Решение по дело №264/2024 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 10
Дата: 27 януари 2025 г.
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20243520200264
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. П., 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно
наказателно дело № 20243520200264 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на д-р Л. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „***,
представляван от адв. И. Я. Т., член на Софийска адвокатска колегия, срещу Наказателно
постановление № *** г., издадено от Г.Н.Г. – изпълняваща правомощията на председател на
Сметната палата на Република България, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 668,84 лв. за нарушение на чл. 2, ал. 2 от
Закона за обществените поръчки.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в
законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят д-р Л. Д. В., редовно призован, не се явява. За
него се явяват адв. И. Я. Т. от Софийска адвокатска колегия и адв. Р. Д. от Търговищка
адвокатска колегия, с надлежно представени пълномщни.
Процесуалните представители на жалбоподателя поддържат жалбата на изложените в
нея основания и молят наказателното постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган – председателят на Сметната палата на Република
България, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Ю. Б., който пледира за
потвърждаване на наказателното постановление.
Районна прокуратура – Т., ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от легитимирано лице, поради което е
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следните
съображения.
Въз основа на Заповед № *** г., издадена от председателя на Сметната палата на
Република България, е възложено на екип от одитори да извърши одит за съответствие при
управлението и разпореждането с общинско имущество и при възлагането на обществени
поръчки на Община П. за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2023 г.
В рамките на извършената проверка и въз основа на предоставената документация е
установено, че Община П. е бюджетна организация с право на собственост и самостоятелен
1
общински бюджет, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „***.
Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, кметът на Община П. – д-р Л. Д. В. е публичен
възложител на обществени поръчки.
При проверката е установено, че на 17.10.2022 г. кметът на Община П. е взел решение
за открИ.е на процедура по „Събиране на оферти с обява“ за възлагане на обществена
поръчка с предмет: „Доставка чрез покупка на хляб и хлебни изделия за нуждите на
бюджетните звена на Община П..“
Обявата е публикувана в Регистъра на обществените поръчки към Агенцията по
обществени поръчки на 17.10.2022 г., № *** г.
Прогнозната стойност на обществената поръчка е 69 900 лева без ДДС.
Видно от Протокол от 28.10.2022 г., комисията по провеждане на обществената
поръчка е разгледала документите на подадените участници в процедурата за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Доставка чрез покупка на хляб и хлебни изделия за нуждите
на бюджетните звена на Община П.“, обявена с № *** г..
Протоколът от работата на комисията e утвърден на 31.10.2022г. от инж. М. Б., в
качеството й на заместник-кмет на Община П. и оправомощено лице по чл. 7, ал. 2 от ЗОП
съгласно Заповед № 3-22-725/27.10.2022 г. на кмета на Община П..
В определения от възложителя срок за получаване на оферти е постъпила една
оферта от „***“ ООД. Комисията е констатирала, че представените от участника документи
за съответствие с изискванията към личното състояние и критериите за подбор, отговарят на
поставените от възложителя условия.
Въз основа на предварително определения критерий за оценка „най-ниска цена“ са
разгледани, оценени и класирани техническото и ценовото предложение на участника.
Комисията е предложила на възложителя да сключи договор с класирания на първо място
участник „***“ ООД.
На 04.11.2022 г., между Община П., представлявана от инж. М. Б., в качеството й на
заместник-кмет на Община П. и оправомощено лице по чл. 7, ал. 2 от ЗОП съгласно Заповед
№ 3-22-725/27.10.2022 г. на кмета на Община П. и „***“ ООД, е сключен договор № Д-22-
209 от 04.11.2022 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка чрез покупка
на хляб и хлебни изделия за нуждите на бюджетните звена на Община П..“
В хода на одитната проверка е констатирано, че в Раздел III „Изисквания към
участниците“ от документацията за участие е включено специфично национално основание
за отстраняване при наличие на обстоятелствата по чл. 5к от Регламент (ЕС) ** на Съвета от
08.04.2022 г., което ограничава участието на определени стопански субекти, без да е
задължително за поръчки с прогнозна стойност под прага на Директива 2014/24/ЕС.
Това е счетено за ограничително условие, което не е съобразено с предмета и
стойността на обществената поръчка и представлява нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
Било изискано становище от възложителя – кмета на Община П., за причините,
обусловили поставянето на визираното изискване към участниците. Такова становище е
постъпило на 30.04.2024 г. с Писмо изх. № 91-98-1#66, но изтъкнатите в него доводи не били
възприети от наказващия орган за основателни.
С оглед направените констатации, на 04.07.2024 г., в ИРМ на Сметната палата в гр.
В.Т., актосъставителят Я. Д. В., в присъствието на колегите си св. М. А. Б. и св. Е. С. А.,
съставил срещу жалбоподателя д- Л. Д. В., в негово отсъствие, АУАН № *** г., за извършено
административно нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
Нарушението се изразява в това, че на 17.10.2022 г., в Община П., в качеството си на
кмет на Община П. и публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, д-р Л. Д.
В. е взел решение за открИ.е на процедура по събиране на оферти с обява за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Доставка чрез покупка на хляб и хлебни изделия за нуждите
на бюджетните звена на Община П.“ и е одобрил обявлението и документацията за участие,
с което необосновано е ограничил конкуренцията, като е включил изискване за липса на
обстоятелства по чл. 5к от Регламент (ЕС) ** на Съвета от 08.04.2022г., без да е
задължително за поръчки с прогнозна стойност под прага на Директива 2014/24/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 28.02.2014г. за обществените поръчки и за отмяна на
Директива 2004/18/ЕО.
Препис от Акта за установяване на административно нарушение е изпратен по
2
надлежния ред на жалбоподателя, но той е отказал да го получи лично. Актът е съставен в
негово отсъствие, след като кметът на Община П. не се е явил в ИРМ на Сметната палата
във В.Т., въпреки писмената покана за връчване на АУАН.
Последвало е писмено възражение в законоустановения срок съгласно чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН, в което жалбоподателят е мотивирал включването на изискването като мярка за
сигурност, свързана с обезпечаването на обществената поръчка, но изложените доводи не са
били уважени от административно-наказващия орган.
Въз основа на констатациите и изводите в така съставения АУАН № *** г.,
председателят на Сметната палата е отхвърлил възражението на жалбоподателя и, при
идентично словесно описание на извършеното в АУАН деяние, издал атакуваното НП № ***
г..
С процесното НП, нарушението е квалифицирано като такова по чл. 2, ал. 2 вр. чл.
195 от ЗОП и на основание чл. 247, ал. 1 от ЗОП вр. чл. 260, ал. 2 от ЗОП, на жалбоподателя
д-р Л. В. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 668.84 лева.
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция бяха събрани гласни
доказателствени средства, като бе допуснат до разпит актосъставителят и свидетелят по
АУАН, както и свидетели, водени от жалбоподателя.
В показанията си, актосъставителят Я. Д. В. сочи, че е извършил проверката за
законосъобразност на възлагането на процесната обществена поръчка. На базата на тази
проверка и от събраните писмени доказателства, той е установил, че възложителят е
извършил визираното нарушение.
Актосъставителят посочва, че предвид изискванията, разписани в документацията на
процедурата и дейностите, които следва да изпълни участниците, е преценил, че
поставеното допълнително изискване за деклариране на липса на обстоятелства по чл. 5к от
Регламент (ЕС) ** не е било необходимо за обществена поръчка с прогнозна стойност под
прага на Директива 2014/24/ЕС.
В този смисъл, включването на изискването се явявало прекомерно и ограничително
спрямо предмета на обществената поръчка, което е довело до съставянето на АУАН № *** г..
Разпитана пред съда св. М. Б. заявява, че тя не е участвала в извършването на самата
проверка и няма преки наблюдения относно направените констатации от одитния екип, а
само е била свидетел при съставянето на *** г..
По делото като свидетели на жалбоподателя бяха разпитани Тодор В. Тодоров и
Полина Деянова Стефанова – старши експерт в общинската администрация на Община П..
Св. Тодоров излага, че заема длъжността старши юрисконсулт в Община П. от 2014 г.
Той потвърждава, че е запознат с процедурата по възлагане на обществената поръчка и с
изискванията, заложени в документацията. Тодоров обосновава включването на
допълнителния критерий за подбор с цел осигуряване на по-голяма сигурност в процеса на
възлагане на обществената поръчка. Подчертава, че няма постъпили жалби или искания за
разяснения от потенциални участници във връзка с това изискване. Изразява мнение, че
изискването не е довело до ограничаване на конкуренцията, тъй като в процедурата не е
имало недопуснати кандидати поради въпросния критерий. Счита, че въведеното изискване
не противоречи на нормативната уредба, тъй като няма изрична законова забрана за
поставянето на такъв критерий за обществени поръчки под определения праг.
