№ 620
гр. В., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110106479 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от ЗАД „Б. В. И. Г.”,
ЕИК**** със седалище и адрес гр. С., пл.“П.“№5 срещу Агенция „П. И.“ гр.С., чрез
Областно пътно управление - гр.В., ул. „Д-р П.“ №3 иск с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2
от КЗ за осъждане на ответника за сумата от 555,38лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №*** за МПС „Ш.”, модел
„Р.”, с рег. № ****, за настъпило на 23.10.2020г. ПТП вследствие на попадане на
застрахования автомобил в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Застраховател е по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ на л.а. „Ш.”, модел „Р.”, с
рег. № **** по сключена полица №** от 22.05.2020г. с валидност една година, считано от
29.05.2020г. На 23.10.2020г. при движение по пътя от с.Китка посока гр. В. на около 950м
от табелата за с.Б. и разклона за с.А., водачът на застрахования л.а. „Ш.” с рег. № ****
попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. В резултат на
произшествието са увредени предна дясна гума и джанта на автомобила. По молба на
собственика на увредения автомобил - Б.Я. е съставен опис по щета №***. Изготвен е опис-
заключение по претенцията, като са описани уврежданията по автомобила. С оглед
направените констатации е определено застрахователно обезщетение в размер на
530,38лева, изплатено на сервиз „Колор Груп В.“ ЕООД, отстранил щетите по л.а. с
платежно от 20.11.2020г. Сочи се, че със заплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят е встъпил в правата на застрахования за заплатеното обезщетение срещу
Агенция „П. И.“ гр.С., тъй като пътят, на който настъпило произшествието представлявал
част от Републиканската пътна мрежа и се поддържа от ответника. Навежда се, че към
датата на исковата молба ответникът не е възстановил заплатеното обезщетение, поради
което се настоява за уважаване на така предявения иск, ведно с присъждане не сторените по
делото разноски.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на претенцията. Оспорва процедурата по изплащане
на обезщетението. Твърди, че не е следвало да се изплаща обезщетение. Нямало
доказателства, че събитието е регистрирано на тел. ********* и че са изпълнени
инструкциите на застрахователя. Не ставало ясно кога е регистрирано заявлението за
изплащане на щети. Липсвал протокол, съставен от компетентни органи. Оспорва
механизмът на ПТП, мястото на настъпването му на път III-9006, както и че щетите са
настъпили в резултат на процесното ПТП. Твърди, че в посочения пътен участък и на
посочената дата не е съществувало необозначено и необезопасено препятствие на пътя.
Твърди, че водачът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Сочи, че към датата на ПТП-то е възложен превантивен ремонт на път III-9006. Молбата е за
отхвърляне на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че път III-
9006 е част от републиканската пътна мрежа.
Страните не спорят, че между дружеството ищец и Б. М. ЯЛ. е налице валиден
договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ по сключена полица №**, с
валидност датата на настъпилото застрахователно събитие; че с платежно от 20.11.2020г.
ищецът е заплатил на сервиз „Колор Груп В.“ ЕООД, отстранил щетите по л.а. сумата от
530,38лева.
За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка
срещу деликвента, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от
една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание
непозволено увреждане, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на
трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на
настъпилите вреди.
В същото време, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на
деликта - възлагане на работа от страна на ответника, вреди, причинени при или по повод
изпълнението на тази работа, т.е. в причинна връзка с действието или бездействието на
лицата, на които е възложена работа.
В разглеждания случай безспорно установено е, че между дружеството ищец и
собственика на увредения автомобил към момента на настъпване на пътния инцидент е
налице валидно сключен договор за застраховка „Каско”. Същевременно съвкупната
преценка на събраните в хода на производството доказателства обусловя извода за
наличието на реално причинени по застрахования автомобил вреди.
От показанията на св.Я. се установява, че в деня на застрахователното събитие при
движение по пътя от с.Китка посока гр. В. водачът на л.а. - Я. попаднал в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно. В резултат на произшествието била увредена гумата
на л.а. Твърди, че не е имало обозначение на препятствието на пътното платно, нито че се
извършва ремонт на пътя.
От показанията на св. Я. се установява, че на 23.10.2020г. е управлявал л.а., като
излизайки от с.Б. е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, която видял в
последния момент. Свидетелят твърди, че не е могъл да избегне препятствието доколкото в
насрещната пътна лента е имало друг л.а. и следователно е следвало да мине през нея. Сочи,
че е управлявал колата с не повече от 50км/ч.
2
Съдът кредитира в цялост ангажираните свидетелски показния в полза на ищеца, като
непротиворечиви, логични и последователни, описващи лично възприетите от тях факти и
обстоятелства.
За доказване механизма и размер на претенцията, по делото бе изслушано и прието
заключение на допусната САТЕ. Заключението на експерта, като неоспорено от страните и
изготвено от в.л. с нужната компетентност и след запознаване с приложените по делото
документи, бива кредитирано от съда в цялост. Съобразно заключението на в.лице,
механизмът на произшествието е увреждане на предна лява гума по време на движение,
вследствие неравност на пътното платно. При попадане в дупка на платното за движение се
пораждат моментни сили, от промяната на праволинейното движение на л.а., които
претоварват в пъти кг, които е предвидено да издържи гумата. Острите ръбове от
неравността допълнително подсилват ефекта от претоварване, което води до разкъсване на
целостта й, а от там и до разрушаване или деформиране на периферната част на самата
джанта. Получените щети отговарят на описаната схема в заявлението за застр.
обезщетение. Нужната стойност по отстраняване на увреждането на база средни пазарни
цени на труд и материали е 536,68лева, а претендираните разходи – разноски по ликвидация
отговарят на обичайните от този вид дейност в размер на 25лева. Мястото на процесното
ПТП е път III-9006, на около 950м от табелата на с.Б. и разклона за с.А. на около 1км.
Като неоснователно настоящият състав на съда намира възражението на ответника,
че на процесната дата не е настъпило ПТП предвид липсата на протокол за ПТП, съставен
от контролните органи на МВР. Действително протоколът за ПТП е годен както от
формална, така и от съдържателна гледна точка да установи обстоятелствата, при които е
настъпил инцидента, но от доказателствата по делото – свидетелки показания и от
изготвеното заключение на САТЕ се установи безспорно неговото настъпване и съответния
механизъм - а именно наличието на препятствие – необезопасена дупка на пътното платно и
преминаването на автомобила през нея.
От друга страна не е спорно, че задължението да поддържа изправността на
процесния пътен участък, е възложено по силата чл.30, ал.1 от Закона за пътищата на
Агенция „П. И.”, включително упражняването на надзор върху служителите, отговарящи
пряко за тази дейност. На посочения пътен участък е имало препятствие - дупка, която е
била необезопасена и през която е преминал застрахования лек автомобил, вследствие на
което са настъпили и описаните от застрахователя щети. Вредите са причинени от
бездействие на работници или служители, на които ответникът е възложил поддържането на
път от републиканската пътна мрежа. Следователно ответникът не е изпълнил законово
вменените му задължения, не е упражнил и нужния контрол по изпълнение на възложената
работа, поради което поведението му е противоправно и ангажиращо отговорността му по
чл. 49 ЗЗД.
Неоснователни са възраженията на ответника в насока, че не е спазена процедурата
по изплащане на обезщетението и че такова не е следвало да се изплаща изобщо. По делото
е приобщено заявлението на собственика на л.а., в което е описан пътния инцидент, респ.
заявено е искане за изплащане на застр. обезщетение, което впоследствие и е изплатено от
застрахователя.
Недоказано остана възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
щетите от страна на водача на увредения автомобил, доколкото от свидетелските показания
се установи, че наличното на пътното платно препятствие не е било обозначено или
обезопасено, вкл. не е имало обозначение за ремонтни дейности, за да има възможност
водачът да съобрази поведението си, респ. да спре или заобиколи същото и по този начин да
предотврати преминаването през него. Последното налага извод за неоснователност на
възражението за отпадане отговорността на възложителя поради виновно поведение на
водача на увреденото МПС.
3
Следователно са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника. Ето защо са налице предпоставките за регресно обезщетяване
на застрахователя, поради което и предявеният иск се явява доказан до претендирания
размер от 555,38лева, изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски.
Този размер следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда.
С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски. Представен е списък,
съобразно който се претендират такива за заплатена ДТ от 50лева, депозит за св. – 40лева и
за ВЛ -200лева, както и адв.възнаграждение от 360лева. Така, общо в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски от 650лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „П. И.“ гр.С., чрез Областно пътно управление - гр.В., ул. „Д-р
П.“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК**** със седалище и адрес гр. С.,
пл.“П.“№5 сумата от 555,38лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по щета №*** за МПС „Ш.”, модел „Р.”, с рег. № ****, за
настъпило на 23.10.2020г. ПТП вследствие на попадане на застрахования автомобил в
необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 05.05.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
ОСЪЖДА Агенция „П. И.“ гр.С., чрез Областно пътно управление - гр.В., ул. „Д-р
П.“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК**** със седалище и адрес гр. С.,
пл.“П.“№5 сумата от 650лева, представляваща направени в настоящото производството
съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Хидрострой“
АД – гр. С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. “Ш. П.“ №13-15
на страната на ответника Агенция „П. И.“ гр. С., със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.“К.“№1, ет.1, чрез ОПУ – В..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4