Мотиви
по НОХД № 30 053/2011 г. по описа на МРС
Подсъдимата Р.Г.М. е
обвинена в това, че на 13/14.08.2010 г. в с. Вирове, област Монтана от сграда
собственост на фирма “КРИС 2005” ООД гр. Монтана в съучастие като извършител с
неустановени и не обвинени лица отнела от владението на С.К.М. xxx в качеството
му на пълномощник на управителя на фирма “КРИС 2005” ООД гр. Монтана движимите
вещи - 50 линейни метра меден гумиран проводник 4 x 2.5 кв. мм, 30 линейни
метра меден гумиран ел. проводник 4 x 2.5 кв. мм, два броя щепсели за трифазен
ток, четири броя контакти за трифазен ток, метална ос за битер на комбайн F 516
и метална четири ремъчна шайба за вариатора на комбайн F 516, всички вещи на
обща стойност от 453.40 лева, без съгласието на представляващите собственика с
намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК.
Прокурорът поддържа измененото обвинение, пледирайки
конкретно по вид и размер наказание.
Гражданския ищец “Крис 2005” ООД гр. Монтана
чрез пълномощника М. и повереник, пледират за уважаване на предявения и приет
иск, като повереника навежда доводи за доказано за извършено престъпление по чл.
215, ал. 1 от НК с автор подс. М..
Подс. Р.Г.М.
не се признава за виновна по обвинението за “кражба”, дава обяснения и отрича
тя или нейното семейство да имат нещо общо с извършената кражба.
Защитникът
на подс. М., назначен при условията на чл. 94, ал. 1, т. 4 НПК, пледира за
постановяване на оправдателна присъда по чл. 304 НПК спрямо обвинението за
деяние по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
При
условията на чл. 287, ал. 1 от НПК съдът прие изменение на обвинението, без
страните да се възползват от възможността уредена в чл. 287, ал. 3 НПК. Имайки
предвид съдебната практика и правилата по НПК, съдът е длъжен да се произнесе
по измененото обвинение.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Прието бе и заключение по съдебно – оценъчна
експертиза.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията
на страните, приема за установено следното:
Подс. М.
е осъждана, но реабилитирана, живее в с. Вирове, област Монтана на семейни
начала с Б.И.Г., като живеят в лоши битови условия, нямат постоянни доходи и се
препитават чрез събиране на отпадъци и предаването им по пунктове за изкупуване
на отпадъци в гр. Монтана. През пролетно – есенния сезон на годината семейството
на М. пребивава и в т. нар. Хирургически блок в гр. Монтана.
Св. С.К.М.
е пълномощник и съпруг на управителя на търговското дружество “КРИС 2005” ООД
гр. Монтана - Р. М. М.. Фирмата осъществявала дейност по обработването на
земеделски земи в землището на с. Мокреш и притежавала склад в с. Вирове, област
Монтана. Складовото помещение се намира в бившия стопански двор на селото в
близост до ромката махала, където е и къщата на семейството на подс. М.. В помещението
св. М. съхранявал селскостопанска продукция и машини - шнекове, зърно товарачки
и друг инвентар. Складът представлява постройка изградена от бетонни блокове с
размери 3/3 метра, с две метални врати с височина от 3.5 метра и прозорци без
решетки. Едната врата - централната заключвали с катинар, а втората намираща се
откъм ромската махала затваряли от вътрешната страна чрез метален болт и завита
на него гайка и допълнително укрепяване с ос от битер на комбайн. Крилата на
централната врата не закривали изцяло отвора, като оставало разстояние от 40-50
см над тях.
Св. Д.Б.И.
– син на подс. М. работил при св. М., в т. ч. и на 13.08.2010 г..Според св. М.
св. И. добре познавал имота на св. М., в т. ч. къде и какво се съхранява.
На 13.08.2010
г. св. М. бил в складовото помещение и след приключването на работа работник на
име Стоян затворил вратите по обичайния начин. На следващият ден св. М. отишъл
в склада около 10.00 часа и забелязал, че главната врата била в положението, в
която била оставил предния ден - заключена с катинар. От другата врата обаче
липсвали вещите, с които я затваряли от вътрешната страна - болта, гайката и
оста от битера. От склада впоследствие св. М. установил, че липсват следните
вещи - два броя гумирани кабели с размери - единия с дължина от 50 метра и
сечение 4 x 2.5 кв. мм, а другия с дължина от 30 метра и сечение 4 x 2.5 кв. мм
за трифазен ток с монтирани на тях щепсели и контакти на дървена платформа. в. М.
първоначално установил липсата на демонтираните и оставени на съхранение в
склада - резервни части - ос за битер на комбайн F 516 и един брой четири
ремъчна шайба на вариатора на комбайн F 516, а впоследствие и останалите
посочени по горе вещи – кабели и щепсели.
Св. М.
разговарял със св. Ц. Костодинов Л., който притежава склад в близост до неговия,
като св. Л. го уведомил, че е бил информиран от човек от селото/ запазена
анонимност поради желание от този човек/, че през нощта бил видял три лица в
близост до склада и чул шум от плъзгането на вратите на склада. Св. М.
добивайки информация от св. Л. и имайки предвид, че сина на подс. М. - св. Д.Б.И.
е работил при него, приел, че кражбата е извършена от семейството на подс. М. –
синът й св. Д.Б. и съпругът й Б.И.Г.. Св. М. познавал св. Д.Б., тъй като
ползвал услугите му по време на прибираното на реколта 2010 г. в склада, като според
св. М., св. И. бил запознат с наличността в склада и начина за затваряне на
вратите му. Въпреки претърпяна операция от св. И. у св. М. било изградено
впечатление за св. И. за добро физическо състояние – силен и млад мъж, на който
св. М. имал доверие и дори в повече заплащал от другите наети работници, тъй
като бил доволен от работата на св. И..
Св. М. и св. Л. още сутринта на 14.08.2010 г. заминали
за гр. Монтана с цел проверка в пунктовете за изкупуване на отпадъци от черни и
цветни метали, където евентуално да са били предадени отнетите вещи. Било рано
сутринта и пунктовете били затворили още, но при посещението им в обекта на
“ТРИУМФ ЕООД” гр. Враца, намиращ се адрес ул. “Индустриална № 4А в гр. Монтана,
св. М. разпознал оста на битера и шайбата. Св. М. попитал св. Т.Ц.М. -
управител на “ТРИУМФ” ЕООД гр. Враца кое лице е предало тези вещи, като св. М.
му казал, че на същата дата 14.08.2010 г. малко часове преди посещението на св.
М., подс. Р.М. и друго непознато му лице от женски пол / снахата на подс. М. и
съпруга на св. И. – Камелия Заркова/ дошли в пункта с каруца и продали тези
метални вещи и отпадък мед - обгорени кабели на обща стойност 84.48 лева/ сума
за плащане/. За извършената сделка св. М. издал на подс. М. покупко -
изплащателна сметка №*********/14.08.2010 г. в която записал предадените
материали и данните по личната карта, предоставена от подс. М.. Със
съдействието на служители на РУП Монтана св. М. получил от св. М. оста от битера
и шайбата без изготвянето на документ за връщането.
След
установяване, че са отнети и кабели /удължители/ св. М. посетил и т. нар. Хирургически
блок в гр. Монтана, където имал информация, че семейството на подс. М.
пребивава. На място св. М. доловил миризма на обгорял кабел.
Според
заключението на назначената и изготвена в рамките на ДП съдебно – оценъчна
експертиза стойността на отнетите движими вещи възлиза на 453.40 лева, като
метална ос за битер на комбайн F 516, употребявана, но годна възлиза на 80 лева,
а тази на металната четири ремъчна шайба за вариатор на комбайн F 516 възлиза
на 184.00 лева. Установи се, че чрез възстановяване на последните на св. М., стойността
на невъзстановените вещи възлиза на 189.40 лева.
