№ 5770
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110120854 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на етажните собственици на
етажна собственост с адрес: /населено място/, чрез управителя /фирма/, срещу С. С. П..
Ищците твърдят, че ответникът е собственик на ап. № 2 в сградата в режим на ЕС,
като притежава 0,684% ид. ч. от общите части. Поддържат, че с решение на ОС на ЕС
по т. 4 от 18.05.2017г. са определени дължимите вноски към ЕС, които впоследствие са
изменяни с други решения на ЕС. Посочват, че ежемесечната вноска за „Фонд
ремонти” билa в размер на 1,71лв.; вноската за почистване билa в размер на 0,70лв. на
брой живущ, като размерът се променял според броя на живущите в ЕС; вноската за
ел. енергия билa в размер на 0,50лв. за всеки живущ, като за ап. 2 били двама. На
09.09.2021г. били установени четирима обитатели за имота, с оглед на което от
01.10.2021г. сумите били изчислявани на тази база. Твърдят, че ЕС имала стари
задължения в размер от 4000лв. съгласно протокол от 27.09.2017г., като било прието да
се разпределят на по три равни месечни вноски, които за ап. 2 възлизали на 9,12лв.
месечно. На ОС на ЕС на 21.02.2018г. бил гласуван извънреден ремонт в ЕС, който бил
извършен и приет на 28.05.2018г. За ап. 2 стойността излизала на 18,60лв., като било
прието да бъде заплатена на две равни месечни вноски от по 9,30лв. Посочват, че с
решение на ОС на ЕС от 18.05.2017г. е прието възлагането на дейности по управление
и поддръжка на ЕС на /фирма/, като на 22.05.2017г. бил сключен договор. Месечната
такса за тази услуга за ап. 2 била в размер от 4,30лв., като с последващи решения на ОС
на ЕС и анекси към договора част от таксите и вноските са увеличавани.
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати суми в общ размер от 632,61лв., отнасящи се за периода
01.10.2017г.-18.04.2022г. и включващи: 100,89лв. – вноски за „Фонд ремонт” за
периода 01.10.2017г.-18.04.2022г. /по 1,71лв. месечно/; 27,36лв. – стари задължения
съгласно т. 2 от ОС на 27.09.2017г. за периода 01.12.2017г.-28.02.2018г. /три вноски по
9,12лв./; 39,20лв. – вноски за почистване за периода 01.10.2017г.-31.01.2020г. /всяка по
1,40лв./; 36,00лв. – такса за почистване за периода 01.02.2020г.-30.09.2021г. /всяка по
1,80лв./; 34,30лв. – вноски за почистване за периода 01.10.2021г.-18.04.2021г. /всяка по
4,90лв./; 48,00лв. – вноски за ел. енергия за общи части на ЕС за периода 01.10.2017г.-
1
30.09.2021г. /всяка по 1,00лв./; 14,00лв. – вноски за ел. енергия за общи части на ЕС за
периода 01.10.2021г.- 18.04.2021г. /всяка по 2,00лв./; 77,40лв. – вноски за управление
на ЕС за периода 01.10.2017г.-30.04.2019г. /всяка по 4,30лв./; 169,36лв. – вноски за
управление на ЕС за периода 01.05.2019г.-30.09.2021г. /всяка по 5,84лв./; 50,40лв. –
вноски за управление на ЕС за периода 01.10.2021г.-18.04.2022г. /всяка по 7,20лв./;
18,60лв. – вноски за извънреден ремонт в ЕС за периода 01.06.2018г.-31.07.2018г.;
17,10лв. – вноска за ремонт на асансьора на ЕС за периода 01.04.2022г.- 18.04.2022г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Посочва, че от 01.07.2018г. в апартамента не живее никой, с оглед на което не са
ползвани осветление, почистване и услугите на дружеството по управление и
поддръжка. Твърди, че от 01.07.2018г. заедно с дъщеря си се преместели да живеят на
друго място, като за това, че от този момент не се обитава имотът, дружеството –
управител било уведомено по телефона. Не възразява, че дължи разходи за входни
такси за жилището за периода от 01.10.2017г. до 30.06.2018г. за двама обитатели /тя и
дъщеря й/, възлизащи в общ размер от 112,25лв. и включващи: 15,39лв. – вноски за
„Фонд ремонт” /всяка по 1,71лв./; 27,36лв. – стари задължения; 12,60лв. – вноски за
почистване /всяка по 1,40лв./; 9,00лв. – вноски за ел. енергия /всяка по 1,00лв./;
38,70лв. – вноски за управление на ЕС /всяка по 4,30лв./; 9,20лв. – вноска за
извънреден ремонт. Твърди и че се намира в затруднено финансово състояние.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 6, т. 9 и 10 вр. чл. 38 ЗУЕС.
