№ 6
гр. Шумен, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500425 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №31/20.05.2021г. по гр.д.№870/2020г. по описа на НПРС ,съдът е
отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от И.. С. К. с ЕГН:**********,с
адрес:гр.В.,ул.№ ет. ап.,действащ в лично качество и като законен представител на детето
Е.И.К. с ЕГН:**********,чрез адвокат Д.М.П. –адвокат от АК гр.В. иск с правно основание
чл.127 ал.2 във вр.чл.123 ал.2 от СК ,срещу Т.А. Д. с ЕГН:**********,с
адрес:с.Л.,общ.К.,обл.Ш.,ул.№,в лично качество и на законен представител на детето Е.И.К.
с ЕГН:**********,ДА МУ БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНО упражняването на родителските права
над малолетното дете Е.И.К. с ЕГН:**********,като местоживеенето на детето бъде
определено в гр.В.,ул.№ ет. ап.№ ет. ап., както и на майката Т.А. Д. ДА БЪДЕ определен
режим на лични контакти с детето и да се осъди майката да му заплаща месечна идсръжка в
размер на 155лв., предоставил е упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Е.И.К. с ЕГН:********** на майката Т.А. Д. с ЕГН:**********,с
адрес:с.Л.,общ.К.,обл.Ш.,ул.№ и е определил местоживеенето на детето на бъде при нея,на
посочения по-горе адрес, определил е режим на лични контакти на бащата И.. С. К. с ЕГН
********** с детето Е.И.К. с ЕГН:**********,както следва:Всяка първа и трета седмица от
месеца от 17.00 часа в петък до 12.00 часа в неделя, с преспиване, пет дни през пролетната,
един месец през лятната ваканция, с приспиване ,на рождения ден на детето – 09.11.,от 10.00
часа до 17.00 часа, всяка нечетна година, през първия ден на Мюсюлманските религиозни
празници-Рамазан Байрям и Курбан Байрям от 10.00 часа до 18.00 часа на всяка нечетна
1
година и през втория ден на на Мюсюлманските религиозни празници-Рамазан Байрям и
Курбан Байрям от 10.00 часа до 18.00 часа,, на Нова година през четните години,от 10.00
часа на 31.12. до 12.00 часа на 01.01., като бащата следва да взема детето от дома на майката
и да го връща там на посочените дати и време, осъдил е И.. С. К. с ЕГН:**********,с
адрес:гр.В.,ул.№ ет. ап. да заплаща на малолетното си дете Е. И.К. с ЕГН **********,чрез
неговата майка и законен представител Т.А. Д. с ЕГН **********, от с. Л., общ. К., ул. №
ежемесечна издръжка в размер на 180.00лв./сто и осемдесет лева /,начиная от влизане на
това решение в законна сила, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи
издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
законни причини за изменяването или прекратяването на издръжката, осъдил е И.. С. К. с
ЕГН:**********,с адрес:гр.В.,ул.№ ет. ап., да заплати по сметка на на Районен съд гр.Нови
пазар държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 259.20лв., осъдил е Т.А. Д.
да заплати по сметка на Районен съд гр.Нови пазар допълнителен депозит за изготвяне на
заключение по назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза в
размер на 375.00лв.
С определение №349/4.08.2021г. по гр.д.№870/2020г. по описа на НПРС е оставена без
уважение молбата на Т.А. Д. ,действаща ,чрез пълномощника си адв.С.Н. за изменение на
решение №31/20.05.2021г. по гр.д.№870/2020г. по описа на НПРС в частта му за разноските.
Решението е обжалвано от Т.А. Д. ,действаща ,чрез пълномощника си адв.С.Н. от ВАК
в частта му с която съдът е определил режим на лични контакти на бащата И.. С. К. с детето
Е. и в частта му с която искът за заплащане на издръжка в полза на детето Е. от неговият
баща И.К. е отхвърлен за разликата над 180лв. до претендираните 250лв. като
неоснователен, като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата
съображения.
Жалбоподателят моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо
това съдът да постанови ново с което режима на лични контакти на бащата с детето да
бъде осъществяван в присъствието на майката и да е без приспиване в дома на бащата , като
размера на издръжката се увеличи от 180лв. на 250лв. месечно.
Въззиваемият И.. С. К. е депозирала отговор на въззивната жалба с който я оспорва
като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваните му
части.
Постъпила е и частна жалба от Т.А. Д. ,действаща ,чрез пълномощника си адв.С.Н. от
ВАК срещу определение №349/4.08.2021г. по гр.д.№870/2020г. по описа на НПРС .
Жалбоподателката моли определението да бъде отменено и вместо това да й се присъдят
разноските направени по делото пред НПРС , предвид изхода от спора и плащането на
сумата за възнаграждение на вещите лица по СППЕ да се възложи в тежест на И.. С. К..
Срещу частната жалба на Т.А. Д. е постъпил отговор от И.. С. К., действащ ,чрез
пълномощника си адв.И. Н. Д. с който оспорва частната жалба като неоснователна и
недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното определение.
2
Въззивната жалба срещу решението е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежна страна, при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна.
Въззивната частна жалба срещу определението е депозирана в срок и е допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл.127 ал.2
от СК и чл.143 ал.1 от СК - за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Е., каквото искане има направено и от двамата родители и
съответно за присъждане на месечна издръжка на детето.
В жалбата си жалбоподателката не е доволна от постановеният от НПРС в
решението му режим на лични контакти на бащата с детето и моли същият да бъде
осъществяван в присъствието на майката и да е без приспиване в дома на бащата.
Предвид факта ,че с решението на НПРС упражняването на родителските права
върху детето Е. е предоставено на майката , като местоживенето на детето е също при
майката ,то на бащата следва да се определи подходящ режим на лични контакти с детето
,като съдът е длъжен при определянето му да се съобрази с всички обстоятелства по делото
и най-вече с интереса на детето. Не е спорно между страните ,че те са живели заедно в дома
на ищеца в гр.В. до 27.04.2020г., след което са се разделили и ответницата заедно с детето
заживяла в дома на родителите си в с.Л., общ.К..
От изготвеният от Дирекция „Социално подпомагане“ – К. социален доклад се
установява ,че към момента на изготвяне на социалното проучване,детето Е. се отглеждало в
семейството на майка си Т.. Към момента потребностите му били задоволени.Майката
имала необходимия родителски капацитет, възможност и желание да се грижи за детето си в
своето семейство. Подпомагана била от своите родители. Хигиенно-битовите условия в
дома в с.Л.,общ.К. били на добро ниво.Нямало данни детето да е неглижирано и да не са
задоволени базисните му потребности. По данни на майката при вземане и връщане на
детето от бащата,двамата много се карали и това влияело зле на детето.Родителите се
нуждаели от предоставяне на социална услуга.Майката била консултирана за ползване на
такава,но тя не съдействала на ОЗД при съгласуване на плана за действие на детето. По
данни на майката ,детето било записано в детска градина в с.Л. и я посещавало почасово. От
показанията на началника на ОЗД при ДСП К. Ш.М.,се установява,че в проведен разговор с
директора на посоченото детско заведение й било казано,че детето посещава детската
градина. Пак според показанията на св.М. ,за времето,когато бащата осъществял контакти с
Е. при тях,детето си играело с него и видимо било щастливо.При последното посещение на
дома на ответницата от социалните работници,детето излязло с баба си,когато ги видяло -
пищяло,взело една пръчка,не искало да му се говори.Ответницата заявила,че това му
3
поведение било последица от срещата с бащата,след като три дни стояло при него в гр.В.. В
представените социални доклади с изх.№ПР/Д-В/1146-0028/13.01.2021г. и с №ПР/Д[1]В/245-
001/06.04.2021г.,изготвени от ДСП гр.В. се сочи,че бащата е силно привързан към сина
си.Иска да общува пълноценно с детето.Желае регулярни и чести контакти с него,с
възможност то да пребивава в дома му.Налице били нормални жилищни условия в дома на
бащата.За детето имало самостоятелна стая,обзаведена с необходимото според възрастта му.
Становището на ДСП гр.В. е,че в интерес на детето,предвид пола и възрастта му е да общува
редовно със своя баща,като родителят има възможност да му осигури нормална
среда,внимание и бащина любов,когато детето е с него. Към момента на извършване на
второто социално проучване,ищецът живеел в дом,находящ се в гр.В.,ул.№ ет. ап.№ ет.
ап..Жилището се намирало в централната част на града,с много добри жилищни условия.За
детето имало самостоятелна стая,обзаведена луксозно с необходимото според възрастта и
потребностите на сина му.Жилището се състояло от три просторни стаи,едната от
които,обособена като детска стая.
