№ 82
гр. Бургас, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Е. П. Георгиева
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000135 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 206 от 18.07.2024 г., постановено по т.д. № 4/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлен предявеният от П. А. К., ЕГН
**********, иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ против К. И. И., ЕГН **********, за
осъждането му да заплати сумата от 32 000 лв., с която сума се е обогатил
неоснователно по издаден от него запис на заповед от 22.11.2018 г., заедно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на иска
(04.01.2024 г.) до пълното изплащане на сумата. Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца П. А. К.. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно.
Процесният запис на заповед отговарял на всички изисквания на чл. 535,
т. 1-7 ТЗ и фактическите обстоятелства по делото отговаряли на хипотезата на
неоснователно обогатяване съгласно разпоредбата на чл. 534, ал. 1 ТЗ. Нямало
извършени плащания по банков път, както твърди насрещната страна. В
периода от издаване на записа на заповед до предявяване на исковите
претенции ответникът извършил разпоредителни сделки с движими и
недвижими имоти, като същият придобил и регистрирал две превозни
средства: Тойота Ланд Круизър и Мерцедес ML400. Между страните нямало
сключен договор за заем. Взаимоотношенията по представения по делото
договор за заем не се отнасяли до процесния запис на заповед, а плащането по
1
него било направено от “Г. р.“ ЕООД, собственост на сина на длъжника.
Представеният договор за целеви кредит имал за цел да заблуди съда, тъй като
посочените в него срокове за връщане на отпуснатите парични средства били
след изтичане на петгодишната погасителна давност.
В жалбата се оспорват твърденията на ответника за оказани натиск и
агресия върху него. Подлагат се под съмнение показанията на св. И., съпруга
на длъжника, която дори не е могла да си спомни кога К. е посещавал дома им
и е посочила, че върнатите средства са лични, а не фирмени.
Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Претендират се разноски. Не се ангажират доказателства.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. И.
И., в който се поддържа, че тя е неоснователна, а обжалваното с нея решение –
законосъобразно и правилно. Обосновава се наличието на каузално
правоотношение между страните – договор за паричен заем, обезпечен с
процесния запис на заповед. Твърди се, че в полза на въззивника са били
извършени два банкови превода в общ размер от 20 000 лв. от трето по делото
лице, предоставило целеви паричен заем на И. за погасяване на дълга му към
К., както и три банкови превода в общ размер от 600 лв. лично от И. към К..
Изразява се позиция за неоснователност на предявения иск поради погасяване
на правото на иск по вземането по каузалната сделка.
Иска се потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендират
се разноски.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 24.09.2024 г. е приета за
разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от П. А. К., ЕГН
**********, против К. И. И., ЕГН **********.
Ищецът изложил в исковата си молба твърдения, че на 22.11.2018 г.
предоставил на ответника сумата 32 000 лв. Като гаранция ответникът издал
запис на заповед за същата сума с падеж на паричното задължение 31.12.2018
г. Въпреки “честото напомняне за дължимото задължение” ответникът не
върнал парите. Тъй като поради изтичане на давност ищецът бил загубил
възможността да реализира правата си по записа на заповед, той заявява
наличие на неоснователно обогатяване на издателя на записа на заповед и на
осн. чл. 534, ал. 1 ТЗ отправя искане за осъждането му да заплати сумата 32
000 лв. заедно със законната лихва от предявяването на иска до пълното
изплащане на задължението.
Ответникът оспорил иска. Възразил, че сумата 32 000 лв. е получена по
2
каузално правоотношение – договор за паричен заем, по който задължението
на заемополучателя било обезпечено със записа на заповед. Задължението за
връщане на заема било частично изпълнено, като на ищеца била преведена по
банков път сумата 20 000 лв от трето лице, което предоставило на ответника
заем с цел погасяване на заема му към ищеца, а в брой му била платена сумата
600 лв.
Възразил, че вземането по договора за заем е погасено по давност на
31.12.2023 г., поради което искът по чл. 534, ал. 1 ТЗ, предявен на 04.01.2024 г.,
е неоснователен. Възразил, че липсва неоснователно обогатяване.
С обжалваното решение съдът отхвърлил иска като неоснователен, като
приел, че към датата на предявяване на иска (04.01.2024 г.) е изтекъл 5-
годишният срок за предявяване на иска по каузалната сделка.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269
ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните части. По
същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият състав препраща
към мотивите му, които не е необходимо да повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба:
Вярно е, както се сочи във въззивната жалба, че процесният запис на
заповед е редовен от външна страна. Това обстоятелство не е спорно между
страните.
Неоснователни са оплакванията на въззивника-ищец за липса на договор
за заем между него и ответника и за липса на плащания по банков път. В
исковата си молба ищецът не е заявил ясно, че е предоставил в заем сумата 32
000 лв. на ответника, но част от заявленията му поддържат убедително
фактическите твърдения на ответника за сключен заем между страните. В
исковата молба самият ищец сочи, че е предоставил парична сума в размер на
32 000 лв. на ответника; че записът на заповед е издаден като гаранция, както
и че въпреки “честото напомняне за дължимото задължение” ответникът не е
предприел необходимите действия и парите не са върнати. Кредиторът има
правната възможност да предяви правата си по записа на заповед, а не по
обезпеченото с него каузално правоотношение, но длъжникът може да въведе
каузалното правоотношение в предмета на делото, което в случая е сторил с
възраженията си в отговора на исковата молба. При това положение
ответникът носи доказателствената тежест да установи твърдяната каузална
сделка, в случая договор за заем. В тази връзка той е представил доказателства
за извършени плащания от трето лице в полза на ищеца за общо 20 000 лв.;
договор с третото лице, по силата на който третото лице е извършило
плащания в полза на ищеца за погасяване на задълженията на ответника по
договора за заем; разписки за парични преводи от ответника в полза на ищеца
за общо 600 лв и е ангажирал гласни доказателства. Писмените доказателства
не са оспорени своевременно от ищеца и съобразени заедно с обсъдените по-
горе изявления на ищеца в исковата молба са достатъчни за извод, че между
3
страните е бил сключен договор за паричен заем за сумата 32 000 лв. със срок
за издължаване 31.12.2018 г.
Съгласно чл. 534, ал. 2 ТЗ искът по чл. 534, ал. 1 ТЗ за неоснователно
обогатяване срещу издателя на записа на заповед се погасява с изтичането на
3-годишен давностен срок от деня, в който е изтекъл 3-годишния срок за
упражняване на правата на поемателя по записа на заповед. Когато
поемателят разполага с иск за събиране по общия ред на вземането по
обезпечената каузална сделка, липсва неоснователно обогатяване на
длъжника по записа на заповед поради прескрибиране на ценната книга, тъй
като поемателят разполага с друга правна възможност, с друг иск за вземането
си. Ако и правото на общия иск се погаси по давност, последвалото
обедняване на поемателя и обогатяване на длъжника ще се дължат изцяло на
бездействието на кредитора да упражни правата си по каузалната сделка.
Такова обогатяване не се счита за незаконно, доколкото не се допуска
принудително връщане на получената по възмезден договор престация от
едната страна, когато другата е пропуснала да упражни правата си в срока на
давността. Предявеният иск по чл. 534 ТЗ за неоснователно обогатяване е
неоснователен, когато правото на иск за вземането по каузалната сделка е
погасено по давност. (В този смисъл решение № 11 от 14.05.2019 г. по т.д. №
1574/2018 г. на ВКС, Първо ТО)
В настоящия случай правото на иск на заемодателя против заемателя за
връщане на дадената в заем парична сума на осн. чл. 240 ЗЗД се е погасило с
изтичането на 5-годишен давност срок, който е започнал да тече от падежа –
31.12.2018 г. Този давностен срок, при съобразяване на разпоредбите на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., е изтекъл след
образуване на настоящото производство (а не на 31.12.2023 г., както е приел
първоинстанционният съд), но преди приключване на съдебното дирене в
първата инстанция и това е обстоятелство, което следва да се съобрази на осн.
чл. 235, ал. 3 ГПК. След като ищецът не е упражнил и е загубил правото си на
иск по общия ред по каузалната сделка, то искът му на осн. чл. 534, ал. 1 ТЗ за
неоснователно обогатяване е неоснователен.
Поради съвпадане на крайните изводи обжалваното първоинстанционно
решение следва да се потвърди.
При този изход на делото на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
въззиваемия ще се присъди сумата 3200 лв. – разноски за въззивното
производство за платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 206 от 18.07.2024 г. по т.д. № 4/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас.
4
ОСЪЖДА П. А. К., ЕГН **********, от гр. Бургас, кв. Ч. м. ул. Ст. К. №
26, да заплати на К. И. И. от гр. Бургас, кв. Р., ул. К. и М. № 85, сумата 3200
лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5