ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 829
гр. Перник, 18.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500556 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на К. С. Х., със съдебен адрес: *** срещу
Определение № 802 от 18.08.2021г., постановено по гр. дело № 3684/2021г. по описа на
Районен съд – гр. Перник, с което е върната исковата молба на ищеца К. С. Х. и е
прекратено производството по делото поради процесуална недопустимост на иска.
Жалбоподателя излага доводи за неправилност на атакувания акт и моли да
бъде прогласена нищожността на атакувания акт, а в условията на евентуалност – да
бъде отменен, като въззивната инстанция постанови акт, с който задължи
първоинстанционния съд да даде ход на делото и да го разгледа.
В частната жалба се сочи, че постановеното от първоинстанционния съд
Определение, както и изводите, направени в него са порочни, поради нарушаването на
редица императивни норми, сред които и чл. 298 и 297 ГПК. Жалбоподателя намира и
съществено процесуално нарушение досежно приетия от първоинстанционния съд
извод за липса на правен интерес, доколкото в настоящия случай се касаело за
преюдициален иск за нищожност, предявен предварително на контролното
призводство. Намира и че в атакувания съдебен акт липсват мотиви и няма обсъждане
на обстоятелствата, доказателствата и доводите на ищеца. Предвид това и с оглед
допуснатите в обжалвания акт и изтъкнати в частната жалба пороци и нарушени с тях
разпоредби, жалбоподателя обжалва постановеното по горепосоченото гражданско
дело Определение, искайки неговата отмяна.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законноустановения срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен
1
интерес от обжалване, счита същата за допустима.
По основателността на подадената частна жалба, съдът намира
следното:
Първоинстанционния съд е бил сезиран с искова молба от К. С. Х. от *** срещу
Т. М. Д., С. В. В., С. районен съд и Софийски градски съд, с която се да бъдат признати
за нищожни Определение № 20114079 от 12.05.2021г. и Разпореждане № 20125147 от
27.05.2021г., и двете постановено по гр. дело № 60207/2020г. по описа на СРС, 140
състав, с докладчик съдия Т.М. Д. и Определение № 367 от 03.06.2021г. по ч. гр. д. №
20211100106835/2021г. по описа на Софийски градски съд, с докладчик съдия С. В. В.,
заради противоречието им с изискващите правовост материалноправни
свръхимперативи на преамбюла и чл. 4 ал. 1 предл. 1-во от КРБ. Ищецът е обосновал
правния си интерес с обстоятелството, че съществува опасност от накърняване на
правата му по същество – без по закон да дължи да бъде осъден да плаща на ищеца,
като в подкрепа на твърдението си посочва и съдебна практика в тази насока. Посочва,
че има интерес със сила на пресъдено нещо да установи съществуването на
нищожността на сочените актове, за да може да получи правосъдие, а не произвол. На
следващо място сочи, че правния му интерес в случая е непосредствен – за да не се
провежда произволен съдебен процес и съответно такова правораздаване по него.
При извършената по реда на чл. 129 ал. 1 ГПК проверка, първоинстанционният
съд е намерил, че така депозирана исковата молба е нередовна, поради което с
Разпореждане от 09.07.2021г. е дал указания на ищеца за отстраняване на
констатираните нередовности. Указано му е било да обоснове правния си интерес от
установяването със сила на пресъдено нещо на нищожността на посочените актове
спрямо постановилите ги съдии – Т. М. Д. и С. В. В., както и да изложи фактите, от
които извежда процесуалната легитимация на ответниците С. районен съд и Софийски
градски съд, като обоснове и правния си интерес от установяването със сила на
пресъдено нещо на нищожността на посочените актове спрямо тях. Ищецът е бил
предупреден за възможността, при неизпълнение в цялост и срок на дадените му от
съда указания, исковата молба, ведно с приложенията, да бъде върната.
На 02.08.2021г. по делото е постъпила „писмена молба“ от ищеца (с дата на
пощенско клеймо 29.07.2021г.), с която ищецът е уточнил, че има правен интерес от
предявяване на иска спрямо четиримата посочени ответници. На следващо място е
посочил, че правния му интерес се извежда от обстоятелството, че действията на
съдията-докладчик са били единствено и целенасочено в интерес на насрещната страна
– „Топлофикация С.“ АД, което е в противоречие с интереса на ищеца. Ищецът по
първоинстанционното дело е посочил още, че с действията на съдията-докладчик е бил
лишен от разглеждането на някои от неговите доказателства и действителни доводи,
като същевременно, въпреки изричното възразяване от негова страна, са били уважени
доказателствени искания на „Топлофикация-С.“ АД. В молбата се уточнява, че
нищожността на сочените съдебни актове не позволява те да обвържат ищеца по
делото да го обвържат в отношенията с друго лице, в случая „Топлофикация – С.), тъй
като нищожните актове не пораждат правни последици.
С уточнителната молба, ищецът е направил и допълнителни доказателствени
искания.
С Определение № 802 от 18.08.2021г. първоинстанционния съд е приел, че с
2
изложените в допълнителната писмена молба съображения, ищецът отново не е
обосновал наличието на правен интерес от прогласяване на нищожността на
посочените съдебни актове, спрямо постановилите ги съдии, както и спрямо съдебните
органи, в които същите правораздават. Намерил е и, че липсва правен интерес за ищеца
от търсената защита – да бъде установена със сила на пресъдено нещо нищожността на
неподлежащи на обжалване съдебни актове по неприключило съдебно производство,
защитата срещу чиято порочност се осъществява по реда на инстанционния контрол на
крайния съдебен акт. С тези съображения, намирайки предявения иск за недопустим,
Районен съд – гр. Перник е върнал депозираната искова молба и е прекратил
производството по делото.
Предявения пред първоинстанционния съд иск за прогласяване на нищожност
на съдебни актове - Определение № 20114079 от 12.05.2021г. и Разпореждане №
20125147 от 27.05.2021г., и двете постановени по гр. дело № 60207/2020г. по описа на
СРС, 140 състав, с докладчик съдия Т.М. Д. и Определение № 367 от 03.06.2021г. по ч.
гр. д. № 20211100106835/2021г. по описа на Софийски градски съд, с докладчик съдия
С. В. В., е процесуално недопустим.
Актовете, които постановява съдът, са решения, определения и разпореждания.
С решения съдът се произнася по съществото на спора, с който е сезиран, с
определения се произнася по процесуални въпроси, касаещи движението на делото (за
насрочване на делото, за спиране и възобновяване на производството, за
прекратяването му в предвидените от закона случаи, по събирането на доказателствата
и др.), а с разпореждания - по други въпроси с технически или организационен
характер (оставяне без движение на искова молба или жалба, връщане на искова молба
или жалба и др.).
Според разпоредбата на чл. 270, ал. 1 ГПК когато първоинстанционното
решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи
на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново
решение. Според ал.2 на същия, нищожността на решението може да се предяви по
исков ред безсрочно или чрез възражение. От комплексното тълкуване на разпоредбата
се обосновава извод, че предмет на иска по чл.270 ал.2 ГПК може да бъде само една
категория съдебни актове – решенията. При това, според настоящия състав, само онези
съдебни решения, които са влезли в законна сила и пораждат правни последици между
страните по делото, тъй като невлезлите в сила решения подлежат на инстанционен
контрол, в рамките на който съдът следи служебно за валидността на целия акт (не
само на обжалваната част), а и всяка страна може да релевира доводите си в тази
насока и да ангажира и съответните доказателства за установяването им. Останалите
две категории са извън приложното поле на разпоредбата – на първо място
законодателят изрично е посочил само съдебните решения като предмет на този иск, от
друга страна - в гражданското процесуално право разширителното тълкуване е
недопустимо, а приложението по аналогия е допустимо само в изрично посочени
3
случаи, каквото в случая няма.
Не на последно място правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка
за допустимост на иска. Липсва такъв при иск за прогласяване на нищожност на
определение или разпореждане както при все още висящ процес поради изложените
по-горе съображения за служебното задължение на съда да следи за валидността на
актовете в рамките на инстанционния контрол, така и след като е приключил с влязло в
сила решение съдебният процес, в който са били постановени. При втората хипотеза
интерес би бил налице единствено по отношение на крайния съдебен акт – решението.
По отношение на определенията и разпорежданията, постановени от съда, страната
има интерес да ги обжалва само в рамките на процеса по реда и при условията,
предвидени в чл. 274-279 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че частната жалба е
неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 802 от 18.08.2021г., постановено по гр.д. №
3584/2021г. по описа на Пернишки районен съд, VІІІ граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4