МОТИВИ
към присъда по НОХД № 53/2020
г. по описа на Районен съд гр. Каварна
Производството по делото е образувано по
повод внесен в РС гр. Каварна обвинителен акт от прокурор при Районна
прокуратура гр. Каварна, с който против подсъдимия А.И.А., с ЕГН **********, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по осн. чл. 195, ал. 1, т. 7,
във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр.
с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27
от НПК, като с протоколно определение от 11.06.2020 г., на основание чл. 372,
ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура гр. Каварна поддържа обвинението от
фактическа и правна страна, така, както е формулирано с обвинителния акт.
Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на
подсъдимия А. да бъде определено наказание при условията на чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл.
371, т. 2 НПК, като наказанието бъде лишаване от свобода за срок от шест
месеца. На основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. с чл.
58а, ал. 1 НК, предлага така определеното наказание да бъде намалено с една
трета, като изпълнението му бъде отложено за срок от две години на основание
чл. 69, ал. 1 от НК.
Служебният защитник на подсъдимия, в лицето на адвокат Г.Д., не оспорва
фактическата обстановка отразена в обвинителния акт, считайки обвинението срещу
подсъдимия за изцяло доказано от обективна и субективна страна. Пледира за
налагане на наказание съобразно нормата на закона с прилагане на редукцията по
чл. 58а, ал. 1 НК.
Подсъдимият А.И.А. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти.
В последната си дума, се присъединява към казаното от защитника и изразява
съжаление за извършеното.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.И.А. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, т., с българско гражданство, с
начално образование, не учи, работи в селското стопанство, неженен, осъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият А.И.А. ***, в дома на неговата родственица Л.С., където е настанен
с решение на РС Каварна. Към момента на
извършване на деянието, предмет на настоящото дело подсъдимият А.И.А. е бил
непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да
ръководил постъпките си. От приетата като доказателство по делото справка за
съдимост се установява, че А. е осъждан с влязло в сила на 19.02.2018 г. споразумение
№ 8/19.02.2018 г. по НОХД № 287/2017 г. по описа на РС Каварна, за извършена
кражба на 14.04.2017 г. като му е наложено наказание 6 м. пробация,
с двете задължителни пробационни мерки и със
споразумение № 61/15.11.2018 г. по НОХД № 298/2018 г. по описа на РС Каварна,
влязло в сила на 15.11.2018 г. за извършена кражба на 28.06.2018 г., като му е
наложено наказание 8 м. пробация, с двете
задължителни пробационни мерки.
Деянията предмет на настоящият дело са извършено в
периода 20-23.12.2019 г. също за престъпления против собствеността, т.е., след
влизане в сила на посочените две присъди, поради което се квалифицира като
извършено в условията на повторност по смисъла на чл.
28 ал. 1 от НК. Двете деяния извършени от подсъдимия осъществяват поотделно един
и същи състав на едно престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, тоест деянията са извършени от подсъдими при
условията на чл. 26, ал. 1 от НК.
През периода 20.12.2019 г. – 23.12.2019 г.
непълнолетния А.А., решил да влезе в съседна на тях къща, на ул. “Осма“ № 7А, собственост
на св. Ж.Д.. Прескочил оградата и влязъл в двора. Отишъл до стопанската
постройка, надигнал вратата и я изкарал от пантите и влязъл вътре. От там взел един брой бензинов
генератор марка „Bulpower”, един брой ъглошлайф марка „BOSCH“, модел CWS21-230H, един
брой ъглошлайфи
марка „BOSCH“, модел CWS8-115, един брой бормашина
„Eltos“, един брой винтоверт
“RAIDER CORDLESS DRILL RD CD20”. Вещите обвиняемият
скрил в горски пояс, в близост до селото. На следващият ден разбрал, че са го
търсили от полицията и решил да върне откраднатото. Пренесъл вещите до дома на
св. Д., където ги намерил баща му св. Т. Д. и ги прибрал.
През посочения инкриминиран период от време подсъдимият
извършил втората кражба от имот в същото село на ул. “Седма“ № 8. Знаел, че
къщата е на германски граждани, които не били в момента в имота си. По същият
начин прескочил оградата и влязъл в двора. От незаключена стопанска постройка
зад къщата откраднал 1 брой косачака за трева
марка “MTD”, един брой метална стълба
сгъваема, четири броя алуминеви лети джанти марка «Мерцедес» с автомобилни гуми към тях, един брой водоструйка марка „Керхер“ модел
К9.59М, от владението на св. Г.Й.М.. В резултата на проведените оперативно издирвателни действия вещите, без автомобилните гуми били
намерени и върнати на собственика. Гумите св. А.Г. продал на св. В. А., като и
двамата твърдят, че не са знаели, че същите са предмет на престъпно
посегателство. По-късно А. продал вещите на непознато лице на пазар в Суворово.
В хода на досъдебното производство
е изготвена съдебно-оценъчна експертиза /л.
56 и л. 57 от ДП/, от която е видно, че общата стойност на отнетите вещи е 1538,00 лева по действащи пазарни цени към момента на
извършване на деянието, част от които невъзстановени - на стойност 774,00 лв.
При така установената фактическа обстановка е видно,
че подсъдимият е осъществил престъплението в условията на повторност
по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК – след като е бил осъден с влезли в сила две
присъди за друго такова престъпление, както и при условията на едно
продължавано престъпление – две деяния, които осъществяват поотделно един и
същи състав на едно престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от направените от подсъдимия
самопризнания и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
изцяло ги подкрепят, а именно: показанията на всички разпитани свидетелите,
протоколи за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществено
доказателство, фотоалбуми, протокол за доброволно предаване, приемо-предавателен протокол, заключение на вещо лице по
извършена оценъчна експертиза, както и характеристични данни, справка УИС и
справка за съдимост на подсъдимия.
В посочените доказателствени
материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, призната от подсъдимия и
приета за установена от съда, поради което и по аргумент за противното от чл.
305, ал. 3 от НПК, не се налага по-детайлното им обсъждане.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прие, че с
гореописаното деяние подсъдимият А.И.А., е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7,
във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр.
с чл. 26,ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
От обективна страна е налице деяние извършено против обществените
отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на
кражбата е отнемане на вещта. Отнемането обхваща два акта: прекъсване на
чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна
на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че
подсъдимият е участвал, както в първата фаза на изпълнителното деяние -
прекъснали са владението на пострадалите върху процесните
вещи, така и във втората фаза - трайното установяване на свое владение върху
вещта, поради което престъплението е довършено.
На следващо място от обективна страна по делото се установи, че подсъдимият
е отнел чуждите движими вещи в немаловажен
случай, при условията на повторност.
Субект на престъплението е подсъдимият А.И.А., за който по делото няма
данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието. Към датата на извършване на инкриминираното деяние,
подсъдимият е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искали настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
За престъплението на подс. А.И.А. чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр.
с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода
от 1 до 10 години, като след редуциране на същото, с оглед на обстоятелството,
че подсъдимият е бил непълнолетен към момента на извършване размерът му
съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е лишаване от свобода до 3
години. С оглед относително високата степен на обществена опасност на деянието
и дееца, съдът намира, че за постигане целите на чл. 36 НК за престъплението по
чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 63 ал. 1, т. 3
от НК, на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 НК. Във връзка с последното съдът намира, че
изразеното от подсъдимия съжаление и разкаяние за стореното могат единствено да
обусловят налагането на наказание при условията на чл. 54 НК в размер към
минималния, но не и да мотивират приложението на института на чл. 55, ал. 1 от НК. Установените по делото смекчаващи вината обстоятелства не се явяват нито
многобройни, нито изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 2 НК. По отношение на
конкретния размер на наказанията съдът, намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат
постигнати в пълна степен, като на подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от шест месеца. На осн. чл. 373,
ал. 2 НПК, вр. с чл. 58а, ал. 1 НК, така определеното
наказание следва да бъде намалено с една трета и следва да се счита за срок от четири
месеца. На осн.
чл. 69, ал. 1 от НК така наложеното окончателно наказание лишаване от свобода
следва да бъде отложено за изпитателен срок от две години.
С така определеното и наложено
наказание настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и подсъдимият ще се поправи и
превъзпита.
Като причини за извършване на деянието
следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимия, тежките икономически
и социални условия при които живее, липсата на родителска грижа и адекватен
контрол и възпитание в семейна среда, стремежа за облагодетелстване по лесен и
неправомерен начин.
Накрая съдът се занима с
разноските по делото, които възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………….