Р
Е Ш Е Н И Е
№ 962 / 9.3.2018г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
33–ти състав, в публично заседание, проведено на 09.02.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6545 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен от Д.Н.Д. ЕГН ********** срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск
с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.2, ал.1, от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, да бъде осъден ответникът да
заплати сумата от 15 000,00лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
несправедливо водено и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ
характер по чл.149, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва считано
от признаването му за виновен по така
повдигнатото обвинение – 28.11.2014г. до
окончателно изплащане на задължението.
Претендират
се с исковата молба за присъждане и сторените по делото разноски.
Обстоятелствата, от които се
твърди, че произтича претендираното право са: в исковата молба ищецът
твърди, че му е било повдигнато обвинение по чл.149,
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК,
впоследствие по същото е предаден на съд, като по образуваното НОХД 1363/2014г.
на ВКС, е постановена оправдателна
присъда срещу ищеца.
Според изнесеното от ищеца вследствие привличането
му като обвиняем и многократното му призоваване пред ВРС като подсъдим по
посоченото дело от общ характер, му е
причинило тревожност, напрегнатост, подтиснатост, неудобство пред съседи и
познати, вкл. здравословни проблеми и с изложеното обосновава правния интерес
от предявения иск.
Сочи се от ищецът, че срещу него е бил внесен
обвинителен акт за това, че е извършил квалифицирани хулигански действия по
смисъла на чл. 325 ал.2 вр. ал.1, вр.Чл. 26 ал.1 от НК и е било образувано НОХ
дело № 1956/2013 г. по описа на ВРС 28-и състав. В съдебно заседание на
01.07.2013г., вещото лице Румяна Василева Бояджиева заявила и е било отразено в
протокола от тази дата следното : „ По време на самото освидетелстване имах
достатъчно основание за да приема, че е налице педофилия.“ Това твърдение на вещото
лице, най-вероятно е дали повод и основание на съдията разглеждащ делото да
назначи тройна комплексна СППЕ с пет конкретни задачи. Била е изготвена такава
тройна съдебно психиатрична и психологична експертиза от вещите лица Румяна
Бояджиева и Анка Петрова - психиатри и Румяна Георгиева психолог. В тази
експертиза, която се намира в НОХ дело № 1956/2013 г. - л.71 е записано
буквално : „Понастоящем се води дело за това,че през месец юни е извършил
действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице не навършило 14 години“.
Излага се от
ищецат, че към този момент е бил подсъдим за престъпление по чл.325 ал.2 вр.
Чл. 26 от НК. Но след разпита на вещите лица в съдебно заседание, прокурор от
ВРП Иванова, е поискала на основание чл. 287 от НПК изменение на обвинението и
ищецът е бил привлечен да отговаря за престъпление по чл.149 ал.1 от НК, отново
при условията на продължавана престъпна дейност. Бил е обвинен от ВРП, че е
педофил и че е извършил блудствени действия по отношение на две деца.Това се
случило на 20.01.2014 год.В този момент у ищецът е възникна основателно
съмнение в безпристрастността на вещите лица. Счита, че или те са били повлияни
от прокурора от ВРП, или той е бил повлиян от тях. Как иначе вещите лица са
щели да напишат предварително в заключението си че : „Понастоящем се води дело
за това,че през месец юни е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 години.
В съдебното заседание по НОХ дело № 1956/2013 г.,
проведено на 20.01.2014г.,, се излага от ищецът, че съдът е допуснал изменение
на обвинението и в следващото съдебно заседание го е признал за виновен в това,
че ищеца е извършил престъпление като педофил.
Ищецът сочи, че е обжалвал тази присъда и Варненския
окръжен съд в едно въззивно производство, оставил в сила първоинстанционната
присъда. Така на 58 години, след като дълги години ищецът е бил в брак, от
който има двама големи синове, вече достойни граждани на Република България, се
оказал педофил.
Единственият изход от ситуацията, за ищецът е било
производство за отмяна по реда на чл. 425 и сл. от НПК. С решение № 410 от 28
ноември 2014 г., Върховния касационен съд - възобновил нохд. № 1956/2013 г. на
ВРС 28 -ми състав и внох д. №567/2014 г. на Варненския окръжен съд, и изменил
постановените съдебни актове, като е признал ищеца за виновен само за
престъпление по чл. 325 ал..2 от НК. Колко е прецизен този диспозитив ищецът
излага, че няма да обсъжда, тъй като е биб първоначално обвинен за продължавана
престъпна дейност, но не е получил оправдателен диспозитив за това, както и за
обвинението, че е осъществил продължавано престъпление „педофилия" по
смисъла на чл. 149 от НК. Все пак Върховният касационен съд дефинитивно постановил,че
не съм педофил.
От повдигането на обвинение по чл. 149 ал.1 вр. чл.
26 ал.1 от НК от Варненската районна прокуратура на 20.01.2014 г., до акта на
Върховния касационен съд, се сочи от ищеца, че са изминали 10 месеца и 8 дни .
От признаването му за виновен по така повдигнатото
обвинение от Варненския районен съд до решението на ВКС по нох д. № 1363/2014
г.от 28.11.2014 г., са изминали 7 месеца и 7 дни.
От акта на ВОС по внох д. № 567/2014 г. до същия
посочен по-горе съдебен акт на ВКС, са изминали 5 месеца и 9 дни.
През всичкото това време с все по - голяма
интензивност над ищецът е надвисвал кошмарът да бъде осъден за педофилия,
престъпление, което е „тежко" по смисъла на НК. По това време ищецът сочи,
че се е грижил за болния си и напълно сляп баща, който починал, без да дочака
произнасянето на Върховния касационен съд. Станал напрегнат, потиснат,
тревожен, разконцентриран. Не можел да спи вечер, след като заспял сънувал
кошмари. Непрекъснато мислел как околните гледат на него като на педофил.
Най-много го тревожела реакцията на синовете му и на баща му преди да почине.
Външно това се изразявало в пристъпи на задух и сърцебиене, което е било
по-силно изразено вечер. Бившата му съпруга, с която поддържал нормални
отношения и след развода, не само разбрала за случващото се, но дотолкова е
била потресена, че се явила пред Варненския районен съд за да обяснява, че
никога не е имало признаци ищеца да има влечение към деца. Двамата синове на
ищецът, също имали отношение към станалото и са били унизени да слушат,че баща
им е педофил. Ищецът излага, че не може да опише с думи как е било променено
отношението на онези съседи, които не са били от групата на М***, когото той
подозира, че е съчинил твърденията си срещу него, заради техни спорове за
имота, където ищеца живее. Цялата улица където се намира домът на ищеца, която
е тиха провинциална улица, пълна с играещи деца изведнъж се е била опразнила и
родителите с основание забранявали на децата си да играят на улицата и в
близост до дома на ищеца. Ищецът излага,
че съвсем целенасочено познатите му започнали да го избягват, особено след като
М***, бившата му съпруга и детето им, са разгласили пред всички, които
познавали, че ищецът е бил окончателно
осъден от Варненския окръжен съд. Тъй като си изкарвал прехраната като
дърводелец –декоратор, ищецът сочи, че
клиентите му рязко намаляли и до сега е все така.
По съвет на личния си лекар, на 14.10.2014 г.
посетил психиатър д-р Бистра Петрова, която след снемане на анамнеза
установила, че е психомоторно вътрешно напрегнат, тревожен и че е налице
разстройство в адаптацията му. Изписала му и ищецът вземал за известен период
„елексир на д-р Бах";"Неолексан";"Акутил" капсули и
„Шуслерови соли № 7 № 4 и № 6, по схема.
В хода на делото с обвинение по чл.149 ал.1 от НК,
ищецът считал, че вина за неговите неволи имали вещите лица и най-вече
психиатърът Бояджиева. Поискал
от ответника по предвидения в закона ред, да образува досъдебно производство и
да внесе обвинителен акт срещу експертите за неверните им твърдения в
експертизата и в изявленията им пред Варненския районен съд. „Извървял"
цялата процедура, която предвиждала
законодателството. Получил последователни откази да се образува
досъдебно производство срещу вещите лица от Районна прокуратура Варна, Районна
прокуратура Балчик, Окръжна прокуратура Добрич, Апелативна прокуратура Варна,
Върховна касационна прокуратура и г-н Главния прокурор на Република България.
Междувременно прокурорите от Варненския съдебен район /Варна, Девня и
Провадия/, си правели отводи с неясни доводи, но очевидно заради вещите лица, с
които работели. Ищецът прилага всички тези постановления, с цел да установи, че
представителите на ответника не са проявили и най-малко усилие да проверят
излаганите от него факти, относно действията на експертите по НОХ дело
№1363/2014 г. Те дори не си направили труда да образуват наказателно
производство и да проверят твърдяното от ищеца в едно обикновено досъдебно
производство. Всички представители на държавното обвинение в актовете си се
позовавали на обяснения на самите вещи лица, срещу които аз се жалвах и то
дадени в рамките на предварителна проверка. Ищецът сочи, че прилага и копия на
жалбите, които е отправял до представителите на ответника и всички
постановления за отказ. Отказано му е било да се персонифицира виновника за
несправедливото и необосновано обвинение срещу него. Самите прокурори, които се
произнасяли по подадените от ищеца жалби го убедили, че единственият начин да
постигне справедливост е да използва „Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди".
Предвид на така изложеното, настоява да се приеме,
че на 20.01.2014 год. е бил несонователно обвинен в извършване на тежко
престъпление - педофилия - по отношение на две лица - продължавано престъпление
- чл.149 ал.1 във вр. чл.26 ал.1 от НК от Варненската районна прокуратура,
което предвижда лишаване от свобода от 1 до 6 години, по което обвинение е бил
оправдан с Решение на Върховния касационен съд - трето наказателно отделение от
28.11.2014г. по наказателно дело № 1363/2014 г., след възобновяване на нохд №
1956/2013 г. на ВРС, 28 -ми състав и
внохд № 567/2014г. на Варненския окръжен съд, с които действия на представители
на Прокуратура на Република България, които са поддържали неоснователно
обвинение по чл.149 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК срещу ищеца пред ВРС, ВОС и ВКС,
като са му били причинени неимуществени вреди изразяващи се в следното: Бил е и
все още е тревожен, напрегнат, потиснат, разконцентриран. Не може да спи вечер,
а след като заспи сънувал кошмари. И сега сънувал кошмари, макар и по-рядко.
Непрекъснато мислел как околните гледат на него като на педофил. Най-много го е
тревожела реакцията на синовете му и на баща му преди да почине. Външно това се
изразявало в пристъпи на задух и сърцебиене, което е било по-силно изразено
вечер. Чувствал се е несправедливо обвинен, притеснявал се за имиджа си в
обществото, чувствал се дискредитиран пред децата си, пред съседите си, които
го сочели на децата си като педофил и дори им забранявали да играят на улицата,
където живеел. Пиел лекарства, от които не се чувствал по-добре. Бил изолиран
от обществото и всички приятели, с които общувал преустановили срещите си с
него. Тъй като изкарвал прехраната си като дърводелец - декоратор, клиентите м,
решително намалели и изпаднал в големи парични затруднения. Всичко това заради
несправедливото тежко обвинение повдигнато и поддържано от представители на
ответника в продължение почти на година.
Предвид на така изложеното, моли след като докаже
твърдяното, да бъде осъден ответника - Прокуратура на Република България да му
заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди по
справедливост, в размер на 15 000лв., считано от 28.11.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата. Моля да му бъдат заплатени и направените поделото
разноски.
По делото е
постъпил отговор по реда на чл.131 ГПК
от ответната страна, депозиран чрез прокурор от
Районна прокуратура гр.Варна – Здравка Задгорска. В отговора се изразява становище за оспорване
на иска като недопустим, предвид че не е
налице фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, доколкото ВКС само е
преквалифицирал извършеното от ищеца деяние по чл.149 НК в престъплениепо
чл.325, ал.2 от НК, при едни и същи факти, като при това се настоява, че не се
е стигнало до оправдаване на ищеца. Твърди се, че посочените от ищеца
неимуществени вреди не е доказано да са пряка и непосредствена последица на
повдигнатото му незаконно обвинение.
Според изнесеното в отговора, в разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, е предвидено обезщетение за:
„обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано".
Оспорва
се от ответната страна, исковата молба по основание. В случая се сочи, че не е
налице основанието на чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, тъй като не е налице хипотезата
на оправдаване на лицето по
повдигнатото обвинение за едно или повече от няколко изпълнителни деяния по см.
на т.II от TP № 3/2004 г., ВСК, ОСГК, при която Прокуратурата на РБ следва да носи
отговорност за незаконно обвинение относно деянието или деянията, за които
лицето е било оправдано. В конкретния случай за извършеното от ищеца деяние е
било повдигнато обвинение по чл.325, ал.2 вр. с чл.26 НК, което е било изменено
на осн. чл. 287 НПК в обвинение по чл.149, ал.1 НК. С решението на ВКС постановената
спрямо ищеца осъдителна присъда е само изменена, като извършеното от ищеца
деяние е само преквалифицирано в престъпление по чл.325, ал.2 НК при едни и
същи факти. Затова не е налице фактически състав на отговорността по ЗОДОВ, тъй
като ВКС само е преквалифицирал, но не е оправдал ищеца, който е осъден за
извършеното от него престъпление
Оспорва
се от ответникът претенцията и по размер. Същата от 15 000лв. се настоява, че е прекомерна, не е съобразена
с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика.
Повдигнатото
обвинение по чл.149 НК е за период от само 10 месеца. Ищецът е осъден за
престъпление по чл.325, ал.2 НК.
Не са
подкрепени с доказателства твърденията на ищеца, че станал напрегнат, тревожен,
потиснат и разконцентриран, че се е променило отношението на съседи, бил
изолиран от приятелите си, имал здравословни проблеми и приемал лекарства.
С оглед
гореизложеното, се настоява от
ответникът, да се остави без уважение предявения иск срещу Прокуратурата на Р
България на осн. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ вр. чл.52 от ЗЗД, като неоснователен и
липса на фактически състав за търсене на отговорност от държавата.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното
от фактическа страна:
Като доказателства по делото са
приети НОХД № 1956 /2013 год. по описа на ВРС, ведно с приложени по него ВНОХД
№ 567/2014 год., досъдебно производство №1723-2012г. по описа на Първо
РУП-Варна и НД № 1363/2014 год. по описа на ВКС, като от същите се установява
следното:
С постановление от 09.07.2012г. на
Варненска районна прокуратура срещу Д.Н.Д. е образувано досъдебно производство
№1723-2012г. по описа на Първо РУП-Варна, за престъпление по чл.149 ал.1 от НК
– за това, че в гр.Варна извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на Диляна Розева Василева,
ненавършила 14г. възраст.
С постановление от 05.11.2012г. Д.Н.Д.
е бил привлечен от разследващ полицай при Първо РУП-Варна за престъпление по
чл.325, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК - за това, че на
неустановена дата на месец юни до неустановена дата в края на месец юни 2012г.
в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изрязаващи се в явно неуважение
към обществото – показал половия си член пред малолетно лице Диляна Розева
Василева, карайки я да си показва гащите пред него и той пред нея самата, а
също си плюнчел пръстите опитвайки да ги докосне до устните на Диляна Розева
Василева като дейнието по своето съдържание се отличава с изклюцчителна дързост
и цинизъм.
Досъдебното производство е
приключено с мнение за предаване на съд от 14.03.2013г. на разследващ полицай
при Първо РУП-Варна за посоченото престъпление.
Видно от приложеното НОХД № 1956 /2013 год. по
описа на ВРС, 28-ми състав същото е образувано по внесен обвиннителен
акт срещу Д.Н.Д. за престъпление по чл.325, ал.1, т.1 от НК вр. с чл.26, ал.1
от НК, за това, че на неустановена дата на месец юни до неустановена дата в
края на месец юни 2012г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изрязаващи се
в явно неуважение към обществото – показал половия си член пред малолетно лице
Диляна Розева Василева, карайки я да си показва гащите пред него и той пред нея
самата, а също си плюнчел пръстите опитвайки да ги докосне до устните на Диляна
Розева Василева като дейнието по своето съдържание се отличава с изклюцчителна
дързост и цинизъм.
В с.з., проведено на 20.01.2014г. по
НОХД № 1956 /2013 год. по описа на ВРС, 28-ми състав, прокурор от ВРП е направил
на основание чл.287 НПК изменение на обвинението, като е повдигнал обвинение по
закон за по-тежко наказуемо престъпление
- за това, че през м.юни 2012г. в гр.Варна, в условията на продължавано
престъпление извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно
Диляна Розева Василева – престъпление по чл.149, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В с.з., проведено на 31.03.2014г.,
ВРС е постановил присъда №113 по НОХД
№1956 /2013 год. по описа на ВРС, 28-ми състав, като е признал подсъдимия Д.Н.Д.
за виновен в това, че през м.юни 2012г. в гр.Варна, в условията на продължавано
престъпление извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно
Диляна Розева Василева – престъпление по чл.149, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК,
за което престъпление му е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване отложил на
основани ечл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
По въззивна жалба срещу
първоинстанционната присъда на ВРС, 28-ми състав е било образувано пред
Варненски окръжен съд ВНОХД № 567/2014 год. По същото, видно от материалите му
е постановено решение №192 от 03.07.2014г., с което е потвърдена присъда № 113
по нохд №1956/2013г. по описа на ВРС, с която подсъдимия Д.Н.Д. е признат за
виновен в това, че през м.юни 2012г. в гр.Варна, в условията на продължавано
престъпление извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно
Диляна Розева Василева – престъпление по чл.149, ал.1
вр. с чл.26, ал.1 от НК.
С решение № 410 от 28.11.2014г.,
постановено по НД № 1363/2014г. на Върховен касационен съд на РБ, Трето
наказателно отделение, образувано по искане на Д.Н.Д. за възобновяване на НОХД
№1956/2013г. на ВРС и ВНОХД №567/2014г. на Варненски окръжен съд, на основание
чл.348, ал.1, т.2 от НПК, Върховен касационен съд е възобновил производствата по НОХД №1956/2013г. на ВРС и
ВНОХД № 567/2014г. на Варненски окръжен съд, КАТО Е ИЗМЕНИЛ ПОСТАНОВЕНИТЕ ПО
ТЕЗИ ДЕЛА ПРИСЪДА № 113 от 31.03.2014г. и
РЕШЕНИЕ № 192 от 03.07.2014г., КАТО Е ПРЕКВАЛИФИЦИРАЛ извършеното от Д.Н.Д.
дяние в ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ.325, АЛ.2 НК.
В мотивите на това решение на ВКС е
записано, че между Д. и 9-годишната Д.Розева не е бил осъществен физически
контакт в хода на съдебното следствие, което не позволява квалифициране на
поведението на Д. като блудство, дори с него да е целял възбуждане или
удовлетворяване на полово желание без съвкупление, което разбиране е застъпено
последователно както в теорията, така и в съдебната практика.
По искане на ищецът в производството
са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите ЕМИЛИЯ
ПАНАЙОТОВА ДАНЕВА, EГН **********, бивша съпруга на ищеца, и Д ***Д.Д.,
ЕГН **********, син на ищеца, чиито показания съда цени при условията на чл.172 ГПК.
И
двамата свидетели излагат данни за изключително негативното влияние, което
водените наказателни производства с повдигнато обвинение за блудство по чл.149 НК и постановените по НОХД
№1956/2013г. на ВРС и ВНОХД № 567/2014г. на Варненски окръжен съд, с които
ищецът е бил признат за виновен в това престъпление по чл.149 НК, са оказали
върху него.
Св.Данева сочи: “- Ищецът е мой бивш съпруг. Разведох се с ищеца 2004г.
Запазихме нормални взаимоотношения, като с бивш съпруг. Контактите са покрай
рождените дни на децата, взаимоотношенията ни са свързани само около децата.
Бях викана по делото с бившия ми съпруг за хулиганство, при което по време на
моите показания или след това, бях в залата, когато измениха обвиненията от
хулиганство към педофилия. Имаше и вещи лица, психолози, които дадоха
становище, след техните показания, след
това промениха исковата молба. Тази промяна се отрази на бившия ми съпруг, още
в момента когато го обвиниха в педофилия, той щеше да се пръсне, избухна, поради което аз трябваше да го успокоявам.
Отидох, прегърнах го, опитах се да го успокоя. Мен ме питаха тогава какви са
били взаимоотношенията му с децата, къщата беше пълна с деца. Всички деца
идваха вкъщи и си играеха, аз дадох показания, че никога не съм забелязала
подобни мераци към хлапетата. В общи линии доста зле беше, продължи доста
време, може би година някъде беше. Информацията получавах от децата, те се
притесняваха за баща си. Търсил е лекарска помощ. Децата ми водиха баща си на
лекар. Аз съм омъжена и не мога. Към днешна дата в общи линии последиците са
доста, защото има и байпас, има и други неща, няма начин тези сътресения да не
му се отразят на здравето. Байпаса не се получава от спокоен живот. На ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА: “- Децата го
водиха на лекар след това обвинение за педофилия. Доколкото знам за това
обвинение, мисля, че е оправдан. След това оправдаване, сега виждам, че е
коренно различен, спокоен, докато преди
беше изнервен, стоеше на тръни, като една топка, наелектризиран, сега е
спокоен, сега може да се говори с него. Не съм обсъждала с него оправдаването
му. Може би два пъти съм се срещала с него, след изменение на обвинението, той
непрекъснато протестираше, избухваше против обвинението, как може така да го
обвиняват. Което е нормално, да те обвиняват в нещо което не е вярно, избухваше
непрекъснато. Преди обвинението съм се срещала с него, беше спокоен, едно е да
те обвинят за хулиганство, друго е за педофилия, когато е за хулиганство може
да се справи с това. Беше спокоен, в момента в който го обвиниха за педофилия,
тогава избухна. И след това го срещнах няколко пъти, той само за това
приказваше, протестираше срещу Прокуратурата.”НА ВЪПРОСИ НА АДВ.ЖОЖЕВ:”
-Глобиха го в съдебната зала, защото избухна, в същия ден, в същия
момент, в който му повдигнаха обвинението за педофилия, тогава той, бившия ми
съпруг, избухна и го глобиха, не помня сумата”.
СВИД.Д***Д.Д., ЕГН **********,
в своите показания НА ВЪПРОСИ НА
АДВ.ЖОЖЕВ излага следното: “ - Бях на 12 г., когато се разведоха родителите
ми. След развода поддържах отношения с баща ми постоянно. Минимално сме се
виждали два пъти в седмицата. Минимум два пъти в седмицата се виждахме. След
като навърших пълнолетие продължихме да се срещаме. Сега живея в гр. София от
година и половина. Знам, че баща ми е бил обвинен в педофилия. Първоначално ми
каза самия той, тогава бил съм на 22 г. Съобщи ми го в разговор. Баща ми се
занимава със собствен бизнес, като изработва мебели и рентиер. Доста притеснен
и смутен от случващото се и трудно го призна това нещо пред мен, т.к. се
срамуваше от него. Не съм подозирал, че баща ми е педофил, абсолютно никога.
Преди да повдигнат на баща ми обвинение в педофилия, никога, никой по никакъв
повод не е наричал баща ми педофил.
Преди случващото се, не. След това съм го чувал от други хора, има
конкретен случай при който съм ходил на гости, негови съседи са ми казвали, че
баща ми и включително хора, само в мое присъствие, нарекоха баща ми педофил. Случката беше отивам на гости при него и го
чакат хора които стоят във входа пред неговото жилище. Случката по това
обвинение за педофилия, годината не се сещам точно, мисля, че е оправдан на
последна инстанция. Научих това от моя баща. Докато беше с това обвинение моето
мнение, че беше напрегнат и стресиран, това е нормално, след като се водят
такива дела, има сериозни обвинения. Много пъти го водих на лекар, звънял ми е
по спешност, задушаваше се докато имаше това обвинение. Аз лично съм го карал в
болница. Трудно е да се каже, че тези преживявания отшумяха, след оправдаването
му, защото той отслабна и имаше вече здравословни проблеми, които преди това
нямаше. Със сърцето, не бяха проблемите, имаше проблеми с далака. Преживя други
операции. Аз не зная дали е поставен
байпас на моя баща. Сега смятам, че има подобрение при него, но не същия както
преди, определено.“ НА ВЪПРОСИ НА
ПРОКУРОРА: “- Към настоящия момент
мисля, че не е осъждан. Мисля, че след като отпадна обвинението, мисля, че няма
други повдигнати обвинения. Знам за обвинението, че започва като хулиганство и
било пренесено в друга графа педофилия. Проследил съм целия развой на събитията
и сме говорили от хулиганството до педофилията знам всичко. Когато ме уведоми
че е обвинен в хулиганство неговото
душевно състояние не беше нормално, притеснен, стресиран от случващото се и от
неяснотата и всичко случващо се. Сподели разбира се, че не е извършил нещата в
които го обвиняват в хулиганството.
По
искане на ищецът е изискана информация за образувана по сигнал на ищеца
преписка №15837/2017 г. по описа на Първо РУП- Варна, за безпокойството му от
страна на деца, свързани с Диляна Розева и то години след оправдаването му за
престъпление по чл.149 НК - блудство.
Според
заключението на изготвената по делото СПЕ, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено, в резултат на преживяното Д. е отключил
Разстройство в адаптацията, което е психично разстройсктво
с код F43.2 по Международна класификация на болестите –
ревизия 10. В резултат му е било проведено лечение за около една година с
Елексир на д-р Бах – 5х4к; Неолексан 100мг.дневно; Акутил капс.2х1 и Шуслерови
соли №7, №4, №6 по схема, което според ищеца е било без ефект, но според в.лице
от него психичната симптоматика при Д. е била почти дезактулизирана.
Сочи
се от експерта, че разстройството в адаптацията включва състояния на субективен
дистрес и емоционално разстройство, обикновено
нарушаващи социалното функциониране, които възникват в периода на адаптация към
значими жизнени промени или към последиците на стресогенното жизнено
събитие/включително наличието или възможността за сериозно телесно заболяване/.
Стресорът може да засяга целостта нва социалното обкръжение на индивида /загуба
на близък, раздяла/, или по-широката система на социална подкрепа и
ценности/миграция, статус на бежанец/. Стресорът може да ангажира не само
отделното лице, но и неговата група и общност. Клиничната картина варира и
включва: депресивно настроение, тревожнност, безспокойство/или смесица от тях/;
чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето,
или за продължаване на съществуването в настоящата ситуация; в някаква степен
нарушава и извършването на рутинни ежедневни дейности.
Сочи
се в заключение от експерта, с цел преработване на преживяното е необходимо
провеждането на психотерапевтични сесии от клиничен психолог.
В
с.з. на въпроси на адв.Жожев, процесуален представител на ищеца, вещото лице д-р
Д., сочи следното: “Международната квалификация на болестите - 10-та ревизия, е
класификация, която описва всички заболявания от всички специалности и това е
един наръчник на всички лекари от всички специалности. През годините тази
класификация се разделя на две, едната е западноевропейска, в която влиза и
България, а другата е DSM на по-късен
етап е създадена от американските учени и е известна DSM. С течение на годините тези класификации са
претърпели преработка от различни експертни състави и в момента са достигнали
до последната десета класификация, която е известна като ревизия. По нея се
работи от всички лекари, от всички специалности, в нея влиза описание на
болестите, клиничните картини, дефиренциална диагноза също има. 9-та ревизия
беше някъде до 1997-98г., когато в България навлезе 10 - тата ревизия, но
известен период от време, голяма част от психиатрите, не работеха по нея, макар
че беше задължително. След 1998 г. започна работа по нея. И оттогава
разстройството по адаптацията е болест, която българските лекари психиатри
обсъждат. Проведеното лечение почти е копирало психичната симптоматика, имала
съм предвид, следното, в обсъждания случай господин Д. е отключил разстройство
по адаптацията в следствие всички неприятни обстоятелства по него,
притесненията които е имал, тази диагноза не поставям под съмнение, имам предвид
кой е поставил тази диагноза, имам предвид, че проверявах, колко време са били
пити лекарствата, дали е имало други посещения, всички знаете, че по здравна
каса посещенията могат да бъдат точно определени. Макар че г-н Д. казва, че
почти не е усетил ефект от лечението има субективно и обективно изследване на
симптомите в една клинична болест. От
проведеното интервю става ясно, че той започнал да спи, че тревожността
е намаляла, че настроението се е подобрило. И в момента защо съм написала
почти, в момента няма симптоми, които да изградят една клинична картина, една
болест, но има една ситуативна тревожност, която при него се проявява, тогава
когато той види един от участниците в тези неприятни събития-М***, това нещо е
отразено в интервюто, естествено когато не го вижда, тогава тревожност няма. За
това съм написала „почти“ защото се
касае за ситуативна тревожност. Обостряне на тези симптоми - не случайно съм
препоръчала психотерапевтични сесии, които трябва да бъдат провеждани от
клиничен психолог, защото тогава когато имаме копирана симптоматика с
медикаменти, тогава когато неговото здравословно състояние соматично се е
подобрило, имайки предвид, че в този период той ми сподели и аз проверих, че
има хоспитализации в МБАЛ „Св. Марина“, които той е споделил, соматични оплаквания. Защото тогава когато
един човек страда, страда не само тялото, страда и душата и обратното. Това
когато нямаме симптоматика, но това което аз видях по време на интервю,
изчервяване на лицето, изпотяване при спомена за всички тези събития, показват,
че той не е преживял напълно, това което се е случило с него. А това може да
бъде свършено от един добър клиничен психолог, който да направи един катарзис
на неговите изживявания и без наличие на медикаменти.“ ВЕЩОТО ЛИЦЕ НА ВЪПРОСИ НА
ПРОКУРОРА:” -Имайки предвид, че заболяването е започнало октомври 2014 г. е
регистрирано през октомври 2014 г. имайки предвид в продължение на една година,
и симптомите постепенно са стихвали, естествено, че през този период г-н Д. е
преминал през протрахирана депресивна реакция,така че да, отговорът ми е да. Тази реакция включва както депресивни
симптоми които не са толкова изразени, че да бъдат включени в депресивен
епизод, така тревожност, така и
безсъние. Това включва протрахираната депресивна реакция, но тя възниква
тогава, когато човек започва да страда от разстройство в адаптацията. Това е
като продължение в разстройството по адаптация. Не само има протрахирана
депресивна реакция, има и други видове, в зависимост от клинична картина се
определя реакцията, които са продължение на разстройството в адаптацията.
Трябва да има поначало регистрирано разстройство в адаптацията, обезателно, и
това е нещо като продължение, като опашка на това заболяване, т.к. в резултат
на провеждано лечение, стихват някой от симптомите, които в началото са били
регистрирани при разстройство в адаптацията, това е продължение. При условие,
че е провеждано лечение една година, при условие, че отговаря на всички
критерии, които сега пак уточнихме в съдебна зала, макар че са написани, при
условие, че аз не съм контактувала с тоя човек освен в съдебни зали и не съм знаела, че ще бъда назначена като
експерт по негово гр.дело, но самият факт, че имаме ситуативна тревожност, това
означава, че все още той не е преодолял това, което е регистрирано октомври
2014г. Въпреки, че е получил оправдателна присъда, това което изчетох по всички
дела, въпреки, че неговото здравословно състояние се е подобрило, това си
остава като спомен, и това е съвсем нормално за всеки индивид, и не случайно
препоръчвам работа с клиничен психолог. Така че заболяванията не са от - до,
това не е хирургия, да срежем един орган
и да го зашием и ако няма възпалителен процес, да кажем, че сме си свършили
работа, това е психично здраве.”
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
По
отношение на предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, то съдът намира същия за доказан по основание от събраните
по делото доказателства. Според чл. 2, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че извършеното деяние не е престъпление.
Основанието
за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо
ищецът е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.149 НК,
впоследствие той е бил привлечен в качеството на подсъдим за престъпление по
чл.149 НК, като наказателното производство е приключило с признаване на ищеца
за виновен в извършване на престъплението по чл.149 НК, повдигнато му в
първоинстанционното наказателно производство, образувано пред Варненски районен
съд на основание чл.287 НПК, и накрая ищеца е бил признат за невиновен в
извършване на посоченото престъпление по чл.149 НК, което се е случило след
преквалифициране от Върховен касационен съд с постановеното от този съд
окончателно съдебно решение, с което е
преквалифицирано престъпното поведение на ищеца от деяние квалифицирано като
престъпление по чл.149 НК – блудство, в престъпление по чл.325 НК- хулиганство.
Предвид
съществуващата презумпция за невиновност, преквалификацията на обвинението от престъпно
деяние блудство по чл.149 НК в престъпно деяние хулиганство, на практика за
съда означава прекратяване на обвинението/оправдаване по обвинението за
блудство, което обвинение по чл.149 НК представлява такова
за по-тежко наказуемо престъпление от престъплението хулиганство по
чл.325 НК. По ЗОДОВ
незаконосъобразността на обвинението, което е отпаднало, се разглежда на
плоскостта на крайния резултат от наказателното производство.
Отговорността
на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В
настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: повдигане на незаконно обвинение/след прилагане
изменение по чл.287 НПК/за извършване на по-тежко наказуемо по закон престъпление
по чл.149 НК и приключване на образуваното наказателно производство с
признаване на ищеца за невиновен в извършването на повдигнатото на основание
чл.287 НПК по-тежко наказуемо по закон престъпление по чл.149 НК - блудство, и преквалифицирането
му в по-леко наказуемо по закон престъпление по чл.325 НК – хулиганство.
Не са
нужни специални знания, дори и само от събраните в производството гласни доказателства
се доказа, че ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от
неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от
обвинението по чл.149 НК. Това се
установява допълнително и от заключението на изслушаната и приета по делото СПЕ на д-р Д..
Ето защо,
следва да се приеме, че иска за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е доказан по основание. Размерът на тези вреди, съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. При определяне
на размера на дължимото обезщетение, съдът следва да вземе предвид тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е
извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на
контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в
това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен
план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010
г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Наказателното /досъдебно/
производство срещу ищецът за престъплението по чл.149 НК е образувано на 09.07.2012г. и е приключило за посоченото обвинение за
престъпно деяние по чл.149 НК, с влизането в сила на решение №410 /28.11.2014г., постановено по НД № 1363/2014г. по описа на Върховен
касационен съд. Обвинението повдигнато за престъплението по чл.149 НК, е продължило в период от около година и
половина. Ищецът, видно от данните по
НОХД № 1956/2013г., образувано пред Варненски районен съд, е бил до този момент
с чисто съдебно минало, неосъждан, а от показанията на разпитаните по делото
свидетели, се установява, че образуваните срещу ищеца наказателни производства с
повдигане по същите на обвинение по чл.149 НК и признаването му за виновен в
извършване на посоченото престъпление по чл.149 НК, са му повлияли негативно,
включително и в семеен и обществен план. От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-психологична експертиза се установява, че преживяното е повлияло негативно на ищеца и е
довело психично разстройство на същия в адаптацията.
С оглед
изложеното – тежестта на повдигнатото обвинение по чл.149 НК, което
впоследствие е отпаднало, поради изменение на обвинението в закон за по-леко
наказуемо престъпление – по чл.325 НК, за хулиганство, личността на ищеца,
характеризираща го като личност с ниска степен на обществена опасност, предвид
чистото му до тогава съдебно минало, продължителността на наказателното
производство, признаването му за виновен
и осъждането му на лишаване от свобода за престъплението по чл.149 от НК, и
доказаните по делото причинени от осъждането му за посоченото престъпление неимуществени
вреди, съдът намира, че справедлив еквивалент на причинените на ищеца неимуществени
вреди, възлиза в размер на претендираната сума от 15 000.00 лева за неимуществените вреди, в резултат на
неправомерно повдигнато и водено срещу ищеца досъдебно производство №1723/2012г. по
описа на Първо РУП-Варна за престъпление по чл.149 НК – блудство, и привличането му като подсъдим за посоченото
престъпление по чл.149 НК, впоследствие осъждането му за това престъпление по НОХД №1956/2013г. на ВРС и ВНОХД №
567/2014г. на Варненски окръжен съд, по които
наказателни дела ищеца е признат за виновен в извършване на посоченото
престъпление, квалифицирано като деяние по чл.149 НК.
На основание чл.84 ал.3 ЗЗД вр. т.4
ТР № 3/2005г. на ВКС, върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по обвинението по
чл.149 НК, както в случая това е датата на постановяване на решението на ВКС по
НД № 1363/2014г., с което е преквалифицирано деянието от престъпление по чл.149 НК в престъпление по чл.325 НК – 28.11.2014г.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски
съобразно уважената част от исковете. Реализираните такива са в общ размер на
1468.37лв., съобразно представеният от ищеца списък на разноските,
представляваща сбор от сторени в производството съдебно-деловодни разноски,
както следва за внасяне на д.такси
23лв., за СПЕ 445,37лв., за адв.възнаграждение
1000,00лв.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 - то ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Н.Д. ЕГН **********, сумата от 15 000.00лв./петнадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от несправедливо образувано, водено и поддържано
обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.149, ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 от НК, претърпени в резултат на образуване досъдебно производство
№1723/2012г. по описа на Първо РУП-Варна срещу ищеца за посоченото престъпление
по чл.149 НК, предаването му на съд и привличането му като подсъдим на
основание чл.287 НПК за престъпление по чл.149 от НК по НОХД №1956/2013г. по
описа на Варненски районен съд, признаването му за виновен в извършване на
престъпление по чл.149 НК по посоченото НОХД на ВРС с присъда №113 от
31.03.2014г., потвърждаването на постановената присъда на ВРС с решение №192/03.07.2014г.
по ВНОХД № 567/2014г. на Варненски окръжен съд, с допуснато тълкуване на
решението с протоколно определение от
07.08.2014г. по ВНОХД №567/2014г. на Варненски окръжен съд, обвинението по което е отпаднало/прекратено в производство по НД №1363/2014г., с окончателен
съдебен акт – решение на ВКС по посоченото наказателно дело с №410/28.11.2014г.,
поради преквалифициране на престъплението от такова по чл.149 НК в престъпление
по чл.325 НК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.11.2014г., датата на отпадане на посоченото
обвинение за престъпление по чл.149 НК, поради липса на данни поведението на
ищеца да съставлява деяние по чл.149 НК/блудство/ и преквалифицирането му в
деяние по чл.325 НК/хулиганство/, до пълното изплащане на присъдената сума.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София, бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ
НА Д.Н.Д. ЕГН **********, сумата
от общо 1468,37лв., представляваща сбор от сторени в производството
съдебно-деловодни разноски, както следва
за внасяне на д.такси 23лв., за СПЕ 445,37лв., за адв.възнаграждение
1000,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: