Определение по дело №401/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 490
Дата: 7 август 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20201800500401
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 07.08.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на седми август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                         РОСИНА ДОНЧЕВА

                                                                                        

като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. д. № 401 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 от  ГПК.

Образувано е по частна жалба отУ.Б. АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление ***, пл. С.Н.0, чрез пълномощника си адв. Д.П., срещу разпореждане № 869 от 18.02.2020 г. по ч.гр.дело234 по описа за 2020 година на Районен съдгр. Ботевград, с което е отхвърлено изцяло заявлението наУ.Б. АД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Т.Г.0. ЕООД, с ЕИК . и срещу С.Я.М. с ЕГН: ********** ***, за заплащане солидарно от тях на сумите, както следва: главница от 48133,98 лева, представляваща парично вземане по Договор за банков револвиращ кредит № 0013/257/29052017 от 29.05.2017 г., както и за сумата от 1280, 18 лева, представляваща договорна лихва върху редовна главница за периода от 25.05.2019 г. до 25.12.2019 г., както и за сумата от 1811,45 лева, представляваща договорна лихва върху просрочена главница за периода от 25.04.2019 г. до 13.12.2020 г., както и за сумата от 1918,73 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 25.04.2019 г. до 13.02.2020 г., както и за сумата от 478 лв., представляваща дължими такси по Тарифата на банката, както и за сумата от 144 лв., представляваща дължими разходи за уведомяване, ведно, със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 14.02.2020 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и за направените в производството разноски, като неоснователно.

Изложени са оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. В заявлението изрично било посочено, че дългът по кредита е станал изцяло изискуем на осн. т. 9.3 във вр. с т.10.5 във вр. с т. 7 от Договор за банков револвиращ кредит № 0013/257/29052017/29.05.2017 г. Никъде в заявлението банката не е твърдяла настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, а това, че длъжниците не са изпълнили задължението си за заплащане на падежирали вноски. Сумата от 48133, 98 лева, представлява общия размер на осем вноски за главница, които не са издължени на договорените дати. Същото се отнасяло и за посочените осем вноски за договорна лихва. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -14.02.2020 г. е изтекъл срокът за заплащане на всичките уговорени от страните вноски, поради което не става въпрос за предсрочна изискуемост. Неправилно РС приложил разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК. Позоваването на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 на ОСГТК е неправилно, тъй като решението е неприложимо в случая. В случай, че длъжникът не оспорва вземането няма изискване кредиторът да обявява предсрочната изискуемост. На следващо място излага съображения, че заповедният съд не е дал указания, за да уточни фактическата обстановка и да приложи необходимите документи. По същество моли жалбата да бъде уважена и делото върнато на РС-Ботевград за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми в заявлението. Претендира разноски за заплатена държавна такса.

Като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК отУ.Б. АД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление ***, пл. С.Н.0, чрез пълномощника си адв. Д.П., с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу срещу Т.Г.0. ЕООД, с ЕИК . и срещу С.Я.М. с ЕГН: ********** ***, за заплащане солидарно от тях на сумите, както следва: главница от 48133,98 лева, представляваща парично вземане по Договор за банков револвиращ кредит № 0013/257/29052017 от 29.05.2017 г., както и за сумата от 1280, 18 лева, представляваща договорна лихва върху редовна главница за периода от 25.05.2019 г. до 25.12.2019 г., както и за сумата от 1811,45 лева, представляваща договорна лихва върху просрочена главница за периода от 25.04.2019 г. до 13.12.2020 г., както и за сумата от 1918,73 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 25.04.2019 г. до 13.02.2020 г., както и за сумата от 478 лв., представляваща дължими такси по Тарифата на банката, както и за сумата от 144 лв., представляваща дължими разходи за уведомяване, ведно, със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 14.02.2020 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и за направените в производството разноски.

Към заявлението е приложен договор за банков револвиращ кредит № 0013/257/29052017 от 29.05.2017 г. между „У.Б.“ АД, с кредитополучател – „Т.Г.0.“ ЕООД и солидарен длъжник – С.Я.М., към който договор в т. 7.1.1 е посочен план за погасяване. Приложено е и извлечение от счетоводни книги към 14.02.2020 г. В заявлението е посочено, че искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се основава на посочения по-горе договор за банков револвиращ кредит, поради настъпване на обстоятелствата, посочени в чл. 9.3 от него, а именнокредитополучателят следва да погаси усвоения до момента кредит на 6 равни месечни вноски.

За да отхвърли изцяло заявлението наУ.Б. АД, РС - Ботевград е приел, че солидарните длъжници не са уведомени за предсрочната изискуемост на вземането по договора, както и че приложеното извлечение от счетоводни книги не съдържа необходимата информация по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, т.к. отговаря на изискванията на ГПК за срок, легитимация, правен интерес и обжалваемост на акта.

Разгледана по същество жалбата се преценява като основателна.

Съгласно чл.417, т.2 от ГПК издаването на заповед за изпълнение може да се основе на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на банките, заедно с всички негови приложения, вкл. приложимите общи условия. Съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане - чл.418, ал.2 от ГПК.

Съгласно приетото разрешение в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, като, за да се постанови незабавно изпълнение, е необходимо получаването на това волеизявление да предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изискването е то да е достигнало до длъжника, което означава да му е било надлежно връчено. Безспорно към момента на подаване на заявлението през РС-Ботевград тази предпоставка не е била налице, тъй като липсват доказателства длъжниците да са били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост.

Предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила.

Видно от приложения договор в т.7.1.1 /погасителен план/ кредитополучателят ще погасява кредита на 36 вноски, считано от 25.06.2017 г., всяка от които в размер на 300,00 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 44 500 лева, дължима на 29.05.2020 г. В хода на производството всички вноски са падежирали, който факт следва да бъде съобразен в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, според която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В този смисъл са и дадените разяснения в ТР 8/2017 от 02 04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.

Налице са и останалите предпоставки за уважаване на искането.

Извлечението от счетоводните книги на Банката-заявител  е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците. В заявлението подробно са посочени обстоятелствата, от които произтича вземането. Към заявлението е приложен договора за банков кредит и общите условия към него, в самия договор се съдържа погасителен план.

По горните съображения, като краен резултат разпореждането на РС-Ботевград следва да бъде отменено и делото върнато на РС-гр. Ботевград за издаване на Заповед за  изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, в полза на „У.Б.“ АД *** срещу Т.Г.0. ЕООД, с ЕИК . и срещу С.Я.М. с ЕГН: ********** ***.

С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, жалбоподателят има право на разноски в производството, каквито се установяват в размер на 25,00 лв. – държавна такса.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ  разпореждане № 869 от 18.02.2020 г. по ч.гр.дело234 по описа за 2020 година на Районен съдгр. Ботевград, с което е отхвърлено изцяло заявлението наУ.Б. АД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Т.Г.0. ЕООД, с ЕИК. и срещу С.Я.М. с ЕГН: ********** ***, за заплащане солидарно от тях на сумите, както следва: главница от 48133,98 лева, представляваща парично вземане по Договор за банков револвиращ кредит № 0013/257/29052017 от 29.05.2017 г., както и за сумата от 1280, 18 лева, представляваща договорна лихва върху редовна главница за периода от 25.05.2019 г. до 25.12.2019 г., както и за сумата от 1811,45 лева, представляваща договорна лихва върху просрочена главница за периода от 25.04.2019 г. до 13.12.2020 г., както и за сумата от 1918,73 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 25.04.2019 г. до 13.02.2020 г., както и за сумата от 478 лв., представляваща дължими такси по Тарифата на банката, както и за сумата от 144 лв., представляваща дължими разходи за уведомяване, ведно, със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 14.02.2020 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и за направените в производството разноски.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Ботевград за издаване на Заповед за  изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, в полза на „У.Б.“ АД *** срещу Т.Г.0. ЕООД, с ЕИК. и срещу С.Я.М. с ЕГН: ********** *** за посочените суми.

 

ОСЪЖДА Т.Г.0. ЕООД, с ЕИК ********* и С.Я.М. с ЕГН: ********** ***, да заплатят на „У.Б.” АД с ЕИК. и адрес ***, пл. „С.. Н.“ № 0, разноски в производството в размер на 25,00 лв.

 

Определението не подлежи на обжалване на основание т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д.  № 4/2013г., ОСГТК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     2.