РЕШЕНИЕ
№ 429
гр. Враца, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20241420100362 по описа за 2024 година
в присъствието на прокурора Нели Стойчева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК, във връзка с чл.
2, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова молба на Д. И. Й. с ЕГН ********** и адрес с. *****
срещу Прокуратурата на Република България.
В исковата молба се поддържа, че на 21.07.2023 г. около 18:05 часа в гр. *****, докато
шофирал собствения си лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Шогун“ с рег. № ** ****
**, ищецът Д. Й. бил спрян от служители на МВР и му била извършена проверка с
техническо средство „Дръгтест 5000“, като пробата отчела положителен резултат за
наркотичното вещество амфетамин. Ищецът заявил пред полицейските служители, че не
употребява наркотични вещества и отказал да подпише талон за изследване в болнично
заведение. Обяснил също, че към момента на проверката приема следните изписани му от
лекар медикаменти: ацефеин, колдрекс и алмирал, както и че веднъж дневно употребява
енергийни напитки. След проверката ищецът бил задържан за срок до 24 часа със заповед по
чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и било
образувано досъдебно производство № 733/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска
преписка № 4965/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца) за престъпление по чл. 343б, ал.
3 от Наказателния кодекс (НК). Срещу ищеца била съставена заповед за налагане на
1
принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 23-0967-000343/21.07.2023 г., с която му
било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) за срок
до 18 месеца и ЗПАМ № 23-0967-000344/21.07.2023 г., с която била прекратена
регистрацията на управлявания от него към момента на проверката автомобил за срок от 12
месеца. След изготвяне на съдебно-химическа експертиза и провеждане на следствен
експеримент досъдебното производство било прекратено с постановление от 26.10.2023 г.
поради липса на извършено престъпление от общ характер. През времетраенето на
досъдебното производство ищецът претърпял унижение, срам и притеснение както в
работата си, така и в населеното място, където живее, тъй като роднините, приятелите и
познатите му започнали да го приемат за човек, който употребява наркотици, били уронени
честта, достойнството и доброто му име, започнал да ограничава социалните си контакти.
Също така ищецът бил лишен неправомерно от възможността да управлява моторно
превозно средство (МПС), което пречело на нормалното упражняване на професията му и на
полагането на грижи за малката му дъщеря Д. Д. И., родена на 04.05.2023 г., а това наложило
да се извършат допълнителни разходи за таксиметрови услуги.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответната Прокуратура на Република България
да му заплати сумата 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от образуването и воденето на наказателно преследване по досъдебно
производство № 733/2023 г. по описа на РПУ гр. В. (прокурорска преписка № 4965/2023 г. на
Районна прокуратура гр. Враца), както и сумата 3 000,00 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди-изразходвани средства за таксиметров превоз за придвижване на
ищеца до работното му място и във връзка с полагане на грижи за малолетната му дъщеря
Д., причинени от образуването и воденето на наказателно преследване по досъдебно
производство № 733/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 4965/2023
г. на Районна прокуратура гр. Враца), ведно със законната лихва от 21.07.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратура на Република България, чрез
Районна прокуратура гр. Враца, е подал писмен отговор, с който взема становище за
недопустимост на иска по следните съображения: липсват доказателства постановлението
от 26.10.2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 733/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца
(прокурорска преписка № 4965/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца) да е влязло в сила;
липсват данни да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вреди по
реда на Закона за съдебната власт (ЗСВ), а по същество оспорва исковете по основание и
размер по следните съображения: липсват доказателства ищецът да е търпял негативни
последици в причинно-следствена връзка с цитираното в исковата молба досъдебно
производство; исковата претенция за обезщетение е в необосновано завишен размер, като в
тази връзка се сочи, че обвинението е за престъпление, което не е тежко по смисъла на
закона, че е налице по-нисък интензитет на отрицателните преживявания, тъй като ищецът
има лоши характеристични данни и обременено съдебно минало, както и че цялото
2
досъдебно производство е приключило в рамките на три месеца, в който срок са събирани и
допълнителни доказателства по искане на ищеца; Прокуратурата на Република България не
следва да носи отговорност за неимуществени и имуществени вреди, възникнали вследствие
отнемането на СУМПС на ответника, тъй като отнемането е извършено от друга държавна
институция, стояща извън нейната структура-началника на сектор „Пътна полиция“ гр.
Враца, при това по административен ред, а не по реда на Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК), като същите съображения важат по отношение на издадената заповед за задържане
на ищеца по реда на ЗМВР; сочи се също, че по отношение на претенцията за имуществени
вреди ищецът не е представил каквито и да било доказателства и същата е напълно
голословна и неоснователна; оспорен е началният момент, от който се претендира
присъждането на законна лихва.
По допустимостта на предявените искове съдът с определението си по чл. 140 от ГПК е
изложил съображенията, поради които приема исковете за допустими и които споделя и към
настоящия момент.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно изложените в исковата молба твърдения, претендираната сума съставлява
обезвреда за причинените вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с
обвинението срещу него в престъпление, което не е извършил, като в същия смисъл е и
искането към съда, поради което предявените пред съда искове намират правното си
основание в разпоредбата чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ.
За уважаване на предявения иск ищецът следваше да установи, че срещу него е било
повдигнато обвинение по досъдебно производство № 733/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца
(прокурорска преписка № 4965/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца) за престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от НК (управление на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена по надлежния ред), че наказателното производство е прекратено с
влязло в сила прокурорско постановление на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК, на основание чл. 243, ал. 2 и ал. 4 от НПК – поради липса на осъществено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, че е претърпял описаните в исковата молба
имуществени и неимуществени вреди, както и че последните са в причинно-следствена
връзка с незаконното обвинение, което тя и стори.
Използваният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на
престъпление“ следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в
прекия му наказателно-процесуален смисъл. Така обвинение в извършване на престъпление
е налице и в случаите, когато ищецът не е бил привличан в качеството на обвиняем, но
досъдебното производство е образувано срещу него (така решение № 187 от 13.06.2012 г. по
гр. дело № 1215/2011 г. на Върховния касационен съд (ВКС), III г.о.) или когато е образувано
полицейско производство по реда на чл. 409 от НПК (отм.), без уличеното лице да е било
3
привлечено като обвиняем (така решение № 341 от 05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г.
на на ВКС, IV г.о. и решение № 35 от 16.02.2016 г. по гр. дело № 5215/2015 г. на на ВКС, III
г.о.). Дори в хипотезата, в която досъдебното производство е образувано срещу неизвестен
извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-
късно ищецът е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление, той търпи вреди от
наказателното преследване и в периода от време преди привличането, ако той е бил
единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството
първоначално е образувано срещу неизвестен извършител. В тези случаи се приема, че
ищецът търпи вреди от наказателното преследване от момента, в който е узнал за
образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено
той би могъл да извърши (виж решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр. дело № 3143/2015 г. на
ВКС, ІV г.о.). Разглежданият случай е точно такъв, тъй като досъдебното производство е
започнало въз основа на два броя докладни записки на полицейски служители (л. 4 и 5 от
досъдебното производство), съдържащи данни за извършена на 21.07.2023 г. около 18:00
часа проверка на ищеца Д. Й. по време на шофиране на личния му автомобил с тестова
система „Дръгтест 5000“. Именно поради посоченото, този момент, предхождащ
привличането на лицето като обвиняем, се приема за начало на производството и в
практиката по приложението на чл. 6, § 1 от Конвенцията за правата на човека и основните
свободи (КЗПЧОС) относно понятието „разумен срок“. Оттук следва, че за да е налице
обвинение в извършване на престъпление по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, следва
по делото да е установено, че надлежен орган е вменил на ищеца извършване на конкретно
престъпление и ищецът знае това. Следва също да се има предвид, че отговорността на
Прокуратурата на Република България се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46,
ал. 1 от НПК и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпление от общ характер и осъществява ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно
Прокуратурата на Република България (като централизирана, субординирана, йерархична и
единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй
като осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на
досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по
повдигане на обвинение и по разследване на същото (чл. 219, ал. 1 от НПК).
Именно с оглед гореизложените съображения съдът приема за несъстоятелни
наведените от ответника доводи, че е неотносимо към настоящото производство
задържането на ищеца Д. Й. за срок от 24 часа, считано от момента на проверката за
шофиране на автомобил след употреба на наркотични вещества, което би следвало при
евентуално уважаване на иска да доведе до намаляване на отговорността на Прокуратурата
на Република България по така воденото производство. Наред с това следва да се изтъкне, че
искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена
принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно
производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и
подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане
4
на обвинение (чл. 215 и чл. 219 от НПК). Предварителните действия са свързани с
упражняване на държавна принуда и ако са неоснователни, те причиняват вреди.
Неоснователни са и наведените от ответника доводи, че Прокуратурата на Република
България не следва да носи отговорност за неимуществени и имуществени вреди,
възникнали вследствие отнемането на СУМПС на ответника, тъй като отнемането е
извършено от друга държавна институция, стояща извън нейната структура-началника на
сектор „Пътна полиция“ гр. Враца, при това по административен ред, а не по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), като същите съображения важат по отношение на
издадената заповед за задържане на ищеца по реда на ЗМВР. Съгласно трайната съдебна
практика неоснователно упражнената принуда обхваща мерките срещу уличеното лице, за
които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за
осъществяването им, включително принудителните административни мерки (ПАМ) като
лишаване от правоспособност за управление на моторно превозно средство, които се налагат
при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство,
доколкото административният орган не действа при условията на оперативна
самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не.
По делото е присъединено като доказателство досъдебно производство № 733/2023 г.
по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 4965/2023 г. на Районна прокуратура
гр. Враца), от което се установява, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение, била му е
взета мярка за неотклонение „Подписка“, заповедта за задържане под стража за 24 часа е
била изпълнена, общата продължителност на производството е около 3 месеца.
Видно от справка за съдимост и характеристика на ищеца Д. Й. (л. 21-22, л. 24 от
досъдебното производство), същият има 4 броя осъждания с влезли в сила присъди, има и
полицейски регистрации, срещу него са подавани сигнали за извършени престъпления
(посочени като „заявителски материали“ или ЗМ) и има недобри характеристични данни.
По досъдебното производство били извършвани различни процесуално-следствени
действия (ПСД), в резултат на които на 27.07.2023 г. надлежен орган (разследващ полицай
при РПУ гр. Враца) привлякъл ищеца Д. Й. в качеството на обвиняем за това, че на
21.07.2023 г., в гр. *****, е управлявал лек автомобил „Мицубиши Шогун“ с рег. № ** ****
** след употреба на наркотични вещества-амфетамин – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК, което се наказва с лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 500,00 до 1 500,00
лева и взел на същия мярка за неотклонение „Подписка“, подлежаща на контролиране от
органите на РПУ гр. Враца, включващо задължение на ищеца да не нарушава взетата мярка,
да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване под страх от замяна на тази
мярка за неотклонение с по-тежка по реда на НПК.
Извършените процесуално-следствени действия включват разпити на свидетели,
разпит на обвиняем, изискване на свидетелство за съдимост и характеристични данни и
провеждане на следствен експеримент, като са били придружени от съставяне на акт за
административно нарушение (АУАН), налагане на принудителна административна мярка
5
(ПАМ).
По делото липсват твърдения, а и данни за обжалване на прекратителното
постановление пред съда по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК или отмяната му от друга
структура на прокуратурата по реда на чл. 243, ал. 10 от НПК.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц. Б. и Ц. Ц.,
както и чрез даване на обяснения от ищеца Д. Й. по реда на чл. 176 от ГПК.
Ц. Б. дава показания, че е работодател на ищеца – собственик на автосервиз в ж.к.
„*****“, както и че е бил свидетел на спирането и проверката на ищеца от страна на
полицейски служители, като по-късно от ищеца е узнал, че резултатът му от проверката за
наркотични вещества е излязъл положителен, он ищецът пред него заявил, че резултатът не
отговаря на истината и че не употребява наркотици. Ищецът продължил да работи при
свидетеля, но след проверката пристигал на работа и си тръгвал на работа с такси. След
извършената му проверка ищецът започнал да страни от колегите си и да не разговаря с тях,
поради което те го смятали за странен.
Свидетелят Ц. Ц. дава показания, че е таксиметров шофьор и живее в с. К. също като
ищеца, като има редовна автобусна линия К.-В.. В продължение на около 3 месеца, всеки
ден без неделя, карал ищеца на работа и го прибирал обратно, като за услугата ищецът му
плащал по 15,00 лева на курс или по 30,00 лева на ден.
Ищецът дава обяснения, че жена му също има шофьорска книжка, тя е правоспособен
водач и чат-пат кара автомобил. Ищецът пази само около 10 фискални бона за използваните
таксиметрови услуги.
Съдът възприема както показанията на разпитаните двама свидетели, така и
обясненията на ищеца, тъй като всички те са добросъвестно дадени, съответстват си както
помежду си, така и на останалите събрани по делото доказателства и са житейски логични и
убедителни.
Съгласно трайната практика на ВКС, съдържаща се например в решение № 165 от
16.06.2015 г. по гр. дело № 288/2015 г., III г. о., решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. дело №
85/2012 г., ІV г.о., решение № 288 от 19.01.2016 г. по гр. дело № 6774/2014 г., ІІІ г.о. и др.,
ищецът по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за
обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва
подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за
установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от
наказателното производство, като в този случай размерът на обезщетението следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са
обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата
молба и безспорно да ги докаже, а съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда
обезщетение над обичайния размер.
В този смисъл, що се касае до основни негативни изживявания от незаконно
6
повдигнато му обвинение, съдебната практика приема, че ищецът може да се ползва от
базисна презумптивност.
С оглед спецификата на отговорността по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, критерии
при преценката за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД са конкретно още и: вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления –
умишлени или по непредпазливост, тяхната тежест, конкретните обстоятелства по всяко
едно, имащи отношение към вида, броя и интензитета на търпените неимуществени вреди;
дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички
обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден, като се направи съпоставка
между всички обвинения, по които се е развивало наказателно производство по същото
време; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките
или надхвърля разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност
(фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите,
необходимостта от събиране на доказателства и др.); интензитета на мерките на процесуална
принуда – дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, вида и
продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други
наказателни производства – като се отчете обстоятелството, че причинените вреди са във
връзка с всички обвинения. Преценява се още начинът, по който всичко това се е отразило на
ищеца с оглед неговата личност и живот – има ли влошаване на здравословното му
състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук
и др. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на
професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, която е
професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или
липсата на предишни осъждания. При определяне размера на обезщетението следва да се
отчете и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за
всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения
критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, е необходимо съдът да
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за
размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на
засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.
В настоящия случай престъплението, за извършването на което ищецът, към онзи
момент тридесетичетиригодишен, е бил привлечен като обвиняем, не е тежко по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НПК. Ищецът не се ползва с добро име в обществото, осъждан е и срещу него
са подавани сигнали за извършени престъпления. Наказателното производство срещу него е
продължило около 3 месеца (от образуването му до прекратяването му), което сочи на
7
разумна продължителност и следователно висящността на производството не е оказала
негативно въздействие върху ищеца, което да е по-голямо от обичайното такова за подобни
случаи, като наред с това спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Налагането на тази мярка за неотклонение, макар да е най-леката такава, предвидена в
закона, създава задължение за органите на досъдебното производство, в чиято дискреция е
вземането й, да преценят необходимостта от нея във всеки отделно взет случай. Що се
отнася до това досъдебно производство и до конкретните данни за личността на ищеца,
съдът приема, че вземането на мярка за неотклонение не е било необходимо и е създало
неоправдани неудобства на ищеца.
Съдът намира, че гореизложените обстоятелства безспорно са предизвикали негативни
емоции и дискомфорт в душевния свят на ищеца, както и притеснения, породени от
воденото срещу него наказателно производство.
Последното се установява и от ангажираните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля Ц. Б., че ищецът е е изпитал чувство на неудобство пред
близки, приятели и колеги, страх от възможността да получи наказание, чувство за
несигурност и притеснения от невъзможността да се придвижва до работното си място с
личния си автомобил.
Относно неимуществените вреди.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и горепосочените конкретно установени
по делото обстоятелства, съдът намира иска за основателен до размера от 1 500,00 лева, до
който същият следва да бъде уважен, а в останалата част до претендирания размер от
5 000,00 лева – отхвърлен като неоснователен. Така определеният размер на обезщетението
е съобразен със съдебната практика по аналогични случаи, а също и с размера на средната
работна заплата към момента на образуването на досъдебното производство. Обезщетението
има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото
обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се
определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им
отражение върху увреденото лице, като определената сума пари следва да компенсира
вредите, които са пряко причинени от факта на незаконното обвинение, но не и тези от
допълнителните фактори.
По началната дата на дължимост на законната лихва:
Законната лихва върху присъденото обезщетение е дължима от датата на
непозволеното увреждане, която в случая е датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство спрямо ищцата, като в този смисъл е т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2004 г., ОСГК.
Видно от досъдебното производство, обвиняемият Д. Й. е получил постановлението за
прекратяване 01.11.2023 г., откогато е започнал да тече седемдневният срок за обжалване и
същият е изтекъл на 08.11.2023 г., т.е. на 09.11.2023 г. постановлението е влязло в законна
сила и законната лихва следва да се присъди именно от тази дата, а не както е поискано с
8
исковата молба – от 21.07.2023 г.
Относно имуществените вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата Република България, чрез Прокуратурата, дължи
обезщетение на ищеца за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съдът намира, че поради липса на причинно-
следствена връзка не съставлява имуществена вреда плащането от страна на ищеца на
сумата 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди-изразходвани
средства за таксиметров превоз за придвижване на ищеца до работното му място и във
връзка с полагане на грижи за малолетната му дъщеря Д., причинени от образуването и
воденето на наказателно преследване по досъдебно производство № 733/2023 г. по описа на
РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 4965/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца).
Така направените разходи са по преценка на самия ищец и следва да се има предвид, че от
показанията на Ц. Ц. и от обясненията на самия ищец е видно, че ищецът е имал
възможност да се придвижва до работа и обратно с общински градски транспорт, както и че
жената на ищеца е правоспособен водач и би могла да управлява временно предоставен от
трето лице автомобил. Ето защо искът за имуществени вреди в размер на 3 000,00 лева се
явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ ищецът, по съразмерност, има право на сторените разноски, съответно за заплатена
държавна такса – 10,00 лева (разликата до внесените 25,00 лева е внесена без правно
основание и подлежи на връщане на ищеца при поискване) и за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000,00 лева (същото е действително внесено, видно от
отбелязването в договора за правна помощ на л. 53 от делото). Изчислени в съответствие с
уважената част от исковете, тези разноски възлизат на сумата 189,38 лева – разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, със седалище гр. София да заплати на Д. И. Й. с ЕГН ********** и
адрес с. ***** сумата 1 500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от повдигнато и подържано срещу ищцата наказателно преследване по
досъдебно производство № 733/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка №
4965/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца), приключило с постановление за
прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление от
общ характер, ведно със законната лихва от 09.11.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за неимуществени вреди за
разликата от уважения размер от 1 500,00 лева до пълния предявен размер от 5 000,00 лева.
9
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Д. И. Й. с ЕГН
********** и адрес с. ***** срещу Прокуратурата на Република България, със седалище гр.
София иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди-изразходвани средства за таксиметров превоз за придвижване на ищеца
до работното му място и във връзка с полагане на грижи за малолетната му дъщеря Д.,
причинени от образуването и воденето на наказателно преследване по досъдебно
производство № 733/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 4965/2023
г. на Районна прокуратура гр. Враца), ведно със законната лихва от 21.07.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България, със седалище гр. София да заплати на Д. И. Й. с
ЕГН ********** и адрес с. ***** сумата 189,38 лева, представляваща направени по делото
разноски за държавна такса и внесено адвокатско въднаграждение, съразмерно на уважената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10