Решение по дело №1512/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1405
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Камелия Първанова
Дело: 20211000501512
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1405
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседА.е на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов

Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000501512 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 261406/23.11.2020г., постановено по гр.д.№ 13996/2018г по описа на
СГС, е осъдено на основА.е чл.432, ал.1 КЗ „Бул Инс” АД, с ЕИК *********, да заплати Д.
П. Д., с ЕГН ********** сумата от 40 000лв., като е отхвърлен иска до пълния размер,
сумата от 5 732лв. за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
14.09.2018г до окончателното изплащане. Осъден е Д. П. Д. да заплати на ЗД „Бул Инс” АД,
на основА.е чл.78, ал.3 ГПК, направените разноски по делото в размер на 254.36лв. Осъдено
е ЗД „Бул Инс” АД да заплати на адв.М. Н.а от САК, на основА.е чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата
от 1901.96лв. Осъдено е ЗД „Бул Инс” АД да заплати по сметка на СГС сумата от 1829.28лв.
за държавна такса.
Решението е обжалвано от Д. П. Д., чрез адв.М.Н.а от САК, в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над
40 000лв. до 170 000лв. Сочи, че съдът е зА.жил определения размер на обезщетението, като
не е съобразил причинените вреди в емоционален план, нуждата от чужда помощ в бита и
обичайните му дейности, социалната изолация, проведеното лечение, функционален
дефицит на ставите, развитието на артрозна болест, нуждата от помощно средство при
придвижване. В хода на производството въззивният жалбоподател е починал и са
конституирА. наследниците му А. Д. Д., П. Д. Д., представляван от адв. Е. Й. от САК, и А.
Д. Д., чрез неговата майка и законен представител И. А. А., представлявА. от адв. П. К. от
1
САК. Въззивниците П. Д. и А. Д. Д. претендират да се отмени решението в обжалваната му
част.
Ответникът-ЗД „Бул Инс” АД, представляван от адв.М.Г. от САК, е оспорил
въззивната жалба. Сочи, че определеното обезщетение е съобразено с критерия за
справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Възразява, че съдът не е съобразил наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия.
Подадена е частна жалба от ЗД „Бул Инс” АД срещу определение № 261547 по гр.д.№
13996/2018г на СГС, I-23 с-в, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в
частта за разноските. Счита, че неправилно съдът е приел, че не са представени
доказателства за заплатен адвокатски хонорар, като се позовава на представените договори
за правна помощ и съдействие.
Ответната страна по частната жалба-Д. П. Д. е оспорил като неоснователна.
Поддържа, че съдът правилно е приел, че в представените договори за правна помощ е
уговорено заплащане на адвокатски възнаграждения, но не е установено, че такива суми за
заплатени.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ишецът по делото Д. П. Д., починал на 27.03.2021г., е посочил в исковата молба, че
на 21.05.2018г., около 09:20 часа, в гр. София, на ул. „Пиротска“, на изхода на
бензиностанция „Петрол“, водачът на т.а. „Грейт Уолл Хове“, peг. № ******** Б. Д. Б., при
движение от ул. „Пиротска”, в посока от бул. „К. Величков“ към ул. „Индже Войвода“, на
изхода на бензиностанция „Петрол“, е реализирал пътнотранспортно произшествие и го е
ударил като пресичащ пешеходец от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила. Заявил е, че причина за пътнотранспортното произшествие са неправомерните
действия на Б. Д. Б., който като водач на т.а. „Грейт Уолл Хове“, peг. № № ********, не е
съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП и задължението за водачите на
МПС, а именно: да не поставя в опасност живота и здравето на хората; да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; да управлява
МПС със скорост, съобразена с конкретната пътна обстановка. В резултат от описаното ПТП
са му били причинени следните травматични увреждА.я: множество охлузвА.я по
крайниците и тялото и счупване на двете подбедрици в двата глезена, единият, от които
двустранно. След ПТП е бил транспортиран за спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов“. Приет е бил в Отделение по ортопедия и травматология с болки и нарушена
функционалност на двата глезена. При извършените прегледи е установена фрактура и на
двата глезена и е поставена диагноза: счупване на други части на подбедрицата - закрито;
счупване на други части на подбедрицата - закрито двустранно. Извършени са му били две
операции на 23.05.2018г. След репониране на фрагментите на счупването на вътрешния и
външния глезен на дясна подбедрица му е извършена фиксация чрез 7 дупкова анатомична
плака на фибулата. Фрагментите на медиалния малеол са фиксирА. с 2 АО винта.
2
Фрактурата на вътрешния глезен на лява подбедрица също е оперативно лекувана, като след
наместване на костите е фиксирана с поставяне на 2 АО винта. След проведеното болнично
лечение, включващо освен операциите и лекарствена терапия с обезболяващи, венозни
вливА.я, антибиотична и антикоагулантна профилактика, на 29.05.2018г., е бил изписан за
продължаващо домашно амбулаторно лечение с предписан прием на медикаменти и
хигиенно - диетичен режим. На 23.07.2018 е постъпил в болница за екстракция на един от
винтовете. Бил е принуден да спазва строг постелен режим, което е наложило за най-
елементарни хигиенни и обикновени потребности да е зависим от чужда помощ.
Впоследствие му се е наложило да ползва помощни средства за предвижване и да се учи да
ходи. От травмата са останали грозни оперативни белези, мускулатурата е атрофирала. Към
момента изпитва болки в областта на двата глезена при елементарни движения и
натоварване. Глезените му отичат, като десният глезен, на който е поставена анатомична
плака, го боли, реагира при най-малка промяна на температурата. Доколкото е принуден да
не осъществява никаква физическа активност, животът му е изцяло променен и то в
негативна посока. Преди ПТП живеел здравословно и спортувал редовно, но към настоящия
момент това вече било невъзможно. Освен това болките и страдА.ята от физическо естество
са се отразили отрицателно и на психиката му- не може да спи, да се отпусне, да се хрА.
нормално. От ведър и спокоен човек, опора на близките си, е станал нервен. У него се е
проявил страх от автомобили, а последиците от преживените стрес и страдА.я ще го
преследват до края на живота му. Предстоят му още мА.пулации и болки, свързА. с
изваждане на поставените му импланти. Във връзка с лечението на причинените при
процесното ПТП вреди е реализирал разходи в размер на 4832 лв.-разноски за закупуване на
остеосинтезен материал и 900 лв. разходи за операция.
Към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащото МПС е бил налице валиден
застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество, поради което е сезирал същото с искане за определяне на обезщетение, но не му
е било заплатено.
Претендирал е на основА.е чл.432 КЗ да бъде осъдено застрахователното дружество да му
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 170 000лв., ведно
със законната лихва от 14.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, обезщетение в
размер на 5 732лв. за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от
14.09.2018г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД е заявил, че не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношения към момента на настъпване на ПТП. Оспорил е твърдения мехА.зъм на
настъпване на ПТП, посочените травматични увреждА.я и причинно-следствена връзка
между тях. Релевирал е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, че не е
пресичал на пешеходна пътека.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 40 000лв., като е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер и за имуществени вреди за сумата от 5 732.лв., ведно
3
със законната лихва върху сумите от 14.09.2018г до окончателното плащане на присъдените
суми. Решението е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която са уважени исковите
претенции.
Видно от представено по делото удостоверение за наследници № РИЛ22-УГО01-
1697/28.03.2022г е, че въззивникът, ищец пред първата инстанция, Д. П. Д. е починал на
27.03.2021г. и е оставил законни наследници А. Д. Д., П. Д. Д. и А. Д. Д., които съдът е
конституирал като въззивници във въззивното производство.
Производството пред въззивната инстанция следва да се прекрати по отношение на
конституираната въззивница А. Д. Д., тъй като същата не е заявила, че поддържа въззивната
жалба и че желае да встъпи в производството след като е било залепено уведомление на
таблото на САС с дадените указА.я.
Безспорно между стрА.те по делото е, че отговорността за вреди на процесния
автомобил е била застрахована при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”.
От представената претенция за изплащане на обезщетение-застрахователна претенция с вх.
№ ОК-385286/14.06.2018 г. ; писмо с изх. № НТЦ—4546/03.07.2018 г.; писмо с вх. № ОК-
623877/28.08.2018 се установява, че ищецът е сезирал ответника за изплащане на
обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.
Видно от представено решение по НАХД № 15199/2018 по описа на СРС, 134 състав, се
установява, че Б. Б., в качеството на водач на л.а.„Грейт Уол Ховер“. peг. № ********, на
21.05.2018 г., в гр. София, на ул. „Пиротска“, движейки се в посока от бул. „К. Величков“
към ул. „Индже войвода“, в района на изхода на бензиностанция „Петрол”, при извършване
на маневра „завой на ляво“ към изхода на бензиностанцията, нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП,
не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, не е проявил
достатъчно грижа към уязвимите участниците в движението, каквито са пешеходците и
предизвикал ПТП с пешеходеца Д. П. Д., пресичащ от ляво на дясно спрямо посоката на
автомобила, като му е причинил счупване на двата глезена-на дясна подбедрица на десен
долен крайник и счупване на вътрешния глезен на лява подбедрица. Постановеното
решение, имащо характер на влязла в сила присъда, е задължително съгласно чл.300 ГПК за
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждА.я: закрито двуглезенно
счупване на десния крак; закрито счупване на вътрешния глезен на левия крак. Получените
травматични увреждА.я съответстват да са получени при процесното ПТП. Счупването на
десния крак е станало при фиксирано ходило на земята и рязко отклоняване на тялото от
удара на автомобила в дясно, при което се е отчупил външният глезен и след това се е
отскубнал вътрешният глезен. Счупването на левия крак е станало по същия мехА.зъм, но е
действала по-слаба сила отколкото при десния и затова е счупен само вътрешният малеол.
Установено е закрито счупване на двете глезенни стави, като дясното е с по-голяма тежест
4
поради счупване на двата малеола. ОписА.те травматични увреди са наложили оперативно
лечение на двата глезена и са причинили затрудняване на придвижването на пострадалия
повече от 30 дни. Ищецът е претърпял болки с много голям интензитет, непосредствено
след ПТП за 14-15 дни, болки с голям интензитет до края на втория месец, а също така и два
месеца преди последната операция на 25. 07. 2019 г., болки с умерен интензитет за около 1
година след ПТП. Болките са възниквали при по-продължително ходене и стоене прав, при
влажно и студено време, при промяна на времето. Ищецът е понасял страдА.я в резултат на
травмите, изразяващи се в невъзможност да изпълнява ежедневните си дейности, да се
самообслужва, ползвал е чужда помощ за около 6 месеца. Травмата на левия долен крайник
е причинила болки за около 3 месеца, а тази на десния за около 5-6 месеца. Тъй като са
засегнати и двата долни крайника едновременно, периодът на болките и страдА.ята е по-
голям. С оглед характера и местоположението на травматичните увреди на ищеца и вида на
проведеното лечение податливост за повторно счупване на същото място не се очаква.
Възможно е било развитие на следтравматична „артрозна болест" на дясната глезенна става.
Процесните счупвА.я са довели до намаляване на опорната и двигателната функции на
долните крайници поради дълговременното обездвижване, довело до намаляване обема на
мускулатурата им и огрА.чение на движенията на ставите. Хирургичната интервенция на
долните крайници е с голям обем и сложност. Операцията е извършена под упойка. В
периода след операцията ищецът е понасял болки с по-малък интензитет поради
обезболяване с лекарства. Поставеният остеосинтезен материал- титА.еви пластина и
винтове, както и местоположението им не са предизвиквали дискомфорт на ищеца.
Останали са козметични белези, както следва - на десния глезен от вътрешната страна - 5 см,
от външната страна 13 см, на левия глезен от вътрешната страна 6 см. Състоянието на
ищеца е налагало грижи и чужда помощ за обичайните дейности, обслужване и в бита за
около 6 месеца. Пострадалият се е нуждаел от чужда помощ за обслужване и обгрижване 24
часа за 3 месеца. През м. 08. 2018 г. ищецът е постъпил за лечение в Ортопедична болница
Горна баня, където е обучен в ходене и походка с 2 помощни средства - патерици или
канадки. С оглед характера на травматичните увреди и проведеното лечение, тези помощни
средства са използвА. за не по-малко от 5- 6 месеца след процесното ПТП, след което са
заменени с бастун. Към момента на извършване на експертизата ищецът е ходил с накуцване
и си е помагал с бастун. Дясната глезенна става е извършвала движения в обем по-малък от
нормата с 27 %, а лявата глезенна става извършвала движения в обем по-малък от нормата с
20 %. Необходими са били най-малко 9 контролни прегледа, за наблюдение на пострадалия
по време на лечението. Възрастта на ищеца, липсата на придружаващи заболявА.я,
характера и местоположението на процесните травматични увреди и вида на проведеното
лечение, не са наложили специален хрА.телен режим и прием на усилена храна.
Рехабилитацията е била абсолютно необходима. Тя е процес, обхващащ времето от първата
операция до пълното му възстановяване. През м. 08. 2018 г. ищецът провел физиотерапия и
лечебна физкултура в болницата в Горна баня, където е бил обучен в ходене и походка с 2
помощни средства. Дадени са били наставления при изписването да продължи
рехабилитационния комплекс от упражнения самостоятелно. На ищеца е било проведено
5
адекватно оперативно лечение, при което е постигнато анатомично възстановяване на левия
глезен, което предполагало пълното му възстановяване. Пълно възстановяване на дясната
глезенна става не е било възможно да настъпи поради развитието на следтравматична
„артрозна болест", както е видно от направената на 31 05 2019 г рентгенова снимка.
Прогнозата за продължителността на изпитвА.те болки е за 5 години.
Съгласно заключението на АТЕ мехА.змът на процесното ПТП е следният: на 21.05.2018г.,
около 9.20 ч., в гр. София, по ул. „Пиротска“, пред бензиностация „Петрол“, се е движил т.а.
„Грейт Уол”, предприел е маневра завой на ляво с цел да обърне посоката на движение.
Автомобилът навлязъл към изхода на бензиностанцията, когато пешеходецът Д. предприел
пресичане отдясно наляво по посока на движение на автомобила. Водачът на т.а. не е
реагирал своевременно и последвал удар в лявата част на пешеходеца. Същият е отхвърлен
напред по посока на движение на автомобила. Вследствие на падането са получени
описА.те травматични увреждА.я. Причините за настъпване на ПТП имат субективен
характер и се изразяват в закъснение на реакцията на водача и несъобразяване с пътната
обстановка и уязвимите участници при движение в населено място, в случая
бензиностанция. Вещото лице сочи, че на мястото на произшествието няма налична
пешеходна пътека или знак, указващ за нея.
От приетото заключение на съдебно-психологична експертиза, се установява, че ищецът е
възприел свързА.те с ПТП на 21.05.2018 г. обстоятелства и последвали нарушения на
соматичното му здраве като силен стресор, довел до дистрес, който се е отразил негативно
върху цялостното му психичното му функциониране и продължително време и не е могъл да
ги преработи напълно. Продължили са във времето отделни прояви на повишена
емоционална уязвимост при ситуации, асоциирА. с тази на ПТП. Имало е остатъчни
негативни отражения за психичното и психосоциално функциониране, чието преодоляване е
въпрос на съчетА.е от фактори.
По делото са ангажирА. гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Б. Б., който е дал
показА.я, че се е движел по ул. „Пиротска", пресякал бул. „Константин Величков" и там на
пряка на ул.„Татарли", трябвало да мине, но била затворена от камион, който почиствал
канали. Две или три коли направили същата маневра. Понеже бил затворен пътят и нямало
как да минат, давали напред малко, след това назад, за да могат да обърнат и тогава станала
злополучната случка. Признал, че той е виновен за това. Нямало пешеходна пътека.
Случилото се е на територията на бензиностанция „Петрол", преди него надолу имало други
коли, които правели същата маневра. ЗабрА.телният знак е много по-назад.
При установяване, че са налице всички елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ за
ангажиране на отговорността на ответното дружество, следва да се определи обезщетението
за неимуществени вреди. При съобразяване на Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума
на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на
ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение №151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ
Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение
№199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в които се приема, че
6
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдА.я, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдА.я, осакатявА.я, загрозявА.я. На тази база следва да се прецени обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдА.я.
Следва да се отчете, че пострадалият е бил на 50 години към момента на ПТП, причинените
увреждА.я са счупване на десния и левия крак. Извършена е била оперативна интервенция с
поставяне на метална остеосинтеза. Претърпените болки и страдА.я са били около 6 месеца.
Имал е нужда от чужда помощ за около 3 месеца. Ползвал е помощни средства за
придвижване, обучен е да ходи след операциите. Имал остатъчни увреждА.я-накуцва,
огрА.чен обем на двете стави-дясната с 27%, а лявата с 20%, белези от операциите.
Вследствие на инцидента е получил дистрес, повищена емоционална уязвимост. Въз основа
на тези данни следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на
40 000лв., ведно със законната лихва върху сумата. Исковата претенция за неимуществени
вреди следва да се отхвърли за разликата от 40 000лв. до пълния предявен размер.
Съгласно задължителната съдебна практика-т.7 от ППВС №17/1963г. предпоставките за
намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане-допринасяне от страна на
увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от
страната, която е направила възражение за съпричиняване, при условията на пълно главно
доказване, а не и да е предполагаем. За да е налице принос на увредения към щетата, е
необходимо нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. /Така Решение №206/12.03.2010г на ВКС по т.д.
№35/2009г, II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г на ВКС по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК,
решение № 45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II Т.О., решение №159/24.11.2010г по т.д.
№1117/2009г. и решение №58/29.04.2011г по т.д.№623/2010г на II Т.О./ Съгласно Решение
№67/15.05.2014г на ВКС по т.д.№1873/2013г I Т.О., ТК, се приема, че приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение
пред първоинстанционния съд, както и да бъде доказан при пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. В Решение №16/4.02.2014г на ВКС по т.д.№1858/2013г I Т.О,
ТК, се сочи, че приносът следва да се изразява в конкретно посочени действия или
бездействия от страна на пострадалото лице. В Решение №98/24.06.2013г на ВКС по т.д.
№596/2012г, II Т.О., ТК, се приема също, че приносът следва да се изразява в конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Не всяко нарушение на правилата
за движение по ЗДвП следва да се отчита, а следва да се установи конкретният принос на
пострадалия, без който не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат.
Формалното нарушение на разпоредбите на закона не е достатъчно.
7
Релевираното в тази насока възражение за съпричиняване от застрахователното дружество,
че пострадалият не е пресичал на пешеходна пътека, е неоснователно, тъй като вещото лице
е посочило, че не е имало такава в близост.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постанови правилно
решение, поради което същото следва да бъде потвърдено на основА.е чл.271 ГПК в
обжалваната му част за въззивниците П. Д. Д. и А. Д. Д..
По отношение на частната жалба от ЗД „Бул Инс” АД срещу определение № 261547 по гр.д.
№ 13996/2018г на СГС, I-23 с-в, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в
частта за разноските, въззивният съд приема, че е частично основателна. Пред първата
инстанция е било релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото
такова е в размер на 4930лв., поради което същото следва да бъде намалено до този размер с
оглед на фактическата и правна сложност на делото. С оглед на уважената и отхвърлена
част на исковата претенция следва да се определи същото в размер на 3 648.20лв., /76% от
4 930лв./ Следва да бъдат осъдени наследниците на въззивника да заплатят допълнително
сумата от 3393.84лв. за разноски за адвокатско възнаграждение на ответника пред първата
инстанция.
С оглед изхода на спора и на основА.е чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат осъдени П. Д.
Д. ********** и А. Д. Д. **********, чрез неговата майка и законен представител И. А., да
заплатят на „Бул Инс” АД с ЕИК831830482 по 1 800лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261406/23.11.2020г., постановено по гр.д.№ 13996/2018г по
описа на СГС, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основА.е
чл.432, ал.1 КЗ от Д. П. Д., с ЕГН ********** срещу „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* за
заплащане на обезщетение за разликата от 86 666.66лв. до пълния предявен размер.
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на А. Д. Д. и за сумата от 43333.33лв. за
обезщетение за неимуществени вреди/ 1/3 от сумата, представляваща разликата между
40 000лв. до 170 000лв./
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ определение № 261547 по гр.д.№ 13996/2018г на СГС, I-23 с-в, с което е
отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските, КАТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Д. Д. и А. Д. Д., чрез неговата майка и законен представител И. А. А. ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* допълнително сумата от 3393.84лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение на ответника пред първата инстанция, като в
8
останалата част оставя частната жалба без уважение.
ОСЪЖДА на основА.е чл.78, ал.3 ГПК П. Д. Д. ********** и А. Д. Д. **********,
чрез неговата майка и законен представител И. А., да заплатят на „Бул Инс” АД с
ЕИК831830482 по 1 800лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на стрА.те пред ВКС на РБ, а за въззивницата А. Д. Д. в
едноседмичен срок от съобщението за постановеното определение прекратяване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9