По делото са приети и от двете съдебни инстанции множество социални доклади
изготвени от различни лица служители към неправителствени организации които са
работилили със страните и с детето по повод различни предоставени социални услуги и
направления от които се установяват обтегнатите отношения между страните ,
непрекъснатите конфликти ,които са довели и до стресирането на детето и до
невъзможността режима на лични контакти между бащата и детето да се осъществява в
нормална и спокойна среда.
По делото са разпитани свидетели и на двете страни , които свидетелстват относно
грижите полагани от родителите за детето и за отношенията между родителите и родителите
и детето , като по отношение показанията на разпитаните свидетели в тази част съдът
препраща към мотивите на НПРС, които напълно споделя и няма да преповтаря.
От заключението на двете вещи лица по допусната и назначена комплексна съдебно-
психиятрична и психологична експертиза пред НПРС, заключението по която е прието от
съда, се установява, че към момента експресивната реч на детето на страните е добре
развита в говорим турски език.Разбира български думи отскоро,употребява отделни
такива,но говоримо не ползва български език.Притежава достатъчно интелектуален
капацитет,който е необходимо да бъде развиван по посока на очакваното за възрастта
му.Концентрацията е според неговите интереси,разпределяемост на вниманието
липсва.Общува с близките си,но с готовност да отхвърли всеки,когото не предпочита за
момента.Е. има изградено доверително отношение към семейството на майката ,където в
момента живеят.Привързан е,търси ежедневно присъствието им.Дава заявка всички да
живеят заедно,включително баща му.Въпреки продължилата няколко месеца раздяла,при
възобновяване на контактите с бащата,то показало спонтанно положителни емоции към него
и желание да бъдат заедно.Не се откривали маркери за отхвърляне на бащата от страна на
детето,за страхова готовност да се срещне и за страх под каквато и да е форма,когато е с
него. При обсъждане на родителския профил на майката Т.Д. е отчетено,че тя приема детето
4
такова каквото е,без да бъде максимално удовлетворена от някои особености в поведението
му.Приема себе си като майка,която търси и дава обич,задоволява почти безпрекословно
желанията на детето си.Държи да бъде по-успешно гледащ родител за момента и в бъдеще.
При обсъждане на родителския профил на бащата И.К.,в КСППЕ се сочи,че спорът за
детето,липсата на достъп до него,обвиненията за сексуално посегателство кумулират в
ескалиране на невротичен и агресивен афект при търсене на родителското си
право.Преживява страх от загуба на ценност –детето и семейството си. От анамнезата и
психичното изследване на двамата родители не е открито симптоматика на психично
разстройство. Между бащата и детето има изградена емоционална и доверителна връзка.Той
приема детето си такова,какво е ,общува с него на игрово и емоционално ниво.Отношенията
между детето и бащата все още са незатвърдени и това е поради фактическата им
отдалеченост един от друг.Бащата притежава желание за отговорност.Успешно се
идентифицира с детето в игровите занимания с него и приема интересите му ,без да се
противопоставя.В този смисъл,сочат вещите лица,родителстването не може да бъде
пълноценно осъществявано в процеса на израстване. Въпреки ниската си възраст,детето
разбирало раздялата на родителите си в смисъла на липса на съвместно
съжителство.Значима в момента за него била неговата майка като гледащият го родител,то
не е изгубило емоционалния контакт с баща си и потребността от него.Експертите сочат,че
ако за в бъдеще родителите показват явно затруднените си и конфликтни отношения пред
детето,това все повече би се отразило върху неговата психика с нарастване на възрастта му.
В съдебно заседание допълват,че родителите следва да се стараят да възпитават детето си в
синхрон,а не да си противодействат. Експертизата не е установила данни и признаци на
психическо,емоционално и физическо насилие върху детето от страна на родителите
му.Емоционалното му отношение към тях също не сочело такива данни.Не се установил
синдром на родителско отчуждение.
С решение №204/18.08.2020г. по гр.д.№348/2020г.по описа на НПРС,влязло в законна
сила, съдът е оставил без уважение молбата на Т.Д. срещу И.К.,с правно основание по ЗЗДН
и е отказал издаване на заповед за защита от домашно насилие, като е обезсилил издадената
заповед за незабавна защита №6/11.05.2020г.по гр.дело №348/2020г.по описа на НПРС.
Гр.д.№1043/2020г. е образувано по молба депозирана от Т.Д. с искане за налагане на
мерки за защита по ЗЗДН срещу И.К.,за домашно насилие,упражнено спрямо нея и детето
им Е. К. ,в периода от 05 до 08.09.2020г. По това дело е постановено решение
№260058/30.03.2021г с което ,съдът е уважил молбата в частта й,за упражнено от
извършителя домашно насилие спрямо молителката ,изразяващо се в отправяне на обиди и
унизителни за нея думи и изрази в периода от раздялата им до началото на м.октомври
2020г.,като И.К. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Т.Д.,както и е
задължен да посещава специализирани програми за справяне с гнева и с последиците от
раздялата при ЦОП В.. Оставена е без уважение молбата на Т.Д.,действаща лично и като
майка на малолетното дете Е. И.К. за защита от домашно насилие,извършено от И.К. по
отношение на детето им. С решение №70/30.07.2021г. по В.гр.д.№214/2021г. по описа на
5
ШОС е потвърдено решението по гр.д.№1043/2020г. в частта с която е оставена без
уважение молбата на Т.Д., действаща лично и като майка на малолетното дете Е. И.К. за
защита от домашно насилие,извършено от И.К. по отношение на детето им, като решението
е влязло в сила на 30.07.2021г.
С постановление от 3.11.2021г. на Районна прокуратура –В. е прекратено
наказателното производство по ДП№1593/2020г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР –В.
, пр.пр.№13824/2020г. по описа на РП-В. за престъпление по чл.149 ал.1 от НК извършено от
И.К. по отношение на детето му Е. , като прокурорът е приел , че в случая не са били
събрани достатъчно доказателства за извършено блудствено действие по чл.149 ал.1 от НК.
Прокурорът е установил ,че отношенията между родителите били силно обтегнати.
Постановлението не е влязло в сила.
Твърденията на майката за извършени блудствени действия от страна на бащата по
отношение на детето Е. се основават на казаното й от детето, което е на твърде ниска
възраст, съответно нервно-психологичното му развитие не позволява ясно да разкаже и да
предаде обективно случки, в които е било или не участник, поради което и са процесуално
недостатъчни да аргументират такъв извод.
Също така вещите лица по СППЕ не са установили данни и признаци на
психическо,емоционално и физическо насилие върху детето от страна на родителите му.
Емоционалното му отношение към тях също не сочело такива данни. Въпреки продължилата
няколко месеца раздяла,при възобновяване на контактите с бащата,то показало спонтанно
положителни емоции към него и желание да бъдат заедно.Не се откривали маркери за
отхвърляне на бащата от страна на детето,за страхова готовност да се срещне и за страх под
каквато и да е форма,когато е с него. То не е изгубило емоционалния контакт с баща си и
потребността от него.
В интерес на детето е да общува максимално и с двамата си родители , като
общуването е пряко свързано с процеса по неговото израстване и формирането му като
пълноценна личност . Установи се по делото , че страните са разделени от месец април
2020г., като от тогава до сега режима на лични контакти на бащата с детето определен от
НПРС с определението за привременни мерки не е бил изпълняван пълноценно по различни
причини и бащата е контактувал с детето много рядко. По време на техните срещи, поради
обтегнатите им отношение и непрекъснатите скандали и пререкания детето се е спресирало
и травмирало от създалата се ситуация. То е свидетел на техните скандали още от
съвместното им съжителство и цялата тази ситуалция му се отразява изключително
негативно, като майката съобщава ,че то е получило и тикове. Детето е в ниска възраст,
несамостоятелно и привикнало към почти постоянното присъствие на майка си.
Съдът счита , че при определяне на режима на лични отношения между бащата и
детето Е. следва да се съобрази твърде ниската възраст на детето и редките му срещи с
бащата , психическото и емоционално състояние на детето ,както и конфликта между
родителите , поради което е налице необходимост от плавен преходен период, в който да се
даде възможност на детето , да се адаптира към ситуацията в една спокойна и защитена
6
среда . Поради това и с цел да се обезпечи пълноценен контакт между двамата и съобразно
най-добрият интерес на детето следва първоначално режима на лични контакти да се
провежда в присъствието на социален работник осигурен от ДСП Ш. , която не е била
въвлечена и не е участвало в конфликта между родителите и в подходящо помещение в
ДСП Ш.. Едва след един период на адаптация на детето и успокояване на отношенията
между родителите, бащата ще може да взема детето при себе си с приспиване. При
определянето на режима на лични контакти е водещ интереса на детето пред правото на
бащата на лични контакти с детето, като при реализирането на това право не може да се
стига до травмиране на детето.
Предвид характера на производството – спорна съдебна администрация, в което не се
разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а се осъществява съдебна намеса при
уреждане на граждански правоотношения, предпоставена от невъзможността за постигане
на съгласие между страните, съдът не е обвързан от исканията на страните за определяне на
конкретен режим на лични отношения, а само и единствено от интереса на детето.
Поради горното, съдът намира, че за период от три месеца считано от влизане на
решението в сила режима на лични контакти на бащата с детето Е. следва да се
осъществява - всеки първи и трети петък от месеца от 14ч. до 16ч. в присъствието на
майката , в подходящо помещение на ДСП Ш. и в присъствието на социален работник на
ОЗД към ДСП Ш., след това за период от четири месеца режима на лични контакти на
бащата с детето Е. следва да е всеки първи и трети петък от месеца от 10ч. до 18ч. , като
детето се предава от майката на бащата в ДСП-Ш. и после се връща от бащата в дома на
майката в с.Л. общ.К., след това всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в
събота до 18ч. в неделя с приспиване, 15 дена през лятната ваканция, когато майката не е в
платен годишен отпуск , пет дни през пролетната ваканция, на рождения ден на детето –
09.11.,от 10.00 часа до 12.00 часа, през първия ден на Мюсюлманските религиозни
празници-Рамазан Байрям и Курбан Байрям от 10.00 часа до 18.00 часа, на всяка четна
година , през втория ден на Мюсюлманските религиозни празници-Рамазан Байрям и
Курбан Байрям от 10.00 часа до 18.00 часа на всяка нечетна година , на Нова година през
четните години от 10.00 часа на 31.12. до 12.00 часа на 01.01.
Предвид гореизложеното следва решението на НПРС да се отмени в частта му с
която е определен режим на лични контакти и да се определи нов режим на лични контакти
в горепосоченият смисъл.
По отношение на издръжката: Съдът счита , че за детето съобразно неговата
възраст и доходите на родителите му следва да се определи месечна издръжка в размер на
415лв., от които бащата да му заплаща по 250лв. месечно за периода от влизане на
решението в сила с падеж всяко десето число на месеца на месеца за който се дължи
издръжката , до настъпването на законови причини за изменяне или прекратяване на
правото на издръжка , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Останалата
част от сумата остава в тежест на майката , която полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето. При определяне на издръжката съдът взе предвид
7
факта ,че бащата има родено още едно дете на което дължи издръжка , но съобразно размера
на доходите на бащата и професията която той упражнява, тази издръжка е по неговите
възможности Размера на издръжката следва да е достатъчен за да задоволи нуждите на
детето и да е съобразен и с нарастващата в страната инфлация и непрекъснато увеличение
на цените .
Ето защо решението на НПРС в частта с която съдът е отхвърлил иска за издръжка
предявен от майката срещу бащата за разликата над 180лв. до претендираните 250лв., следва
да се отмени и вместо това издръжката да се увеличи от 180лв. на 250лв. месечно.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
По разноските: Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 от СК . Това разрешение следва от
характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор
относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство в него не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да
изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в производството всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този
смисъл е и практиката на ВКС.
Предвид гореизложеното обжалваното определение №349/4.08.2021г. по гр.д.
№870/2020г. по описа на НПРС по реда на чл.248 от ГПК с което е оставена без уважение
молбата на Т.А. Д. ,действаща ,чрез пълномощника си адв.С.Н. за изменение на решение
№31/20.05.2021г. по гр.д.№870/2020г. по описа на НПРС в частта му за разноските е
правилно и следва да бъде потвърдено. Също така следва да се посочи ,че жалбоподателката
не е представила и списък на разноските и поради това няма право на искане по чл.248 от
ГПК, като в случая не се касае за допълване на решението в частта му за разноските , а за
неговото изменяне ,предвид факта ,че в решението е налице произнасяне на съда за
разноските за възнаграждение по КСППЕ .
И.. С. К. следва да заплати държавна такса върху увеличеният размер на издръжката в
размер на 100.80лв. за първата инстанция по сметка на ШРС и в размер на 50.40лв. за
въззивната инстанция по сметка на ШОС.
Разноските по делото остават в тежест на страните, така, както са ги направили.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение №31/20.05.2021г. по гр.д.№870/2020г. по описа на НПРС в
частта му с която съдът е определил режим на лични контакти на бащата И.. С. К. с ЕГН
********** с детето Е.И.К. с ЕГН:**********,както следва: Всяка първа и трета седмица от
месеца от 17.00 часа в петък до 12.00 часа в неделя, с преспиване, пет дни през пролетната,
един месец през лятната ваканция, с преспиване ,на рождения ден на детето – 09.11.,от 10.00
часа до 17.00 часа, всяка нечетна година, през първия ден на Мюсюлманските религиозни
празници-Рамазан Байрям и Курбан Байрям от 10.00 часа до 18.00 часа на всяка нечетна
година и през втория ден на Мюсюлманските религиозни празници-Рамазан Байрям и
Курбан Байрям от 10.00 часа до 18.00 часа, на Нова година през четните години,от 10.00 часа
на 31.12. до 12.00 часа на 01.01., като бащата следва да взема детето от дома на майката и да
го връща там на посочените дати и време, като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И.. С. К. с ЕГН ********** с
детето Е.И.К. с ЕГН:**********,както следва : за период от три месеца считано от влизане
на решението в сила режима на лични контакти на бащата с детето Е. следва да се
осъществява - всеки първи и трети петък от месеца от 14ч. до 16ч. в присъствието на
майката, в подходящо помещение на ДСП Ш. и в присъствието на социален работник на
ОЗД към ДСП Ш. , след това за период от четири месеца режима на лични контакти на
бащата И.К. с детето Е. следва да е всеки първи и трети петък от месеца от 10ч. до 18ч. ,
като детето се предава от майката на бащата в ДСП-Ш. и после се връща от бащата в дома
на майката в с.Л. , общ.К., след това всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в
събота до 18ч. в неделя с приспиване, 15 дена през лятната ваканция, когато майката не е в
платен годишен отпуск, пет дни през пролетната ваканция, на рождения ден на детето –
09.11. от 10.00 часа до 12.00 часа, през първия ден на Мюсюлманските религиозни
празници-Рамазан Байрям и Курбан Байрям от 10.00 часа до 18.00 часа, на всяка четна
година , през втория ден на Мюсюлманските религиозни празници-Рамазан Байрям и
Курбан Байрям от 10.00 часа до 18.00 часа на всяка нечетна година , на Нова година през
четните години от 10.00 часа на 31.12. до 12.00 часа на 01.01., като бащата следва да взема
детето от дома на майката и да го връща там.
ОТМЕНЯ решение №349/4.08.2021г. по гр.д.№870/2020г. по описа на НПРС в
часттта му с която съдът е отхвърлил иска на Т.А. Д. ,действаща като майка и законен
представител на малолетното дете Е.И.К. срещу И.. С. К. за осъждане на бащата да заплаща
месечна издръжка на детето Е. за разликата над 180лв. до 250лв., като вместо това
постановява :
ИЗМЕНЯ размера на издръжката дължима от И.. С. К. с ЕГН ********** с
адрес:гр.В.,ул.№ ет. ап. в полза на малолетното му дете Е. И.К. с ЕГН **********,чрез
неговата майка и законен представител Т.А. Д. с ЕГН **********, от с. Л., общ. К., ул. № ,
като я УВЕЛИЧАВА от 180лв. на 250лв. , месечно ,считано от влизане на решението в сила
, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменяването или
прекратяването на издръжката.
9
ПОТВЪРЖДАВА определение №349/4.08.2021г. по гр.д.№870/2020г. по описа на
НПРС.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
Разноски по делото не се присъждат.
ОСЪЖДА И.. С. К. с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху увеличеният
размер на издръжката в размер на 100.80лв. за първата инстанция по сметка на ШРС и в
размер на 50.40лв. за въззивната инстанция по сметка на ШОС.
Задължава Отдел „Закрила на детето“ към ДСП Ш. да осигури помещение , където да
се провеждат срещите , както и социален работник , който да присъства на същите.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС в частта му с която съдът се е произнесъл по отношение на режима на
лични контакти по иска с правно основание чл.127 ал.2 СК , а в останалата част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10