МОТИВИ: Срещу подсъдимия М.П.Ч. ***
е предявено обвинение по чл. 206, ал. 1 от НК.
Предаден е на съд за това, че на
25.04.2019 година в гр. Севлиево противозаконно присвоил чужди движими вещи –
сумата от 500 евро и 90 лева – всичко на обща стойност 1082,76 лева,
собственост на „Глобал Биомет“ ЕООД гр. София, вещи, намирали се във владението
му.
От ощетеното юридическо лице „Глобал
Биомет“ ЕООД гр. София е предявен граждански иск против подсъдимия, с който се
претендира обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди в размер
на сумата от 1082,76лв. /хиляда и осемдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки/, платима ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 25.04.2019 година до окончателното й
изплащане.
Прокурорът поддържа предявеното
обвинение.
От обясненията на подс. Ч., показанията на
разпитаните свидетели и останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и по време на съдебното следствие се установи следната фактическа
обстановка:
С Трудов
договор №1667 от 30.09.2015 година, сключен между подсъдимия М.Ч. и ръководителя на „Глобал Биомет“ ЕООД София- свидетеля А., подсъдимият М.П.Ч. бил назначен на
длъжността „Шофьор на товарен автомобил“, като към датата 25.04.2019
година все още заемал тази длъжност. Едновременно със сключването на цитирания
трудов договор, на 30.09.2015
година на подсъдимия била връчена срещу подпис и длъжностна
характеристика за длъжността „Шофьор на товарен автомобил“ /международни превози/.
Видно от пункт 23 на същата на Ч. било вменено в задължение при изпълнение на
служебните си задължения да използва предоставените му парични средства само по
предназначение. Към инкриминираната дата 25.04.2019 година, на подс. Ч. била
поверена автокомпозиция, съставена от влекач марка „Скания“ с рег.№ СВ 36 14 ВА и полуремарке марка
„Шмитц“ с рег.№С 07 42 ЕС, собственост на „Глобал биомет“ ЕООД София.
Със заповед № 625 от 24.04.2019 година на „Глобал биомет“ ЕООД София, подсъдимият бил командирован
до Великобритания с поверената му автокомпозиция, посочена по – горе, считано от
24.04.2019 година, със задача: „Международен транспорт“, като камионът следвало да бъде
натоварен с продукция в гр. Севлиево, в
дистрибуционния център на
дружеството. По повод тази командировка на подсъдимия, на база
вътрешна заповед на дружеството, му се следвали командировъчни пари в размер на сумата от 500 евро и 90
лева. След като на 25.04.2019 година полуремарке марка „Шмитц“ с рег.№ С 07 42 ЕС на управлявания от М.П.Ч. влекач марка „Скания“ с рег.№ СВ 36 14
ВА било натоварено с продукция в дистрибуционния център на „Глобал Биомет“ ЕООД
София в гр. Севлиево, същият получил на 25.04.2019 год. от свидетеля М.Д., на
основание цитираната по - горе заповед за командировка, сумата от 500 евро и сумата от 90 лева, като сумата от 500 евро била
връчена на подсъдимия с РКО за валута с №********** от 24.04.2019 г., а сумата от 90 лева с РКО с №********** от същата дата 24.04.2019 година. Във връзка получаването
на тази сума, подсъдимият
се се подписал в цитираните РКО срещу
графи „подпис” и „получил сумата“, видно от изготвената по делото графическа
експертиза. Едновременно с това същият се подписал и в Дневник за
получени суми, воден от свидетеля Д..
На 26.04.2019 година
свидетелката Д., като извършила проверка на списъка на композициите, които са
налични на паркинга в дистрибуционния център в гр. Севлиево,
констатирала, че автомобилът на подсъдимия Ч. не бил отпътувал,
за което уведомила ръководството на дружеството. Подсъдимият Ч. не бил
намерен и поради тази причина бил изпратен друг шофьор, който да осъществи международния
транспорт.
На 07.05.2019 година управителят на „Глобал Биомет“
ЕООД гр. София – свид. В.А. подал жалба срещу подсъдимия, в която описал
горепосочените обстоятелства и поискал да се предприемат мерки за изясняването
на местоположението на Ч., както и да бъдат предприети необходимите действия за
подвеждането му под наказателна отговорност за присвоените от подсъдимия суми
за командировка.
До приключване на
производството подсъдимият Ч. не върнал или възстановил посочените по – горе суми - 500 евро и
90 лева с
равностойност в български лева в размер на 1082,76
лева, собственост на „Глобал Биомет” ЕООД София. Подсъдимият
имал намерение да се разпореди с тях като със свои вещи.
Подсъдимият Ч. дава обяснения по повдигнатото му
обвинение. Същият не отрича обстоятелството, че е взел връчените му за
командировката пари, но твърди, че е направил това, тъй като след извършването
на предходния курс му били удържани пари за преразход на гориво, а той не бил
съгласен с това. Когато разбрал, че са му удържани парите, подсъдимият каза, че
се обадил на управителя на ощетеното юридическо лице, за да поиска обяснение
защо са му удържани парите от командировъчните и го уведомил, че ако не му
бъдат върнати, ще напусне. Тогава, според обясненията на подсъдимия, свидетелят
А. му заявил, че ако напусне, няма да му бъде върнат депозита от 1000,00 лева и
му затворил телефона. Именно поради това подсъдимият решил да задържи за себе
си процесната сума, платена му за командировка, докато не му бъде върнат
депозита от 1000 лева. За този депозит подсъдимият обясни, че на всеки един
шофьор във фирмата се удържали по 1000 лева при започване на работа, които в
последствие в повечето случаи при напускане се връщали.
В подкрепа на обвинението са показанията
на свидетелите В.А. и М.Д.. Последната обясни пред съда, че процесната сума
пари е била връчена на подсъдимия с нарочно съставени разходни касови ордери и
че тя представлявала командировъчни пари, които се давали на шофьора, за да
изпълни курса. Според показанията на свидетелката, в офиса на „Глобал Биомет“ в
гр. Севлиево пристигал плик, в който имало Заповед за командироване, Разходни
касови ордери и парите, които тя трябвало да предаде на шофьора след
натоварването на камиона. В конкретния случай процедурата е била спазена, като
тя лично е предала сумата от 500 евро и 90 лева на подсъдимия с два броя
разходни касови ордери. Д. заяви също така, че на следващия ден установила, че
камионът бил все още на паркинга, поради което се обадила в централния офис на
дружеството, за да уведоми управата на същото, че курсът не е започнал. От там
изпратили друг шофьор, на когото Д. връчила по същия начин командировъчните
пари.
Показанията на свидетеля В.А. бяха
прочетени от съда по предвидения в НПК ред. От тях става ясно, че според
утвърдената практика в дружеството М.Ч. е получил процесната сума пари за
извършване на курс от България до Англия и че след получаването им той не е
започнал курса. След установяване на това обстоятелство служители на
дружеството са направили няколко опита да се свържат с подсъдимия, но не са
успели. Именно поради това се е наложило да се изпрати друг шофьор, който да
извърши курса – М.М.. При започване на същия, отново според утвърдената
практика, М.засякъл количеството гориво в резервоара на камиона и го записал в
пътния лист, който изпратил при отчетника на дружеството. При справка на
данните от пътния лист и за зарежданото от подсъдимия гориво на базата на
последно извършения от него курс и на десет отчета назад, се установило, че
липсвали 360 литра дизелово гориво, които били на стойност 612,00 лева без
ДДС.
В подкрепа на защитната си теза, че е
задържал процесните пари докато не му бъде възстановен депозита от 1000 лева,
подсъдимият ангажира показанията на свидетелите З.П. и И.Г.. Свидетелят З.П.
каза, че много пъти се е засичал с подсъдимия по паркинги и са си говорили, че
им се удържали пари за преразход на гориво. В един такъв разговор подсъдимият
му споделил, че имал такъв преразход и че не искали да му отремонтират
катализатора на камиона, поради което имал намерение да напусне, като задържи
служебните пари за командировка. За депозита от 1000 лева свидетелят обясни, че
той се дължал от всеки шофьор, който постъпвал на работа в дружеството, и че се
удържал от парите за командировка съгласно предварителната уговорка между
страните. При напускане на работа, и в случай, че шофьорът нямал провинения,
този депозит се изплащал. В неговия случай депозитът му бил преведен по банков
път след напускане на работа.
Свидетелят И.Г. заяви, че подсъдимият му
споделил преди инкриминираната дата, че имал преразход на гориво и че имал
намерение да задържи парите за командировка, докато не му се върне депозита.
След това имал намерение да върне парите. За депозита свидетелят обясни същото,
каквото свидетелят П., като само поясни, че депозитът винаги трябвало да е 1000
лева, поради което при установен преразход на гориво примерно се удържали от
депозита 300 лева, които след това се удържали от командировъчните пари за
следващия курс.
В подкрепа на обвинението са и приетите по
делото писмени доказателства: Трудов договор №
1667/30.09.2015 г. на л. 4 от ДП; Длъжностна характеристика на длъжност „Шофьор на товарен автомобил“ на
л. 5-9; Заповед № 625/24.04.2019 г. на л. 10; РКО за валута на л. 11; РКО на л. 12.
Въз основа на изложените по – горе
фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи: Предмет на
престъплението по чл. 206 от НК може да бъде само чужда движима вещ, която
трябва да е конкретно поверена на субекта, като при това е необходимо с акта на
поверяването да е уточнено какви точно действия той може да осъществява с
вещта. От съществено значение във всеки конкретен случай е същността на
правното основание, на което вещта / в случая пари/ са връчени на дееца, защото
тя отграничава правомерното упражняване на фактическата власт от
противозаконното разпореждане с предмета на посегателство. По силата на
конкретното правно основание чуждата движима вещ се намира във владение на
дееца временно и той дължи нейното връщане или трябва да се разпореди с нея по
определен начин. В конкретния случай безспорно е установено, че подсъдимият Ч.
е получил от „Глобал Биомет“ ООД гр. София командировъчни пари в размер на 500
евро и 90 лева, връчени му с нарочни РКО в качеството на шофьор, който следвало
да извърши курс с повереното му превозно средство до Англия. Т.е. безспорно е
установено, че парите са били връчени на подсъдимия именно за извършване на
курса до Англия, което обстоятелство несъмнено е било съзнавано от Ч..
Задържането на парите от подсъдимия, който факт не се оспорва и от него,
фактически осъществява изпълнителното деяние на обсебването, тъй като същото
представлява акт на разпореждане с чуждото имущество в свой интерес. В случая е
без значение поради каква причина парите са били задържани от подсъдимия и
невърнати на ощетеното юридическо лице и до настоящия момент, поради което
съдът намира за несъстоятелно възражението на подсъдимия, че е задържал тези
пари до връщането на твърдяния удържан депозит в размер на 1000 лева при
започване на работа, които имал намерение да върне след това. В подкрепа на
това становище на съда е и обстоятелството, че по делото липсват данни
подсъдимият да е отправял до управата на дружеството искане за връщане на
депозита по надлежния ред или да е извършил каквито и да било действия,
обективиращи неговото твърдяно намерение. Именно поради това съдът намира за
безспорно установен акта на фактическо разпореждане на подсъдимия с парите на
дружеството, връчени му с конкретна цел.
На следващо място следва да се отбележи,
че престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК е резултатно престъпление, което е
довършено с осъщественото засягане на възможността собственикът на вещта да се
разпорежда с нея, което е следствието от акта на имуществено разпореждане. В
конкретния случай, както беше посочено по – горе, тези обстоятелства са
установени по безспорен начин.
Подсъдимият Ч. безспорно е и субект на
престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, тъй като това престъпление може да бъде
осъществено само от лице, което има фактическа власт върху предмета на
престъплението на правно основание, а несъмнено подсъдимият е лицето, което
владее на правно основание предмета на посегателство – сумата от 500 евро и 90
лева.
Деянието е извършено от подсъдимия и от
субективна страна с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че предметът
на престъплението е чужда движима вещ - пари, че той ги владее на правно
основание, че му е позволено да върши определени действия с тях и че е предвиждал,
че в резултат на разпореждането парите ще преминат в полза на него самия, като
е съзнавал, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с
предмета на посегателство.
Преценката на изложеното до тук даде на
съда основание да приеме, че подсъдимият М.Ч., след като на 25.04.2019 година в гр. Севлиево
противозаконно присвоил чужди движими вещи – сумата от 500 евро и 90 лева –
всичко на обща стойност 1082,76 лева, собственост на „Глобал Биомет“ ЕООД гр.
София, вещи, намирали се във владението му, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието на подс. М.Ч.
за извършеното от него престъпление, съдът има предвид обществената опасност на
деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Извършеното от подс. Ч. деяние е тежко престъпление
по смисъла на НК и се характеризира с висока степен на обществена опасност
предвид динамиката на извършване на такъв вид престъпления. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът цени липсата на предишни осъждания, не много
високата стойност на обсебеното имущество, неотричането на факта на обсебването
и съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина в пълнота,
както в хода на досъдебното производство, така и по време на съдебното
следствие. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът взима предвид единствено
невъзстановяването на обсебената сума пари на ощетеното юридическо лице.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, поради което и на основание чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК наложи на
подсъдимия Ч. наказание СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1
от НК, поради което съдът отложи изпълнението на така определеното наказание
лишаване от свобода, като определи ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от
влизане на присъдата в сила.
По предявения граждански иск:
От ощетеното юридическо лице „Глобал
Биомет“ ЕООД гр. София е предявен граждански иск против подсъдимия, с който се
претендира обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди в размер
на сумата от 1082,76лв. /хиляда и осемдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки/ - равностойността на 500 евро и 90
лева, платима ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 25.04.2019 година до
окончателното й изплащане.
Съдът намира предявеният
граждански иск за основателен и доказан в пълен размер, тъй като по делото
безспорно се установи, че в резултат на престъпното деяние на подсъдимия М.Ч.
на ощетеното юридическо лице са причинени имуществени вреди на стойност 1082,76
лева, представляващи равностойността на 500 евро и 90 лева, връчени на
подсъдимия за извършването на курс до Англия. Видно от материалите по делото до
настоящия момент подсъдимият не е възстановил тази сума на ОЮЛ, поради което
той бе осъден да заплати на „Глобал Биомет“ ЕООД гр. София ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Никола Йонков Вапцаров“ № 35,
ет. 7, представлявано от управителя В.А., сумата от 1082,76лв. /хиляда и
осемдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение
за причинените от деянието му на „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД гр. София имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 25.04.2019 година до
окончателното й изплащане, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120,00лв. /сто и двадесет/ лева.
Подсъдимият М.П.Ч. следва да заплати по сметка на Районен съд гр.
Севлиево държавна такса върху уважения гражданския иск в размер на сумата от
50,00лв. /петдесет/ лева.
Подсъдимия М.П.Ч. следва да заплати
по сметка на ОД на МВР - Габрово направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на сумата от 344,26лв. /триста четиридесет и четири лева и
двадесет и шест стотинки/, както и 5,00лв. /пет/ лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай че сумата не бъде внесена доброволно, както и по
сметка на Районен съд – Севлиево направените в хода на съдебното производство
разноски в размер на сумата от 62,00лв. /шестдесет и два/ лева.
В този смисъл съдът произнесе
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: