№ 346
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Даниела Й. Тошева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330104276 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245 от КТ,
чл.221, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата П. И. Р. от гр. Х., моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата 3 900 лева, представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение на ищцата за периода месец септември 2021 г. – месец февруари 2022 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума; сумата 650 лева, представляваща обезщетение
за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата, и сумата 292, 50 лева, представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2021 и 2022 г. – общо 9 дни, по изложените в исковата молба
съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Ответникът “Стандарт - ГМ” ООД – гр. Пловдив, оспорва обективно съединените
искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че действително ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответника при условията на чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от
КТ – с уговорен 6-месечен изпитателен срок като „******-*******“ от ***** г. Макар и с
1
Молба от ******* г., връчена на ответника ***** г. от ЧСИ П. И., ищцата да е заявила, че
прекратява съществуващото между страните трудово правоотношение поради забавяне на
изплащането на трудовото й възнаграждение, преди датата на получаване на тази молба със
Заповед № 8/******* г., връчена на ищцата на същата дата, ответникът е прекратил считано
от същата дата трудовото правоотношение с П. Р. на основание чл.71, ал.1 от КТ – поради
което съдът намира, че в действителност трудовото правоотношение с ищцата е било
прекратено на това основание, считано от ******* г., а не на основание чл.327, ал.1, т.2 от
КТ, считано от ***** г.
Макар и от страна на ответника да са били представени в заверен препис и в
оригинал Платежни ведомости за периода месец септември 2021 г. – месец февруари 2022 г.,
в които е посочено, че ищцата е получила трудовите си възнаграждения за този период и е
положен подпис срещу името й за получаването им, от заключението от ***** г. на вещото
лице по СГЕ М. С. се установява, че във ведомостта за месец февруари 2022 г. липсва
подпис срещу името на ищцата за получаване на трудовото й възнаграждение за този месец,
а в останалите ведомости подписите за получаване на трудовото възнаграждение, посочени
като положени от П. Р., не са изпълнение от нея – като съдът намира, че ирелевантно за
настоящия спор е обстоятелството предлагал ли е ответникът на ищцата да я назначи за
Управител на магазина, в който е работила.
Както се установява от представения Трудов договор на ищцата, уговореното между
страните нейно месечно трудово възнаграждение, е било в размер на 650 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираният от ищцата
размер съвпада с установения от Трудовия й договор действително дължим, съдът намира,
че искът с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ се явява доказан по
основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от ***** г.
– датата на подаване на исковата молба.
Същевременно, с оглед действителното основание за уволнението на ищцата – чл.71,
ал.1 от КТ, а не чл.327, ал.1, т.2 от КТ, съдът намира, че на П. Р. не се полага обезщетение за
неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото й
правоотношение, поради което съдът намира, че този иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
От страна на ищцата не са ангажирани доказателства, от които да се установява
колко дни платен годишен отпуск са й се полагали за 2021 и 2022 г. и колко от тях са
останали неползвани от нея, поради което съдът намира, че искът с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ също се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените
разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на
500 лева – платено адв. възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на съда – 156 лева ДТ за уважения иск за неплатено трудово възнаграждение.
2
С оглед на изхода от спора и съобразно отхвърлената част от исковете, ищцата
следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 550 лева – платено
адвокатско възнаграждение и депозит за СГЕ, като с оглед фактическата и правна сложност
на спора и предвид общата цена на обективно съединените искове, съдът намира, че
направеното от ищцата възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по делото
адвокатско възнаграждение на пълномощника му се явява неоснователно и следва да се
остави без уважение.
Предвид посоченото заключение на СГЕ и направеното оспорване от ищцата, съдът
намира, че действително представените от ответника в заверен препис и в оригинал
Платежни ведомости за периода месец септември 2021 г. – месец февруари 2022 г. се явяват
неистински документи и като такива следва да се изключат от доказателствата по делото, а
след влизане на решението в сила – да се изпратят на Района прокуратура – гр. Пловдив.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Стандарт - ГМ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Младежка“ № 3, представлявано от ****** Г. Р. А., със съдебен адрес: гр.
Пловдив, бул. „******“ № **** – *******, ***, ***, адв. С. С., ДА ЗАПЛАТИ НА П. И. Р.,
ЕГН **********, от гр. Х., ***** обл., ул. „**********“ № 4, ****, със съдебен адрес: гр.
*****, ул. „***********“ ****, ****, адв. К. Г., 3 900 лева, представляваща неизплатено
брутно трудово възнаграждение на ищцата за периода месец септември 2021 г. – месец
февруари 2022 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ
***** г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕРА НА 500 лева, А в полза на бюджета на съдебната
власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 156 лева държавна такса, КАТО обективно
съединените искове с правно основание чл.221, ал.1 от КТ И чл.224, ал.1 от КТ – за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 650 лева, представляваща обезщетение
за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото й
правоотношение, И сумата 292, 50 лева, представляваща обезщетение за неползван от
ищцата платен годишен отпуск за 2021 и 2022 г. – общо 9 дни, ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА П. И. Р., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА
“Стандарт - ГМ” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен
представител и съдебен адрес, разноски за производството по делото по съразмерност В
РАЗМЕР НА 550 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищцата възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТИ представените от ответника в заверен
препис и в оригинал Платежни ведомости за периода месец септември 2021 г. – месец
февруари 2022 г., И ИЗКЛЮЧВА СЪЩИТЕ ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящето решение заверен препис от него ЗАЕДНО
С неистинските документи ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НА Районна прокуратура – гр. Пловдив.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението има характер на определение и може да се обжалва с
частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4