№ 45157
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110148327 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
242549/30.08.2023 г., уточнена с молба с вх. № 254499/14.09.2023 г. от ИЗ*"
(ИА ВКВПД), представлявана от Изпълнителния директор г-н И*; гр. С*
срещу В. А. П., ЕГН: **********, гр. С*" (О*) № 26, тел: *, с която се
предявени следните обективно евентуално съединени искове, както
следва:
1. главен иск с правна квалификация чл.236, ал.2 ЗЗД, с който да се
осъди ответника В. А. П., ЕГН: **********, да заплати на ИА ВКВПД,
сума в общ размер на 1621.93 лв., представляваща обезщетение
равняващо се на четирикратния размер на договорената наемна цена за
недвижим имот: aп. 15, находящ се в гр. С*, за периода от 01.02.2022 г. до
31.07.2023 г., поради ползването на същия след прекратяване на Договор
за наем от 23.05.1979 г. и Допълнително споразумение № РД-12-
2237/17.12.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба (30.08.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането.
2. В условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли предявения главен
иск изпяло или отчасти, като неоснователен и недоказан, за неуважената
част и период на главния иск да ответникът В. А. П., ЕГН: **********,
да бъде осъден да заплати в полза на ИА ВКВПД, сума в общ размер на
1621.93 лв., за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г., представляващо
дължимото обезщетение равняващо се на средния пазарен месечен наем
за ползването, без правно основание и въпреки противопоставянето от
страна на наемодателя на следния недвижим имот: ап. 15, находящ се в
гр. София, ж.к. „Л*", бл. 504 /стар 25-28/, вх.А, ет.4, ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на настоящия иск (30.08.2023 г.) до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.59 ЗЗД.
1
В исковата молба се твърди, че на 23.05.1979 г., между гарнизонна
жилищна част - София, към Министерство на народната отбрана /МНО/ и А*
П., ЕГН: **********, е сключен Договор за наем /Приложение 1/, за отдаване
под наем на държавен жилищен имот от ведомствения жилищен фонд на
Министерство на отбраната, находящ се в гр. София, ж.к. „Л*", бл. 504 /стар
25-28/, *, с Акт за държавна собственост № 8576 от 1979 г. /Приложение 21.
Видно от Декларация от 13.01.1997 г. за промяна в семейното и имотното
състояние /Приложение 3/, Наемателят е декларирал, че семейството му се
състои от 6 члена - наемателят, съпругата му, син - В. А. П., снаха и двама
внука. На 17.12.2007 г., между наемателя А* П. и Изпълнителна агенция
„Държавна собственост на МО", е сключено Допълнително споразумение №
РД-12-2237 /Приложение 4/ към Договор за наем от 23.05.1979 г. С анекса, в
чл.1 и чл.2, е договорена месечна наемна цена, в размер на 23.23 лв., както и
договорено, че размерът на обезщетението за задържането на имота след
прекратяване на наемното правоотношение се променя на четирикратния
размер на определената месечна наемна цена. С едномесечно писмено
предизвестие, с изх. № 12093/14.09.2017 г. /Приложение 5/, изпратено от
изпълнителния директор на Из*" /ИА ВКВПД/, наемното правоотношение е
прекратено. На гърба на същото на 16.10.2017 г. собственоръчно е
удостоверено, както и подписано, получаването на уведомлението от страна
на наемателя А* П..
Въпреки прекратяване на наемното правоотношение имотът не е
предаден доброволно, като към настоящия момент продължава да се задържа
на отпаднало правно основание, поради което се начислява обезщетение
равняващо се на четирикратния размер на договорената месечна наемна цена,
възлизащо на 92.92 лв. месечно.
Твърди се, че наемателят А* П., ЕГН: **********, е починал, като
наследник на същия е синът му-В. А. П., ЕГН: ********** - ответник в
настоящото производство.
Ищецът твърди, че към момента ответникът продължава да ползва и да
живее в ап. 15, находящ се в гр. София, ж.к. „Л*", бл. 504 /стар 25-28/, вх.А,
ет.4. Били съставяне няколко протокола.
В допълнителна молба твърди, че договорът за наем е прекратен на
16.10.2017 г., и А* П. е продължил да ползва имота, поради което дължи
обезщетение в размер, съгласно уговореното в договора. Счита, че след
смъртта на А* П., ответникът като наследник отговаря за задълженията на
своя наследодател. Затова претендира това обезщетение за ползване на имота,
след прекратяване на договора за наем за периода от 01.02.2022 г. до
31.07.2023 г. Твърди, че към 31.07.2023 г, задълженията, във връзка с
начисляваното обезщетение за задържане на имота след прекратяване на
наемното правоотношение, възлизат на сума в общ размер на 1621.93 лв., за
периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г., по 92.92 лв. месечно, като единствено
дължимата сума за м.02.2022 г., е в размер на 42.29 лв. (42.29 лв. за м.02.2022
2
г. + 17*92.92=1621.93 лв., от м.03.2022 г. до 31.07.2023 г.).
При условията на евентуалност, счита че ответникът ползва имота без
правно основание и претендира заплащането на наемната цена за периода от
01.02.2022 г. до 31.07.2023 г.
По отношение на активната процесуална и материална легитимация,
ищецът се позовава на параграф (§) 6, ал. 1 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 123 на
МС от 15.05.2015 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на
Министерския съвет, Обн., ДВ, бр. 37 от 22.05.2015 г., в сила от 1.07.2015 г., е
прието следното: „Дейността, архивът, правата и задълженията по
договорите, сключени във връзка с дейността по настаняването под наем,
управлението и експлоатацията на жилищния фонд на Министерството на
отбраната и на движимите вещи в него преминават от реорганизираните
административни звена на Министерството на отбраната в Изпълнителна
агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" /ИА „ВКВПД"/. На
основание цитираната разпоредба, Изпълнителна агенция "Военни клубове и
военно -почивно дело" /ИА ВКВПД/, се явява правоприемник на
Изпълнителна агенция „Държавна собственост на Министерство на
отбраната", сключила Допълнително споразумение № РД-12-2237/17.12.2007
г., както и е легитимно лице за предявяване на вземанията по настоящото
исково производство.
Моли съда да уважи исковете. Посочва банкова сметка: BIC:
UNCRBGSF, IB AN: BG 22 UNCR *. Претендира разноски – държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и експертиза. Моли съда да постанови
решение по признаване на иска или неприсъствено решение, както и делото да
се гледа в негово отсъствие.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1. Договор за наем от 23.05.1979 г. - копие; 2. Акт за държавна собственост № 8576 от
1979 г. - копие; 3. Декларация от 13.01.1997 г. за промяна в семейното и имотното
състояние -копие; 4. Допълнително споразумение № РД-12-2237 - копие; 5. Писмено
предизвестие, с изх. № 12093/14.09.2017 г. - копие; 6. Писмо, с вх. № 5700/20.06.2022 г.-
копие; 7. Констативен протокол от 28.07.2022 г., ведно със снимков материал - копие; 8.
Констативен протокол от 25.10.2022 г. - копие; 9. Констативен протокол от 11.11.2022 г.
– копие 10. Документ за внесена държавна такса; 11. Списък на разноски;
Моли да се допуснете до изслушване на Съдебно - оценителна
експертиза (СОЕ), на която вещото лице, след като се запознае с
доказателствения материал по делото и след като извърши проверка в
счетоводството на ИА ВКВПД, както и като съобрази средния пазарен наем за
имот: ап. 15, находящ се в гр. София, ж.к. „Л*", бл. 504 /стар 25-28/, вх.А, ет.4,
предоставен в управление на Изпълнителна агенция "Военни клубове и
военно-почивно дело", да отговори на следните въпроси: 1. Какъв е бил размерът
на претендираното обезщетение по главния иск към 31.07.2023 г., равняващо се на
договорения четирикратен размер на месечната наемна цена и дължимо вследствие на
ползването на процесния имот след прекратяването на договор за наем, за периода от
01.02.2022 г. до 31.07.2023 г. включително?; 2. Каква е средната пазарна месечна наемна
цена за горепосочения недвижим имот за всеки един от месеците, за периода от 01.02.2022
3
г. до 31.07.2023 г.; 3. Като се вземе предвид средния пазарен наем за процесния имот, какъв
е общият размер на дължимото обезщетение, за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г.;
Моли да се изиска на основание чл.186 ГПК от Столична Община
удостоверение за наследници на наследодателя А* П., ЕГН: **********, с
адрес: в гр. София, ж.к. „Л*", бл. 504 /стар 25-28/, *.
По делото е пристигнало писмо с вх. № 40871/08.02.2024 г. от СО, с
което се представя Удостоверение за наследници на А* П., ЕГН: **********, с
адрес: в гр. София, ж.к. „Л*", бл. 504 /стар 25-28/, *.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът чрез особения
представител подава отговор. Оспорва изцяло исковата молба по основание и
размер. Твърди, че липсва договор за наем. Оспорва ответникът да е ползвал
имота. Твърди, че процесните задължения не се наследяват. Счита, че
договорът не е прекратен.
Моли да не се допуска СОА, тъй като цените са нормативно определени,
съгласно наредба Н-22 от 16.07.2010 г. на министъра на отбраната и решения
на ищеца.
Моли да се изиска справка от СО за адресите на ответника.
Желае да му се връчват книжа по реда на чл.38, ал.2 ГПК по посоченото
от него електронна поща.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и
правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от юрисконсулт Т* с надлежно пълномощно за
всички инстанции (л.25 от делото).
Ответникът се представлява от особен представител адв. Я. Р. П., гр.
София, ул. „Г* с електронна поща ********@*****.***, съгласно Определение
№36130/09.09.2024 г. (л.72 от делото).
По държавната такса
Предявени са евентуално два съединени иска – защита на един интерес.
Цената на двата иска е еднаква – 1 621.93 лева. Държавната такса по чл.1
ТДТССГПК е в размер на 64.88 лева (л.23 от делото).
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140
ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на
4
договор за наем, същият да е прекратен, за сумите по Наредба Н-22/16.07.2010
г. на Министъра на отбраната, размера на задълженията, за това, че се е
противопоставил ответника да ползва имота, ответникът да е ползвал имота за
процесния период, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
По съдебно-оценителната експертиза (СОЕ)
Неоснователно е възражението на ответника да не се назначава
експертиза. Съдът няма необходимите знания от областта оценка на имота и
ищецът е поискал такава.
Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси необходими и
относими, поради което искането следва да бъде уважено. Ето защо исканата
експертиза следва да бъде допусната. Експертизата е поискана от ищеца,
поради което депозитът за изготвяне и защита на СТЕ следва да бъде
възложен на ищеца, като на основание чл.160 ГПК страната следва да бъде
задължена да внесат депозит в общ размер на 600 лева (шестстотин лева), в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, по банкова
сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели, особени представители,
гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974
00, BIC: CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за
това, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
Към така поставените въпроси съдът служебно следва да добави за
определяне на посочените от ищеца суми (по зададените от него въпроси),
съгласно Наредба Н-22/16.07.2010 г. на Министъра на отбраната.
За вещо лице следва да се назначи инж. Д*, което да се призове след
внасяне на депозит.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
5
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен
срок, като първата свободна дата 10.12.2024 година от 10.15 часа, за която
дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 242549/30.08.2023 г., уточнена
с молба с вх. № 254499/14.09.2023 г. от ИЗ*" (ИА ВКВПД), представлявана от
Изпълнителния директор г-н И*; гр. С* срещу В. А. П., ЕГН: **********, гр. С*" (О*) №
26, тел: *, с която се предявени следните обективно евентуално съединени искове, както
следва:
1. главен иск с правна квалификация чл.236, ал.2 ЗЗД, с който да се осъди ответника
В. А. П., ЕГН: **********, да заплати на ИА ВКВПД, сума в общ размер на 1621.93
лв., представляваща обезщетение равняващо се на четирикратния размер на
договорената наемна цена за недвижим имот: aп. 15, находящ се в гр. С*, за периода от
01.02.2022 г. до 31.07.2023 г., поради ползването на същия след прекратяване на
Договор за наем от 23.05.1979 г. и Допълнително споразумение № РД-12-
2237/17.12.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
6
молба (30.08.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането.
2. В условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли предявения главен иск изпяло
или отчасти, като неоснователен и недоказан, за неуважената част и период на главния
иск да ответникът В. А. П., ЕГН: **********, да бъде осъден да заплати в полза на
ИА ВКВПД, сума в общ размер на 1621.93 лв., за периода от 01.02.2022 г. до
31.07.2023 г., представляващо дължимото обезщетение равняващо се на средния
пазарен месечен наем за ползването, без правно основание и въпреки
противопоставянето от страна на наемодателя на следния недвижим имот: ап. 15,
находящ се в гр. София, ж.к. „Л*", бл. 504 /стар 25-28/, вх.А, ет.4, ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на настоящия иск (30.08.2023 г.) до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.59 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 23.05.1979 г., между гарнизонна жилищна част -
София, към Министерство на народната отбрана /МНО/ и А* П., ЕГН: **********, е
сключен Договор за наем /Приложение 1/, за отдаване под наем на държавен жилищен имот
от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната, находящ се в гр. София, ж.к.
„Л*", бл. 504 /стар 25-28/, *, с Акт за държавна собственост № 8576 от 1979 г. /Приложение
21. Видно от Декларация от 13.01.1997 г. за промяна в семейното и имотното състояние
/Приложение 3/, Наемателят е декларирал, че семейството му се състои от 6 члена -
наемателят, съпругата му, син - В. А. П., снаха и двама внука. На 17.12.2007 г., между
наемателя А* П. и Изпълнителна агенция „Държавна собственост на МО", е сключено
Допълнително споразумение № РД-12-2237 /Приложение 4/ към Договор за наем от
23.05.1979 г. С анекса, в чл.1 и чл.2, е договорена месечна наемна цена, в размер на 23.23
лв., както и договорено, че размерът на обезщетението за задържането на имота след
прекратяване на наемното правоотношение се променя на четирикратния размер на
определената месечна наемна цена. С едномесечно писмено предизвестие, с изх. №
12093/14.09.2017 г. /Приложение 5/, изпратено от изпълнителния директор на Из*" /ИА
ВКВПД/, наемното правоотношение е прекратено. На гърба на същото на 16.10.2017 г.
собственоръчно е удостоверено, както и подписано, получаването на уведомлението от
страна на наемателя А* П..
Въпреки прекратяване на наемното правоотношение имотът не е предаден
доброволно, като към настоящия момент продължава да се задържа на отпаднало правно
основание, поради което се начислява обезщетение равняващо се на четирикратния размер
на договорената месечна наемна цена, възлизащо на 92.92 лв. месечно.
Твърди се, че наемателят А* П., ЕГН: **********, е починал, като наследник на
същия е синът му-В. А. П., ЕГН: ********** - ответник в настоящото производство.
Ищецът твърди, че към момента ответникът продължава да ползва и да живее в ап.
15, находящ се в гр. София, ж.к. „Л*", бл. 504 /стар 25-28/, вх.А, ет.4. Били съставяне няколко
протокола.
В допълнителна молба твърди, че договорът за наем е прекратен на 16.10.2017 г., и
А* П. е продължил да ползва имота, поради което дължи обезщетение в размер, съгласно
уговореното в договора. Счита, че след смъртта на А* П., ответникът като наследник
отговаря за задълженията на своя наследодател. Затова претендира това обезщетение за
ползване на имота, след прекратяване на договора за наем за периода от 01.02.2022 г. до
31.07.2023 г. Твърди, че към 31.07.2023 г, задълженията, във връзка с начисляваното
обезщетение за задържане на имота след прекратяване на наемното правоотношение,
възлизат на сума в общ размер на 1621.93 лв., за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г., по
92.92 лв. месечно, като единствено дължимата сума за м.02.2022 г., е в размер на 42.29 лв.
(42.29 лв. за м.02.2022 г. + 17*92.92=1621.93 лв., от м.03.2022 г. до 31.07.2023 г.).
При условията на евентуалност, счита че ответникът ползва имота без правно
основание и претендира заплащането на наемната цена за периода от 01.02.2022 г. до
7
31.07.2023 г.
По отношение на активната процесуална и материална легитимация, ищецът се
позовава на параграф (§) 6, ал. 1 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 123 на МС от 15.05.2015 г. за
изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, Обн., ДВ, бр. 37 от
22.05.2015 г., в сила от 1.07.2015 г., е прието следното: „Дейността, архивът, правата и
задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността по настаняването под наем,
управлението и експлоатацията на жилищния фонд на Министерството на отбраната и на
движимите вещи в него преминават от реорганизираните административни звена на
Министерството на отбраната в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно
дело" /ИА „ВКВПД"/. На основание цитираната разпоредба, Изпълнителна агенция "Военни
клубове и военно -почивно дело" /ИА ВКВПД/, се явява правоприемник на Изпълнителна
агенция „Държавна собственост на Министерство на отбраната", сключила Допълнително
споразумение № РД-12-2237/17.12.2007 г., както и е легитимно лице за предявяване на
вземанията по настоящото исково производство.
Моли съда да уважи исковете. Посочва банкова сметка: BIC: UNCRBGSF, IB AN: BG
22 UNCR *. Претендира разноски – държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
експертиза. Моли съда да постанови решение по признаване на иска или неприсъствено
решение, както и делото да се гледа в негово отсъствие.
Моли да се изиска на основание чл.186 ГПК от Столична Община удостоверение за
наследници на наследодателя А* П., ЕГН: **********, с адрес: в гр. София, ж.к. „Л*", бл.
504 /стар 25-28/, *.
По делото е пристигнало писмо с вх. № 40871/08.02.2024 г. от СО, с което се
представя Удостоверение за наследници на А* П., ЕГН: **********, с адрес: в гр. София,
ж.к. „Л*", бл. 504 /стар 25-28/, *.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът чрез особения представител подава
отговор. Оспорва изцяло исковата молба по основание и размер. Твърди, че липсва договор
за наем. Оспорва ответникът да е ползвал имота. Твърди, че процесните задължения не се
наследяват. Счита, че договорът не е прекратен.
Моли да не се допуска СОА, тъй като цените са нормативно определени, съгласно
наредба Н-22 от 16.07.2010 г. на министъра на отбраната и решения на ищеца.
Моли да се изиска справка от СО за адресите на ответника.
Желае да му се връчват книжа по реда на чл.38, ал.2 ГПК по посоченото от него
електронна поща.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Обективно евентуално съединени искове, както следва:
1. главен иск с правна квалификация чл.236, ал.2 ЗЗД, с който да се осъди ответника
В. А. П., ЕГН: **********, да заплати на ИА ВКВПД, сума в общ размер на 1621.93
лв., представляваща обезщетение равняващо се на четирикратния размер на
договорената наемна цена за недвижим имот: aп. 15, находящ се в гр. С*, за периода от
01.02.2022 г. до 31.07.2023 г., поради ползването на същия след прекратяване на
Договор за наем от 23.05.1979 г. и Допълнително споразумение № РД-12-
2237/17.12.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба (30.08.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането.
2. В условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли предявения главен иск изпяло
или отчасти, като неоснователен и недоказан, за неуважената част и период на главния
иск да ответникът В. А. П., ЕГН: **********, да бъде осъден да заплати в полза на
8
ИА ВКВПД, сума в общ размер на 1621.93 лв., за периода от 01.02.2022 г. до
31.07.2023 г., представляващо дължимото обезщетение равняващо се на средния
пазарен месечен наем за ползването, без правно основание и въпреки
противопоставянето от страна на наемодателя на следния недвижим имот: ап. 15,
находящ се в гр. София, ж.к. „Л*", бл. 504 /стар 25-28/, вх.А, ет.4, ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на настоящия иск (30.08.2023 г.) до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.59 ЗЗД.
Възражения на ответника:
правооспорващи – липса на облигационна връзка, липса на реално ползване от
наемателя
Правоизключващо – задълженията по договора не се наследяват
Правопогасяващо – наемната цена е по-малко от претендираната.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Не е спорно между страните че на 23.05.1979 г. между ищеца и А* П. е сключен
договор за наем на процесния апартамент – гр. София, ж.к. „Л*", бл. 504 /стар 25-28/,
*, с Акт за държавна собственост № 8576 от 1979 г. – л.7-9 от делото.
Не е спорно, че А* П. е декларирал, че в процесното жилище живеят 4 човека – той,
съпругата му, едно дете, снаха и един внук. Декларирането е станало през 1997 и 1998
г. – л.10 от делото.
Не е спорно, че е сключен договор за наем между А* П., ********** и ищеца, че от
30.06.2007 г. наемът на процесния имот е 23.23 лева, а размерът на обезщетението по
чл.3 и чл.11 на допълнителното споразумение се промяна от двукратен на
четирикратен размер на определена месечна наемна цена, а депозитът се определя в
двукратен размер на определена месечна наемна цена – л. 12 от делото
Не е спорно, че А* П. е получил на 16.10.2017 г. покана за доброволно изпълнение за
сумата в размер на 185.84 лева, дължима наемна цена за периода от 01.03.2017 г. до
01.10.2017 г. Уведомен е, че едномесечен срок от получаване на уведомлението следва
да освободи процесното жилище, като при неизпълнение на указанията в срок, ще се
начислява обезщетение в размер на 92.92 лева месечно за ползване на жилището, на
основание чл.24 , ал.3 от наредба Н-22 от 16.07.2010 г.
Не е спорно, че срокът по поканата за доброволно изпълнение – освобождаване на
жилището е 16.11.2017 г.
Не е спорно, че А* П. е починал на 09.04.2020 г., като е оставил като наследник
ответника В. А. П., ЕГН **********, който е ответникът по делото – л.55 от делото.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По исковете с правна квалификация чл.79, ал.1 вр. чл.236, ал.2 ЗЗД в тежест на
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, следва да установите следните
обстоятелства:
1. Сключен договор за наем
2. Договорът да е прекратен
3. Ищецът да се е противопоставил на ползването на имота от ответника
4. Ответникът да е ползвал имота в посочения срок
5. Размер на задълженията
9
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи плащанията по
претендираните суми, както и съгласието на ищеца да ползва имота
По иска с правна квалификация чл.59 ЗЗД в тежест на ищеца, при условията на пълно
и главно доказване, следва да установите следните обстоятелства:
1. Ответникът да е ползвал имота в посочения срок
2. Размер на пазарния наем на апартамента за посочения период (наличие на обедняване
– неплащане на наемна цена, което е отрицателен факт)
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи ползването на
имота на правно основание, плащане на наемна цена (липса на обогатяване – плащане на
наемна цена)
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на договор за
наем, същият да е прекратен, за сумите по Наредба Н-22/16.07.2010 г. на
Министъра на отбраната, размера на задълженията, за това, че се е
противопоставил ответника да ползва имота, ответникът да е ползвал имота за
процесния период, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът служебно ще се произнесе по
нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните
се позовават, на основание ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1. Договор за наем от 23.05.1979 г. - копие; 2. Акт за държавна
собственост № 8576 от 1979 г. - копие; 3. Декларация от 13.01.1997 г. за промяна в
семейното и имотното състояние -копие; 4. Допълнително споразумение № РД-12-2237 -
копие; 5. Писмено предизвестие, с изх. № 12093/14.09.2017 г. - копие; 6. Писмо, с вх. №
5700/20.06.2022 г.- копие; 7. Констативен протокол от 28.07.2022 г., ведно със снимков
материал - копие; 8. Констативен протокол от 25.10.2022 г. - копие; 9. Констативен
протокол от 11.11.2022 г. – копие 10. Документ за внесена държавна такса; 11. Списък на
разноски;
Удостоверение за наследници.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), на
която вещото лице, след запознаване с документацията в счетоводството на
ищеца, материалите по делото и Наредба Н-22 от 16.07.2010 г. да отговори на
следните въпроси:
1. Какъв е бил размерът на претендираното обезщетение по главния иск към 31.07.2023
10
г., равняващо се на договорения четирикратен размер на месечната наемна цена и
дължимо вследствие на ползването на процесния имот след прекратяването на
договор за наем, за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г. включително?;
2. Каква е средната пазарна месечна наемна цена за горепосочения недвижим имот за
всеки един от месеците, за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г.;
3. Като се вземе предвид средния пазарен наем за процесния имот, какъв е общият
размер на дължимото обезщетение, за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г.;
4. Какви са сумите по т.1-3, ако се вземат на база Наредба Н-22 от 16.07.2010 г. на
Министъра на отбраната.
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лева (шестстотин лева) по
депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим от ищеца, в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото определение, както и в същия срок да представи
доказателства за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок,
съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от
разпределената доказателствена тежест, , а именно, че е създал пречки за
установяване на тези факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж. Д*, което де си призове след внасяне на
депозит.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
11
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
12
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.12.2024 година от 10.15
часа, за която дата и час да се призоват страните, като ответникът лично на
телефонен номер ********** (л.17 от делото) и чрез неговия особен
представител.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните,
ответникът лично на телефонен номер ********** (л.17 от делото) и чрез
неговия особен представител.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13