№ 397
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
в присъствието на прокурора Е. Г. С.
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско
дело № 20251800500391 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 12174 от 20.06.2024 г., постановено по гр.д. № 52324/2023 г.
Софийският районен съд е отхвърлил предявения от Е. Д. М. против Софийски
градски съд иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване
правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 779/2023 г.
по описа на СГС за периода 27.01.2023 г. – 15.09.2023 г., с правно основание чл. 2б,
ал. 1 ЗОДОВ, като неоснователен. С решението Е. Д. М. е осъден да заплати на
Софийски градски съд разноски в размер на 100 лв., представляващи
възнаграждение за процесуално представителство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца. С
подадената жалба ищецът моли съда да го отмени и да уважи иска в пълния
предявен размер.
Ответникът оспорва въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
В проведеното открито заседание пред въззивната инстанция
контролиращата страна - Софийска окръжна прокуратура, моли обжалваното
решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява се, че след образуването
1
на в.гр.д. № 779/2023 г. по описа на СГС първоначално определеният съдия-
докладчик се е отвел с определение от 25.01.2023 г. След това с разпореждане от
03.02.2023 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.02.2024 г., от 14:30 часа. Междувременно с разпореждане на съда от 11.09.2023
г. е указано на въззивния жалбоподател Е. М. да заяви дали поддържа молба за
подадената от него молба за бавност, депозирана по същото производство. На
18.09.2023 г. е постъпила молба, в която е заявено, че жалбоподателят поддържа
молбата, в същия ден молбата за бавност е администрирана и е разпоредено
изпращане на делото на Софийски апелативен съд. С определение от 25.09.2023 г.
молбата за определяне на срок при бавност е счетена за неоснователна, като са
изложени подробни аргументи в тази насока.
По делото е представена справка за насрочените съдебни заседания за
съдебния състав, на който е разпределено за разглеждане в.гр.д. № 779/2023 г. по
описа на СГС.
Спорно по делото с оглед изложеното във въззивната жалба е дали
ответникът е допуснал необосновано забавяне при разглеждането на делото в
такава степен, че това да е довело до нарушаване на правото на разглеждането му в
разумен срок и ако е допуснал такова забавяне - претърпял ли е ищецът вреди от
това забавяне и в какъв размер.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи. Това право се отнася до всички
видове съдебни производства – граждански, наказателни и административни.
Според чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
Следователно, за да бъде уважен искът на Е. Д. М. по чл. 2б ЗОДОВ, е
необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по
дело; 2/ това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от
забавянето ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица; 4/ ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца
за тези вреди.
Правният характер на разумното разглеждане и разрешаване на делото е
принцип на трите вида процес – граждански, наказателен и административен.
Освен като принцип разумният срок за разглеждане и решаване на делата е и
субективно право на физическите и юридическите лица, установено в чл. 6, § 1
КЗПЧОС (посочената норма установява генерални изисквания за всеки съдебен
процес, при спазването на които се счита, че този процес е справедлив), а след това
и във вътрешните законови актове – чл. 60а ЗСВ и чл. 2б ЗОДОВ. Това право
подчертава важността на правораздаването без забавяния, които могат да
застрашат неговата ефективност и надеждност, както и съблюдаването на правовия
ред (Ботаци срещу Италия, Решение от 28 юли 1999 г.).
Преценката обаче за наличие на нарушение на правото на разглеждане и
решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за
обезщетяване на причинените от това вреди, се извършва по критериите,
2
определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката на
ЕСПЧ. Тези критерии са общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
В настоящият случай, като съобрази изложените по-горе критерий,
настоящият въззивен състав намира, че ответната страна Софийски градски съд не
е допуснала забава при разглеждане на делото, която да нарушава принципното
изискване делата да бъдат разгледани в разумен срок. Това е така доколкото по
процесното производство е извършена своевременна проверка относно
редовността на въззивната жалба. Преди насрочване на производството в открито
съдебно заседание първоначално определения съдия-докладчик се е отвел от
разглеждане на делото, с определение 25.01.2023 г. Непосредствено след
образуване на въззивното производство, с разпореждане от 03.02.2023 г. делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.02.2024 г. от 14:30.
Действително определената за провеждане на открито съдебно заседание дата е
година и два дни след датата на постановяване на разпореждането, но такава
продължителност не може да бъде счетена за прекомерна при съобразяване
обективните възможности за разглеждане на делата от Софийски градски съд.
Следва да бъде отчетен броя на съдебните зали, броя на съдебните заседания и
обективно възможния брой дела, които могат да бъдат разгледани в рамките на
един заседателен ден. Отделно от това, в конкретния случай делото не е с предмет,
който да обуславя разглеждането му в по-кратки срокове, в която насока законът
изрично регламентира кои производства следва да се разглеждат като бързи – гл.
XXVI от ГПК, кои производства се разглеждат и по време на съдебната ваканция и
др. С оглед това, че своевременно след образуване на гражданското дело съдът е
определил дата и час на разглеждане на делото в открито съдебно заседание, за
което ищецът по настоящото производство Е. Д. М. е бил уведомен, съдът приема,
че не може да бъде възприето, че ищецът е търпял вреди вследствие на нарушаване
правото на разглеждане на делото в разумен срок.
Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че депозираната по в.гр.д. №
779/2023 г. молба за бавност по см. на чл. 255 и сл. ГПК е била оставена без
уважение с Определение № 2333 от 25.09.2023 г. на Апелативен съд – София.
Доводите на ищеца М., че ответната страна е допуснала нарушение в
равенството при третиране като делото, по което той е страна, тъй като делото е
насрочено за срок след една година, докато други дела са насрочвани за около
месец или два по-късно, не могат да бъде възприети. Това е така, тъй като в
действителност в.гр.д. № 779/2023 г. по описа на СГС не е с предмет,който да
налага разглеждането му при спазване на кратки процесуални срокове /както вече
беше изтъкнато/, а и същевременно при съобразяване представената по делото
справка относно насрочените дела от съдебния състав за същата дата, за която е
насрочено делото на ищеца М., съдът констатира, че са насрочени дела,
образувани в Софийски градски съд през 2022 г. или в началото на 2023 г., т.е.
делото, образувано по жалбата на Е. М. е насрочено при спазване на
приблизително еднакви срокове с други граждански дела, които са образувани по
време, близко спрямо датата на образуване на конкретното гражданско дело.
Съдът счита, че при отчитане на търсената защита и посочените по-горе
3
предпоставки, при наличието на общоизвестния факт за свърхнатовареност и
недостатъчна кадрова обезпеченост на Софийски градски съд, не могат да
обосноват извод с оглед конкретиката на случая за наличие на нарушаване на
принципа за разглеждане на делото в разумен срок за процесния заявен период от
27.01.2023 г. – 15.09.2023 г., през който делото е било насрочено за разглеждането
му в открито съдебно заседание за дата, следваща го.
В обобщение при тези факти въззивният съд приема за недоказано правото
на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на процесното гражданско
дело да е било нарушено и тъй като крайният извод за неоснователност на
предявения иск съвпада с този на районния в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна направените от последната разноски за
юрисконсултско възнаграждение по делото пред въззивната инстанция, каквито
съдът определя в размер на 100 лв. на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 37
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12174 от 20.06.2024 г., постановено по гр.д. №
52324/2023 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Е. Д. М. да заплати на Софийски градски съд сумата в размер на
100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието контролираща страна
Софийска окръжна прокуратура.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните при условията на чл. 280 ГПК пред Върховния касационен съд на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4