РЕШЕНИЕ
№ 557
гр. Благоевград, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Илинска
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Анета Илинска Гражданско дело №
20201200101335 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Д. С. Д., ЕГН **********, от гр. Д., ул.“*****“ **
вх.*, ет.*, ап.** срещу ЗД „***” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., район Л., ул. ***** № **.
Твърди се с исковата молба, че на 27.06.2020 г., около 10:40 часа л.а.
„Рено Лагуна“ с рег. № СА9609ВА, управляван от Д. Г. Д. с ЕГН ***,
движейки се по главен път Е-79, км 400+300, в посока гр. Благоевград,
извършва маневра ляв завой за навлизане в крайпътен имот, при наличието на
пътна маркировка- двойна непрекъсната линия, отнема предимството на
мотоциклет „Хонда CVR“ с peг. № LS07UBF, който се движи по пътя с
предимство в посока гр. Сандански и реализира ПТП.
Твърди се, че при произшествието като водач на мотоциклет „Хонда
CBR“ с pen № LS07UBF е пострадал ищецът Д. С. Д. с ЕГН *********.
Посочва се, че причина за пътнотранспортното произшествие са
неправомерните действия на водача на л.а. „Рено Лагуна“, който не е
съобразил поведението си с правилата на ЗДвП и виновно е причинил телесни
увреждания на ищеца.
Сочи се, че на мястото на произшествието са пристигнали органите на
МВР и по случая е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Посочва се, че непосредствено след настъпване на ПТП-то, ищецът е
откаран от пристигналия на място медицински екип в МБАЛ „Благоевград“
АД със силни болки в областта на двете подбедрици, болка в ляво рамо със
1
силно ограничена до невъзможна абдукция на същото, както и наличие на
разкъсно- контузна кървяща -рана на дясна подбедрица / в средна към горна
трета с размери около 15-17см/ и охлузна рана на лява подбедрица. Освен
това той е изпитвал силни болки, придружени от ограниченост на движенията
на шията. Сочи се, че ищецът е приет в отделението по ортопедия и
травматология към болницата, където му е поставена окончателна диагноза:
лезио парциалис мускулис тибиалис антериор декстри /лезия на предния
мускул от подбедрицата вдясно/, контузио артикулацио хумеро скапуларис
синистри жулнус лацероконтузум крурис билатералис. Твърди се, че по
отношение на лезията се е наложило по спешност да му бъде осъществена
следната оперативна интервенция - след щателно почистване на оперативното
поле и изолиране със стерилни чаршафи, е направена ревизия на раната.
Направена е миография, чрез която е постигната стабилност и здравина.
Извършен е щателен дебридмент хемостаза, послоен шев и е прставена суха
превръзка. Посочва се, че ищецът е прекарал 3 дни в отделението под
засилено лекарско наблюдение като през това време му е проведено
антибиотично и антикоагулантно лечение и са му правени превръзки на
раната. Той е изписан на 30.06.2020г. с указания да спазва домашно лечение
при покой, да щади оперираният крайник и да приема назначената
медикаментозна терапия. Указано му е още да използва патерица при
придвижване и да провежда рехабилитационна програма. Издаден му е
първоначален болничен лист за временна нетрудоспособност за период от 34
дни.
Сочи се, че на 01.07.2020 г., поради силни и засилващи се болки в
областта на лявото рамо, ищецът е потърсил лекарска помощ, в резултат от
което му е назначена медикаментозна терапия и са му дадени указания за
продължаване на домашното лечение при режим на покой.
На 03.07.2020г. състоянието на ищеца е удостоверено при преглед от
съдебен медиик, за което има издадено съдебно удостоверение №5601/489/27-
30.06.2020г.
Твърди се, че получените вследствие на ПТП наранявания са причинили
за продължително време болки и страдания на ищеца, които през първия
месец са били много интензивни, а към момента той все още не се е
възстановил.
Посочва се, че с оглед пълноценното си възстановяване ищецът е
следвало да изпълнява щадящ режим, без физическа активност и натоварване,
което е пречело на самообслужването и посрещането със собствени сили на
обикновените битови потребности, за задоволяване на които е получавал
помощ от своите близки. Твърди се, че в резултат на интензивните болки,
ищецът не е можел да спи, да се отпусне, да се храни. Лезията на предния
мускул на подбедрицата от е довела до невъзможност за движение
продължително залежаване. Всяко едно елементарно движение му е
причинявало силни болки в областта на двата крака, а оперираната рана го е
боляла, въпреки приема на обезболяващи медикаменти. Контузията на шията
е създавала допълнителен дискомфорт дори в легнало положение, а травмата
на раменния пояс и мишницата- невъзможност пълноценно да използва левия
2
си горен крайник.
Твърди се, че процесният инцидент е повлиял негативно на ежедневието
на ищеца, от жизнен, позитивен и спокоен млад човек е станал тревожен и
потиснат. Непрестанните болки, неотминаващи въпреки приема на
обезболяващи медикаменти и нуждата да се придвижва с патерица са го
направили раздразнителен. Сочи се, че допреди инцидента ищецът активно е
спортувал и е поддържал форма. Бил е много социален млад мъж, който е
обичал да излиза и да се среща с приятели. Бил е душата на компанията.
Всеки уикенд той и приятелите му са си организирали походи в планината и
разходки до различни места. Вследствие промяната в начина на живот,
причинена от ПТП-то травма и бавното възстановяване, съпроводено с
неяснотата дали ще успее да си възвърне предишното физическото състояние,
ищецът се е затворил в себе си и е изгубил желание да се среща с приятели и
близки. Посочва се, че е отслабнал, загубил е форма, не е искал никой да го
вижда в това му състояние, бил е принуден да изостави упражняваната от
него трудова дейност. Твърди се, че постоянната нужда от чужда помощ го е
накарала да се чувства безпомощен и тежест на близките си и всичко това е
повлияло много негативно и върху мъжкото му самочувствие и его. У него се
е проявил страх да шофира.
Сочи се, че психологическите последици от инцидента- изживян стрес и
душевни страдания, ще съпътстват пострадалото лице до кР. на живота му.
Твърди се, че в следствие на ПТП, ищецът е претърпял и понастоящем търпи
значителни и ежедневни физически и психически болки и страдания.
Ищецът сочи, че лекият автомобил е застрахован по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗД „***“, със
застрахователна полица № BG10H120001262961, валидна към датата на
събитието.
Твърди се, че телесните увреждания, причинили болки и страдания на
ищеца при автопроизшествието са резултат от виновно противоправно
поведение на застраховано при ответника лице - водача на л.а. „Рено Лагуна“,
peг. № СА 9609 ВА- Д. Г. Д..
Посочва се, че с Претенция вх. № ОК-373094/07.07.2020 г., на основание
чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане е депозирано искане за обезвреда на
ищеца и при ответника е заведена щета, като до момента, ЗД „***“ АД не се е
произнесъл с окончателно становище.
Сочи се, че поради изтичане на законоустановения срок за доброволно
изпълнение на задължението на застрахователя да изплати обезщетение на
пострадало лице, за ищеца Д. е налице правен интерес от предявяване на
правата си пред съд.
Оправено е искане до съда да се постанови решение, с което да бъде
осъден ответника ЗД „***“, ЕИК: **** да заплати на ищеца Д. С. Д., с ЕГН
********** сумата от 26000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени от него в резултат на ПТП неимуществени вреди - болки и
страдания, ведно със законната лихва върху тях, считано от 07.10.2020 г.
/датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне - до датата на
3
окончателното плащане.
Претендират се разноски.
Представени са доказателства и са направени доказателствени искания.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответното
дружество.
С Определение № 516/10.05.2021 г. съдът се е произнесъл по искането
по чл. 83, ал 2 от ГПК.
Със свое Определение № 36/12.01.2022 г., съдът се е произнесъл по
направените доказателствени искания при условията на чл. 140 ГПК.
Представена е от ответното дружество и е приета като писмено
доказателство по делото застрахователна полица № BG/02/120001262961.
С писмо рег. № 111600-1628/28.01.2022 г. от ОД на МВР - Благоевград,
Сектор „Пътна полиция“, са изпратени заверени копия от цялата
административно наказателна преписка, Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2020-1046-338 и обяснения от Х.М.и Л. Л..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като взе
предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Не е възникнал спор между страните по отношение твърдените факти и
обстоятелства с исковата молба, а именно: съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
"гражданска отговорност " за л.а., причинил на 27.06.2020 г. ПТП.
Установява се чрез приетата САТЕ, изготвена от в.л. инж.Р. С., че : На
27.06.2020 г. около 10.40 ч. мотоциклет Хонда ЦВР 600 с peг. № LS07UBF е
бил управлява от Д. С. Д.. Мотоциклетът се е движил в посока гр.
Благоевград - гр. Сандански. Към посочения час, мотоциклетът е бил в гр.
Кресна, преди бензиностанция „Петрол“ и преди разклона за с. Влахи. От
дясната страна на пътя, гледано в посока гр. Благоевград към гр. Сандански,
има отклонение надясно. Пътната настилка е била вероятно суха, няма данни
за неравности и дефекти на пътя. В същото време в противоположната посока
от гр. Сандански към гр. Благоевград се е движил лек автомобил Рено Лагуна
с peг. № СА 9609 ВА, собственост и управляван от Д. Г. Д.. Водачът на лекия
автомобил предприел маневра завой наляво към отклонението наляво, гледно
в неговата посока на движение или към уширението, намиращо се от лявата
страна на пътя, гледано гр. Сандански — гр. Благоевград. Лекият автомобил
пресякъл двойната непрекъсната разделителна линя, която по средата е била
оцветена в червено и навлязъл в лента за насрещно движение - лентата, по
която се е движил мотоциклет Хонда. Мотоциклетът се ударил в предна дясна
странична част на автомобила в областта на предния десен калник.
След удара, мотоциклетът е паднал на терена и се хлъзнал наляво
/спрямо неговата посока на движение/, а мотоциклетистът също паднал на
асфалта, където се претърколил няколко пъти и се установил на пътното
платно. Няма данни по делото за техническа неизправност на кое да е от
двете процесии МПС. Причината за настъпване на ПТП не е от техническо
4
естество, а е от субективен характер - извършване на маневра завой наляво от
страна на водача на лекия автомобил Рено Лагуна при наличие на надлъжна
пътна маркировка M2 - Двойна непрекъсната осова линия. На пътните
превозни средства е забранено да я пресичат или застъпват.
От приетото заключение на в.л. д-р С. по допуснатата и назначена СМЕ,
се установява следното: Вследствие на процесното ПТП ищецът Д. С. Д. е
получил следните увреждания: контузия на лявото рамо, разкъсно-контузна
рана в областта на дясната подбедрица и охлузване на двете подбедрици.
Това заключение се прави въз основа на наличната медицинска документация
и извършения преглед. Получените телесни увреждания по начин и време
напълно отговарят да са в причинна връзка с процесното ПТП. Разкъсно-
контузната рана в областта на дясната подбедрица е довела до трайно
затруднение движението на крайника за повече от един месец. Другите
увреждания — контузия на рамото и охлузвания в областта на двете
подбедрици по своя медико- биологичен характер се определят като временно
разстройство на здравето без опасност за живота. Получените травми са
причинили значителни болки и страдания в първите 2-3 месеца след
травмата. След това болките и страданията са били със значително интензитет
за период от един месец. Получената разкъсно-контузна рана при процесното
ПТП е било задължително да бъде обработена хирургично - дебридмант и
шев на мускул, фасция, подкожие, кожа. След инцидента ищецът е ползвал
патерици за период от три седмици. За период от три седмици, ищецът Д. С.
Д. е било необходимо да спазва режим при покой и без натоварване. За
осигуряване на режим без натоварване е необходимо да се ползват или
патерици, или проходилка, или инвалидна количка. В случая Д. С. Д. е
ползвал патерици. С оглед на контузията на лявата раменна става ищецът Д.
С. Д. не е можел да движи свободно левия си горен крайник, а за адекватното
си лечение е било необходимо да носи имобилизация тип „Дезо”.
От показанията на свидетелката А. С.а – майка на ищеца, се установява,
че : след ПТП, Д. е бил приет в общинската болница в гр. Благоевград. Имал
охлузвания по ръцете, бил му бинтован крака.Д. бил адекватен, но много
уплашен и стресиран. Тогава бил на 27 г. Имал и охлузвания по ръцете. Бил
настанен за лечение в болницата, около 4 дни, в Травматология. Постоянно
трябвало да има придружител, защото не можел да става сам, кокто и до
тоалетна да отиде сам. Раната била шита, а след след това се наложило да се
правят превръзки у дома. С патерици бил месец и половина - два, а след това
куцал. Спрял да излиза, по-късно нямал и приятели. И двете рамена го болеле
и за това не можел сам патерици да слага и доста му помагали. И сега, като си
вдигне ръката - имал проблем. Започнал да страни от приятели и се променил
като човек. До инцидента тренирал, на фитнес ходел, спортувал, работел, а
след това имал притеснения да се качи в кола. Още имал бодежи в крака и
при вдигане ръката го боляла. Пиел обезболяващи.
От правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 52 и
чл. 86 ЗЗД. Съгласно разп. на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
5
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Ищецът
носи доказателствената тежест за установяване настъпването на твърдените
от него вреди; обстоятелството, че вредите са причинени от застраховано при
ответника лице. Следва да установи причинно- следствената връзка между
деянието и твърдените като причинени неимуществени вреди. Ищецът следва
да докаже наличието на деяние, действие или бездействие, обективирано в
действителността и неговата противоправност, както и настъпилата вреда,
претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между поведението и
вредата, в това число и субективния елемент вина.
В настоящият случай е налице законовата разпоредба в текста на чл.
498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи
служебно. Констатацията на съда е, че искът е допустим.
Застрахователните дружества,издатели на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ дължат обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди,причинени от застрахованият,спрямо когото са
отговорни,на увреденият,когато последният предяви иск пряко срещу
застрахователя-чл.432,ал.1 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1
КЗ „Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой. В тези случаи застрахователят покрива:1. неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт“.
Ответникът не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по задължителната застраховка "гражданска отговорност"
за л.а., причинил ПТП.
Съдът приема установеното от експерта по приетата САТЕ, че
причината за настъпване на ПТП не е от техническо естество, а е от
субективен характер - извършване на маневра завой наляво от страна на
водача на лекия автомобил Рено Лагуна при наличие на надлъжна пътна
маркировка M2 - Двойна непрекъсната осева линия, с което е нарошен ЗДвП.
На пътните превозни средства е забранено да я пресичат или застъпват.
Така, съдът приема, че ищецът доказа в това производство, че вредите
са причинени от застрахованото при ответника лице, като се установи
причинно- следствената връзка между деянието и твърдените като причинени
неимуществени вреди – болки и страдание от контузия на лявото рамо,
разкъсно-контузна рана в областта на дясната подбедрица и охлузване на
6
двете подбедрици, неговата противоправност, както и причинна връзка между
поведението и вредата, в това число и субективния елемент вина.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който се определя по справедливост съобразно
правилото на чл.52 ЗЗД, съдът е длъжен да се съобрази с константната и
непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл.290 ГПК
и задължителна за него. Така в т.2-ра на ППВС № 4/68г. са дадени
задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на
понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в
посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно
които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на
извършване на деликта, вида и характера на телесните увреждания, както и
произтичащите от тях физически и психологически последици за увредения,
които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в
тяхната съвкупност, продължителността и интензивността на проведеното
лечение и понесените в резултат на това болки и страдания, възрастта на
пострадалия, както и възможността за пълно възстановяване. / решение № 93
от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Ваня Алексиева и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010
г., IIт. о., ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция в тази
насока, отчитайки икономическата конюктура в страната, както и
общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от
развитието на обществото. Т.е. - независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би
следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – решение
№ 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и Решение № 1 от
26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., ТК, постановено по реда
на чл.290 ГПК.
Следва да бъдат съобразени и показанията на разпитания по делото
свидетел, установяващи характера и интензитета на претърпените от ищеца
страдания в следствие наложителното му лечение след инцидента, както и
неудобствата, свързани с това лечение. Показанията на разпитания свидетел –
майка на ищеца съдът цени с оглед евентуалната заинтересованост от изхода
на спора, като приема, заедно със заключението на СМЕ, че са доказани
търпени от ищеца в резултат на увредата от ПТП - болки, страдания,
дискомфорт, оперативна намеса, трудност да се обслужва в период, посочен
от експрета, пострадалият е бил и разстроен и изплашен в резултат на
изживяното.
Преценявайки всички горепосочени критерии в съвкупност, настоящият
7
състав намира, че следва да определи обезщетение за претърпените и
доказани от ищеца неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП в
размер на 12 000 лв..
Съгласно разпоредбите на чл. 52, във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД дължи
произнасяне и присъждане на едно общо, глобално определено по размер
обезщетение – за всички неимуществени вреди, които ищецът е претърпял в
резултат на деянието, поради което като взе предвид изложеното и
сравнително кратката продължителност на периода на възстановяване, както
и на липсата на трайни и невъзстановени увреждания, ги определя общо в
посочения по-горе размер.
Искът за разликата до общо претендираната с исковата молба сума в
размер на 26 000 лв. – следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно лихвите:
С Решение №128/04.02.2020 по дело №2466/2018 на ВКС, ТК, I т.о. е
посочено, че разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо
увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на осн. чл.86
вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се
извежда не само с оглед изричното правило на чл.429, ал.3, изр.2 КЗ, но и
предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на
делинквента по застраховка «Гражданска застраховка» на автомобилистите на
осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна
претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в
който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Предвид така изложеното, ВКС прави извод, че в хипотезата на пряк
иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска
отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
В случая се претендира законна лихва за забава от датата на изтичане на
3 месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя, т.е. от
07.10.2020г. , или - след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ , в хипотеза за
собствената забава на застрахователя и съдът ще уважи тази претенция.
По отношение на разноските:
Ищецът е заплатил дължима държавна такса в размер на 140.00 лв. за
това производство, като е освободен от заплащане на по-висок размер.
8
Пълномощникът му претендира адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл. 38 ЗА.
Ответното дружество претендира разноски – л.42.
Ищецът представя също списък по чл. 80 ГПК – л. 137.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
БлОС сумата от 934.50 лв. – заплатена от държавния бюджет за двама
експерти, както и държавна такса в размер на 340.00 лв. / разликата от общо
дължима такса в размер на 480.00 лв. и заплатената при завеждане на иска в
размер на 140.00 лв./.
На ищеца с оглед изхода на спора и спрямо уважения размер - се
следват разноски на 64.62 лв. от сторени такива в размер на 140.00 лв.
С оглед изхода на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. М. Б. Н-Т.
осъществявала процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА и изчислени спрямо уважената част от иска – в размер на 890.00 лв. и
при съобразяване правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 / от Наредба № 1 от 9.VІІ.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът следва да заплати на ответното дружество сторени разноски,
съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
Възражението на ищеца по чл. 78, 5 ГПК е неоснователно.
Претендираният размер възнаграждение е 1680 лв. с ДДС. При
съобразяване на извършените процесуални действия / постъпили молби и
становища/, както и правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 / от Наредба № 1 от
9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
същото не е прекомерно завишено, а минималният размер е 1310 лв., а с ДДС
- е 1572 лв.
Съдът определя дължими за ответника разноски съобразно
отхвърлената част на исковете – 846.46 лв. с вкл. ДДС.
Банковата сметка на ищеца е известна на ответното дружество, във
връзка със заведената преписка.
Водим от изложеното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „***” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., район Л., ул. ***** № **, на осн. чл. 432, ал.1 КЗ, да
заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, от гр. Д., ул.“*****“ **, вх.*, ет.*,
ап.**, сумата от 12 000 лв. / Дванадесет хиляди лева / - представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - търпени болки и страдания от
контузия на лявото рамо, разкъсно-контузна рана в областта на дясната
подбедрица и охлузване на двете подбедрици, вследствие на ПТП, настъпило
на 27.06.2020 г. около 10.40 ч. на път Е-79- км. 400 + 300, със застрахован при
ответното дружество лек автомобил марка „Рено Лагуна“ с рег. №
9
СА9609ВА, управляван от Д. Г. Д. с ЕГН ***, платимо ведно със законната
лихва, считано от 07.10.2020 г. – до окончателното изплащане на
присъдената сума, както и сторени разноски в размер на 64.62 лв..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни претенциите за разликата между
присъдените 12 000 лева и претендираните с исковата молба общо 26 000 лева
и за законната лихва върху тази претендирана разлика.
ОСЪЖДА ЗД „***” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., район Л., ул. ***** № ** да внесе по съответната банкова
сметка на Окръжен съд Благоевград, в полза на бюджета на съдебната власт -
934.50 лв. – сторени от бюджета разноски за вещо лице, както и по сметка на
държавата сумата от 340.00 лв. – дължима държавна такса.
ОСЪЖДА ЗД „***” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., район Л., ул. ***** № ** да заплати на адвокат М. Б. Н. –
Т. - процесуален представител на ищеца Д. С. Д., ЕГН **********, от гр. Д.,
ул.“*****“ **, вх.*, ет.*, ап.**, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, изчислено спрямо
уважената част от иска – адвокатско възнаграждение в размер на 890.00 лв. .
Осъжда Д. С. Д., ЕГН **********, от гр. Д., ул.“*****“ **, вх.**, ет.**,
ап.** да заплати на ЗД „***” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., район Л., ул. ***** № ** сумата в размер на 846.46 лв. с
вкл. ДДС - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
10