Разпитана пред съда св. Стефанова, в качеството си на старши експерт в общинската
администрация е била пряко ангажирана с организационно-техническата подготовка на
процедурата.
Свидетелката потвърждава, че изискването за липса на обстоятелства по чл. 5к от
Регламент (ЕС) ** не е било включено с цел ограничаване на конкуренцията, а за да се
осигури сигурност и надеждност при изпълнението на договора. Подчертава, че няма
установени фактически обстоятелства, които да сочат, че потенциален участник е бил
възпрепятстван от участие, поради въпросното изискване. Изразява мнение, че общината е
действала добросъвестно и с оглед обществения интерес, като е въвела изискването като
превантивна мярка, макар да не е било задължително. Посочва, че нито един кандидат не е
бил отстранен на основание неспазване на въпросното изискване.
Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя, както и тези на разпитаните
свидетели, като ги приема за достоверни и съответстващи на изложеното в АУАН и на
писмените доказателства по делото.
3
Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства и гласни
доказателствени средства, ведно с административнонаказателната преписка, които съдът
кредитира в тяхната цялост, като релевантни към описаното в АУАН и НП.
Настоящият състав приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
рамките на техните правомощия.
Обжалваното Наказателно постановление № *** г. и Актът за установяване на
административно нарушение № *** г. съдържат констатация за извършено от
жалбоподателя д-р Л. В., в качеството му на кмет на Община П., нарушение на чл. 2, ал. 2 от
Закона за обществените поръчки.
Според административно-наказващия орган, в качеството си на възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, жалбоподателят е извършил
нарушение, като на 17.10.2022 г. в Община П., с Решение за открИ.е на процедура по
събиране на оферти с обява за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка чрез
покупка на хляб и хлебни изделия за нуждите на бюджетните звена на Община П.“, е
одобрил обявлението и документацията за обществената поръчка, с което необосновано е
ограничил участието на стопанските субекти.
Като основание за извършеното нарушение е посочено заложеното изискване за
липса на обстоятелства по чл. 5к от Регламент (ЕС) **, което според АНО не е съобразено с
предмета, стойността и сложността на обществената поръчка.
Прието е, че това изискване е довело до ограничаване на конкуренцията, като не е
имало нормативно основание за включването му при обществени поръчки с прогнозна
стойност под прага, определен в Директива 2014/24/ЕС.
Безспорно възложителят на обществена поръчка има оперативна самостоятелност да
постави определени изисквания към потенциалният изпълнител, като тази негова
самостоятелност е ограничена от изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 59, ал. 2 от ЗОП.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП "Възложителят няма право да ограничава
конкуренцията чрез включване на условия и изисквания, които дават необосновано
предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената
поръчка и които не са съобразени с нейния предмет, стойност, сложност, количество или
обем. "
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОП: "Възложителят може да определи по
отношение на кандидатите или участниците критерии за подбор, които се отнасят до:
1. годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност;
2. икономическото и финансовото състояние;
3. техническите и професионалните способности. "
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗОП: "Възложителите могат да използват
спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са
необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените
критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката.
Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от
обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността
на съответната позиция. "
С оглед на това границите на неговата оперативна самостоятелност при определяне
на критериите за подбор са от една страна, определени в чл. 59, ал. 1 от ЗОП като сфера, до
която се отнасят, а от друга - в чл. 59, ал. 2 от ЗОП, като съдържание с оглед на изискването
да бъдат ограничени до тези, които са необходими за установяване на възможността за
изпълнение на поръчката при съобразяване с нейния предмет, стойност, обем и сложност, и
от трета – с оглед на изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
В тази насока е и Решение на съдът на европейския съюз от 31.03.2022г. по дело C-
195/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от
Районен съд Луковит (България) с акт от 26 март 2021 г., с което се иска тълкуване на
Директива 2014/21/ЕС за обществените поръчки.
Според визираното Решение на Съдът на Европейския съюз Директивата за
обществените поръчки позволява на възлагащия орган да въведе по-високи критерии за
техническите и професионалните способности на икономическите оператори, макар те да
надхвърлят минималните изисквания, предвидени в националното право. Съдът на
Европейския съюз заявява в решението си, и че възлагащият орган е в състояние най-добре
4
да прецени собствените си нужди и именно затова законодателят на съюза му е предоставил
широко право на преценка при определянето на критериите за подбор: "В тази връзка
разпоредбите на Директива 2014/24 предоставят на възлагащият известна свобода, за да
определи кои изисквания за участие в процедура за възлагане на поръчка счита за
пропорционални и подходящи на предмета на поръчката и свързани с него, и за необходими,
за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има както правните и финансовите
възможности, така и техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата
поръчка".
Съгласно чл. 5к параграф 1 от Регламент (ЕС) № ** на Съвета от 8 април 2022 г. за
изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 г. относно ограничителните мерки с оглед на
действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, забранява се възлагането
или продължаването на изпълнението на всякакви договори за обществени поръчки,
попадащи в обхвата на директивите за обществени поръчки, на или със:
а) руски гражданин, пребиваващо в Русия физическо лице или юридическо лице,
образувание или орган, установени в Русия;
б) юридическо лице, образувание или орган, повече от 50 % от правото на
собственост в което е пряко или непряко притежавано от образувание, посочено в буква а) от
настоящия параграф; или
в) физическо или юридическо лице, образувание или орган, действащ(о) от името или
по указание на образувание, посочено в буква а) или б) от настоящия параграф,
включително, когато те представляват повече от 10 % от стойността на поръчката, на или със
подизпълнители, доставчици или образувания, чийто капацитет се използва по смисъла на
директивите за обществените поръчки.
Ограниченията за участие в обществени поръчки, предвидени в чл. 5к, § 1 от
Регламент (ЕС) № ** на Съвета от 8 април 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) №
833/2014 г., се прилагат само за обществени поръчки, чиито прогнозни стойности попадат в
обхвата на приложимата за съответния вид възложител европейска директива. По
отношение на публичните възложители е приложима Директива 2014/24/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на
Директива 2004/18/ЕО.
Съгласно Член 4, б. „в“ от Директива 2014/24/ЕС, същата се прилага за обществени
поръчки за доставки и услуги, чиято прогнозна стойност без данък върху добавената
стойност (ДДС) е по-голяма или равна на 207 000 EUR.
През 2022 г. стойностите на европейските прагове за обществени поръчки,
приложими за публични възложители, какъвто е кметът на община съгласно чл. 5, ал. 2, т. 9
от ЗОП, са определени с Делегиран Регламент (ЕС) 2021/1952 на Комисията от 10 ноември
2021 година за изменение на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на праговете за обществени поръчки за доставки, услуги и строителство и за
конкурси за проект, като при доставки и услуги прагът, над който е приложим чл. 5к, § 1 от
Регламент (ЕС) № ** на Съвета от 8 април 2022 г за изменение на Регламент (ЕС) №
833/2014 г., е 215 000 евро, който съгласно Съобщение на Европейската Комисия от
11.11.2021 г, относно съответни стойности на праговете, посочени в директиви *** на
Европейския парламент и на Съвета се равнява на 420 497 лв.
Разпоредбите, относно праговите стойности, определени в чл. 4 от Директива
2014/24/ЕС, са транспонирани в чл. 20, ал. 1 от ЗОП.
Съгласно чл. 20, ал.1, т. 1, б. „б“ от ЗОП, процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1 - 11 се
прилагат, когато публични възложители, както и техни обединения възлагат обществени
поръчки за доставки и услуги с прогнозна стойност, по-голяма или равна на 271 000 лв. без
ДДС.
В конкретния случай възложителят е провел възлагане на обществена поръчка чрез
„събиране на оферти с обява“ по реда на чл. 187 от ЗОП, за което са приложими
националните правила по Глава двадесет и шеста от закона при стойностните прагове по чл.
20, ал. 3, т. 2 от ЗОП.
Обществената поръчка е с обект „доставка на стоки“ и с прогнозна стойност без ДДС
в размер по-нисък от праговата стойност по член 4, б. „в“ от Директива 2014/24/ЕС, а
именно прогнозната стойност на поръчката, посочена в обявата за събиране на оферти, е в
размер на 69 900.00 лева без ДДС.
5
В случая е неприложимо при възлагане на конкретната обществена поръчка
изискването за липса на обстоятелства по чл. 5к от Регламент (ЕС) **, тъй като то не е било
задължително за обществени поръчки под определения в Директива 2014/24/ЕС праг.
Включването му без нормативно основание е довело до изкуствено ограничаване на
конкуренцията и ограничаване на достъпа на стопански субекти до участие в процедурата.
Възложителят, в лицето на кмета на Община П. – д-р Л. В., не е съобразил
ограничителния характер на критерия, като не е предоставил обоснована аргументация защо
изискването следва да бъде заложено в условията на поръчката.
Събраните по делото доказателства, подкрепят констатациите в АУАН и НП, че с
одобряването на документацията в този й вид е било създадено ограничение, което
противоречи на принципите на ЗОП.
Следователно, жалбоподателят е нарушил чл. 2, ал. 2 от ЗОП, като необосновано е
въвел критерий за подбор, който ограничава конкуренцията и достъпа до обществената
поръчка.
В случая според съда обаче са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от
ЗАНН и квалифициране на установеното административно нарушение като „маловажен
случай".
В разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е
по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Съгласно константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен
или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на
дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др.,
т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и
дееца във всеки един конкретен случай.
Макар нарушението да е формално по своя характер, съответно, да не подлежат на
изследване неблагоприятните последици от същото, това по никакъв начин не препятства
съда да съобрази вече посочените особености на конкретното деяние, личността на
нарушителя и обстоятелствата, при които последното е извършено.
В случая е установено, че изискването за липса на обстоятелства по чл. 5к от
Регламент (ЕС) ** не е довело до фактическо ограничаване на участниците в обществената
поръчка. Няма доказателства, че реално заинтересовани лица са били възпрепятствани да
участват в процедурата, тя е завършила с избор на изпълнител, без установени други
нарушения и изискването, макар и незаконосъобразно, е било поставено с цел осигуряване
на по-голяма сигурност в процеса, а не с умисъл за ограничаване на конкуренцията.
Липсват данни за злоупотреба или умишлено въвеждане на ограничителни условия с
цел фаворизиране на конкретен участник, а доказателствата по делото сочат, че
жалбоподателят не е действал с умисъл за дискриминация или ограничаване на
конкуренцията, а по-скоро се касае за грешка при тълкуването на приложимите нормативни
актове.
От горното се установява, че конкретният случай не разкрива степента на обществена
опасност, характерна за общите случаи на нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, тъй като е
значително по-ниска и не съответства на тежестта на наложеното административно
наказание.
Затова деянието на жалбоподателя следва да се приеме за маловажен случай на
нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП и като такова да бъде санкционирано съобразно чл. 28 от
ЗАНН.
Така, като се вземат предвид всички факти и обстоятелства по случая, наказателното
постановление следва да бъде отменено, а жалбоподателят да бъде предупреден, че в
едногодишен срок от влизането в сила на решението, при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, ще му бъде
наложено административно наказание.
6
По разноските:
С оглед изхода на делото, в ползва на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените от него разноски в настоящото производство, на основание чл. 63д от ЗАНН вр. с
чл. 143, ал. 1 от АПК.
Процесуалният представител на жалбоподателя адв. Д. е направила искане за
присъждането на разноски, като доказва направени такива в размер на 1000 лв..
Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, минималния размер на
адвокатското възнаграждение в настоящия случай е 466.88 лв. По направеното възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар, обективирано в писмените бележки, представени
от процесуалния представител на наказващия орган, съдът намира, че с оглед ниската
фактическата и правна сложност на делото, което приключи в едно заседание, определеното
адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, тъй като надхвърля значително минимума
на същото, при което то следва да бъде редуцирано до 500.00 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от председателя на
Сметната палата на Република България, с което за нарушение на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 195 от
Закона за обществените поръчки на д-р Л. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „***,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 668.84 лв., като вместо това,
на основание чл. 28 от ЗАНН, ПРЕДУПРЕЖДАВА д-р Л. Д. В., че в едногодишен срок от
влизането в сила на решението, при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, ще му бъде наложено административно
наказание.
ОСЪЖДА Сметната палата на Република България, с адрес гр. София, ул. „***, да
заплати на д-р Л. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „***, СУМАТА от 500.00 лв.
/петстотин лева/, представляваща направени в хода на съдебното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Т. в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7