СРС,НО,121-Ви
състав , с което е било ПОТВЪРДЕНО
Постановление на СРП от 15.01.2020 г. за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 205/2018 г. по описа на СРП,пр.пр.№ 22498/2018 г. на СРП, тъй като първото
е правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване и протест и е
окончателно.
Препис да се изпрати на заинтересованите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1
ЧЛЕНОВЕ :
2.