№ 23667
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110140410 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Й. Г. С., подадена чрез адвокат А. З. /с пълномощно
на л. 19/, срещу „К.Т“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „К.Т“ ЕООД, чрез управителя А. Г..
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2025 г. от
13:50 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане от Й. Г. С. срещу „К.Т“ ЕООД обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № *************
г., сключен между ищеца и ответника, евентуално за прогласяване нищожността на клаузата
на чл. 16, ал. 6 от договора, уреждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на
обезпечение.
В исковата молба се твърди, че на 17.11.2023 г. между Й. Г. С. – като
кредитополучател, и „К.Т“ ЕООД – като кредитор, е сключен договор за паричен заем №
109476, при следните условия: главница в размер на 3 000 лева, годишен лихвен процент
/ГЛП/ - 38.90%; годишен процент на разходите /ГПР/ - 48.52%; общ размер на дължимата
лихва за целия срок на договора: 892,32 лева; общ размер на дължима погасителна вноска:
243,27 лева; общ размер на всички разходи по договора: 892,32 лева; и обща дължима сума
от заемателя за целия срок на договора: 3 892,32 лева. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 16
от договора потребителят се задължава в срок седем дни от сключването му да предостави
на ответника обезпечение под формата на поръчител, като съгласно ал. 3, т. 1 поръчителят
трябва да отговаря на следните кумулативни условия: да е дееспособно физическо лице;
навършило 18-годишна възраст, с минимален брутен осигурителен доход през последните
шест месеца, предхождащи сключването на този договор: 800 лева на месец; да има валидно
трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключването на този договор,
стабилна кредитна история, без регистрирани просрочия по кредити в ЦКР; да не е активен
1
потребител на заемните продукти на дружеството и /или да не е поръчител от друг активен
паричен заем, предоставен от заемодателя. Съгласно чл. 16, ал. 6 от договора, в случай, че не
предостави предвиденото обезпечение, потребителят дължи неустойка в размер на 4 491,68
лева. Ищецът излага твърдения, че в изпълнение на задълженията си по процесния договор
е заплатил на ответника сумата от 1 100 лева. Излага подборни съображения, че процесният
договор за кредит е нищожен поради неправилно посочване в него на ГПР. Посочва, че
прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 16 от договора и съпоставянето й с естеството
на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето естество
неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора в размер на 149,72 % от
главницата, и съответно следва да бъде включена при изчисляването на ГПР. Същевременно
поддържа, че в договора не е посочено и кои разходи формират ГПР, а за да е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, за
да знае той какъв е размерът на оскъпяването на кредита му. Поради това, моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявения главен иск или евентуалния такъв за
нищожност на клаузата за неустойка. При условията на евентуалност, в случай, че ответното
дружество предяви насрещен иск за остатъка от главницата, моли съда да отсрочи /или
разсрочи изпълнението на задължението поради имотното състояние на ищеца. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „К.Т“ ЕАД, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва обстоятелството, че между ищеца и „К.Т“ ЕАД е сключен договор за паричен заем.
Твърди, че сключеният договор е валиден и е породил своето правно действие, както и че не
е дал повод за завеждане на делото, а всички извършени плащания по договора са отнесени
за погасяване на главницата на договора за кредит. Оспорва твърдението, че неустойката
следва да бъде включена в ГПР по договора. Излага съображения, че същата се дължи за
неизпълнение на задължение по договора и е индивидуално уговорена. Претендира
разноски.
В писмения отговор по чл. 131 ГПК е отправено искане за осъждане на ищеца по
първоначалния иск да заплати дължимия остатък за главница по договора за кредит. С оглед
на така направеното искане, с разпореждане № 178271/04.12.2024 г. съдът е указал на
ответника по иска, в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда, да заяви
изрично дали предявява насрещен иск. В указания срок ответникът „К.Т“ ЕООД не е
депозирал молба в изпълнение на дадените му указания, поради което съдът приема, че не е
надлежно сезиран с НИМ.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на процесния договор за
заем с посоченото в исковата молба съдържание, че част от съдържанието на договора е
клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата
обезпечения, както и че договорът за заем и клаузата за заплащане на неустойка са нищожни
на заявените с исковата молба основания.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест е да докаже
възраженията си, в това число, че договорът за потребителски кредит е действителен и че
оспорената клауза на чл. 16 от него е индивидуално уговорена, за което не сочи
доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се
от доказване, следните обстоятелства: че между ищеца и ответника е сключен договор за
2
паричен заем № ************* г.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3