Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София,
27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на
втори декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N559
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни иска за осъждане на ответника „К.П.“ ЕООД, ЕИК ********да плати на
ищеца „Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР
(ГДПБЗН-МВР), Булстат ********, на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 92 457,07 лв. – разлика между
преведени авансови средства и действително извършени СМР по Договор № 1983опд-38/14.05.2018г. между
страните,
който е развален от ищеца по вина на ответника и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 165860,38
лв. – уговорена в чл.31,ал.5 от договора неустойка за неточно изпълнение . Претендират се направените по делото
разноски, вкл. адвокатски хонорар.
Ищецът твърди, че, в качеството на възложител, е сключил с ответника, в
качеството му на изпълнител, на осн. чл. 112 ЗОП, Договор № 1983опд-38/14.05.2018г. за обществена поръчка с
предмет „Реконструкция и модернизация на Център за повишаване готовността на
населението за реакция при наводнения – гр. Враца – Учебен център и
Учебно-тренировъчен комплекс“, с място на изпълнение: Учебен център – УПИ
XVI245, кв. 149, ул. „********, ж.к. „ЦГЧ“, гр .Враца – самостоятелен обект с
идент. № 12259.1019.245.3.6 и Учебно тренировъчен комплекс УТК
УПИ XXXIII315, кв. 17, ул. „********“, гр. Враца – ПИ с идент. № 12259.1008.315 (чл. 25 от договора), с цена
1 105 735,88 лв. без ДДС и 1 326 883,06 лв. с ДДС (чл. 2,
ал. 1 от договора). В чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора е предвидено авансово
плащане в размер на 30% от стойността на договора с ДДС, т.е. 398 064,92
лв., платимо в срок от 30 дни от сключване на договора срещу представена 100 %
гаранция от стойността на авансовото плащане от страна на изпълнителя. С
платежно нареждане от 18.05.2018г. сумата от 398 064,92 лв. – аванс по
договора е преведена по посочена в договора банкова сметка ***. Договорът е със
срок на изпълнение 180 дни, който започва да тече от датата на подписване на
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво на строежа съгл. чл. 157 ЗУТ (чл. 24 от договора). На 22.05.2018г. на
изпълнителя са предадени одобрения инвестиционен проект и разрешения за строеж
за изпълнение на обектите по договора. На 02.07.2018г., с участие на
представител на изпълнителя, е съставен и подписан Протокол Образец 2, Приложение
№ 2 към чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, от която дата е
започнал да тече срокът от 180 дни за изпълнение на договора. Твърди, че
строителят е започнал извършване на фактически строителни дейности, свързани с
изграждането на обектите. Съгласно договора, съобщенията между страните се
извършват в писмена форма като за адрес за изпълнителя е посочен „гр. София,
ул. „********(чл. 37 от договора). Предвидено е, че съобщенията между страните
може да се изпращат и чрез електронна поща като в този случай за дата на
съобщението се счита датата на изпращане на съобщението (чл. 39 от договора). В
офертата на изпълнителя, вкл. в техническото му предложение – неразделна част
от договора като електронна поща е посочена ********@abv.bg; същата електронна поща е посочена в ТРРЮЛНЦ в
общия статус на дружеството. На 05.12.2018г. обектите остават без технически
ръководител, работите по тях са преустановени, а възложителят е останал без
гаранция за авансово платените средства. Поради това, с писмо с рег. №
198300-182/11.01.2018г., чрез електронната поща на изпълнителя: ********@abv.bg, на осн. чл. 32, ал. 3 от договора, възложителят е
отправил до изпълнителя волеизявление за разваляне на договора с едномесечно
предизвестие, поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя по чл. 5, ал.
1 от договора, а именно: не е налице изпълнение в количествено, качествено и
времево отношение на СМР, в съответствие с условията на договора,
инвестиционния проект, техническата спецификация на обществената поръчка, техническото
предложение на изпълнителя и ценовото му предложение, като считано от
11.02.2019г. договорът следва да се счита за развален. Съгласно чл. 31, ал. 5
от договора при неточно /в количествено, качествено или времево отношение/
изпълнение от страна на изпълнителят, същият дължи на възложителя и неустойка в
размер на 20 на сто от цената на договора. На осн. чл. 31, ал. 5 от договора,
възложителя е отправил до изпълнителя, чрез електронната му поща, покана от
14.02.2019г. за плащане на неустойка за неточно изпълнение в размер на 20 на
сто от цената на договора, възлизаща на 221 147,18 лв., в срок от 14 дни от
получаване на поканата, ведно със сумата от 92 457,07 лв., представляваща
разлика между авансово преведените средства и извършените СМР. На изпълнителя
са изпращани покани за явяване на строителната площадка за съставяне и
подписване на протокол за установяване състоянието на строежа като същият не се
е явил на посочените в поканите дати. На 13.02.2019г. в присъствието на
представител на възложителя, авторския и строителния надзор е подписан Протокол
Образец № 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството; на осн. чл. 170, ал. 2 ЗУТ и чл. 5, ал. 3 от Наредба №3 за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството същият е подписан от
главния архитект на общината. Изготвен е и приложен към Образец № 10 протокол
за установяване извършването и заплащането на видовете СМР, съгласно който,
изпълнените строителни дейности за учебния център са на стойност
198 632,52 с ДДС, а за учебно-тренировъчни комплекс - 106 975,32 лв.
с ДДС, т.е. общо 305 607,85 лв. с ДДС. Разликата между тази
сума(305 607,85 лв. с ДДС ) и преведената авансово на изпълнителя
(398 064,92 лв.) е в размер на 92 457,07 лв. Ищецът твърди още
неточно изпълнение на договора в количествено и времево отношение, обективирано
в Протокол Образец 10, поради което претендира сумата от 221 147,18 лв.
като неустойка при частично изпълнение на осн. чл. 31, ал. 5 от договора.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна
страна:
В тежест на ищеца е да докаже сключването на Договор № 1983опд-38/14.05.2018г. със съдържание, твърдяно
в исковата молба; плащането на сумата от 398 064,92 лв. като аванс по
договора в полза на ответника; че на изпълнителя са предадени одобрения
инвестиционен проект и разрешения за строеж за изпълнение на обектите по
договора; че на 02.07.2018г. е съставен и подписан Протокол Образец 2 за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа; спиране на строежа от страна на изпълнителя; връчването на изпълнителя
на 30-дневно предизвестие за разваляна на договора и датата на получаване на
същото
Ответникът не е подал отговор, съответно – не навежда твърдения за факти и
обстоятелства, за които следва да се извърши разпределяне на доказателствената
тежест.
Доказва се от представените писмени доказателства, че между страните е
сключен Договор № 1983опд-38/14.05.2018г. по
силата на който ищецът е възложил на ответника извършването на СМР –
реконструкция и модернизация на два учебни центъра в гр.Враца и един
учебно-тренировъчен комплекс, също в гр.Враца срещу общо възнаграждение от
1105735,88 лв. без ДДС, съответно 1326883,06 лв. с ДДС, като в чл.2 от договора
са посочени отделните възнаграждения за всеки един от трите обекта, съответно
264709,18 лв. с ДДС за учебния център в гр.Враца, ул.******** ********, възнаграждение в размер на 441667,16 лв. с
ДДС за учебния център в гр.Враца, ул.********и 620506,72 лв. с ДДС за учебно
–тренировъчния комплекс в гр.Враца, ул.********
Предвидено е в чл.3 от договора възложителят да
извърши авансово плащане в размер на 30 % от общата стойност на договора с
включен ДДС /изчислена е в размер на 398064,91 лв./ в срок от 30 календарни дни
от сключване на договора. Преброен по
реда на чл.72 ЗЗД, срокът за авансовото плащане е изтекъл на 13.06.2018 г.,
като от представеното платежно нареждане се установява, че авансовото плащане е
извършено от ищеца на 18.05.2018 г. Уговорката между страните е остатъкът от
възнаграждението да се изплати в срок от 30 календарни дни след приключване на
изпълнението и предаване на обекта за разрешение за ползване и въз основа на
издадена фактура.
Съгласно чл.24 от договора между страните срокът за
изпълнение на възложените СМР от ответника е 180 календарни дни от датата на
подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа, като изпълнението се счита извършено с
издаване на разрешение за ползване.
Представени са доказателства от възложителя за
издаване на необходимите разрешения за извършване на строеж и реконструкция, чието издаване предхожда
сключването на договора между страните.
Установява се от представените в заверен препис два
броя протоколи обр.2 за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа, че такива са подписани за трите обекта на
02.07.2018 г., от която дата е започнал да тече срока за изпълнение на договора
от страна на ответника, който изтича на 08.01.2019 г.
Ответникът, който носи тежестта, не е представил
каквито и да било доказателства за изпълнение на възложените работи в
уговорения обем и срок.
Представени са от ищеца доказателства, че
ответникът на три пъти с писма, входирани при ищеца на 05.06.2018 г.,
12.10.2018 г. и 20.11.2018 г. е поискал изменение на договора и авансово
превеждане на пълния размер на възнаграждението, като искането не е прието от
възложителя, който неколкократно е поискал отчет за извършените до момента
работи, като не се установява такъв да е представен от изпълнителя нито
извънсъдебно, нито в хода на процеса.
По признание на ищеца ответникът е започнал
изпълнение на СМР, но е преустановил изпълнението на 05.12.2018 г., когато
обектите остават без технически ръководител, като до изтичане на срока за
изпълнение е извършена незначителна част от договорените СМР, а ответникът не е
изпълнил и задължението си да продължи действието на дължимите гаранции
застраховки, въпреки че бил поканен.
С изявление от 11.01.2019 г., изпратено на
електронен адрес, възложителят развалил договора поради неизпълнение като
отправил 30дневно предизвестие.
Ответникът, който носи тежестта, не доказва
изпълнение, поради което и съдът приема, че ответникът е неизправна страна по
договора, респективно за ищеца е възникнало право да го развали.
Не се установява обаче това право да е упражнено
надлежно преди подаването на исковата молба, с която се претендират последици
от развалянето и към която е приложено изявлението за разваляне, тъй като в
договора страните са уговорили изпращането на съобщения да става на посочените
в него административни адреси, като липсва съгласие за използването на
електронни адреси, поради което и за да се приеме, че изявлението е достигнало
до адресата, следваше да се представят доказателства, че изявлението за
разваляне е реално узнато от ответника, чрез отваряне на електронното писмо,
каквито доказателства не са представени, нито са представени доказателства, че
изявлението е изпратено на посочения в договора административен адрес.
Съдът приема обаче правото на разваляне да е
упражнено с исковата молба, поради което и договорът между страните следва да
се счита развален, в резултат на което за всяка от страните възниква задължение
да върне на основание чл.55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, това което е получила по
договора поради отпадане на основанието за задържането му.
Следователно за ответника е възникнало задължение
да върне полученото авансово плащане, поради което и искът за връщането му,
който е предявен в по-малък размер от стойността на авансовото плащане, следва
да се уважи изцяло, като съдът не обсъжда каква е стойността на изпълнените
работи, тъй като това не влияе върху извода му за разваляне на договора, нито е
въведено като предмет на спора от ответната страна чрез иск или възражение за
прихващане.
Не се установява обаче с договора страните да са
уговорили неустойка за разваляне на договора поради неточно изпълнение, както
твърди ищеца, а при разваляне с обратна сила отпадат всички последици на
договора, с изключение на уговорените последици във връзка с развалянето. В
чл.31 от договора страните са уговорили в ал.1 неустойка за забава на
задължението за плащане на възложителя, в ал.2 –неустойка за забавено
изпълнение на задължението на изпълнителя за извършване на СМР и отстраняване
на дефекти, в ал.4 – неустойка при пълно неизпълнение на договора, а в ал.5 –
неустойка пир некачествено или неточно изпълнение на договора.
По становище на съда единствено уговорката в чл.31,
ал.4 от договора, предвиждаща, че при пълно неизпълнение на договора от страна
на изпълнителя той ще дължи неустойка на възложителя в размер на 30 % от стойността на договора, като възложителя
има право и да усвои/задържи
предоставената гаранция, може да се тълкува и приеме като такава уреждаща последиците
от разваляне на договора, но само в случай, че развалянето е резултат на пълно
неизпълнение от страна на възложителя. В случая сам ищецът не твърди пълно
неизпълнение, а напротив – твърди ответникът да е изпълнил частично, която част
оценява сам на 23 % и признава за полезна с изявлението си да изключва
стойността на извършените и полезни СМР от подлежащата на връщане авансово
платена сума и макар неизпълнената част да е значителна с оглед интереса на
кредитора и да не изключва правото му на
разваляне, то при всички случай не се касае за пълно неизпълнение.
Уговорката в чл.31, ал.5 от договора, предвиждаща
заплащане на неустойка при неточно и некачествено изпълнение, по съдържание и
по волята на страните е несъвместима с отпадане на последиците от договора
поради развалянето му. Само при запазване на последиците от договора може да се
поставя въпрос за съответствието на изпълненото по количество и качество с
уговореното, респективно да се търси неустойка за такова несъответствие. При
развален договор, който не е с периодично изпълнение, никоя от страните не
дължи каквото и да било изпълнение, респективно изпълненото е на отпаднало
основание, поради което и никакви претенции относно качество и количество на
изпълнението не може да има, а единствено претенции за вреди от самото
разваляне.
По изложените съображения съдът намира за изцяло
неоснователен предявеният иск за неустойка, който подлежи на отхвърляне.
Право на разноски при този изход от спора имат и
двете страни, като такива е претендирал само ищецът, комуто следва да се
присъдят разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
3727,76 лв., съобразно уважената част от исковете, от общо направени разноски
от 12644,17 лв., като съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА К.П.
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на
Главна дирекция „П.б. и з.на н.“ към МВР, Булстат ********,
адрес:гр.София, ул.********на основание
чл.55, ал.1, предл.2-ро , сумата от 92 457,07
лв., представляваща подлежащо на връщане авансово платено възнаграждение по
Договор № 1983опд-38/14.05.2018г. между
страните, който е развален от ищеца по вина на ответника, както и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
3727,76 лв. за разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 165860,38 лв. – уговорена в
чл.31,ал.5 от договора неустойка за неточно изпълнение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: