Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 21 10.02.2023
год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 272 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 27, ал. 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Н. Р. Р. от с. Л., обл. Р., срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/2661#3 от 20.10.2022 год. на заместник –
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА, с който на оспорващата е
установено публично държавно вземане в размер на 2080,97 лв., представляващо
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ /БФП/, изплатена на
оспорващата по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 год. /ПРСР 2014-2020/, направление
„Биологично пчеларство“ за кампании 2016 год., 2017 год. и 2018 год. В жалбата
се твърди, че оспореният акт е немотивиран, неправилен и незаконосъобразен.
Излагат се съображения, които по същество касаят изпълнението на ангажимента на
оспорващата към ДФ „Земеделие”, който е прекратен с Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент изх. № 01-6500/2661 от 26.04.2022 год. Твърди се, че
оспорващата е била в обективна невъзможност да посочи определени парцели и да
ги очертае като обработваеми, което представлява изключителни обстоятелства по
смисъла на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020. От съда се иска да отмени оспорения акт.
Ответникът по оспорването – Заместник – изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, чрез
процесуалния си представител – главен юрисконсулт Т. С., счита жалбата за неоснователна и
недоказана. Сочи, че оспореният акт за установяване на публично държавно
вземане е издаден след влизането в сила на акт за прекратяване на биологичен
ангажимент изх. № 01-6500/2661 от 26.04.2022 год. Моли съда да отхвърли
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 18.04.2016 год. Н. Р. Р., с УРН 561791 в ИСАК, е подала до ДФ „Земеделие” – РА
Заявление за подпомагане с УИН 17/220616/94979 и с вх. № 18216314/ 18.04.2016
год. по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 год. с
направление "Биологично пчеларство". Съгласно Уведомително писмо за
одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 "Биологично земеделие"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 год. с изх.
№ 02-170-6500/5018 от 07.12.2016 год. (л. 38 – 39) Р. е одобрена за участие по
направление "Биологично пчеларство" от мярка 11 "Биологично
земеделие" за пчелини и пчелни семейства, посочени в Таблица № 1 към
същото уведомително писмо. С участието си по мярката оспорващата е поела
5-годишен ангажимент за извършване на биологични дейности по направление
"Биологично пчеларство", започващ от кампания 2016 год. Ангажиментът
се изразява в задълженията ѝ да подава заявление за подпомагане/плащане
всяка година до изтичане на ангажимента, да отглежда най-малко 20 пчелни
семейства през целия 5-годишен период, да води дневник за извършваните дейности
в земеделското стопанство, а по отношение на управлението на дейностите – да
спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета и Регламент (ЕО) №
889/2008 на Комисията. Едно от тези изисквания, транспонирано в националното ни
право в разпоредбите на чл. 40 и сл. от Наредба № 1 от 07.02.2013 год. за прилагане
на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури,
растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното
етикетиране и контрола върху производството и етикетирането /отм. 12.11.2018
год./, съответно в чл. 48 и сл. от Наредба № 5 от 3.09.2018 год. за прилагане
на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване
на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното
производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица е,
че на контрол подлежат всички оператори,
съответно подизпълнители, на земеделски продукти, продукти от аквакултури,
храни и фуражи, произведени по правилата за биологично производство. Контролът
се осъществява въз основа на договор за контрол и сертификация, сключен между
оператора и контролиращо лице.
На 26.04.2022 год. срещу оспорващата е издаден Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020 год. за кампания 2019 с изх. № 01-6500/2661
от 26.04.2022 год. (л. 35). Съгласно същия, в резултат на извършени
административни проверки на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от
24.02.2015 год. за спазване на поет биологичен ангажимент от Държавен фонд
„Земеделие“ – РА е установено прекратяване на договора с контролиращото лице и
прекъсване в периода на контрол по мярка 11 "Биологично земеделие",
направление "Биологично пчеларство" през кампания 2019. В акта за
прекратяване е посочено, че съгласно чл. 15, ал. 3, т. 5 във вр. с чл. 14, ал.
2, т. 7 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год., земеделски стопани, за които се
установи прекратяване на договора с контролиращо лице или е налице прекъсване в
периода на контрол по време на поетия ангажимент, възстановяват получената
финансова помощ или част от нея съгласно чл. 15, ал. 4 по мярка "Билогично
земеделие" по съответното направление.
Видно от Акта за прекратяване, същият е връчен лично
на оспорващата на 17.05.2022 год., като по делото няма данни да е бил обжалван
по административен или съдебен ред от нея. Липсват и твърдения на страните в
този смисъл. Следователно същият е влязъл в законна сила, породил е съответните
правни последици, като всякакви възражения срещу него и процедурата по
издаването му са неотносими към настоящия правен спор
При тези обстоятелства и въз основа на влезлия
в сила административен акт за прекратяване на ангажимента е образувано
административното производство по издаване на процесния АУПДВ. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК
оспорващата е била надлежно уведомена за откритото производство с Писмо изх. № 01-6500/2661 от 18.08.2022
год. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – РА. В
писмото е посочено,че въз основа на влязъл в сила акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент и на основание чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "б"
от Наредба № 4 от 24.02.2015 год. по отношение на нея се открива производство
по издаване на АУПДВ. Уведомена е също, че следва да възстанови 40% от общата
изплатена сума по ангажимента в размер на 5202,43 лв., което се равнява на
2080,97 лв. Поканена е доброволно да възстанови недължимо платената сума без
начислени лихви върху нея в 7-дневен срок от получаване на писмото, а в случай
на несъгласие с констатациите - да направи възражение и да представи
допълнителни доказателства. Това писмо е получено лично от оспорващата на
30.08.2022 год. (л. 21). Последната не е възразила срещу откритото
производство, нито е възстановила доброволно посочената в писмото сума.
На 20.10.2022 год. от заместник-изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ – РА е издаден процесният АУПДВ № 01-6500/2661#3,
с който на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, чл. 15, ал. 3, т. 5 и ал. 4, т. 2,
буква "б" и чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год., и
влезлия в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. №
01-6500/2661 от 26.04.2022 год., на Н. Р. Р. е установено публично държавно
вземане в размер на 2080,97 лв., представляващо 40% от общата изплатена на
оспорващата сума по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020,
направление „Биологично пчеларство“ за кампании 2016 год., 2017 год. и 2018
год. В АУПДВ е посочено, че на Н. Р. Р. са били изплатени суми по мярката,
както следва: през първата година от ангажимента – за кампания 2016 – 5202,43
лв.; през втората година от ангажимента – за кампания 2017 – 0,00 лв.; през
третата година от ангажимента – за кампания 2018 – 0,00 лв. Отразена е общата
изплатена сума през годините, предхождащи годината на прекратяване на
ангажимента в размер на 5202,43 лв. Административният орган е отразил, че в
съответствие с разпоредбата на чл. 15,
ал. 4, т. 2, буква "б" от Наредба № 4 от 24.02.2015 год. оспорващата
следва да възстанови 40 % от общата сума, което се равнява на 2080,97 лв.
Указан е 50-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението, като са
посочени разпоредбите, на чието основание след изтичане на този срок се
начислява лихва.
АУПДВ е редовно връчен лично на оспорващата на
28.10.2022 год. (л. 19-20). Жалба срещу акта е депозирана непосредствено пред
съда на 11.11.2022 год.
С оглед
на така установените по делото факти, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични държавни са вземанията за недължимо платени
и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. В разпоредбата на
§ 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е посочено, че Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен
фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за
Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на
Европейския съюз.
Според чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП / в действащата към момента на издаване на оспорения
акт редакция/ Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз, а според ал. 7 /редакция ДВ бр. 51/2019 год./, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Именно в
тази хипотеза попада настоящия случай.
Съдът счита, че оспореният АУПДВ е издаден от
компетентен орган, с оглед разпоредбите на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от ЗПЗП /ДВ бр. 51/2019 год./, съгласно които Изпълнителният
директор на Държавен фонд "Земеделие" издава актове за установяване
на публични държавни вземания по реда на ДОПК, като може да делегира тези свои правомощия на
заместник изпълнителните директори на фонда. В случая оспорения АУПДВ е издаден от Владислава
Казакова – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
"Земеделие", на която със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 год. (л.
25-26) изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощия да издава и АУПДВ.
Обжалваният акт е постановен в изискуемата писмена
форма. Посочени са конкретните фактически обстоятелства, мотивирали
административния орган да издаде оспорения акт, както и правните основания, въз
основа на които е счел, че при приетите фактически основания са налице
условията за възстановяване на публично държавно вземане.
В хода на административното производство по издаване
на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 26, чл. 28 и чл. 34 от АПК за
уведомяване на адресата за започване на административното производство и
предоставяне на възможност за участие в него. Актът е издаден, след като са
изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства.
АУПДВ е издаден и в съответствие с относимите
материалноправни разпоредби и с целта на закона.
В казуса са приложими разпоредбите на чл. 27, ал. 5 и
ал. 7 от ЗПЗП, според които дължимостта на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, като същата е
публично държавно вземане, което се събира по реда на този кодекс.
Събраните доказателства сочат, че с влязъл в сила
индивидуален административен акт на основание чл. 15, ал. 3, т. 5 във вр. с чл.
14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год. Държавен фонд
"Земеделие" е прекратил ангажимента на оспорващата поради установено
прекратяване на договора ѝ с контролиращото лице. В тази хипотеза
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и,
когато установи прекратяване на договора с контролиращо лице или прекъсване в
периода на контрол, е длъжен да прекрати ангажимента и да предприеме действия
по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление,
съгласно условията на чл. 15, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год. С оглед на това
съдът приема, че жалбоподателят, който е подпомагано лице с прекратен
ангажимент, дължи възстановяване на получената финансова помощ, съобразно
правилата на чл. 15, ал. 4, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год.
Според посочената норма подпомаганите лица
възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление,
ведно със законните лихви, в зависимост от годината, в която е прекратен
агроекологичният ангажимент, както следва:
а) до края на третата година - 100 %;
б) до края на четвъртата година - 40 %;
в) до края на петата година - 20 %;
г) след петата година – 10 %.
С цитирания по-горе акт Държавен фонд
"Земеделие" прекратява ангажимента до края на четвъртата година и
приложима е разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 2, буква „б“ от Наредба № 4 от
24.02.2015 год. Следователно оспорващата дължи възстановяване на 40 % от общо
изплатената ѝ сума в размер 5 202,43 лв., равно на 2 080,97 лв.
Оспорващата твърди, че за нея са настъпили
изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год., поради което
и не дължи възстановяване на получената финансова помощ.
На първо място сочи, че през процесната кампания е
заявила два имота в землището на с. Липник, за които е имала сключен договор за
аренда от 06.06.2012 год. за срок от 5 години, и един имот в землището на с.
Дянково, за който е имала сключен едногодишен договор за наем. След изтичането
на срока на тези договори за аренда и за наем, собственикът на поземлените
имоти отказал продължаването им и те били прекратени. Това довело до обективна
невъзможност за оспорващата, считано от 2018 год., да посочи тези имоти и да ги
очертае като обработваеми, което според нея представлява изключителни
обстоятелства по смисъла на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год.
Сочените обстоятелства нямат никакво отношение към фактическото основание, на
което е прекратен биологичния ангажимент на оспорващата - прекратяване на
договора ѝ с контролиращото лице, и съответно отговарящото му правно
основание, според което заедно с прекратяването се дължи и възстановяване на
получената финансова помощ.
На следващо място се твърди, че за календарната 2020
година от страна на контролиращото лице, с което е имала сключен договор за
контрол и сертификация за биологично производство № 1293 от 02.11.2018 год. –
„Маком“ ООД, гр. Велико Търново, ѝ е било отказано сключването на анекс
към договора, което според нея е довело до обективна невъзможност да посочи и
очертае като обработваеми три броя поземлени имоти. Липсват обаче представени
доказателства в тази насока. Освен това соченото обстоятелство, че
контролиращото лице, с което е имала сключен договор за контрол, не е пожелало
продължаването му, не представлява изключително обстоятелство по смисъла на чл.
15, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год., което да освобождава оспорващата
от задължението ѝ да възстанови получената сума. Тя е длъжна да осигури
упражняването на контрол върху нейното биологично производство от страна на
контролиращ орган през целия период на поетия от нея многогодишен ангажимент,
съгласно чл. 48 и сл. от Наредба № 5 от 3.09.2018 год. за прилагане на
правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на
разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното
производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица.
Съответно съгласно чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год.,
когато се установи прекратяване на договора с контролиращо лице или е налице
прекъсване в периода на контрол, се прекратява ангажимента ѝ и се дължи
възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление
съгласно условията на чл. 15, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год.
Следва да се посочи, че легалното определение на "Форсмажорни
или изключителни обстоятелства" е дадено в § 1, т. 9 от ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015 год. и посочените от оспорващата обстоятелства не
попадат в нито една от хипотезите, посочени в разпоредбата.
Предвид изложеното съдът намира наведените в жалбата
твърдения за наличие на изключителни обстоятелства, освобождаващи оспорващата
от задължението ѝ за възстановяване на сумите, за неоснователни.
Направените възражения за незаконосъобразност на акта за прекратяване на
ангажимента пък са неотносими към спора. Както беше посочено и по-горе актът, с
който е прекратен ангажиментът, е самостоятелен индивидуален административен
акт и подлежи на съдебен контрол в отделно производство. Той се ползва със
стабилитет и е породил своето действие, като в настоящото производство е
недопустимо да се извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на този
акт.
С оглед на това съдът приема, че като е установил
публично държавно вземане в размер на 2080,97 лв., компетентният орган правилно
е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти.
Предвид всичко изложено съдът намира, че оспореният
АУПДВ е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в чл.
146 от АПК за неговата отмяна, а жалбата като неоснователна следва да се
отхвърли.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК в тежест на оспорващата следва да се възложат сторените от ответника
деловодни разноски, които са своевременно предявени и доказани в размер от
100лв. - дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н. Р. Р. от с. Л., обл. Р., срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/2661#3 от 20.10.2022 год. на заместник –
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – РА, с който на
оспорващата е установено публично държавно вземане в размер на 2080,97 лв. /
две хиляди и осемдесет лева и деветдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА Н. Р. Р. от с. Л., обл. Р., да заплати на Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция сумата от 100 лв. /сто лева/
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия:/п/