За да
изложи горната фактическа обстановка, съдът взе предвид и анализира следните доказателства
– свидетелските показания на св. С.К.М., св. Ц. Костодинов Л., св. Т.Ц.М., св. Д.Б.И.,
експертното заключение по изготвената съдебно – оценъчна експертиза в хода на
ДП, писмените доказателства приложени към ДП в т. ч. покупко - изплащателна
сметка №*********/14.08.2010 г., бяха анализирани и обсъдени и обясненията на
подс. М..
В хода
на съдебното следствие бяха изискани и приложени покупко – изплащателни сметки
от “ТРИУМФ ЕООД” гр. Враца, намиращо се на адрес - ул. “Индустриална № 4А в гр.
Монтана с управител св. Т.М.. Видно от тези 4 бр. сметки в дните – 01.07.2010 г.,
05.08.2010 г., 14.08.2010 г. и 18.11.2010 г. на база предоставена лична карта
от подс. М. са издавани сметките след предаване на отпадък от различен вид в
пункта. Това, че подс. М. е предавала и друг път отпадък в процесния пункт е
без значение за делото, за което единствено от значение е, че на 14.08.2010 г. подс.
М. е предавала в пункта с цел получаване на облага, вещите, предмет на
обвинението. Без значение за предмета на делото е и обстоятелството дали подс. М.
е предавала отпадък в други пунктове за изкупуване на отпадъци, действащи на
територията на гр. Монтана, поради и което съдът не обсъжда представеното от РП
Монтана писмо вх. №2393/05.05.2011 г. по описа на РП Монтана.
Обясненията
на подс. М. относно деянието по чл. 215, ал. 1 от НК са защитна позиция, която
не намира опора в другите събрани по делото доказателства, а показанията на св.
Д.И. форма на реализирано право имайки предвид чл. 121, ал. 1 от НПК.
Съдът имайки предвид изложената
по горе фактическа обстановка и при разбора на събраните доказателства намери, че
е доказано по несъмнен начин съгласно чл. 303, ал. 2 НПК извършено деяние от
подс. М. по смисъла на чл. 215, ал. 1 от НК – на 14.08.2010 г. в гр. Монтана с
цел да набави са себе си и за семейството си имотна облага, е спомогнала да
бъдат отчуждени чужди движими вещи - 50 линейни
метра меден гумиран проводник 4 x 2.5 кв. мм, 30 линейни метра меден гумиран ел.
проводник 4 x 2.5 кв. мм, два броя щепсели за трифазен ток, четири броя
контакти за трифазен ток, метална ос за битер на комбайн F 516 и метална четири
ремъчна шайба за вариатора на комбайн F 516, всички вещи на обща стойност от 453.40
лева, за които предполагала, че са придобити от другиго чрез престъпление
“кражба”. Съдът приемайки, че деянието на подс. М. е “вещно укривателство” по
смисъла на чл. 215, ал. 1 от НК, я призна за невинна и я оправда по обвинението
за извършено престъпление по смисъла на чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Липсват несъмнени доказателства, че подс. М. е участвала в извършването на
кражбата на 13/14.08.2010 г. в с. Вирове, област Монтана, като показанията на св.
М. са недостатъчни по смисъла на чл. 303, ал. 2 НПК – до голяма степен
показанията на св. М. относно версията му за извършване на кражба от склада му
е лично негово впечатление изградено на събрани данни от св. М., не потвърдени и не доказани чрез способите
съгласно НПК. Всички останали доказателства – гласни и писмени, в т. ч. и
частично тези на св. М. обосноват доказано по несъмнен начин извършено деяние
от подс. М. по смисъла на чл. 215, ал. 1 от НК. Св. Л. не потвърждава
посоченото от св. М./ св. Л. както в рамките на ДП, така и в рамките на
съдебното следствие не сочи имена на извършители на кражбата извършена на 13/14.08.2010
г., в т. ч. и на подс. М./, което има за последица несъмненост в участието на
подс. М. в извършената кражба. Не е установено и анонимното лице, за да даде показания по делото, а св. Т.М. дава
показания за разпореждането с вещите и автора на това разпореждане, но не и за
авторството на кражбата. Показанията на св. М. са косвени, и в същото време не
сочат по несъмнен начин, че подс. М. е участвала в извършване на кражбата, напротив
навеждат най – вече доводи за ролята й относно предаването на вещите в пункта. Не
на последно място по никакъв начин не са установени и доказани от обвинението характера
и степента на участие на подс. М. в извършване на деяние “кражба” съгласно чл. 194,
ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК съдът
признава подсъдимата за виновна, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Обвинението за кражба по смисъла на чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК не е доказано съгласно изискванията на НПК, поради и което съдът я призна за
невинна по това обвинение съгласно чл. 304 НПК.
Съдът имайки предвид изложеното в ТР №2/02 г. на ОбСНК при
ВКС и това, че следва да постанови оправдателна присъда само когато деянието не
осъществява каквото и да е друго престъпление, приложи закон за по – леко
наказуемо престъпление приемайки, че деянието на подс. М. съставлява
престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК, без да е налице съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението – фактите и обстоятелствата в обвинителния
акт сочат на извършено деяние по чл. 215, ал. 1 от НК от подс. М., но не и за
токова по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Имайки предвид горния разбор на доказателствата и тълкуване
на закона, съдът намира, че:
Подс. Р.Г.М. е осъществила от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 215, ал. 1 от НК, а
именно:
- на 14.08.2010
г. в гр. Монтана с цел да набави за себе си и за семейството си имотна облага, спомогнала
да бъдат отчуждени чужди движими вещи - 50 линейни метра меден гумиран
проводник 4 по 2.5 кв. мм, 30 линейни метра меден гумиран ел. проводник 4 по 2.5
кв. мм, два броя щепсели за трифазен ток, четири броя контакти за трифазен ток,
метална ос за битер на комбайн F 516 и метална четири ремъчна шайба за вариатора
на комбайн F 516, всички вещи на обща стойност 453.40 лева, собственост на
фирма “Крис 2005” ООД гр. Монтана с пълномощник С.К.М., за които предполагала, че
са придобити от другиго чрез престъпление – “кражба”.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подс. М. е съзнавала обществено
опасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на обществено опасните
последици и е искала тяхното настъпване. Подс. М. е предполагала, че предмета
на обвинението е придобито от другиго чрез престъпление – “кражба”, но с цел да
набави за себе си и за семейството си имотна облага е спомогнала предмета на
обвинението да бъде отчужден чрез предаването му на процесния пункт
предоставяйки личната си карта и получавайки сумата 84.48 лева. В подкрепа на
доказаност на деянието по чл. 215, ал. 1 от НК от субективна страна е и факта, че
подобни вещи по вид, размер и тежест / най – вече метална
ос за битер на комбайн F 516 и метална четири ремъчна шайба за вариатора на
комбайн F 516/, не могат да се открият в кофите за боклук, както твърди подс. М..
Причините
за извършване на деянието са неправилното отношение към чуждата собственост, желание
да престъпно облагодетелстване и липса на доходи и препитание както при подс. М.,
така и при останалите членове на семейството й.
Предвид
гореизложеното съдът:
Призна подс. М. за ВИНОВНА за извършено престъпление по чл. 215,
ал. 1 / в редакция ДВ, бр. 26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г. / вр. с чл. 2, ал.
1 от НК й наложи съответното наказание -
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
на основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на
наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът определени наказанието спрямо подс. М. съобразявайки
разпоредбата на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК приемайки, че не са налице
условията на чл. 55 НК. Наказанието е определено при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства - тежкото семейно и социално положение на подс. М. – лицето с
което живее на съпружески начала – Б.Г. е болен, майка е на многодетно
семейство, няма постоянна работа и доходи, има добри характеристични данни /справка
– характеристика – л. 36 от ДП/. Отегчаващо отговорността обстоятелство е
висока степен обществена опасност на деянието.
Спрямо
подс. М. няма пречка да се приложи нормата на чл. 66, ал. 1 НК защото липсата
на съдимост при подс. М. / реабилитирана/, съчетана с наложеното размер
наказание лишаване от свобода и най – вече с наличните данни за поправяне на
подсъдимата и за постигане целите на наказанието / добри характеристични данни
видно от изложеното в справката – характеристика на л. 36 от ДП/, не налагат
според настоящия съд наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпява
ефективно от подс. М..
При индивидуализация на наказанието съдът се
съобрази със разпоредбата на чл. 56 НК, без да взема предвид тези смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, които са взети предвид от закона за
определяне на съответното престъпление.
Съдът
намира, че така определено по вид и размер наказание е съобразено с целите на
чл. 36 НК и е справедливо и съответно, съобразено с конкретната степен на
обществена опасност на доказаното за извършено деяние и тази на личността на
подс. М..
Съдът
не прекрати съдебното производство при условията на чл. 288, т. 1 от НПК защото
не е установи в рамките на ДП да са допуснати съществени процесуални нарушения,
като подробни доводи в тази насока са изложени с определение от 19.05.2011 г., които
съдът не намира за нужно да ги преповтаря в настоящите мотиви. В допълнение
може да се посочи, че съдът оправдавайки подс. М. по първоначалното изменено обвинение,
на практика санира липсата на назначен служебен защитник и в рамките на ДП. Съдебната
практика е категорична, че когато подсъдимия бъде оправдан, се санират
допуснатите процесуални нарушения в рамките на ДП, но такива в случая не са
допуснати, за да се налага да бъдат санирани.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В настоящия наказателен процес бе приет са
съвместно разглеждане граждански иск от “Крис 2005” ООД гр. Монтана с
пълномощник С.К.М. против подсъдимата Р.Г.М. са заплащане на сумата 453.40 лева
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици и разноските по
делото.
Съдът
намери предявения и приет иск за частично основателен.
По
делото се събраха несъмнени доказателства, които доказват, че подс. М. с цел да
набави имотна облага за себе си и семейството си е спомогнала да бъдат
отчуждени чужди движими вещи на обща стойност 453.40 лева, за които е
предлогалагала, че са придобити от другиго чрез престъпление – “кражба”, като в
рамките на ДП са върнати на пълномощника М. вещи на стойност 264 лева - метална
ос за битер на комбайн F 516, употребявана, на стойност 80 лева и металната
четири ремъчна шайба за вариатор на комбайн F 516 на стойност 184 лева. В
настоящето производство, имайки предвид принципите, че подлежат на обезщетение
онези вреди, които са причинени и са предмет на престъплението, и че всеки е
длъжен да възстанови виновно причинените от него вреди, се дължи на от подс. М.
xxx сумата 189.40 лева – доказаната
като авторство и стойност на вещи, които не са възстановени или заместени. За
разликата от уважения размер 189.40 лева до претендираната такава – 453.40 лева,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на делото
подс. М. следва да бъде осъдена да заплати на “Крис 2005” ООД гр. Монтана с
пълномощник С.К.М. и направените деловодни разноски в размер на 200 лева-изплатено
възнаграждение на адвокат като повереник. Основанието на иска не бе изменено, но
предмета е същият, а при доказана вина у подс. М. с предмет предявения иск, съдът
намери, че няма пречка да се произнесе уважавайки го частично, заради това, че
част от вещите предмет на обвинението вече са върнати на М..
Предвид горното съдът:
ОСЪЖДА подсъдимата
Р.Г.М. да заплати на “Крис – 2005” ООД гр. Монтана, ул. ”Морава” №56, ап. 8 с пълномощник С.К.М. сумата 189.40 / сто осемдесет и девет
лева и 0.40 ст. / лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от деня на увреждането – 14.08.2010 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 200 / двеста / лева деловодни
разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск в
останалата му част над уважения размер до претендирания такъв от 453.40
/четиристотин петдесет и три лева и 0.40 ст. / лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимата Р.Г.М.
да заплати по сметка на ВСС сумите – сумите 70 / седемдесет / лева деловодни
разноски – изплатено възнаграждение на вещо лице, 50 /петдесет / лева държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск и 5 / пет / лева държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: