Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1718 05.11.2021г. гр.ББ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ББ., на седми октомври две
хиляди двадесет и първа година, в публичното
заседание, в състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
Д. ГАЛЬОВ
Секретар: Г. С.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД
№ 1876 по описа за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от Ж.Т.Р. ***, чрез упълномощен адвокат, против Решение по н.а.х.д. № 1401
от 2021г. на Районен съд – гр.ББ. (РС), с което е потвърден издаденият срещу
касатора Електронен фиш за налагане на глоба, серия К, с № 3796369 от
ОДМВР-гр.ББ..
С ЕФ, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4,
вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на касатора е наложена „глоба“ от 400
/четиристотин/ лева.
Касаторът оспорва решението с аргументи за
неправилно приложение на закона от страна на РС. Оспорва се констатацията на
съда досежно установяване на конкретното местонахождение на АТСС. Установено е
по делото, че към протокола няма приложена снимка, с оглед изискването на
приложимата наредба според което снимката съставлява неразделна част от протокола
за използване на АТСС. По този начин е недоказано точното място, на което е
било поставено мобилното АТСС. Съдебното решение не е съобразено с изискванията
на чл.10, ал.3 от наредбата и е незаконосъобразно според касационната жалба.
Иска се отмяна на решението, респективно отмяна
на процесния ЕФ. В съдебно заседание- касаторът не се явява, а се представлява
от пълномощника си- адвокат Д.Д. ***, който поддържа жалбата и пледира за
уважаването й. Не се сочат нови доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ- ОД на МВР-гр.ББ., редовно уведомен,
не се представлява в съдебно заседание. Не взема становище по оспорването.
ПРОКУРОРЪТ дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на РС-гр.ББ., като
правилно и законосъобразно.
След като прецени доводите и
становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа
разпоредбите на закона, Административен съд – ББ., в настоящия състав, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1
от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери
следното:
С ЕФ серия К, с № 3796369 от ОДМВР-гр.ББ. касаторът
Ж.Р. е санкциониран за това, че на 04.10.2018г. в 10.37 часа, в гр.ББ., по
бул.“Тодор Александров“, в посока от кръстовище с ул.“Спортна“ към надлез
„Вл.Павлов“ е констатирано управление на предоставеното за ползване от касатора
МПС, товарен автомобил, с рег.№ СВ 7395 ММ, с установена стойност на скоростта
85 км/ч, при разрешена скорост за движение 50 км/ч, в населено място. Сочи се,
че скоростта е установена със АТСС TFR1-M, с идент. № 644.
Описва се, че е отчетен толеранс от -3 км/ч от
измерената скорост, която видно от приложената снимка е била 88 км/ч,
респективно с отчитане на толеранса е установена наказуема скорост от 85 км/ч.
Според квалификацията на нарушението описана в ЕФ е нарушена нормата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, и съгласно чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено предвиденото от законодателя административно наказание- глоба от 400
лева.
Представени са документи удостоверяващи
годността на техническото средства за измерване. Безспорно е по делото, а и от
представените писмени доказателства се установява, че процесното техническо
средство, с което е измерена скоростта на управлявания от ответника автомобил е
„мобилна система за видеоконтрол“.
Съгласно декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП
изготвена на 02.07.2020г., се установява, че на процесната дата- 04.10.2018г. в
09.00 часа процесният автомобил е предоставен за ползване на касатора,
респективно към часа на установеното нарушение, товарният автомобил безспорно е
управляван от Ж.Т.Р..
В хода на съдебното производство е приложен и
изискуемия протокол, който съставлява Приложение № 1 към чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г., обективиращ факта, че на 04.10.2018г. за времето
от 10.30 часа до 11.50 часа процесното АТСС е било използвано, като
установеното нарушение в 10.37 часа е именно в този диапазон от време. Изрично
е посочено, че мястото, където е осъществяван контрола на пътното движение е бул.“Тодор
Александров“, респективно посоката на движение обхваната от проверката е точно
„от кръстовище с ул.“Спортна“ към надлез
„Вл.Павлов“.
Районен съд – ББ. е потвърдил ЕФ, а за да постанови
това решение съдът приел, че въпреки липсата на снимка представена към
протокола по чл.10 от наредбата, тази липса не съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила, доколкото съдържанието на самият протокол
индивидуализира в достатъчна степен точното място, респективно разположението
на АТСС ,с което е извършван пътният контрол. Изтъкнато е, че в протокола се
съдържат конкретните географски координати и въвеждането им в съответните
електронни карти недвусмислено определя мястото на разположение на уреда. При
липса на констатирани отменителни основания съдът потвърдил оспорения ЕФ.
Настоящият касационен състав счита, че решението на Районен съд-ББ. е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в
НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Според настоящата инстанция, съдебното решение е съобразено
с ангажираните в процеса писмени доказателства и с потвърждаване на ЕФ съдът е
приложил правилно материалния закон, респективно в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито са ограничени
правата на страните.
Обоснованият извод за законосъобразност на ЕФ,
включително по отношение доказване на конкретното място, където е било
позиционирано АТСС се споделя и от настоящия съдебен състав.
Представените по делото писмени доказателства установяват,
че са спазени изискванията за правилно отчитане на скоростта и доказване на нарушението,
с оглед нормативните изисквания.
Касационната инстанция счита, че протоколът по
чл.10 от наредбата е официален документ и е годно доказателствено средство, с
оглед отчитане на материалната му удостоверителна сила, респективно
установените с него факти и обстоятелства, включително разположението на
техническото средство, поради което липсата на снимка за разположението на
уреда не води до незаконосъобразно документиране на извършената проверка и не
може да бъде основание за отмяна на НП. Допълнителен аргумент за точно
определяне на местоположението на уреда е и обстоятелството, че в конкретният
случай е посочен номерът на служебен
автомобил, а именно рег.№ А 7861 КК, където е позиционирано мобилното АТСС,
респективно режимът на измерване е стационарен,
а не „в движение“, както е описано в протокола. След като съвсем ясно и точно е описана проверяваната посока на
движение, цитирана по-горе, наред с така описаните обстоятелства, не би могло
да възникне съмнение относно конкретното място на разположение на уреда и
спазване на нормативните изисквания в тази връзка, респективно е доказано по
категоричен начин и мястото на извършеното нарушение, с оглед разположението на
уреда. В този случай, липсата на снимка не може да се приеме за съществено нарушение
на процесуалните правила опорочаващо издадения ЕФ до степен да е налице
основание за отмяната на наказанието.
При отчитане на така посочените факти и
обстоятелства, съдът намира, че оспореното решение на БРС е валидно, допустимо
и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. КЖ е неоснователна и
се оставя без уважение.
Разноски не се претендират от ответника по касация
и не се присъждат.
Ето защо и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, вр. с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд- ББ.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 190 от 09.06.2021г.
по н.а.х.д. № 1401 от 2021г. на Районен съд – гр.ББ..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: Членове: 1. 2.