№ 190
гр. Враца, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. А.а
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. А.а Административно наказателно
дело № 20231420200375 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН и е образувано по жалба на Х. К. К.
с ЕГН **********, с адрес: **** чрез адв.Й. Ц. против Наказателно постановление № 8110
от 17.03.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, с което му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 4000.00 лева на основание чл.53, ал.1, т.2 пр.2 от Закона за
пътищата /ЗП/, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“,
чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал.1 и ал. 2 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11/2001година на
МРРБ.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно.
Алтернативно се моли за намаляване размера на наложеното наказание. Твърди се, че
електронната везна, с която е направено процесното измерване не е била метрологично годна, като
в условията на евентуалност се твърди че актосъставителят не е преминал съответното обучение за
работа със същата, а техническото средство „Ролетка" №1313/2018г. не е било снабдено със
съответните декларация и сертификат за съответствие. Поддържа се, че не са посочени
отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, които са взети предвид при
определяне вида и размера на наказанието, в резултат на което се иска неговата отмяна.
Ответната страна, чрез процесуалния представител ю.к.М.Младенова, пледира, че
постановлението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
След като се запозна с депозираната жалба, съдът установи че същата е подадена от
активно легитимирано лице и в законоустановения срок по ЗАНН, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество същата е и частично основателна.
1
От фактическа страна се установява, че на 23.02.2023 г., в 12:40 часа, на път II-13, км
15+200, на 300м преди гр.Криводол, в посока гр.Монтана-гр.Криводол, свидетелите Н. А. и
А. А. /инспектори в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“/ извършили проверка на шофираното от
жалбоподателя съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „Скания“ с peг.№**** и
полуремарке с три оси с peг.№В5715ЕН.
В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са
надвишени нормите на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:
1. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 14.905 т, при
максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.”а” от
Наредбата като превишаването е с 3.406 т.
2. При измерено разстояние между осите 1.32 м, сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 31.190 т при максимално допустимо натоварване на оста 24
т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредбата, като превишаването е с 7.190 т.
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не представил на
длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла на §1, т.1
от допълнителните разпоредби на Наредбата).
В резултат на това контролните органи му съставили АУАН №0009531, в който
актосъставителят приел, че К. е нарушил чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя, а при предявяването за запознаване със съдържанието му бил
подписан от него без възражения.
Въз основа на акта било издадено Наказателно постановление №8110 от
17.03.2023г., с което на К. било наложено административно наказание „глоба” в размер на
4000.00 лева.
Възприетата от съда фактическа обстановка се извежда от събраните по делото
писмени доказателства, които кореспондират с гласните такива. Извършването на
нарушението се потвърждава от показанията на свидетелите - очевидци на нарушението /Н.
А.-съставил АУАН и А. А.-свидетел по АУАН/, които категорично заявяват, че на
процесната дата при извършената проверка на жалбоподателя и след направеното измерване
са установили, че управляваният товарен автомобил е извънгабаритен. Установява се
безспорно датата, мястото на установяване на нарушението, както и авторството на
деянието.
В тази насока са и събраните по делото релевантни писмени доказателства: АУАН
№0009531 от 23.02.2023 г.; Наказателно постановление №8110 от 17.03.2023 г. на началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“; Пътен лист
№521170 от 23.02.2023 г. за водача х. К.; кантарна бележка №10000001223/23.02.2023 г.;
Заповед №РД-11-246/31.03.2022г. на председателя на управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура”; Заповед №РД-11-247/31.03.2022г. на председателя на
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”; Пълномощно №П-378/14.12.2022
г.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :
При извършената служебна проверка на акта и наказателното постановление досежно
тяхната материална законосъобразност съдът не откри пороци, влечащи отмяна на
постановлението на процесуално основание. Постановлението е съобразено с нормата на
чл.57 от ЗАНН, като съдържа всички минимално изискуеми реквизити, нарушенията са
2
описани точно и ясно, ведно с обстоятелствата, при които е извършено.
Правилно е квалифицирано деянието, с оглед текстовото му описание, посочена е
дата и място на нарушението, както и неговият извършител. Посочена е санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на нак.постановление и
по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е
упражнил с подаването на жалба.
НП е издадено от материално компетентен орган. По делото е приложена Заповед
№РД-11-247/31.03.2022г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура”, видно от която на Н. А. на длъжност „инспектор” е възложен контролът
по републиканската пътна мрежа при Агенция „Пътна инфраструктура”, включващ контрол
на транспортните средства с чуждестранна и българска регистрация, по отношение
максимално допустима обща маса, ocеви натоварвания и габаритни размери, натовареното
или празно пътна превозно средство, поради което Н. А. е материално компетентен да
издава АУАН за констатираното нарушение. Така също видно от Заповед №РД-
11-246/31.03.2022г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура” на Виолета Асенова на длъжност Началник отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“към АПИ гр.София са предоставени
пълномощия по издаване на наказателни постановления на физически и юридически лица,
по съставени АУАН от оправомощени служители на АПИ, при условията и по реда,
предвидени в ЗП. В този смисъл, оспореното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, по смисъла на чл.56, ал.3, т.1 от ЗП, съобразно предоставените на
наказващия орган правомощия.
Налице са всички съставомерни елементи, квалифициращи деянието на
жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна като нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. Измерените параметри на гореспоменатото ППС показали, че същото е
извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на Наредбата.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква ,,а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е
забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията
управляваща пътя (АПИ). Неизпълнявайки задължението си да представи на длъжностните
лица на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
движение на извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла на §1, т.1 от
допълнителните разпоредби на Наредбата), жалбоподателят е консумирал състава на
нарушението, с оглед на което и напълно правилно и законосъобразно е санкциониран за
това.
Безспорно се установява, че ППС управлявано от жалбоподателя, след измерване с
надлежно техническо средство, съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от Наредбата
№11/2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, е констатирано надвишаване
на нормите на Наредба №11/2011г., в нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от
ЗП, съгласно която е забранено в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия
3
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Измерването е извършено надлежно и с метрологично годно средство, видно от
кантарна бележка №10000001223/23.02.2023 г., сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 на
техническото средство ролетка 1313/18 и декларация за съответствие с директива №2014/32
ЕС. Видно и от протокол за проведено обучение, инспектора Н. А. на 29.04.2021 г. е
преминал обучение с мобилни везни за поосово измерване
Не могат да бъдат споделени изложените в жалбата доводи за неправомерно
ангажиране на отговорността на жалбоподателя на соченото основание, като се претендира,
че той е само водач на процесното МПС. Разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б. "а" от Закона за
пътищата не поставя изискване, относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за
специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности
по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС,
без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на
нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б"а" от ЗП е и лицето, което фактически е извършило
дейността по ползване на пътя, а не само това, което е наредило превоза. Аргумент за кръга
на задължените лица се съдържа и в чл.15, ал.3 от Наредбата №11/2001год., съгласно която
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват
превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното
областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец. Това се потвърждава и от санкционната норма на чл.53, ал.1, т.2
от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на три отделни категории физически
лица – нарушители на разпоредбите чл.25, чл.26 и чл.41 от ЗП; извършващите движение на
тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя; и лица, които наредят да бъде извършено движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща
пътя. В този смисъл, жалбоподателят е от кръга на лицата - субекти на нарушението.
Неоснователни са наведените с жалбата доводи, досежно липса на виновно поведение от
страна на водача. В случая деянието е извършено при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал.2
от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като
в настоящия случай разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП не изключва наказуемостта при тази
форма на вината. В този смисъл е Решение №2009/08.11.2018 г. по к.а.н.д.№2710/2018 г. на
Административен съд- Бургас.
Административнонаказателната отговорност на водача е реализирана по реда и на
основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността,
ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната
инфраструктура в Република България. Закона за движение по пътищата има за основно
предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата,
улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. При
4
движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без разрешение по пътищата несъмнено се
нарушават правните норми на ЗП, тъй като пътищата са застрашени от увреждане. След
като се нарушават негови правила, то логично и в съответствие със закона е и отговорността
да се търси на основание на същите, от органите, контролиращи неговото изпълнение. Няма
данни контролните органи да са установили нарушението в конкретна хипотеза, която да е
свързана с целта на ЗДвП - опазване живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства, поради което и именно наложената санкция е по ЗП.
Установи се, че към момента на констатиране на нарушението, жалбоподателят не е
имал валидно разрешително за движение на тежко или извънгабаритно ППС.
За осъщественото от дееца нарушение законодателят е предвидил налагане на
административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева.
Съдът обаче намира, че наложената на жалбоподателя глоба в размер на 4000.00 лева
е прекомерно завишена, поради което административното наказание се явява несъразмерно
тежко и неотговарящо на степента на обществена опасност на извършеното нарушение.
АНО не е отчел обстоятелството, че извършеното нарушение е първо на жалбоподателя и не
е събрал доказателства за имотното му състояние, за да наложи глоба в такъв завишен
размер.
Затова и съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде изменено в частта, относно
размера на наложеното административно наказание, като намали размера на глобата от
4000.00 /четири хиляди/ лева на 1000.00 /хиляда/ лева.
Съобразно изхода на спора в настоящото производство и претендираните разноски,
възнаграждение се следва на основание чл.38, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА) в
полза на представлявалия адвокат. Според чл.38, ал.1, т.3 от ЗА се допуска оказване на
безплатна адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Съгласно
чл.38, ал.2 от ЗА, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. За да упражни
това свое право, достатъчно е адвокатът да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА както и да посочи от коя група лица е лицето, на
което се оказва безплатна адвокатска помощ, съобразно разпоредбата. По делото е наличен
договор за правна защита и съдействие, сключен между х. К. и адв.Й. Ц. на 27.03.2023г. с
вписване, че се оказва правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата,
според който правната помощ е оказана безплатно на близък на адвоката човек, поради
което искането на адвоката за определяне на възнаграждение и осъждане на насрещната
страна да го заплати е основателно. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
5
определя по реда на чл.7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение, в случая - 700.00 лева. Поради това и с оглед разпоредбата на §1, т.6 от ДР на
АПК следва да бъде осъдена Агенция пътна инфраструктура-гр.София да заплати от
бюджета си в полза на адв.Ц. адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева за
оказаната правна помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №8110/17.03.2023г., издадено от началник
отдел КРПМ, Дирекция АРОК, АПИ-гр.София В ЧАСТТА, с която на Х. К. К. от ****, ЕГН
********** на основание чл.53, ал.1 ЗП, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” ЗП вр. чл. 7,
ал.1, т. 4, б.“а“, чл. 7, ал.1, т. 3, б.“б“, чл.8, ал. 1 и ал. 2, и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба
№11/2001 г. МРРБ е наложено административно наказание „глоба“, КАТО НАМАЛЯВА
размера на глобата на 1000.00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Агенция пътна инфраструктура –
гр.София да заплати на адвокат Й. Ц. Ц. с личен номер **********, вписана в Адвокатска
колегия-Варна сумата от 700.00 /седемстотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена правна помощ на Х. К. К. с ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Враца по
реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6