Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4763 12.12.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на четвърти
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9787 по описа на съда за 2019 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание член 128, т. 2 КТ, вр. с член
245, ал. 2 КТ и член 86 ЗЗД.
Ищецът К.Д.И.,
ЕГН ********** *** е предявил иск срещу „Пътремонт“
ООД с ЕИК ********* иск за заплащане на
трудово възнаграждение от 1500 лева бруто за м. април 2018 година; мор.
лихва за забава изплащането на трудовото възнаграждение за периода
30.05.2018г.- 11.06.2019г., ведно със зак. лихва върху сумата от 1500 лева, начиная
от 12.06.2019г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът е
подал писмен отговор, с който излага становище за неоснователност на исковете,
Твърди се, че ТВ било платено на ищеца на
ръка от ***на дружеството ***, без ищецът да подпише поднесената му
разписка за получаването на заплатата. При условията на евентуалност се прави
възражение за прихващане между сумата, касаеща вземането на ищеца за ТВ със
задължението на ищеца в размер на 1500 лева, която му е била платена без правно
основание от ***. Претендират се разноски.
Пловдивски районен съд,
като прецени събраните доказателства и доводи на страните, съгласно
член
235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Безспорно е между страните по делото, а и от представените трудов договор № ***, се установява, че
ищецът е работил при ответника по
трудово правоотношение на длъжността „***%, който
трудов договор е прекратен със Заповед № ***, поради намаляване обема на
работа.
Изслушано е заключение с вещото лице ***,
съгласно което се установява, че за м. април 2018г. във ведомостите за заплати
на ищеца е било начислено ТВ за 18 работи дни и 1 ден неплатен отпуск в размер
на 1421,05 лева БТВ, като във ведомостта няма подпис за получател. В
счетоводството на дружеството се
съхранява изготвен РКО от *** в съдържанието на което е отразено
обстоятелството, че на ******са броени 1500 лева за платено възнаграждение за м. април 2018г. на К.И..
Вещото лице е посочило, че не е открило
в дружеството подадена молба от ищеца за ползването на неплатен отпуск. Според
експерта дължимото БТВ за отработен пълен месец е в размер на 1500 лева БТВ, а
размерът на мор. лихва за периода е 157,92 лева.
Разпитан е свидетеля ***, ***на
ответника, който разказва, че около 2 или 3 април К. дошъл в офиса, за да
получи трудовото си възнаграждение, като го бил получил от ******на ръка, без
да подпише поднесения му разходно касов ордер.
Разпитаната пред съда св. ***, ***на
ответника, казва, че К. дошъл в офиса на 03.05.2018г. в края на работния ден,
за да получи заплатата си. Видяла с очите си как К. получава заплатата си на
ръка от ***.
По делото е било прието доп. заключение от в.л. *., от
което се установява, че в Пътремонт ООД ежемесечно са
били изготвяни ведомости за заплати на служителите срещу подпис на получателя.
Вещото лице установило, че за заплатите на ищеца за м. октомври, ноември и
декември 2018г., януари, февруари и март 2018г. били издадени РКО, върху които
липсвали подписи за получател.
Съдът при
така установените факти, намира от
правна страна следното:
Предявени са искове с правно
основание член 128, т. 2 КТ, вр. с член
245, ал. 2 КТ и член 86 ЗЗД.
За
да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че
през процесния период е работил при ответника,
изпълнявал е добросъвестно трудовите си задължения, както и размера на
дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е
да установи, че е заплатила същото, респ. че не се
дължи на друго основание.
Съгласно разпоредбата на член 270, ал.
3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника по ведомост или
срещу разписка, а съгласно член 164, ал. 1, т. 4 от ГПК погасяването на
установени с писмен акт парични задължения не може да бъде установявано със
свидетелски показания, като в случая на т. 4 процесуалния закон допуска изслушването им, само с
изричното съгласие на страните по спора, каквото изрично съгласие ищецът не е
дал, дори се е противопоставил на тяхното допускане от съда.
По делото не са били представени
писмени доказателства, подписани от ищеца, в които да е удостоверено
получаването на трудовото възнаграждение. Трудовият договор се сключва в
писмена форма /член 62 от КТ/, като уговарянето на основното трудово
възнаграждение е част от неговото съдържание, с оглед на което плащането на
трудовото възнаграждение не може да бъде установявано със свидетели.
Изпълнението на чуждото задължение за заплащане на заплата от
третото лице ***, също не може да бъде
установявано със свидетелски показания, доколкото попада в ограниченията на
член 164, ал. 1, т. 4 от ГПК. Ето защо съдът намира за недоказано и
неоснователно възражението на ответника, че вземането на ищеца за ТВ е било
погасено чрез изпълнението му от трето лице.
По приетото възражение за прихващане,
предявено при условията на евентуалност.
Съдът намира, че неправилно е приел за
общо разглеждане направеното от ответника възражение за прихващане, поради
което същото няма да бъде подложено на обсъждане. Обстоятелствата на така
заявеното възражение се свеждат до предадена от *** сума от 1500 лева на ищеца,
която сума била получена от ищеца без правно основание. Носител на вземането,
предмет на възражението, не е дружеството, а едно трето за спора лице, а
съгласно член 103, ал. 1 от ЗЗД една от
предпоставките за компенсацията е две лица да си дължат взаимно пари.
Предвид така изложените съображения искът следва да се
уважи изцяло, като на ищеца ще се присъдят
разноски от 350 лева.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК следва да бъде
осъден да заплати на съда
сумата от 100 лева за държавна такса
и възнаграждение за
вещо лице от
150 лева.
По изложените
съображения съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Пътремонт“ ООД с ЕИК ********* да заплати
на К.Д.И., ЕГН ********** *** дължимото за
м. април 2018 година трудово възнаграждение от 1500 лева брутна сума, както и
мор. лихва за забава изплащането на трудовото възнаграждение за периода
30.05.2018г. - 11.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 1500
лева, начиная от 12.06.2019г. до окончателното й
изплащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 350 лева.
ОСЪЖДА „Пътремонт“ ООД с ЕИК
*********, да заплати в полза на ПРС, сумата 250 лева, представляващи
дължимите по производството държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок от датата на която е обявено – 18.12.2019 г. на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК, като препис от решението да им
се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.