Решение по дело №16152/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на дванадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 16 152 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. И З. ” АД да заплати следните суми:

1.           на А.Г.Д. :

- 15 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 16.07.2017 г. плюс законната лихва от 25.10.2017 г. до окончателното изплащане;

- 73,20 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ обезщетение за имуществени вреди вследствие на увреждания от ПТП от 16.07.2017 г. плюс законната лихва от 02.11.2017 г. до окончателното изплащане;

- 840,50 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в повреди върху лекия ѝ автомобил плюс законната лихва от 02.11.2017 г. до окончателното изплащане;

- 266,08 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокатско дружество „Г. и партньори“ – 948,92 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 611,31 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди на А.Г.Д. срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ за разликата над 15 000,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА А.Г.Д. да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ 132,83 лева разноски по делото и 81,74 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 350,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. Ако ищцата обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, определена по следната формула обжалваем интересХ150,00/1 140,00. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[6] В исковата молба от 02.11.2017 г. А.Г.Д. заявява, че на 16.07.2017 г. е участвала в ПТП предизвикано от М.Р.Г.. Вследствие на ПТП А.Д. е получила: мозъчно сътресение; контузия и кръвонасядане по дясна мишница; охлузна рана на дясната предмишница; контузия на корема; контузия на гръдния кош; контузия и кръвонасядане по двете подбедрици; контузия на гърба в поясната област, с ограничение на движенията в поясния отдел на гърба. От тях тя е претърпяла болки, страдания и неудобства. Ищцата е заплатила 70,20 лева за лечението си, а автомобилът ѝ е претърпял повреди за 4 000,00 лева.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност на М.Г.е била застрахована при ответника ЗАД „Д. Б.: Ж.И З.“ (З.). Ответникът  не е изплатил обезщетение на ищцата. Затова А.Д. моли съда да осъди З. да ѝ заплати:

а) 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от претърпените вреди за 30 000,00 лева;

б) 73,20 лева обезщетение за имуществени вреди от претърпените телесни увреждания;

в) 840,50 лева обезщетение за имуществени вреди от повредите по автомобила, като част от претърпените вреди за 4 000,00 лева. Тя търси и законната лихва от 25.10.2017 г. върху обезщетението за неимуществени вреди и от подаването на исковата молба върху обезщетенията за имуществени вреди (исковата молба, л. 2-6; определението за допускане увеличението на исковете, л. 143 от делото на СРС).

 

2.           На ответника

 

[8] З. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. М.Г.не е причинил ПТП;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. ищцата не е претърпяла от ПТП вредите, които твърди;

4. ищцата е допринесла за: а) настъпването на ПТП, защото е управлявала автомобила с несъобразена скорост; б) причиняването на уврежданията, защото е била без обезопасителен колан (писмения отговор, л. 38-40 от делото на СРС).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] А.Д. е била родена на *** г. На 16.07.2017 около 18:00 часа М.Г.е управлявал лек автомобил „Форд“ по път II-55, в района на км 31+400, с посока от гр. Бургас към гр. Велико Търново. Пътната настилка е била мокра.

 

[10] По същото време, но в обратната посока А.Д. е управлявала лек автомобил „Рено“. Тя е била с поставен обезопасителен колан.

 

[11] При навлизане в десен завой М.Г.е загубил контрол върху управлението на автомобила, който е навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП с лекия автомобил „Рено“. ПТП не е било предотвратимо за А.Д. (заключението и показанията на вещото лице Й., л. 107-122 и л. 127; показанията на свидетеля Г., л. 136-137; показанията на свидетелката А., л. 139). Не се спори, че към момента на ПТП гражданската отговорност на М.Г.е била застрахована при З..

 

[12] От удара А.Д. е получила:

- леко сътресение на мозъка;

- охлузване и кръвонасядане на дясната ръка в областта на предмишницата;

- контузия с оток в областта на дясното коляно;

- гръдно-коремна контузия;

- кръвонасядане по дясната подбедрица.

 

[13] А.Д. се е възстановила за един месец, като три дни тя е била в болница. Около две седмици тя е имала главоболие и виене на свят. Към настоящия момент ищцата вече не изпитва болки. Тя все още се страхува да шофира (заключението на вещото лице д-р Г., л. 100-105; показанията на свидетелката Ш., л. 136 от делото на СРС). А.Д. е заплатила 73,20 лева за лечението си (л. 14-15; заключението на вещото лице д-р Г., л. 104 от делото на СРС).

 

[14] От ПТП е бил повреден лекия автомобил „Рено“, като за отстраняване на повредите са необходими 9 117,54 лева. Пазарната цена на автомобила към датата на ПТП е била 2 471,00 лева, а 2 362,00 лева е била стойността му, определена по Наредба 24. Стойността на уврежданията, определени като за тотална щета, е 1 853,00 лева (заключението на вещото лице Й., л. 121-122 от делото на СРС). Преди подаването на исковата молба З. е заплатил на ищцата 1 012,50 лева обезщетение за имуществени вреди по МПС (л. 94 от делото на СРС). Не се спори, че ответникът не е заплатил обезщетение на ищцата за вредите от телесните увреждания.

 

[15] А.Д. е заплатила: 150,00 лева държавна такса, като съдът я е освободил от заплащане на държавна такса за разликата над тази сума до пълната такса, която се дължи (л. 35 от делото на СРС); 300,00 лева за вещи лица (л. 57 от делото на СРС). Тя е била представлявана безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (договор за правна помощ л. 8-9 от делото на СГС). З. е заплатил: 300,00 лева за вещи лица (л. 67-68 от делото на СРС); 25,00 лева депозит за свидетел (л. 66 от делото на СРС). Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[16] А.Д. е предявила искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.

 

[17] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е  причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени /имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[19] Съдът установи, че:

1. на 16.07.2017 г. А.Д. е участвала в ПТП, предизвикано от М.Г.;

2. от него А.Д. е получила увреждания, а автомобилът ѝ е бил повреден;

3. ГО на М.Г.е била застрахована при З.;

4. от уврежданията А.Д. е претърпяла неимуществени и имуществени вреди;

5. З. е изплатил на А.Д. единствено 1 012,50 лева обезщетение за имуществени вреди по автомобила, при дължими 1 853,00 лева.

 

[20] Налице са предпоставките за уважаване на иска за имуществени вреди от телесните увреждания и за уважаването на иска за имуществени вреди от увреждането на автомобила. Затова съдът осъжда З. да заплати на А.Д. 73,20 лева обезщетение за имуществени вреди от телесните увреждания и 840,50 лева обезщетение за имуществени вреди от увреждането на автомобила.

 

[21] Налице са предпоставките и за уважаването на иска за обезщетение за неимуществени вреди. Съдът следва да определи размера му.

 

[22] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 16.07.2017 г.

 

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на З.то; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.). 

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ  (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм) ).

 

[27] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[1];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[2]. Увеличението на МРЗ от 2016 г. до 16.07.2017 г. е била 9,52%.

 

[28] Съдът установи, че към момента на ПТП А.Д. е била на 49 години. От ПТП тя е получила: леко сътресение на мозъка; охлузване и кръвонасядане на дясната ръка в областта на предмишницата; контузия с оток в областта на дясното коляно; гръдно-коремна контузия; кръвонасядане по дясната подбедрица.

 

[29] А.Д. се е възстановила за един месец, като три дни тя е била в болница. Около две седмици тя е имала главоболие и виене на свят. Към настоящия момент ищцата вече не изпитва болки. Тя все още се страхува да шофира.

 

[30] Предмет на решение на САС 550-2018-12-ти с-в по гр. д. 6 014/2017 г. е бил обезщетяването на неимуществени вреди от случай, който е бил близък, но малко по-тежък от настоящия. По него САС е определил обезщетение от 15 000,00 лева за увреждания от 2016 г.^[3].

 

[31] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита: продължителността на лечението и продължителността на възстановителния период; болките и неудобствата, които ищцата е търпяла. Съдът отчита и, че случаят, разгледан от САС, макар да е малко по-тежък е от по-ранна година, когато МРЗ е била по-ниска. Затова съдът приема, че 15 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата. Ето защо съдът осъжда З. да заплати на ищцата 15 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

 

[32] З. е възразил, че А.Д. е допринесла: а) за настъпването на ПТП, защото е управлявала автомобила с несъобразена скорост; б) за причиняването на уврежданията, защото е била без обезопасителен колан.

 

[33] Съдът не установи А.Д. да е управлявала автомобила с несъобразена скорост или да е била без поставен обезопасителен колан. Затова възраженията са неоснователни.

 

2. По разноските

 

[34] Ищцата търси и разноски. Тя е направила такива за 450,00 лева и е билa представляванa безплатно от адвокат.

 

[35] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 15 913,20 лева при предявен размер от 26 913,20 лева. Затова съдът осъжда З. да заплати на А.Д. 266,08 лева разноски по делото (450,00х15 913,20/26 913,20). Съдът осъжда З. да заплати на адвокатско дружество „Г. и партньори“ 948,92 лева адвокатско възнаграждение (26 913,20-10 000,00х0,03+830,00х15 913,20/26 913,20). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда З. да заплати по сметка на СГС 611,31 лева държавна такса (15 000,00х0,04+50,00+50-(150,00х15 913,20/26 913,20)).       

 

[36] З. също търси разноски. Той е направил такива за 325,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 11 000,00 лева при предявен размер от 26 913,20 лева. Затова съдът осъжда А.Д. да заплати на З. 132,83 лева разноски по делото (325,00х11 000,00/26 913,20) и 81,74 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х11 000,00/26 913,20).

 

Съдия: