Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260311 18.02.2021г.
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД 54-ти
граждански състав
На двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгени
Узунов
Секретар Недялка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов
гражданско дело номер 893
по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод
исковата молба на П.И.Д., ЕГН **********,***, Съдебен адресат: адв. В.С.,***,
GSM: *******, ******,
преупълномощен от адв. Д.В. СРЕЩУ: „Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* ,
ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. само заедно
с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно Д. К. К. заедно с М. С.или Д. К. К.заедно с Я.Х..
От съда се иска постановяване на решение с което да се прогласи за
нищожен и при евентуалност евентуално унищожен Договор за мобилни услуги за
номер ******* поради противоречие със Закона, а
именно със Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Твърди се, че соченият договор е
бил изготвен предварително и ищцата, в качеството си на потребител по смисъла
на ЗЗП не е имала възможност да влияе върху съдържанието му. Поради това и на
основание чл. 146 ЗЗП, посоченият Договор е сключен при Общи условия.
Търговецът е длъжен предварително да предаде екземпляр от Общите условия, както
и да предостави информацията по чл.4, ал. 1 ЗЗП. Заявява се, че информацията,
която не била предоставена в пълен обем, ясна и разбираема по смисъла на чл. 5,
ал. 2 ЗЗП.Заявява се, че е попречено на правото и да развали едностранно
договора, както и че е била принудена да се съобразява с таксите и услугите на
оператора, без самата да ги е желала и инициирала, като дори не се е съгласила.
В срока за отговор не е депозиран такъв.
Съдът квалифицира иска по чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 и чл. 144 ЗЗП.
Бургаският
районен съд, след
като взе предвид направените искания и доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното:
По
делото не се спори, че между страните е сключен договор за мобилни/фиксирани
услуги за ***** по заявка №********* .Посочено е , че договора влиза в сила на
29.11.2019г. и е със срок 24 месеца.
Възоснова
на този договор на ищцата бил продаден мобилен телефон с договор за лизинг от
същата дата /стр.27 от делото/ срещу 23 анюитетни месечни вноски, всяка в
размер на 2.69 лева.Посочено е, че апарата ще се ползва със сим карта с №****.
По
делото е налично писмо от ответника , видно от съдържанието на което, ответното
дружество по повод възраженията на ищцата е приело, че договора за номер №********
от 29.11.2019. е бил подписан от ищцата
„по невнимание“, поради което взели решение за преустановят достъпа на номера
до мобилната мрежа без да начисляват неустойки и са приели, че договора за този
номер е прекратен считано от
20.01.2020г.
От
посочените факти се изваждат следните правни изводи:
Съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД прекратяване на двустранни
договори се извършва на основанията установени в закона или по взаимно съгласие
на страните според правилата на договора, при условие, че последните не
противоречат на императивните норми или на добрите нрави. Другa основна
разпоредба, която намира приложение е чл. 87 ЗЗД, в случай че е налице виновно
неизпълнение на задължението от длъжника. Правилото на чл. 89 ЗЗД урежда
безвиновното неизпълнение на длъжника, поради обективна невъзможност за
неизпълнение и автоматичното разваляне (в случая понятията разваляне и
прекратяване имат равносилно значение) на договора, до което това води.
Съдът
констатира, че изначално процесния договор е със съдържание на неравноправни
клаузи.
Цитираното
по-горе писмо, съдът цени като извънсъдебно признание на неравноправността на
договора.
Неравноправната
клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид
видът на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора.
Неравноправните клаузи в този
договор са такива, защото не са
индивидуално уговорени, били са изготвени предварително и поради това ищцата Д.
не е имала възможност да влияе върху съдържанието им.
Съдът кредитира в пълнота
фактите, изложени от ищцата за провокативното поведение и отношение на
служителите на търговеца-ответник, насочени към осъществяване на собствените им
търговски резулати в ощърб на ищцата.Видно е, че същата не е инициирана
сключването на нов договор, не е искала и целяла задължаване по нов договор с
нов срок и нов абонаментен план, но е била убедена да приеме мобилно устройство
и съпътстващия го нов абонаментен договор с убеждението, че всъщност и се прави
услуга, която обаче я задължава прекомерно и без ясно изразена нейна воля.
При
сключването на този договор при общи условия съдът приема, че ищцата не е
редовно обвързана, тъй като ОУ не са и били предоставени и тя обективно не се е
съгласила с тях,макар и да са били подписани.
Предвид горното, съдът намира, че неравноправните
клаузи в договора са нищожни и изначално не
пораждат правно действие в отношенията между търговеца и потребителя-ищцата П.Д..
Съдът
намира, че с настоящото решение следва да определи възнаграждение за
извършеното процесуално представителство по предоставената на ищцата правна
помощ.
Видно от
материалите по делото за особен представител на ищцата е бил назначен адв.Д.В.-БАК,
който в хода на делото е упълномощил адв.С. по делото.Съдът определя
възнаграждение на назначения особен представител в размер на 120 лева, което
следва да се изплати от бюджета на съда и да се осъди ответното друство да ги
заплати, вкл. И за държавна такса по делото.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че сключения договор за
мобилни/фиксирани услуги за №*** по заявка №********* от 29.11.2019г. със срок 24 месеца, между „Теленор
България" ЕАД, ЕИК ********* , ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Д. К. К. само заедно с който и да е друг от
членовете на Съвета, а именно Д. К. К. заедно с М. С. или Д. К. К. заедно с Я.
Х. и П.И.Д., ЕГН **********,***, като потребител, е нищожен поради противоречие със Закона на
основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 и чл. 144 ЗЗП.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на адв.Д.В.-БАК, назначен на ищцата П.И.Д., ЕГН ********** особен представител в
размер на 120 лева, платими от бюджета на съда.
ОСЪЖДА
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* , ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. само заедно с който и да е друг от
членовете на Съвета, а именно Д. К. К. заедно с М. С. или Д. К. К. заедно с Я.
Х. да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебна власт по сметка на РС Бургас
държавна такса 80 лева и 120 лева-възнаграждение за особен представител по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаският
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
СА