№ 60581
гр. София, 05.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Частно гражданско дело №
20221110103650 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от „.“ ЕАД против А.А. В. за сумата в размер на 805,56 лева,
ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението до погасяване на вземането,
представляваща сбор от неплатени суми по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, за които е открит Акаунт № . при „.“ ЕАД, за които са издадени
общо четири фактури, вземанията по които са прехвърлени от кредитора на заявителя по
силата на Приложение 1 от 28.02.2019 г. към Договор за цесия от 15.10.2018 г.
Съдът воден от задължителните указания дадени с т. 2 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на
заповедното производство, съгласно които точната индивидуализация на вземането по
основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на
заповед за изпълнение, е констатирал, че подаденото заявление не отговаря на изискванията
за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като с разпореждане от 08.02.2022 г. съдът е
указал на заявителя да уточни конкретните услуги или стоки, за които са издадени
процесните четири броя фактури, чието заплащане се претендира.
По делото е постъпила молба от заявителя чрез процесуалния му представител
юрисконсулт Иван Недков, в която са изложени твърдения, че между длъжника А.А. В. и „.“
ЕАД са сключени Договор № ./12.12.2017 г. с предмет предоставяне на мобилни разговори и
мобилен интернет и Договор № .-. от 22.12.2016 г. с предмет предоставяне на мобилни
разговори и мобилен интернет. В молбата са изложени подробни доводи за редовност на
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и относно липсата на
необходимост от уточняване на отделните вземания включени в процесните фактури.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително
заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
1
тридневен срок от съобщението.
С Определение № 5205/16.12.2021 г. постановено по ч. гр. д. № 14237/2021 г. по
описа на СГС, ЧЖ – II – Е, разглеждащо подадена от „.“ ЕАД частна жалба срещу
разпореждане, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за вземания, произтичащи от договори за далекосъобщителни услуги, сключени
между длъжника и „.“ ЕАД, изрично е прието, че по силата на препращащата норма на чл.
410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК
и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК. Ето защо спрямо редовността на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение се прилагат същите изисквания за редовност, каквито и за искова
молба. Предвид изричното препращане в чл. 410, ал. 2 ГПК към чл.127, ал. 1 ГПК,
редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането - чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, както и в какво се състои искането – чл. 127, ал.
1, т. 5 ГПК. С оглед на това заявителят следва да посочи източника на претендираното
вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото
възникване, съществуване и изискуемост в степен, която да даде възможност на длъжника
да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането. При
наличие на няколко източника на задължението, следва да се посочи съответно
претендираната сума по всеки един от тях. С оглед установеният в гражданския процес
принцип за равенство на страните в съдебния процес, процесуално недопустимо е
длъжникът да бъде поставен в положение на неяснота или съмнения за произхода,
съществуването или изискуемостта на всяко едно от претендираните от заявителя вземания.
В този смисъл е и константната съдебна практика – определение № 431 от 09.12.2008 г. по ч.
т. д. № 414, ТК, ІІ ТО на ВКС; определение № 484 от 30.12.2008 г. по ч. т. д. № 293/2008 г.,
ТК, ІІ ТО на ВКС; определение № 402 от 23.06.2009 г. по ч. т. д. № 376/2009 г., ТК, ІІ ТО на
ВКС; определение № 488/30.06.2010 г. по ч. т. д. № 96/2010 г., ТК, ІІ ТО на ВКС и редица
други.
С посоченият съдебен акт на въззивната инстанция изрично е прието, че наличието на
посочен номер на акаунт не освобождава заявителя от задължението му да уточни
източникът на задължението на сочения длъжник, включително и как е формирана
претендираната сума чрез посочване на съответно претендираната сума по всеки един от
договорите за телекомуникационни услуги.
С Определение № 1351/17.02.2022 г. по ч. гр. д. № 1247/2022 г. по описа на СГС, ЧЖ
– I – Е постановено отново в идентична на разглежданата хипотеза е прието, че при наличие
на повече от един договор, при това от различни дати, заявителят дължи да посочи
задължението и неговия вид по всяка една от сделките и периода, за който се отнася
претенцията с оглед осигуряване на възможността на длъжника да информирано да признае
или оспори вземанията на кредитора. Общото фактуриране на задълженията по различни
договори не освобождава заявителя от задължение да изложи подробни твърдения за вида,
периода и размера на вземанията си по отделните фактури.
От изложеното следва, че не фактурата е основание на кредиторовото вземане, а
2
договорното основание, а именно дали се касае за начислена цена на потребени
далекосъобщителни услуги, начислена неустойка за неизпълнение на определен вид
договорно задължение от страната на длъжника или неизплатена цена по сключен договор
за лизинг на устройство ( за каквото правоотношение между длъжника и „.“ ЕАД може да се
направи извод съгласно договора представен на лист 9 от делото). В този ред посочване
единствено на размера на задължението по всяка фактура без друга индивидуализация на
вземането не изпълнява изискването за редовност на подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение противно на изложените в подадената молба уточнение доводи, които
не са и съобразени с цитираните по – горе съдебни актове на въззивната за настоящия съд
инстанция.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение с
вх. № 13634/26.01.2022 г. от „.“ ЕАД против АЛ. АНГ. АЛ..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3