Решение по адм. дело №212/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 12, ал. 3 от Закона за независимите оценители (ЗНО).

Производството по делото е образувано по жалба на Г. П. Ч. с [ЕГН] от гр. Тутракан срещу Решение към Протокол № 37/28.05.2025 г. на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България (КНОБ), с което е отхвърлена жалбата му с вх. № 9567/22.10.2024 г. срещу Решение по т. 1, подточка 1.1.24 по протокол 205 от 21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ за заличаване от регистъра на независимите оценители поради неподаване на отчет по чл. 10, ал. 2 от Закона за независимите оценители (ЗНО) за дейността като независим оценител за 2023 г. в срок до 30.06. 2024 г.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. На първо място се изтъква, че решението е немотивирано, което по съществото си е оплакване за неспазване на установената форма на акта, респ. пречка за проверка на материалната му законосъобразност. Прави се позоваване на мотивите на решение № 1525 от 09.12.2014 т. по преписка вх. № КЗК-904/2014 г. (закрито заседание) на Комисията за защита на конкуренцията, постановено в производство по чл. 28, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията, като се твърди, че заличаването от регистъра за нарушение на чл. 10, ал. 2 от ЗНО, което не е сериозно по естеството си, изважда независимия оценител от пазара за продължителен период от време, представлява необоснована административна бариера и е непропорционално като мярка. По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение.

Ответникът – Контролен съвет на Камарата на независимите оценители в България, действащ чрез представителя си по пълномощие адв. Г. Х. от АК-София, е подал писмен отговор, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С Решение по т. 1 подточка 1.1.24 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ на основание чл. 11, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 10, ал. 2 от ЗНО е заличил от регистъра на независимите оценители жалбоподателя Г. П. Ч., който не е подал в срок до 30.06.2024 г. отчет за дейността си като независим оценител за 2023 г. (л. 24-26 от делото).

Решението е обжалвано по административен ред с жалба вх. № 9567/22.10.2024 г. В жалбата си Г. Ч. е изтъкнал, че е член на КНОБ от 2007 г. и до момента е изпълнявал стриктно устава. Посочил е, че е заплатил членския си внос, годишната вноска и е сключил застраховка „Професионална отговорност на независимите оценители“, за което е представил доказателства, а неподаването на отчета се дължи на неволен пропуск от негова страна, като отчетът, с обем една страница формат А4, също е приложен към жалбата.

С Решение към Протокол № 37/28.05.2025 г. на КНОБ е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. Ч. срещу Решение по т. 1 подточка 1.1.24 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ. Решението е КС е взето с пет гласа "за" при пет гласували от общо петима членове на КС. За взетото решение жалбоподателят е бил уведомен с писмо с изх. № 10579/13.06.2025 г., изпратено по електронен път. Жалбата срещу решението е подадена пред АдмС-Силистра на 26.06.2025 г., т. е. правото на оспорване е своевременно упражнено.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес и е насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Оспорването на посоченото решение е повод за инициирането на настоящото производство, в което съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган – Контролния съвет на КНОБ, в кръга на предоставените му от закона правомощия - чл. 12, ал. 1 и ал. 2, както и чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗНО.

Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗНА срокът, в който ответният орган е следвало да се произнесе по жалбата, е 14-дневен от постъпването. В случая очевидно просрочието при произнасянето е огромно, но предвид обстоятелството, че оспореното решение на УС на КНОБ е от категорията актове, които задължително подлежат на оспорване по административен ред, което условие е предпоставка за съдебно оспорване и пред съда подлежи на обжалване именно актът на Контролния съвет (чл. 12, ал. 3 ЗНО), като тази регламентация се явява специална, спрямо общия ред, предвиден в АПК, то разпоредбата на чл. 97, ал. 5 АПК, е неприложима, респ. не е възникнала възможност за заинтересованото лице да се обърне директно към съда, оспорвайки първоначално издадения административен акт, след като ответният орган не се е произнесъл своевременно. Доколкото срокът за произнасяне на КС е инструктивен и в случая неспазването му не е открило възможност за жалбоподателя да упражни правата си по съдебен ред, констатацията за съществено просрочие не рефлектира върху възможността за обжалване на решението на КС.

Що се касае до формата на акта, същата е писмена – изявлението е обективирано в писмен вид, но не отговаря на изискванията за съдържание, въведено с чл. 97, ал. 1 от АПК, приложим съгласно препращащата норма на чл. 12, ал. 1 от ЗНО. Съгласно цитираната норма от АПК компетентният да разгледа жалбата орган следва да се произнесе с мотивирано решение. В случая това означава в него да се съдържат съображения поради какви причини се отхвърля жалбата, доколко сериозно е допуснатото нарушение на фона на дългогодишното членство на жалбоподателя в камарата, констатирани ли са други нарушения на устава, защо наложената мярка е пропорционална, необходима и обоснована. Съгласно ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите на административния акт могат да се съдържат в отделни от него документи, представляващи част от административната преписка. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая обаче производството е във фаза по обжалване пред по-горестоящия административен орган и именно той не е изложил никакви съображения по наведените доводи в подадената до него жалба, макар съгласно чл. 97, ал. 1 АПК да е бил длъжен да стори това (идентично е и разрешението, дадено в т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г.). В случая е без значение, че ответният орган е колективен, тъй като по аргумент от т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 18.04.2006 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2006 г., ОС на съдиите от втора колегия, решенията на колективните органи също трябва да съдържат фактически и правни основания за издаването им. Практиката приема, че е възможно мотивите на акта да се съдържат в протоколите, съставени при обсъждането на въпроса, респ. в тях са отразени проведените дебати, изразените мнения и съображения на отделните членове на колективния орган, които могат да се възприемат като мотиви на крайния акт, приет при гласуването (Решение № 8843 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6300/2018 г.). Такива обсъждания в случая обаче не са проведени. Единствено е отразено в протокола „След обсъждане на представените доказателства…“, без посочване кои доказателства се имат предвид (приложените към жалбата или тези, въз основа на които се е произнесъл Управителния съвет), нито са коментирани съображенията на жалбоподателя. Не са налице и допълнително изложени мотиви, които да са довели до знанието на адресата съображенията на ответния орган, за да може страната адекватно да прецени налице ли е основание за оспорване, респ. да подготви ефективно защитата си. Няма и препратка към мотиви, съдържащи се в други документи в преписката. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, поставящо съда в невъзможност да прецени законосъобразността му и съставляващо основание за неговата отмяна.

След отмяната на акта преписката следва да се изпрати на административния орган, който следва да се произнесе отново по подадената жалба в срока по чл. 12, ал. 2 от ЗНО, излагайки мотиви за решението си.

От страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение към Протокол № 37/28.05.2025 г. на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България, с което е отхвърлена жалбата на Г. П. Ч. с [ЕГН] от гр. Тутракан с вх. № 9567/22.10.2024 г. срещу Решение по т. 1, подточка 1.1.24 по протокол 205 от 21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ.

След влизане в сила на настоящото решение преписката да се изпрати на ответния орган, който 14-дневен срок следва да се произнесе по подадената жалба вх. № 9567/22.10.2024 г. срещу Решение по т. 1, подточка 1.1.24 по протокол 205 от 21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ, съобразно дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд