РЕШЕНИЕ№ 260214
09.06.2022, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен
гражданскисъстав, в открито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Росица Темелкова Членове:Албена Зъбова-Кочовска
Мл.с. Кристиян Попов
При секретаря : Стойка Вълкова
като разгледа докладваното от съдията Зъбова в.гр.дело
№ 1432/2020г. по описа
на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от
директора, подадена чрез ю.к.Красимира Иванова, с адрес за призоваване
гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 4, против
решение № 822/04.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 8154/2019 г.***, с което
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР е ОСЪДЕНА да заплати на И.А.А. ЕГН **********,***,
възнаграждение(ДТВ) за извънреден
труд, дължимо след преизчисляване на положения през периода 01.09.2016 г. –
31.08.2019 г. нощен труд с коефициент 1.143, и сумата от 236.18 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода 01.10.2016 г. – 29.09.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
на 30.09.2019 г., до окончателното й плащане, както и сумата от 440.50 лв. за направените по делото съдебни разноски.
Със същото решение е
ОТХВЪРЛЕН искът за заплащане на сумата от 40 лв. – възнаграждение за 10 часа
извънреден труд през периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба, до окончателното плащане.
С решението ГД
„Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса
от 114.73 лв. и 240 лв. за разноски за експертиза, а И.А. е осъден да заплати
на ГД“ГП“ – МВР сумата от 4.22 лв., представляваща част от направените разноски
по делото.
Въззивникът
изразява недоволство от първоинстанционното решение в осъдителната му част, като счита същото за неправилно, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост на акта. Счита за неправилни
изводите на съда за основателност на предявения иск за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд, както и за наличието на
празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която
следвало да се попълни от нормативната база на КТ, за което във въззивната
жалба се излагат пространни съображения. Сочи, че от министъра на МВР са
издадени Наредба№ 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., които уреждат по специален начин заплащането на нощния труд в
системата на МВР, поради което и с оглед уредения в специалните правила ред и
основание за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните
служители в МВР, приложното поле на НСОРЗ, издадена по КТ се прилага единствено
и само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е
бил през процесния период, а по отношение на него се прилага специалната
уредба. Развиват се и подробни съображения относно нощния труд и извънредния труд,
като се счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят
действително работи извън установеното работно време, като дори и да се приеме,
че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да
кумулира извънреден труд. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Не прави доказателствени искания. Претендира разноските пред
двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от другата страна, с молба от 23.07.20г.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от
въззиваемия И.А.А. на въззивната жалба.
При проверката, извършена на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът констатира с Определение 2115 от 27.07.20г., че
въззивната жалба е допустима.
Предвид постъпила уточняваща иска молба на А. от 28.07.20г., изпълняваща
дадени му с горепосоченото определение указания за изясняване на заявения
петитум, съдът приема на база извършената по чл.269 от ГПК служебна проверка,
че обжалваното решение е валидно и е
допустимо в обжалваната осъдителна част.
По съществото на спора, с оглед въведените във въззивното
производство оплаквания за неправилност на съдебното решение на първата
инстанция, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
спорните пред въззивната инстанция искове, подадени от И.А.А.,
е образувано производство по гр.д.№8154/19г.***
против ГД „Гранична полиция“ на МВР, изменени на основание чл.214, ал.1 от ГПК
в открито съдебно заседание пред РС след
изслушване на заключението на вещото лице, като се е искало осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 618,24 лв. - допълнително трудово
възнаграждение(ДТВ) за извънреден труд, дължимо след преизчисляване на положения
през периода 01.09.2016г. - 31.08.2019г. нощен труд с коефициент 1,143; 236,18
лв. – обезщетение за забава върху главницата(мораторна лихва за забава) за
периода 01.10.2016г. – 29.09.2019г.и законна лихва за забава върху главницата
от подаването на исковата молба на 30.09.2019г., до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото.
За да обоснове претенциите си, ищецът
е твърдял, че в посочения период е бил в служебно правоотношение с ответника,
по което е заемал длъжността „Старши полицай, техник на интегрирана система на
наблюдение /ТИСН/“ и „Младши експерт КО“ в Локален координационен център -
Созопол в Група „Охрана на държавната граница“ към ГПУ – Бургас при РД
„Гранична полиция“ – Бургас, където е полагал труд на смени при сумирано
отчитане на работното време, както и че след преизчисляване на положения от
него нощен труд с установения коефициент 1,143, се получава превишаване. Ищецът
счита тази разлика за извънреден труд, който не му е заплатен от работодателя.
Позовава се на приложимост на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който
оспорва иска. Твърди, че не е налице нормативно основание за преизчисляване на
нощния труд към дневен с посочения коефициент 1,143.Дири разноски.
Предявените искове
са с правно основание чл. 178, ал. 1, т.3,вр.чл.187, ал.5,т.2 от ЗМВР в съответните към
процесния период редакции на закона и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът е уважил заявената след изменението
на иска за главница претенция за ДТВ за извънреден труд от 1618,24лв., дължимо след
преизчисляване на положения през периода
01.09.16г.-31.08.19г. нощен труд с коефициент 1,143(т.е. за разликата между
двете величини от 231,09 часа извънреден труд), претенцията за
236,18лв. обезщетение за забава (мораторна лихва ) върху главницата за периода
01.10.16г.-29.09.19г.( в съответствие с направено и прието изменение по чл.214
от ГПК), като е присъдил и законна
лихва за забава върху
главницата от подаването на
исковата молба на
30.09.19г., до окончателното й изплащане. Присъдил е също разноски и държавна такса
за производството.
Възраженията на ответната страна за неоснователност на претенциите
са аргументирано отхвърлени.
Въззивният
съд изцяло споделя така посочените крайни правни изводи на първата инстанция,
което обосновава така:
Фактическата обстановка по делото,
установена от първата инстанция на база събраните по делото доказателства е
безспорна пред въззивния съд, поради което той я възприема изцяло. Ищецът работи
на длъжност „Старши полицай, техник на интегрирана система на наблюдение
/ТИСН/“ и „Младши експерт КО“ в Локален координационен център - Созопол в Група
„Охрана на държавната граница“ към ГПУ – Бургас при РД „Гранична полиция“ –
Бургас и на основание чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР има статут на държавен
служител. В предявения по делото период той е полагал труд на работни смени по
утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано
изчисляване на работното време.
Неоспореното от
страните заключение на вещото лице по извършената съдебна счетоводна експертиза
установява, че през процесния период ищецът е положил 1 616 часа нощен труд, за който ответникът му е заплащал по 0,25
лв. на час,
съобразно действащите заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от
23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179,
ал. 2 от ЗМВР. При превръщане на
положените часове нощен труд в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ с установения коефициент от
1,143, се получават 1 847,09 часа. Разликата между положения и
преизчисления нощен труд от 231,09 часа не е отчетена от работодателя и не е
заплатена като извънреден труд. Дължимото нетно трудово възнаграждение за този
извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в
размер от общо 1 618,24 лв. Съдът кредитира заключението на експерта, като
компетентно, пълно и обективно.
Съгласно същото
заключение, лихвата за забава върху посочената главница, изчислена за периода
1-во число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо възнаграждението до
датата на завеждането на делото-30.09.19г. възлиза на 236,18лв.
Така установените
по- горе суми -ДТВ за извънреден труд и мораторна лихва- не са заплатени от
ответника на ищеца до приключването на делото в настоящата инстанция.
По правните изводи:
Спорът по делото е
изцяло правен и касае правилното приложение на материалния закон, т.к.
служебното правоотношение между страните предвид естеството му се урежда от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази
връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда,
положен от служителите на подчинение на това министерство, а претенцията на
ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за
специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо
според ответника за обсъждания казус. В обобщение той счита, че НСОРЗ е
неприложима както поради липсата на непълнота в специалните правни норми, която
да бъде преодоляна чрез субсидиарно
правоприлагане на общите разпоредби, така и защото не е налице полагане на
извънреден труд, подлежащ на допълнително заплащане, нито са налице
предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за
преизчисляване на положения нощен труд в дневен.
Въззивният съд намира изнесените от
жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е
за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ
бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумирано на
тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период/.
Разпоредбата на
чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът,
който се полага от работника със знанието и без противопоставянето на
работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е
посочено, че извънреден е трудът, полаган от държавния служител извън
установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена
заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице
препращане към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката
дали служителят/ работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната
продължителност на работното време.
Безспорно ищецът има качество държавен служител
–полицейски орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в
действащата към исковия период редакция/ е предвидил, че при работа на смени е
възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално
допустимите, а не, че такава е нормалната продължителност на
работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят е използвал израза „средно 8
часа“ за всеки 24-часов период. Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители –полицейски
органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно
време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална продължителност на
работното време през нощта. Аргумент в
подкрепа на това е, че след изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г./ вече нормативно е определена
нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа.
За процесния
период са действали две наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като само
наредбата, действала в предходен период- от 2014г.- съдържа правило, че при
сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се
умножава по коефициент 0,143, а полученото число се събира с общия брой отработени
часове през отчетния период.
Редът и начинът на
отчитане на работното време при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или
ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на
работещите по трудови правоотношения то става чрез
НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските/НРВПО/.
Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от
НРВПО предвижда отработените часове от
работника/служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.
9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията
по труда. Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г., но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с
това съдържание от 2007г, когато е приета и не следва да се изключва от
приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7
часа, то съотношението между двете величини формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от
2014г., не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите
нормативни актове, издадени по КТ и по–конкретно НСОРЗ. С оглед на
коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители/до
изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР,
настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се приложат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, т.к. това отговаря на целта
на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е
безспорно, че полицейските служители са
държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общият ЗДСл. Съгласно принципните разяснения,
дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и
общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на пар.1а-нов
–ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им,
се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство. Чл.50а, ал.2 от ЗДСл също препраща към
КТ относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.При
липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през
нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в
чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица. В цитираните във
въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи
безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се
превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време.Тъй като обаче
размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
актовете, издадени от министъра на вътрешните работи, т.е. при наличието на
непълнота в тях, следва да намери приложение НСОРЗ. Съгласно разпоредбата на
чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т.е.приложимият коефициент е 1,143.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение
и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време
на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. Когато нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд - получените над определената норма часове (след превръщането
на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), представляват
извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в
жалбата, че НСОРЗ не се прилага по
отношение на държавните служители в МВР и, че след превръщането на
нощните часове в дневни, не се кумулира
извънреден труд.
Съдът намира, че
следва да изложи мотиви и във връзка с
решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по
преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В него е прието, че чл.8 и
чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на
труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд.
В националното ни
законодателство изобщо не съществува до
2020г. /вкл. и през исковия период/
норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така
че отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав.
От друга страна
предвиденото заплащане на нощния
труд от 0,25 лв. за всеки отработен час
и ободряващи напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на
нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че
посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово
правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице равно
третиране между държавните служители в
МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното
третиране на двете категории лица по
отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв.
на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение. Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на
защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед
по–голямата продължителност на нощния
труд. Визираните в ЗМВР придобивки-ранно
пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване
на служебното правоотношение в по-голям размер и др., съдът не счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания
нощен труд.
По отношение на
приетото от СЕС, че с оглед чл.20 и 31
от ХОПЕС е допустимо определената в
законодателството на държава–членка нормална продължителност на нощния труд от
седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и
е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г.
няма определена нормална продължителност на нощния труд за полицаите, а такава
е определена по-късно. Специфичният
характер на работата на служителите в МВР, свързана със защита правата и
свободите на гражданите, с противодействие
на престъпността и опазване на обществения ред, с което се обосновава
различното им третиране, не може да бъде възприет като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, поради въведени
други компенсаторни механизми. Това е така, тъй като наред с изброените от
въззивника придобивки на служителите в МВР, до м.август 2016г. наредбите на
министъра на МВР са предвиждали такова
преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква
допустима от закона цел.Но дори да се приеме, че такава е налице, в полза на
служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и за компенсиране на
особената тежест конкретно на положения
нощен труд.
Само за пълнота на
изложението съдът добавя, че не споделя цитираната от въззивника съдебна практика, която няма
задължителен за правоприлагане характер.
Пред въззивния съд не е повдигнат
спор за начина на формирането
на размера на претендираното ДТВ и дължимата върху него мораторна и законна
лихва за забава, поради което съдът не излага съображения в тази насока.
В обобщение на
изложеното съдът заключава, че заявените по делото претенции за ДТВ
за процесния период, ведно със законна лихва за забава от подаването на
исковата молба, до пълното изплащане и за мораторна лихва за забава, начислена върху
главницата от датата на забавата на всяко плащане, до подаването на исковата
молба, са основателни и следва да бъдат уважени.
Поради
съвпадение на крайните
правни изводи на двете съдилища по спора, решението на Бургаски районен съд следва да
бъде потвърдено в обжалваната осъдителна част.
На основание чл.78
ал.1 ГПК въззивникът няма право на съдебно-деловодни разноски за
производството. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право на
всички, направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
360лв.
Направеното от
въззивника възражение за прекомерност на същото съдът счита за неоснователно,
т.к. размерът му е
под минималния, визиран в чл.7, ал.2 от НМРАВ, на база обжалваем интерес, при приложение и на правилото
на чл.2,ал.5 от същата наредба-възнаграждението да се определи съобразно броя и вида на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно, поради което не може да
бъде намален.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение№822/04.03.2020г., постановено по гр.д.№8154 по описа
на Районен съд-Бургас за 2019г., в обжалваната част.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“№ 46, да
заплати на И.А.А. с ЕГН ********** *** сумата от 360 лв., представляваща направени
по в.гр.д.№1432/20г. по описа на БОС съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: