Определение по дело №455/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 503
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Пламен Дацов
Дело: 20211000600455
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 503
гр. София , 26.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Пламен Дацов

Светла Букова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600455 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 ал. 2 от НПК вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адв.В. – защитник на осъдения В. Т. В., с която се
сочи, че същите не са съгласни с определението на първия съд. Твърди се, че съдебният акт е
неправилен, поради което се моли да се отмени. Причината за това е, че са налице
доказателства за поправяне на осъдения, тъй като е в семейна среда, неконфликтен е и е
награждаван. Мнението на Началника на затвора било субективно, а в мотивите на съда не
се излагат аргументи за отказ от предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, атакувания съдебен
акт и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е
процесуално допустима с оглед легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна,
поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С протоколно определение №261286 от 07.04.2021 год. СГС, НО-24 състав по
НЧД№1110/2021 год. е оставил без уважение молбата на В. Т. В. за условно предсрочно
освобождаване (УПО).
Първоинстанционният съд правилно е изследвал материалите по делото, като е
съобразил всички доказателства и е взел становище по наведените възражения.
От една страна, правилно и законосъобразно, първостепенният съд е констатирал, че
е налице първата предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като към
1
постановяване на първоинстанционния съдебен акт В. от 11 – те месеца „лишаване от
свобода“ постановено по НОХД№9113/2017 год. по описа на СРС е изтърпял 6 месеца и 16
дни, отделно от работа 1 месец и 14 дни или общо 8 месеца „лишаване от свобода“. След
горното наказание осъденият ще изтърпява и 5 месеца „лишаване от свобода определено по
НОХД№9563/20г. по описа на СРС.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху В., въззивната
инстанция констатира следното:
На първо място следва да се съобрази, че УПО при наличните предпоставки е право
на всеки осъден, но в никакъв случай законодателят не е имал предвид, че следва да се
приема като автоматична възможност за приложението му, ако са налице само някои
положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице.
За да се приеме, че съществуват предпоставките за такова УПО, следва по делото да са
събрани толкова категорични доказателства, че същите да не дават възможност да се приеме,
че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни действия. Тоест,
лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова
сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в
обществото като личност зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии.
Така, че поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице, следва да е
надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се
приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито
следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал
в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се
установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план
по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, поради което възражението в жалбата за
субективното отношение на Началника на затвора няма как да се приеме, тъй като са
събрани всички горепосочени доказателства в затворническото досие на осъдения.
В случая действително се наблюдава, както правилно сочи в частната си жалба
защитникът, че при осъдения се наблюдават положителни тенденции – не е допускал
нарушения, изпълнява трудовите си задължения и спазва режимните изисквания като
всички изброено, обаче, е задължение на всеки един осъден в местата за лишаване от
свобода. Съдът съобрази и факта, че В. е награждаван.
От една страна по делото категорично се установява обстоятелството, че
затворническата администрация е дала отрицателна оценка, тъй като целите на наказанието
не са изпълнени, включително и в заложените в плана на присъдата, тъй като режимът не е
заменен на „лек“. Както Началникът на затвора, така и ИСДВР при Затвора в гр.*** са
категорични, че има проблемни зони, отчетени са дефицити в отношението му към умение за
мислене, тъй като не разпознава в пълна степен проблемите и умение да ги разрешава,
2
действа импулсивно и не разпознава последствията от действията си. Наблюдава се и риск
от сериозни вреди към обществото, който все още е среден, както и средни стойности от
рецидив. Правилно първият съд е отчел, че рискът от вреди към обществото следва да е
приоритетен с оглед бъдеща ресоциализация.
Неоснователно е възражението, че в мотивите към атакувания акт няма аргументи за
крайния извод, тъй като видно от определението, макар и то да е по-лаконично, съдът е
отбелязал какви са му констатациите и изводите за това защо не следва В. да бъде УПО.
С оглед на отбелязаното трябва да се отхвърлят исканията за неправилност.
От всичко изложено може да се направи извод, че при В. Т. В. с ЕГН **********, все
още, липсва трайност при положителната промяна, включително и за преодоляване на
дефицитните зони и по този начин не може да се заключи, че са постигнати целите
залегнали в чл.36, ал.1 НК.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №261286 от 07.04.2021 год. по описа на
СГС, НО-24 състав по НЧД№1110/2021 год., с което е оставена без уважение молбата на В.
Т. В. с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване.
Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3