Съгласно чл. 6, т. 9 и 10 от ЗУЕС, собствениците на самостоятелни обекти в
сгради в режим на ЕС са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата,
подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт
и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, както и да заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Според чл. 6,
т. 8 и чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да изпълняват решенията на
органите на управление на ЕС в определените в тях срокове.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно в отношенията между
страните, че ответникът е собственик на процесния имот, ведно с 0,684% ид. ч. от
общите части, както и че до 01.07.2018г. същият е обитавал процесния имот заедно с
дъщеря си и за периода от 01.10.2017г. до 30.06.2018г. дължи вноски към ЕС за двама
обитатели /тя и дъщеря й/.
От събраните писмени доказателства се установява, че с решение на ОС на ЕС от
18.05.2017г., на което е присъствал и ответникът и е подписал присъствения лист към
протокола, е прието /фирма/ да упражнява функциите по управление и поддръжка на
ЕС. В т. 4 е приета методология за дължимите вноски за входа, която е следната:
вноска за такса управление в размер на 2,15лв. на живущ месечно; вноска за
абонаментна поддръжка на асансьор в размер на 1,50лв. на живущ месечно; вноска за
ел. енергия за асансьор в размер на 2,00лв. на живущ месечно; вноска за ел. енергия за
общи части в размер на 0,50лв. на живущ месечно; вноска за почистване на общите
части в размер на 0,70лв. на живущ месечно; вноска за ФРО в размер на притежаваните
идеални части, преизчислени към 100% от 250лв. месечно. На 22.05.2017г. е сключен
договор за възлагане на управлението на ЕС с /фирма/, като в чл. 9, ал. 2 от договора е
уговорено възнаграждение от 4,99лв. месечно за всеки самостоятелен обект. На
27.09.2017г. е проведено друго ОС на ЕС, на което е прието, че има натрупани
задължения от ЕС на обща стойност 4000лв., които следва да бъдат събрани от
2
живущите пропорционално на притежаваните ид. части. На 10.04.2019г. е проведено
ОС на ЕС, на което е взето решение да се поднови договора за управление с /фирма/ за
2 години, като дължимото месечно възнаграждение за всеки самостоятелен обект да
бъде в размер от 6лв., като на 01.07.2019г. е подписан анекс към договора за
управление в този смисъл. На 09.09.2021г. е проведено ОС на ЕС, на което е прието да
се сключи нов двугодишен договор с дружеството за управление и поддръжка, като
таксата бъде по 7,20лв. месечно на самостоятелен обект, считано от 01.10.2021г.
Прието е също за почистване да се заплащат общо 220лв. месечно, считано от
01.10.2021г. Също така е прието да се събере сума в общ размер от 1630,57лв. с ДДС за
изграждане на чип система за достъп в асансьорите, като сумата бъде събрана на 3
месечни вноски, считано от 01.10.2021г. Представен е договор за възлагане на
управлението от 01.10.2021г., сключен между представител на ЕС и дружеството, като
в чл. 10, ал. 2 от него е предвидено да се заплаща месечно по 7,20лв. възнаграждение за
всеки самостоятелен обект.
По делото няма твърдения и доказателства някое от горепосочените решения на
ОС на ЕС да е оспорено по съдебен ред и да е отменено, поради което съдът приема, че
същите са влезли в сила и обвързват всички етажни собственици.
Съдът намира, че от събраните доказателства може да се направи извод, че
обитателите в процесния имот са били двама – това следва както от съдържанието на
всички присъствени списъци към протоколите от проведените ОС, в които за ап. 2 са
посочени двама обитатели /С. и М. П./, така и от представените от ищеца счетоводни
справки и признанието на ответника, че са били именно толкова. Ето защо, дължимите
вноски, които се определят на брой живущи, трябва да бъдат изчислявани именно като
за двама обитатели.
Ответникът признава, че в периода 01.10.2017г.-01.07.2018г. процесният
апартамент е обитаван от него и дъщеря му и дължи вноските за този период. Същите
са в следните размери: 4,30лв. месечно за управление по 9 месеца = 38,70лв.; 1,00лв.
месечно за ел. енергия за общи части по 9 месеца – 9,00лв.; 1,40лв. месечно за
почистване по 9 месеца = 12,60лв.; 1,71лв. месечно за ФРО по 9 месеца = 15,39лв.
Ответникът признава, че дължи и пропорционална част от т. нар. стари задължения
съгласно решението на ЕС от 27.09.2017г., които възлизат за процесния имот на
27,36лв. Общият размер на горните вземания възлиза на 103,05лв., като ответникът е
платил 120,76лв., видно от представената разписка и признанието на ищеца. С това
плащане в размер от 120,76лв. за посочените 9 месеца (01.10.2017г.-01.07.2018г.) са
платени вноските за управление от по 4,30лв., вноските за почистване от по 1,40лв.,
вноските за ел. енергия на общите части от по 1,00лв., ФРО от по 1,71лв. и старите
задължения в общ размер от 27,36лв., чийто общ размер възлиза на 103,05лв. С
остатъка до пълния платен размер от 120,76лв., възлизащ на 17,71лв., ответникът е
платил 9,30лв. за ремонт за периода 01.06.2018г.-30.06.2018г. /л. 162/ и месечните
вноски за управление, ел. енергия общи части, почистване и ФРО за м. февруари
2019г., възлизащи в общ размер от 8,41лв., видно от разписката /л. 162/. Месечни такси
за ел. енергия за асансьора и за абонаментна поддръжка на асансьора не се претендират
в настоящото производство. Ето защо, предявеният иск за вноските за периода
01.10.2017г.-01.07.2018г., за вноските за м. 02.2019г., за старите задължения в общ
размер от 27,36лв. и за вноската за м.06.2018г. за ремонт от 9,30лв. подлежи на
отхвърляне, тъй като са погасени с извършеното плащане. Техният размер възлиза
общо на 120,76лв.
За периода след 01.07.2018г. до 18.04.2022г. ответникът отрича да дължи вноски
към ЕС с единственото възражение, че от тази дата имотът е необитаем и никой не
живее в него. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, не се заплащат разходите по ал. 1 (за
3
управление и поддържане на общите части на етажната собственост) за деца,
ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който
пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна
година. В съдебната практика /Решение № 60181/20.10.2021г. по гр. д. № 86/2021г., IV
ГО на ВКС; Решение № 93/06.10.2022г. по гр. д. № 395/2022г., I ГО на ВКС и др./ е
прието, че нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е императивна и пребиваващите в етажната
собственост лица в хипотезите на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са освободени изцяло от всички
разходи (разноски и такси) във връзка с дейности по управлението и поддържането на
общите части на етажната собственост без да е необходимо вземане на решение от
общото събрание, освен при особен режим на управление на общите части (арг. от чл.
2, ал. 2 ЗУЕС), дори и етажният собственик да не е подал декларация за
обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, да не е вписал тази негова декларация в книгата
на етажната собственост и въз основа на това да не е постановено решение на Общото
събрание на ЕС за освобождаване му от плащане на тези разходи. Неподаването на
декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и невписването в книгата на
етажната собственост на тези обстоятелства не обвързва съдът автоматично да приеме,
че няма основание за освобождаване на етажния собственик от плащане на разходите
за управлението и поддържането на етажната собственост. Действително,
невписването на това обстоятелство в книгата на етажната собственост представлява
неизпълнение на задължение на етажния собственик по чл. 7, ал. 3 във връзка с чл. 7,
ал. 2, т. 5 ЗУЕС, но законът не предвижда като последица от неизпълнението на това
задължение изключването по отношение на такъв етажен собственик на прилагането
на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. При направено по гражданско дело възражение
по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за недължимост на разходи за управление и поддържане на общи
части на етажната собственост, поради това че етажният собственик не е пребивавал в
имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна година, доказателствената
тежест за установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за
страната, която е направила възражението. Доказването на това възражение е свързано
с доказването на факта, на който то се основава - че етажният собственик е пребивавал
в имота си 30 или по-малко от 30 дни за една календарна година.
В аспекта на изложеното се налага изводът, че за периода 01.07.2018г.-
31.12.2018г. ответникът дължи всички вноски към етажната собственост, тъй като за
календарната 2018г. изрично признава, че е пребивавал в имота до 01.07.2018г., което е
период от 6 месеца. Нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е приложима само когато
собственик, ползвател и обитател пребивава в етажната собственост не повече от 30
дни в рамките на една календарна година, което очевидно за 2018г. не се е случило.
Техният размер възлиза на: 4,30лв. месечно за управление по 6 месеца = 25,80лв.;
1,00лв. месечно за ел. енергия за общи части по 6 месеца – 6,00лв.; 1,40лв. месечно за
почистване по 6 месеца = 8,40лв.; 1,71лв. месечно за ФРО по 6 месеца = 10,26лв.
Техният общ размер възлиза на 50,46лв. Към тази сума следва да се добави и сумата за
извънреден ремонт на покрива съгласно приетото решение по т. 4 от ОС на ЕС на
21.02.2018г., чиято обща стойност възлиза на 2747лв. /виж л. 117-120/, а припадащата
се част на ответника съобразно дела му в общите части (0,684%) – 18,78лв., но ищецът
изрично претендира по-нисък размер от 18,60лв. С решението на ОС на ЕС е прието
сумата да се плати на 2 равни месечни вноски в периода 01.06.2018г.-31.07.2018г.,
което възлиза на по 9,30лв. Както се посочи по-горе, с извършеното в хода на процеса
плащане на 30.01.2023г., ответникът е погасил едната вноска от 9,30лв. за м.06.2018г. и
остава дължима втората от 9,30лв. за м.07.2018г. С оглед изложеното за периода
01.07.2018г.-31.12.2018г. ответникът дължи вноски към ЕС на обща стойност 59,76лв.
За останалия процесен период 01.01.2019г.-18.04.2022г. в тежест на ответника е да
докаже възражението си за непребиваване в имота за повече от 30 дни в рамките на
4
една календарна година, в който смисъл е Решение № 93/06.10.2022г. по гр. д. №
395/2022г., I ГО на ВКС. Следва да се има предвид, че дори това възражение да бъде
доказано, същото освобождава етажният собственик само от задълженията за
управление и поддръжка, но не и за други разходи като „Фонд ремонт и обновяване“,
извънредни ремонтни разходи, разходи за подобрения и др. под. Поради това, дори
ответникът да не е пребивавал в имота през този период, същият дължи вноските за
„ФРО“, които са в размер на 1,71лв. месечно или за 40 месеца (от м. януари 2019г. до м.
април 2022г. включително) възлизат на 68,40лв. По същите съображения, ответникът
дължи и вноската за ремонт на асансьора на ЕС съобразно приетото решение по т. 4 от
ОС на ЕС, проведено на 09.09.2021г. По тази точка е прието да се събере сумата от
30 000лв. за ремонт на третия асансьор в ЕС, като същата се разпредели по идеални
части от всеки имот и се раздели за събиране в срок от 12 месеца, считано от
01.01.2022г. При притежавани от ответника 0,684% ид. части от общите части,
припадащата му се част възлиза на 205,20лв., която разделена на 12 месеца възлиза на
по 17,10лв. месечно. В настоящото производство се претендира само вноската за м.
април 2022г. именно в дължимия размер от 17,10лв. Ето защо, ответникът дължи
посочените суми от 68,40лв. за ФРО за периода 01.01.2019г.-18.04.2022г. и вноската за
ремонт на асансьора от 17,10лв., дължима за м. април 2022г., или общо 85,50лв.
Предвид изложеното, остана да се обсъди въпросът дали ответникът дължи за
периода 01.01.2019г.-18.04.2022г. вноски за управление и поддръжка на ЕС, за
почистване и ел. енергия в общите части, което зависи от това дали се явява доказано
възражението му по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. За установяването на фактите, изграждащи
това възражение, ответникът е представил единствено констативен протокол от дата
09.01.2023г., който е със следното съдържание: „Днес, 09.01.2023г., след направена
проверка относно приходите, постъпили в касата на вход А, /населено място/, от ап. 29
за периода 01.07.2018г.-м.04.2022г. се установи, че С. С. П. е плащала входни такси за
5 човека, които живеят в същия имот за следния период до днешна дата“. Този
протокол е подписан от лица, посочени като домоуправител – Р. Д. и касиер – В. А..
Съдът намира, че единствено чрез този констативен протокол не може да се приеме, че
е проведено пълно и главно доказване на направеното от ответника възражение по чл.
51, ал. 2 ЗУЕС, както изисква практиката на ВКС. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 12 от ЗУЕС,
управителният съвет (управителят) на ЕС при поискване издава на собствениците
документ за наличието или липсата на задължения към етажната собственост. Тоест,
управителят разполага с удостоверителна компетентност за издаване на документи,
свързани с наличието или липсата на задължения към ЕС и в тази част представеният
протокол, който не е оспорен, следва да се приеме, че установява липсата на
задължения за ап. 29 спрямо ЕС на сградата в ж. к. Г., бл. 1, вх. А. Нито управителят,
нито касиерът обаче разполагат с удостоверителни функции относно това кой и за
какъв период обитава ЕС, като за тези обстоятелства се води домова книга, каквато не
е представена по делото. Ето защо, в тази част този протокол има характеристиката на
гласни доказателства, дадени в писмен вид, което е недопустимо доказателствено
средство по ГПК и не може да бъде прието за годен доказателствен източник. Също
така, в протокола е посочено, че С. П. е плащала вноските за 5 живущи, но никъде не е
посочено кои са тези 5 човека и дали тя е сред тях, като е напълно допустимо едно лице
да плаща задълженията на други (трети) лица. Освен това, ответникът посочва в
отговора на исковата молба, че от 01.07.2018г. живеят в имота в ж. к. Г. заедно с
дъщеря си и сина си, брат си и майка си (общо 5 човека), като майка му починала на
06.04.2022г. В представения констативен протокол от 09.01.2023г. /л. 159/ е посочено,
че до датата на неговото съставяне - 09.01.2023г. в имота живеят 5 човека, което е
очевидно невярно, ако майката на ответника е починала на 06.04.2022г., както твърди.
В допълнение е нужно да се посочи, че релевантно за доказване на възражението
5
съобразно горепосоченото решение на ВКС е ответникът да докаже, че е пребивавал в
процесния имот по-малко от 30 дни за една календарна година, а не дали по принцип
живее на друго място. Само по себе си обстоятелството, че живее на друго място не
води до еднозначен и категоричен извод, че не пребивава в другия имот за период
равен или по-малък от 30 дни в рамките на една календарна година. Ето защо, съдът
намира, че възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС не се явява доказано
посредством проведено пълно (несъмнено, категорично) доказване. Поради това,
същият следва да бъде осъден да заплати вноските за управление и поддръжка на ЕС за
периода 01.01.2019г.-18.04.2022г., които са в размерите, както следва: по 4,30лв. за
периода 01.01.2019г.-30.04.2019г., по 5,84лв. за периода 01.05.2019г.-30.09.2021г. и по
7,20лв. за периода 01.10.2021г.-18.04.2022г. съобразно решенията на ОС на ЕС или
общо 236,96лв.
По отношение на вноските за почистване, ищецът претендира по 1,40лв. за
периода 01.10.2017г.-31.01.2020г., по 1,80лв. за периода 01.02.2020г.-30.09.2021г. и по
4,90лв. за периода 01.02.2020г.-30.09.2021г. Съдът обаче не намира основание за
изменение на вноските за периода 01.02.2020г.-30.09.2021г. на 1,80лв. За този период
няма прието решение на ОС на ЕС за увеличаване на вноските, като в самата
счетоводна справка на ищеца след ОС на ЕС от 10.04.2019г. е предвидено вноски за
почистване за ап. 2 да продължат да са в размер от 1,40лв. месечно. Следващото ОС на
ЕС е от 09.09.2021г. и не може със задна дата да се прилага размер на приетите на него
вноски за минал период. Ето защо, за целия период 01.01.2019г.-30.09.2021г.
ответникът дължи по 1,40лв. за почистване или общо 46,20лв. На ОС на ЕС от
09.09.2021г. е прието под т. 5 общият размер на месечните начисления за почистване
да възлиза на 220лв. за ЕС. Видно от приложения към ОС списък на живущите, същите
са били общо 178 бр., а за ап. 2 са двама (както изрично е прието и по-горе в
решението). От това следва, че считано от 01.10.2021г. за ап. 2 дължимите вноски за
почистване са в размер от 2,47лв., а не в претендирания от ищеца размер от 4,90лв. Ето
защо, за периода 01.10.2021г.-18.04.2022г. ответникът дължи 17,29лв. за почистване.
По отношение на вноските за ел. енергия за общите части на ЕС, ищецът
претендира по 1,00лв. за периода 01.10.2017г.-30.09.2021г. и по 2,00лв. за периода
01.10.2021г.-18.04.2022г., като обосновава увеличението с това, че от 01.10.2021г.
живущите в апартамента били четирима. Както бе посочено многократно, съдът
приема за доказано, че живущите в апартамента са двама, поради което дължимите
вноски са по 1,00лв. месечно за целия период съобразно приетото с решението на ОС
на ЕС от 18.05.2017г. За периода 01.01.2019г.-18.04.2022г. техният размер възлиза на
40,00лв.
С извършеното от ответника плащане на 30.01.2023г. /л. 162/, същият е погасил
вноските за м. 02.2019г. за ел. енергия от 1,00лв., такса управление от 4,30лв., вноската
за почистване от 1,40лв. и ФРО от 1,71лв., които следва да бъдат извадени от
дължимите суми и за тях претенциите подлежат на отхвърляне поради плащане.
По изложените съображения, предявените искове се явяват частично основателни.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
На ищеца следва да се присъдят както разноски за уважената част от исковете,
така и разноски за отхвърлената част от тях поради извършеното в хода на процеса
плащане, тъй като за тях ответникът е дал повод за завеждане на делото. Техният общ
размер възлиза на 598,06лв. Съразмерно на цялата цена на исковете от 632,61лв., на
ищеца следва да се присъдят 94,53% от сторените разноски, възлизащи общо на 150лв.
(50лв. държавна такса и 100лв. юрк. възнаграждение), или 141,80лв.
6
Ответникът не е доказал извършването на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 9 и 10 вр. чл. 38 ЗУЕС С. С. П., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, да заплати на етажните собственици на
етажната собственост, намираща се в /населено място/, представлявана от управителя
/фирма/, сума в общ размер от 477,30лв., представляваща вноски за притежавания от
ответника ап. 2 в сградата в режим на ЕС, находяща се в /населено място/, както
следва:
258,46лв. – вноски за управление и поддръжка на ЕС за периода 01.07.2018г.-
31.01.2019г. и 01.03.2019г.-18.04.2022г.;
45,00лв. – вноски за ел. енергия за общите части на ЕС за периода 01.07.2018г.-
31.01.2019г. и 01.03.2019г.-18.04.2022г.;
70,49лв. – вноски за почистване в ЕС за периода 01.07.2018г.-31.01.2019г. и
01.03.2019г.-18.04.2022г.;
76,95лв. – вноски за „Фонд ремонт и обновяване“ в ЕС за периода 01.07.2018г.-
31.01.2019г. и 01.03.2019г.-18.04.2022г.;
17,10лв. – вноска за м.04.2022г. за ремонт на асансьор на ЕС съгласно решение на
ЕС по т. 4 от ОС, проведено на 09.09.2021г.;
9,30лв. – вноска за м.07.2018г. за извънреден ремонт на покрива в ЕС съгласно
решение на ЕС по т. 4 от ОС, проведено на 21.02.2018г.;
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 477,30лв. до пълния
предявен от 632,61лв., възлизаща на 155,31лв. и включваща: вноските за управление
и поддръжка, почистване, ел. енергия за общи части и „ФРО“ за периода 01.10.2017г.-
01.07.2018г. и за м.02.2019г., вноските за старите задължения в общ размер от 27,36лв.
(съгласно решение на ОС на ЕС по т. 2 от 27.09.2017г.) и вноската за ремонт на
асансьора от 9,30лв. за м.06.2018г. (съгласно решение на ОС на ЕС по т. 4 от
21.02.2018г.), както и разликата между претендираните размери на вноските за
почистване и ел. енергия за общите части и приетите от съда за дължими.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. П., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на етажните собственици на етажната собственост,
намираща се в /населено място/, представлявана от управителя /фирма/, сумата от
141,80лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7