№ 115
гр. Свиленград, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200375 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Т. П. К. с ЕГН ********** от град ************,
със съдебен адрес: град Асеновград, ул.„Индустриална” № 2а, етаж 1, офис №
6, област Пловдив, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0063781 на
ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание чл. 638, ал. 4,
вр.ал. 1, т. 1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание
„Глоба” в размер 250 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразно издаване на ЕФ – допуснати били съществени
процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон: правната
квалификация била неправилна, неточна и неясна, както и не била ясна
санкционната норма и не ставало ясно защо е издаден ЕФ.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Т. П. К., не се явява
и не се представлява. С Писмена молба процесуалният представител – адвокат
А. М., излага доводи по същество, касаещи отмяна на обжалвания акт, които
1
са идентични по съдържание с тези, посочени в Жалбата, като допълнително
сочи, че липсвали доказателства, удостоверяващи извършването на
конкретното нарушение. Претендират се разноски по делото на основание чл.
38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представен е Списък на
разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 21.02.2024 година в 21.39 часа на първокласен път № 8, при км.
366+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а,
представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторните
превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации
ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещо се в посока към магазин
„Жанет”, МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел С 500 4 матик с
държавен регистрационен номер ВР 86 68 СС, което не е спряно от движение,
но е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) (видно от Справка от централната база на
КАТ при МВР). След обработване на информацията от заснемането, от
ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия Г № 0063781 на жалбоподателя в
качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справката за
собствеността на автомобила към датата на деянието, за това, че няма сключен
и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
2
на автомобилистите за текущата година 2024 година, респ. към датата на
заснемането - нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. ЕФ е изготвен по образец
съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на
вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 2
към т. 1.2 от посочената Заповед. Видно от обстоятелствената част на ЕФ на
основание чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 250 лв. Фишът е
връчен на лицето на дата 29.04.2024 година (, видно от Справката за
нарушител и от Справката относно статуса на ЕФ) (възражения относно
начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото
съдебно производство).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 21.02.2024 година, когато е установено нарушението, е
изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е
проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по
делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се
установяват данни за периода на използването на АТСС – от 20.50 часа
21.02.2024 година до 02.00 часа на 22.02.2024 година и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
първокласен път № 8, при км. 366+500, режима на измерване - стационарен,
посоката на задействие, така и броя на установените нарушения, свързани с
превишение на допустимата скорост и други сведения, съгласно реквизитите
на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал, въз основа на
направените записи от системата, като налична е една снимка за конкретния
клип, на които е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет
автомобил с държавен регистрационен номер ВР 86 68 КС в процес на
приближаване към преносимата система за видеоконтрол.
От представения Протокол № 044-СГ-ИСИС/31.03.2023 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
3
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
От справката в интернет-страницата на Гаранционния фонд, която е
общодостъпна, се установява, че за процесното МПС няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност” за процесната дата на нарушението.
Ето защо наведеното в тази насока възражение в Писмената молба на адвокат
М. е неоснователно, тъй като всеки може да се снабди с тази информация и не
е необходимо да се представя от страна на АНО.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения
на ЗДвП и на КЗ.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП и чл. 647, ал. 3 от КЗ в Регистратурата на АНО, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) –
процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че за разлика от
възможността, дадена с разпоредбата на чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН за заплащане
на наложената санкция в намален размер – 80%, по отношение на ЕФ по КЗ е
налице изрична и специфична уредба в чл. 647, ал. 3, изречение трето, която
императивно вменява задължението на собственика за заплащане на
4
санкцията, без да е предвидена възможност за намаляване на нейния размер:
„Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати
Глобата или Имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и ал. 6.”. Това
заплащане, още повече имайки се предвид израза „длъжен”, за разлика от
посоченото в чл. 79б от ЗАНН, не съставлява съгласие с установеното
нарушение и не изключва правото на обжалване. По тези съображения
настоящият състав на Съда намира, че следва да бъде прието, че за ЕФ по КЗ
разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН е неприложима, поради което и
евентуалното заплащане на пълния размер на санкцията, наложена със същия,
няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на подадената в
срок Жалба против ЕФ.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, частично идентични по съдържание с
тези, наведени от адвокат М. в Жалбата, респ. в Писмената му молба:
1. В санкционния акт е посочено, че от правна страна Т. П. К. е
осъществил нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Нормата на чл. 483, ал. 1 от КЗ въвежда задължение за всички лица,
притежаващи МПС, регистрирано на територията на Република България и не
е спряно от движение, да сключат за същите Договор за застраховка
„Гражданска отговорност”.
Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ, „когато с АТСС е установено и заснето
управление на МПС, за което няма сключен и действащ Застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. ЕФ се изпраща на
собственика на МПС с препоръчано писмо с Обратна разписка. Собственикът
е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати Глобата или
Имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и ал. 6. Чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не се
прилага.”.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, „при нарушение, установено и заснето с
АТСС, за което не е предвидено наказание „Лишаване от право да се
управлява МПС” или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на Глоба в
размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за:
5
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика,
на когото е регистрирано ПС, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на Глобата, срока, сметката, начините за доброволното
заплащане. Образецът на ЕФ се утвърждава от Министъра на вътрешните
работи.”.
В санкционния акт от правна страна осъщественото от Т. П. К. е
квалифицирано като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, която норма
въвежда задължение за всички лица, притежаващи МПС, регистрирани на
територията на Република България и не спрени от движение, да сключат
Договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
Според настоящия Въззивен състав в случая не е налице надлежно
описание на нарушението по смисъла на цитирания в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
вр.чл. 647, ал. 3 от КЗ.
Това е така тъй като в ЕФ макар да са отразени датата, часа и мястото,
където е извършено нарушението, както и че същото е заснето с конкретно
цитираното в същия АТСС, то словесно не е посочено в изискуемата пълнота в
какво точно се изразява конкретното изпълнително деяние. Отразено е, че „с
АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Република България
и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност””. По никой начин не е изпълнено
задължението за надлежно описание на осъщественото от обективна страна.
При това положение няма как да е налице яснота за кое точно действие или
бездействие е санкциониран въззивният жалбоподател. Производството по
установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания, респ. Санкции, е строго формално и е недопустимо по
тълкувателен път да се извежда волята на АНО относно това за какво точно
нарушение е било повдигнато административнонаказателно обвинение.
Казано по друг начин процесното нарушение не е описано достатъчно
ясно, тъй като в ЕФ не е посочено словесно в необходимата пълнота в какво
точно се изразява изпълнителното му деяние. Процесуално недопустимо е
Съдът да предполага за какво нарушение е било действителното
административнонаказателно обвинение, като по пътя на тълкуването или
6
подразбирането въз основа на други твърдения на контролния орган или чрез
изписването цифром на нарушените разпоредби, да извежда волята му.
Следователно въззивната инстанция приема, че атакуваният ЕФ не
съдържа всички изискуеми законови реквизити, а оттук и че е допуснато
нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените такива,
довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и до
препятстване на осъществявания от Съда контрол за неговата
законосъобразност поради невъзможност да се установи в какво точно се
изразява изпълнителното деяние на нарушението, за което е ангажирана
отговорността му.
Констатираното от Въззивната инстанция обосновава
незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, респ. отмяната му.
В този смисъл са Решение № 920 от 27.11.2023 година, постановено по
КАНД № 855/2023 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 679 от 14.08.2023 година,
постановено по КАНД № 522/2023 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Петър Вунов, Решение № 403 от 29.05.2023 година,
постановено по КАНД № 79/2023 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Биляна Икономова и др.
2. На следващо място Съдът приема, че не са налице всички елементи от
фактическия състав, касаещ процесното нарушение. Събраните по делото
доказателства установиха, че действително към дата 21.02.2024 година
процесното МПС е без сключена Застраховка „Гражданска отговорност”.
В случая обаче, видно от доказтелствата в настоящия казус, регистрацията на
МПС е била прекратена служебно именно поради тази причина на 20.02.2024
година, поради което към 21.02.2024 година, когато е заснет автомобилът, за
собственика му не е съществувало задължение да има сключена Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. По аргумент на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ - Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. За да възникне посоченото задължение следва да са налице и двете
предвидени от закона предпоставки в условията на кумулативност. МПС
трябва да не е спряно от движение, но освен това и да е регистрирано. Т.е.
7
след като автомобилът на жалбоподателя е със служебно прекратена
регистрация от 20.02.2024 година, същият не е бил длъжен към дата
21.02.2024 година да сключва цитирания Договор - за собственика му не е
налице задължение да го застрахова, тъй като по правило не се допуска такова
МПС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване.
Следователно бездействието на жалбоподателя не е съставомерно
административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ поради липсата на
елемент от обективната страна на деянието, т.е. отпаднала е една от
задължителните предпоставки по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, с които е обвързано
задължението на собственика на МПС да сключи Договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Когато управляваното МПС
не е регистрирано, то е налице друго правно основание за ангажиране
отговорността на нарушителя - по чл. 140, ал. 1, предложение първо от ЗДвП,
респ. по чл. 345, ал. 2 от НК.
Ето защо обжалваният ЕФ следва да бъде отменен и на това
самостоятелно основание извън посоченото в т. 1 от настоящото изложение.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя размерът на възнаграждението и
осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
8
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие, сключен между Т. П. К. и адвокат А. М., изрично
е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице Т. П. К., който е бил представляван по
делото от надлежно упълномощения адвокат А. М., а оспореният от него ЕФ е
отменен от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да
се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 350 лв. за
въззивната инстанция съобразявайки се с правната и фактическа сложност на
делото, която е типична за подобен род дела, с малкия обем на материалите и с
размера на наложеното наказание „Глоба”, както и с работата, извършена от
процесуалния представител (вида на осъществената адвокатска защита и
съдействие) – написване на Жалбата и процесуално представителство,
9
изразяващо се само в написване на Писмена молба по хода на делото и по
същество като доводите в тази Молба са идентични с тези в Жалбата с
изключение на един единствен такъв (допълнителното събиране на относими
доказателства бе извършено изцяло от Съда). Съдът намира, че този размер е
справедлив и обоснован, както и отразява реалната пазарна цена на
адвокатската услуга в конкретния случай. За пълнота на настоящото
изложение Съдът държи да отбележи, че не се съобрази с минималните
размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004
година, тъй като намира същата за неприложима на основание Решението от
25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/22. Съдът не намира, че хонорар в
този размер (350 лв.) е непропорционален на целта на закона.
Представеният Списък на разноските с посочена в него сума от 400 лв.
не променя горните изводи на Съда, тъй като присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер над 350 лв. Съдът намира за непропорционално на
целта на закона и на оказаната правна защита и съдействие.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че
ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
10
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково
в структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на МВР по
силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата
на издаване на ЕФ, в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване, не са
след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и да
се приеме обратното, релевантно в случая би било, че към датата на връчване
на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една
година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежния Протокол за проверка №
044-СГ-ИСИС от 31.03.2023 година, издаден от БИМ, констатация на Съда
видно от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както би се установило от приетите доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Т.е. контролните органи са
изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
11
година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на АТСС, използвано за
заснемане на автомобилите. В този смисъл не би имало нарушение на нормата
на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото
липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно избора
на място за контрол с АТСС, но в случая това би било ирелевантно, тъй като
мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не
отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало
нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен
начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато
друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по раздел ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ е
въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото в §
1, т. 34 от ДР на КЗ, легално определение на понятието „автомобилист” – това
е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във
връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети
лица. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, Договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България
и не е било спряно от движение. Правното основание за издаване на ЕФ би
била разпоредбата на чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1 от КЗ, според която, на
физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си
да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се налага Глоба в размер на 250 лв. Достатъчно би било с
АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС, като не би
било необходимо АТСС да установява и заснема пряко и непосредствено и
липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Ето защо използването на АТСС по смисъла на § 6, т. 65, б. „б” от ДР на
ЗДвП, което е технически изправно, би довело до законосъобразно
12
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
по коментирания специален правов ред.
При този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че регистрацията на
процесното МПС към датата, на която заснето с АТСС - 21.02.2024 година, е
била временно прекратена, считано от 20.02.2024 година от 06.01 часа, когато
съответната Служба по регистрация е прекратила регистрацията на
автомобила поради получено Уведомление от Гаранционния фонд, че за МПС
няма сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” до 24.02.2024 година в 16.26 часа, когато регистрацията е
служебно възстановена отново с оглед постъпило Уведомление от
Гаранционния фонд за заплатена Застраховка. Съдът би приел, че временното
прекратяване на регистрацията на МПС не води до липса на регистрация на
автомобила. То вече е било регистрирано и е получило регистрационен номер
от Службата по регистрация и по този начин автомобилът е бил възможен за
идентифициране. Съдът би приел, че законодателят в разпоредбата на чл. 483
ал. 1 т. 1 от КЗ е имал предвид, МПС да е регистрирано по принцип именно
защото по този начин, то може да бъде идентифицирано веднъж вече
получило регистрация и тази регистрация не се губи тогава, когато тя е
временно прекратена служебно от Службата по регистрация. Аналогично на
придобитата способност на водачите за управление на МПС, когато те бъдат
временно лишени от право да управляват МПС, не означава че автоматично
губят придобитата правоспособност да управляват МПС. И тук временното
прекратяване на регистрацията на МПС би имало за цел да бъде
преустановено движението на МПС по републиканската пътна мрежа, до
момента, както е в случая, в който за това МПС бъде заплатена Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. При този вариант на разсъждение
казано с други думи, след като МПС е с временно прекратена регистрация, то
не следва да се движи по републиканската пътна мрежа и ако въпреки това се
движи, то неминуемо следва да има действащ и валиден Договор за
задължителна застраховка. Това би било така, тъй като следва да бъдат
защитени правата на всички участници в движението, особено при
настъпването на евентуално ПТП.
Фактът, че при посочване на санкционната норма, наказващият орган я е
посочил по следния начин: чл. 638, ал. 4, вр.чл. 638, ал. 1, т. 1 ... от КЗ, не би
довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
13
правото на защита на наказаното лице, защото Съдът би приел, че в ЕФ се
съдържат конкретните факти по случая.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства, както и от изготвения от полицейските служители Протокол,
също бе се установило точното място, на което е извършено нарушението.
Иначе казано мястото на нарушението, респ. местоположението на АТСС,
Съдът би приел, че съвпада с мястото на установяване на нарушението.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на участък
от пътя АТСС, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко
място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Като част от АНП по делото е представен Протокол за използване на АТСС,
съставен по образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба.
Представена е и снимка на разположението на уреда, с който се извършва
заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимо такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
В случая правилно би бил издаден процесният ЕФ в съответствие с
разпоредбите на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране
на допуснато нарушение на КЗ може да бъде издаден, когато нарушението
бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и
настоящият случай. Изпълнено би било и правилото на чл. 638, ал. 4 от
КЗ, съгласно което когато с АТСС е установено управление на МПС, за което
няма сключен и действащ застрахователен Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на собственика на
МПС се налага Глобата или Имуществената санкция по ал. 1. Наред с това
14
Съдът би приел, видно от представената снимка и справка, че ПС е заснето
движещо се по път от републиканската пътна мрежа (обществен път), без да е
налице възможност за спирането или паркирането му на посоченото място.
Още повече, обстоятелството, че нарушението е установено с техническо
средство, което може да бъде използвано само по отношение на ПС, които са в
процес на движение, би довело до извода, че лекият автомобил е управляван
по пътната мрежа.
Както вече бе посочено жалбоподателят е собственик на МПС, който
факт е описан в ЕФ и по който няма спор. Не би имало никакво съмнение по
отношение на субекта на нарушението, така както е определен с ЕФ. Глобата е
наложена на физическото лице, собственик на автомобила, т.е. правилно би
била приложена хипотезата на чл. 647, ал. 3 от КЗ.
За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се изисква
настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или липсата
на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията на
наказанието, ако такава възможност е предвидена и не е определящо само по
себе си за съставомерността му. Достатъчно е да е налице обективно проявена
дейност по управление на МПС, по отношение на което няма сключен и
действащ застрахователен Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите като доказателствата по делото биха
затвърдили извода за формалната съставомерност на деянието от обективна
страна към датата, посочена в санкционния акт. В конкретната хипотеза,
доколкото отговорността е ангажирана не на водача, не следва да бъдат
обсъждани дали са налице и други обстоятелства, стоящи извън формалната
страна на въпроса осъществени ли са обективните признаци от състава на
нарушение, а именно тези обосноваващи, респ. изключващи субективния
момент, тъй като отговорността на собственика на МПС е обективна и
безвиновна.
Административното наказание „Глоба” в размер на 250 лв. би било
правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената
сума. Така наложеното с обжалвания ЕФ административно наказание Съдът
би намирил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН
цели на административното наказание.
15
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно
нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не би съставлявало маловажен случай, според Съда. Касае се за
формално нарушение - на просто извършване – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. В този смисъл
не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта.
Предвид изложеното би било неоснователно наведеното с Жалбата
възражение, касаещо неправилна, неточна и неясна правна квалификация,
както и неясна санкционна норма.
Неоснователно би било и възражението, че в случая следвало да се
състави АУАН и да се издаде НП по следните съображения: нормата на чл. 647
от КЗ действително установява, че налагане на административно наказание за
нарушения по КЗ се реализира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП за
всички за нарушения по КЗ, но с изключение на нарушението по чл. 483, ал. 1.
Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с АТСС е установено и заснето
управление на МПС, за което няма сключен и действащ Застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП (, т.е. в принципен
план, разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ предписва императивно
задължението, когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС, за
което няма сключен и действащ Застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, да се издаде ЕФ в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в ЗДвП). Съгласно чл. 647, ал. 3, изречение второ от КЗ, ЕФ се
изпраща на собственика на МПС с препоръчано писмо с Обратна разписка.
Съгласно чл. 647, ал. 3, изречение трето от КЗ, собственикът е длъжен в 14-
дневен срок от получаването му да заплати Глобата или Имуществената
санкция по чл. 638, ал. 4 и ал. 6. Тълкувани в своята взаимност, посочените
три изречение на чл. 647, ал. 3 от КЗ, ясно посочват, че Имуществената
16
санкция или Глобата по чл. 638, ал. 4 от КЗ е допустимо да бъде наложена
чрез ЕФ, издаден въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения
от АТСС. В хипотезата на издаден ЕФ за установено с АТСС нарушение на КЗ,
следва да бъдат посочи конкретните обективни признаци на вмененото
нарушение, което в конкретния обжалван санкционен акт, Съдът би приел, че
е изпълнено при този вариант на разсъждение.
Казано по друг начин е въведен напълно самостоятелен и независим от
въведените с разпоредбите на чл. 638, ал. 1 и ал. 3 от КЗ състав на
административно нарушение (съответно за собственик/притежател на МПС и
водач/управляващото МПС лице), като препратката в разпоредбата на чл. 638,
ал. 4 от КЗ към нормата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ е само досежно
наказанието. В нормата на чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ е предвиден общият ред
за търсене на административнонаказателна отговорност – съставянето на
АУАН и издаване на НП при установени административни нарушения по чл.
638, ал. 1 и ал. 3 от КЗ. За административното нарушение обаче, по чл. 638, ал.
4 от КЗ редът за реализиране на отговорността е различен. Той е
регламентиран с разпоредбата на чл. 647, ал. 4 от КЗ – издаване на ЕФ на
основание въведеното с нея изискване – да бъде установено управление (за
разлика от чл. 638, ал. 1, където е достатъчно само притежаването на МПС без
наличен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”) по
специален начин – със специално техническо средство (АТСС) на МПС, за
което не е сключен задължителен Застрахователен договор. С оглед на това
разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ предвижда отговорност чрез съставяне на
АУАН и издаване НП за собственика (притежателя на МПС), като тази
отговорност на собственика по цитирания законов текст е абсолютна (без
значение дали МПС е било управлявано или не), а по чл. 638, ал. 3 от КЗ –
само по отношение на лице, което е водач (МПС се управлява) – и по същия
общ ред за реализиране на административнонаказателната отговорност.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното
съдържание от която и да е от страните в процеса, като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. Същите биха се ценили
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
17
автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност,
така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха
били пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му. Биха се ценили
и допълнително представените доказателства, тъй като не биха били в
противоречие с ценените такива.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на процесуалния представител
на жалбоподателя не биха се дължали разноски.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 1
и т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и чл. 647, ал. 3 от КЗ,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия Г № 0063781 на ОДМВР - Хасково, с който на Т. П.
К. с ЕГН ********** от град ************, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер 250 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА,
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат А. Г. М. от Адвокатска колегия - София, сумата от 350
лв. (триста и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатска защита и
съдействие на Т. П. К. по АНД № 375 по описа на Свиленградския Районен
съд за 2024 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
18