Р Е Ш Е Н И Е
№……
27.06.2019г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на двадесет и осми май две
хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря:
Силвия Д.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1011
по описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са от Д.Г.Г. искове с правно
основание чл.150 вр.чл.262 ал.1 т.1 от КТ- за положен извънреден труд в работни
дни; чл.150 вр.чл.262 ал.1 т.2 от КТ- за положен извънреден труд в почивни дни
извън установеното работно време; чл.150 вр.чл.262 ал.1 т.3 от КТ- за
извънреден труд на официални празници; чл.261 вр.чл.140 от КТ- за положен нощен
труд.
В исковата молба ищецът твърди, че със Заповед
№2018002/25.05.2018г., считано от 21.05.2018г., трудовия му договор с ответника
„Б.“ЕООД с №44/24.04.2015г. бил прекратен на основание чл.325 т.1 от КТ.
Поддържа, че по време на изпълнението на трудовите си задължения, като
администратор на хотел, получавал трудово възнаграждение, подробно описано в
исковата молба за периода от м.април 2015г. до м.май 2018г. Заявява, че през
този период полагал извънреден труд, труд по време на официални празници,
извънреден труд в почивни дни и нощен труд, който не му бил заплатен от
работодателя. Заявява, че за периода от м.април 2015г. до м.май 2018г. бил
положил извънреден
труд в работни дни: 500 работни дни; в часове: 2000 ч ; обезщетение в левове :
7 412,32 лв.; извънреден труд в почивни дни: 274 работни дни : в часове 1 096 ;
обезщетение в левове : 4 960,51 лв.;
нощен труд: 800 работни дни; в часове 6 400 ч.: обезщетение в левове: 17
548, 56лв.; труд в дни на официални празници: 27 дни в часове 248 ч.
обезщетение в левове : 1118,68 лв. Иска съдът да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да заплати на ищеца за периода от м.април 2015г. до
м.май 2018г. обезщетение за извънреден труд в работни дни в размер на 7412,32
лева; обезщетение за извънреден труд в почивни дни в размер на 4960,51 лева;
обезщетение за нощен труд в размер на 17548,56 лева; обезщетение за труд в дни
на официални празници в размер на 1118,68 лева, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда-21.06.2018г., до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът „Б.“ЕООД депозира отговор на
исковата молба, в който поддържа, че предявените против него искове за положен
извънреден труд в работни дни извън установеното работно време за сумата от
7412,32 лева с правно основание чл.150 вр.чл.262 ал.1 т.1 от КТ; за положен
извънреден труд в почивни дни извън установеното работно време за сумата от
4960,51 лева с правно основание чл.150 вр.чл.262 ал.1 т.2 от КТ; за положен
извънреден труд в дни на официални празници в размер на 1118,68 лева с правно
основание чл.150 вр.чл.262 ал.1 т.3 от КТ и за положен нощен труд в размер на
17584,56 лева с правно основание чл.140 от КТ, са допустими, но изцяло
неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че на 24.04.2015г. между страните е
сключен трудов договор въз основа на който ищецът се е съгласил да изпълнява
длъжността „администратор“ в ответното дружество, както и че този трудов
договор е бил прекратен по взаимно съгласие на страните със заповед
№2018002/25.05.2018г. Оспорва обстоятелството, че през този период ищецът е
полагал извънреден и нощен труд. Поддържа, че работното време за длъжността
„администратор“ е била 8 часа при пълно работно време. В действащия по време на
трудовия договор на ищеца Правилник за вътрешния трудов ред била утвърдена
нормалната продължителност на работното време, което е изчислено на база
8-часов работен ден, при 40-часова работна седмица, 5 дневна работна седмица с
два последователни почивни дни, като 08.00 часа е началото на работното време,
а 17.00 часа е края на работния ден. В същия правилник изрично било посочено,
че извънредния труд в дружеството е забранен, като полагането на такъв се
извършва единствено при наличието на предвидените в КТ предпоставки. За да е
налице полагане на извънреден труд, трябвало работника да го полага по изрично
разпореждане на работодателя или с негово знание и без противопоставянето му.
Това в случая не било налице за посочения в исковата молба период. За
претендирания период работодателят не бил разпореждал полагането на извънреден
труд нито писмено, нито устно, нито пък е знаел за полагането на такъв.
Посоченият извънреден труд се отчитал в специална книга по чл.149 от КТ, която
не се водила при работодателя в процесния период. Ищецът спазвал установеното
работно време, като след приключване на работния ден имало случаи в които е
идвал на работното си място, но не за да полага извънреден труд. Имало случаи и
когато е идвал на работното си място по-рано, но отново не за да полага
извънреден труд. На хотела имало телефон за връзка и при необходимост от
регистрация там ходел прекия ръководител на ищеца. През посочения период имало
един или два случая, когато ищеца е ходил в хотела през нощта, но не по
разпореждане на прекия си ръководител. В тези случаи нито работодателя, нито
работника са имали субективно отношение, че се полага извънреден труд през
нощта. Ищецът посещавал хотела включително и по време на ползване на
законоустановен отпуск по болест и е оставал в него, като често е ползвал стая
от хотела. Посещенията на ищеца в хотела извън установеното работно време не
било полагане на извънреден труд, тъй като не попадало в нито едно от
изключенията, визирани в чл.144 от КТ. Ищецът получавал дължимото му се трудово
възнаграждение съгласно трудовия договор и допълнителното споразумение към
него, като се е подписвал на ведомостите за заплати.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по
делото Трудов договор №44/24.04.2015г. ищецът Д.Г.Г. се е договорил с ответника
„Б.“ЕООД да работи на длъжност „администратор“, считано от 25.04.2015г. с място
на работа мотел, находящ се в Димитровград. Договорът бил сключен за
неопределено време, като в полза на работодателя бил определен срок за
изпитване от 6 месеца. Страните се договорили, че работното време на ищеца ще
бъде 8 часа на ден с основно месечно трудово възнаграждение от 360 лева, което
трябвало да бъде изплащано до 25-о число на месеца, следващ месеца на
начислението. В договора било посочено, че Г. има право на платен годишен
отпуск от 20 дни.
През време на трудовото правоотношение
страните са сключвали допълнителни споразумения за изменение на горепосочения
трудов договор във връзка с повишаване размера на заплатата на служителя.
Последно на 02.01.2018г. било подписано Допълнително споразумение №2018008 към
Трудов договор №44/24.04.2015г., съгласно което Д.Г. изпълнявал длъжността
„администратор“ в мотел в Димитровград, за неопределено време, с
продължителност на работния ден от 8 часа, с основно месечно трудово
възнаграждение от 510 лева.
Съгласно представената по делото
Длъжностна характеристика за длъжността „администратор“, с която ищеца се е
запознал лично срещу положен подпис на 24.04.2015г., при работата си в
ответното дружество той е трябвало да познава следните основни нормативни
документи: Кодекс на труда, Правилник за вътрешния трудов ред, нормативни
актове по безопасност на труда, други вътрешни актове на предприятието. За да
изпълнява заеманата длъжност той трябвало да знае нормативните актове,
Правилника за вътрешния трудов ред, вътрешните инструкции, свързани с
настаняването на български и чуждестранни граждани.
От представените от ответното дружество
Вътрешни правила за работна заплата в „Б.“ЕООД, подписани от управителя и
представител на работниците и служителите, в сила от 05.01.2015г., за всеки
отработен нощен час или част от него между 22.00 часа и 06.00 часа на
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,25
лв/мин.0,25/. Други допълнителни възнаграждения, регламентирани в нормативни
актове- размерите /минимални и фиксирани/ и условията за получаването им са
тези, определени в съответния нормативен акт или в Кодекса на труда.
Съгласно Правилника за вътрешния трудов
ред в „Б.“ЕООД, в сила от 05.01.2015г., представен с отговора на исковата
молба, нормалната продължителност на работното време е изчислена на базата на
8-часов работен ден, при 40-часова, 5-дневна работна седмица с два
последователни почивни дни. Предвидено е, че администратора започва работния
ден в 08.00 часа и работи до 17.00 часа. През това време той ползва почивка от
10.00ч. до 10.15ч. и от 15.00ч. до 15.15ч., както и обедна почивка от 12.00ч.
до 13.00ч. Почивните дни за администратора са неделя и понеделник. Работодателят
се задължава да спазва официалните празници на Р.България. Извънредният труд в
„Б.“ЕООД е забранен. Полагането на извънреден труд се извършва единствено при
наличието на предвидените в КТ предпоставки /чл.16 от Правилника/.
Видно от приетите като доказателство
Платежни ведомости за периода от м.април 2015г. до м.май 2018г., трудовото
възнаграждение за отработените през месеца дни от ищеца му е било редовно
начислявано и заплащано срещу положен от него подпис. За различните месеци във
формиране на работната заплата на Г. освен основната му заплата, както и
допълнително възнаграждение за прослужени години, са били включвани плащания за
временна неработоспособност, както и за платен годишен отпуск. Единствено във
ведомостта за м.май 2018г. в трудовото възнаграждение на ищеца е включено
такова и за положен нощен труд, което му е било заплатено.
С молба от 25.05.2018г. Д.Г. е поискал
да бъде освободен от работа по взаимно съгласие и лични причини, считано от
21.05.2018г. В тази връзка, със Заповед №2018002/25.05.2018г., на основание
чл.325 т.1 от КТ, работодателят прекратил трудовото правоотношение с ищеца.
Разпоредил на същия да се изплати обезщетение за неплатен годишен отпуск за 8
дни за 2018г. в размер на 207,68 лева.
По искане на ищеца, съдът допусна и
разпита в качеството на свидетел ***- съпруга на Д.Г.. В своите показания
същата заявява, че от м.април 2015г. до м.май 2018г. съпругът й работел само
нощни смени. Работел по всяко време без почивни дни или официални празници.
Започвал в 18.00 часа и на другия ден се прибирал у дома около 08.30 часа, като
преди това отчитал карти в Полицията. На шестия ден, когато трябвало да почива,
той вече бил неадекватен. Свидетелят не била ходила до работното място на
ищеца, като мотела се намирал извън града по пътя в посока Стара Загора. Не е
виждала съпруга си по време на работа, но твърди ,че вечер отивал по посока към
спирката и не било възможно да отива другаде освен на работа. Обикновено ищецът
почивал в неделя и понеделник. Не си спомня на кои официални празници и почивни
дни през годините е работил.
За изясняване на фактическата обстановка
по делото, по искане на ищеца, е назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от
извършената проверка по трудовото досие на ищеца, в счетоводството на
ответника, както и в мотела, не се установяват данни Д.Г. да е полагал
извънреден нощен труд в почивни или празнични дни, както и да е полагал нощен
труд в периода от 24.04.2015г. до 21.05.2018г., респективно да не е заплащан
такъв. Изключение прави единствено м.май 2018г., когато е платен нощен труд.
Установени са графици за работата на служителите, видно от които ищеца е
работил на 5-дневна или 40-часова работна седмица от вторник до събота
включително, с 2 последователни почивни дни- неделя и понеделник. Експертизата
е извършила изчисления съгласно твърденията на ищеца в исковата молба за
положен труд в почивни дни, празнични дни, както и нощен трудпо посочените от Г.
часове, с приспаднати дни, в които той е бил в отпуск по болест. Общият размер
на претендираните обезщетения по периоди е както следва: За периода от м.април
до м.декември 2015г.- 2876,65 лева, от които извънреден труд в работни дни-
1832,10 лева, извънреден труд в почивни дни- 468,39 лева, нощен труд- 358 лева,
труд в официални празници- 220,16 лева; За периода от м.януари до м.декември
2016г.- 4858,54 лева, от които извънреден труд в работни дни- 2302,08 лева,
извънреден труд в почивни дни- 1723,82 лева, нощен труд- 522 лева, труд в
официални празници- 310,64 лева; За периода от м.януари до м.декември 2017г.-
4830,75 лева, от които извънреден труд в работни дни- 2504,16 лева, извънреден
труд в почивни дни- 1563,23 лева, нощен труд- 484 лева, труд в официални
празници- 279,36 лева; За периода от м.януари до м.май 2018г.- 2087,14 лева, от
които извънреден труд в работни дни- 1134,18 лева, извънреден труд в почивни
дни- 730,38 лева, нощен труд- 174 лева, труд в официални празници- 48,48 лева.
В устен доклад по делото от 19.03.2019г. посочва, че по графиците за полаган
труд, които е установила в ответното дружество администраторите не са работили
нощни смени. Нямало данни ищецът да е полагал извънреден и нощен труд.
По искане на ответника, съдът назначи и
изслуша допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Съгласно
това заключение, за периода от 24.04.2015г. до 21.05.2018г., след приспадане на
ползваните от ищеца платени и неплатени отпуски, болнични, както и извънреден
труд в съботни дни, се установява, че общия размер на обезщетенията, изчислени
съобразно твърденията в исковата молба и графиците, изготвени от работодателя
за времето през което ищеца реално е работил, е 10998,92 лева. От тях за
периода м.април 2015г. – м.декември 2015г. има 2122,80 лева за извънреден труд
и 320 лева за нощен труд; за периода
м.януари 2016г. – м.декември 2016г. има 3552,06 лева за извънреден труд и 472
лева за нощен труд; за периода м.януари 2017г. – м.декември 2017г. има 2709,96
лева за извънреден труд и 326 лева за нощен труд; за периода м.януари 2018г. –
м.май 2018г. има 1352,10 лева за извънреден труд и 144 лева за нощен труд.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Не се спори между
страните, че ищецът е работил по трудов договор на длъжност „администратор“ в ответното
дружество „Б.“ЕООД през периода от 25.04.2015г. до 21.05.2018г. Няма спор и
относно това, че за целия период на договора на ищецът е било заплащано редовно
трудово възнаграждение, в което не е било включено допълнително такова за
извънреден труд в работни дни, в почивни дни, за нощен труд и за труд по време
на официални празници.
Спорно по делото е
полагал ли е Д.Г. извънреден труд в работни и почивни дни, нощен труд и работил
ли е по време на официални празници.
Съгласно
разпоредбата на чл.143 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно ал.2 от същата разпоредба, извънредният труд е
забранен.
В този смисъл, извънредният
труд е работа, която се извършва в повече от установеното по трудовото
правоотношение редовно работно време. Това води до превишаване на обичайното за
работника работно време- времето, през което той обичайно е длъжен да работи.
Извънредния труд е
работа, която следва да се извършва по разпореждане или със знанието на
работодателя. Разпореждането е изрично волеизявление на компетентно лице, чрез
което на работника се възлага да изпълни определена трудова задача извън
границите на установеното по трудовото правоотношение работно време. Това
волеизявление следва да бъде в писмена форма, доколкото се изисква издаването
на заповед, но допустимо е то да бъде направено и устно. В настоящия случай
ищецът не твърди, че работодателят му е издавал подобни разпореждания за
полагане на извънреден труд, а издаването на такива от събраните по делото
доказателства също не се установяват.
На второ място, извънредният
труд може да се допусне и мълчаливо, със знанието и без противопоставянето на
работодателя. В този случай работникът по своя инициатива решава да извърши
определена работа извън установеното по трудовото правоотношение работно време.
За да е налице обаче полагане на извънреден труд е необходимо работодателят да
узнае за извършването на работата- напр. работника сам да го информира за нея
или да получи информация от друг работник. По делото обаче, ищецът не посочва
да е информирал лично ответника, че полага извънреден труд, още повече пък това
да е ставало ежедневно, както и в почивни и празнични дни. Необходимо е също
така след узнаването, работодателят да не е предприел действия за
преустановяване на работата, т.е. мълчаливо да е изявил съгласие с нейното
извършване. Съдът счита, че такова мълчаливо съгласие в случая също не е
налице, доколкото липсва първата предпоставка – работодателя да е узнал, че
ищеца полага извънреден труд, а от друга страна следва да се има предвид, че в Правилника
за вътрешния трудов ред, с който е бил запознат Г. и който е имал задължението
да спазва, съгласно длъжностната си характеристика, изрично е постановена
забрана на извънредния труд /чл.16 от Правилника/.
На следващо място,
Кодексът на труда предвижда, че работодателят е длъжен да води специална книга
за отчитане на извънредния труд, като положения такъв се отчита ежегодно пред
инспекцията по труда /чл.149 от КТ/. Целта на воденето на тази книга е да се
упражнява контрол върху количеството и законосъобразността на полагания
извънреден труд. Отчитането на извънредния труд в специалната книга е
постоянно. То следва да се извършва всеки път, когато се полага извънреден
труд. Доколкото обаче извънредния труд в ответното дружество е забранен с
Правилника за вътрешния трудов ред и по делото не се събраха доказателства, че
такъв е бил полаган от ищеца или други служители на фирмата, то съдът намира,
че неводенето на такава специална книга не е нарушение и от това обстоятелство
не може да се направи извод, че такъв труд е полаган от ищеца.
Работникът или служителят има право да откаже
полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на КТ, на друг
нормативен акт или на колективния трудов договор /чл.148 КТ/. Ищецът Г. е бил
длъжен да познава разпоредбите на КТ и Правилника за вътрешен трудов ред,
където са били уредени въпросите свързани с работното му време и неговата
продължителност. В този смисъл при несъгласие
да полага извънреден труд той е следвало да направи мотивиран отказ пред
работодателя, като се позове на клаузите на трудовия си договор, КТ и
Правилника за вътрешния трудов ред, нещо което не се установява да е сторил
през целия си сравнително продължителен период на работа. В тази връзка, по
делото не се събраха доказателства, нито пък бяха въведени твърдения от ищеца,
че той не е бил съгласен да полага извънреден труд или пък, че е полагал такъв
със знанието на работодателя и последния е отказвал да му го заплати.
На последно място,
съгласно разпоредбата на чл.261 от КТ, положения нощен труд се заплаща с
увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко
от размерите, определени от Министерския съвет.Нощен е трудът, който се полага
през времето от 22.00 часа до 06.00 часа.
В настоящият случай
ищецът поддържа, че през време на цялото си трудово правоотношение е полагал
нощен труд, както и извънреден труд в работни и почивни дни, а също така и по
време на дни, обявени за официални празници.
Видно от трудовия договор
на ищеца, допълнителните споразумения към него, длъжностната характеристика за
длъжността „администратор“, както и от Правилника за вътрешния трудов ред в „Б.“ЕООД
е, че за изпълняваната от Д.Г. длъжност „администратор“ не се предвижда
задължение за полагане на нощен труд. Определена е продължителност на работното
време за същия от 8 часа на ден, при 40-часова работна седмица, като началото
на работния му ден започва в 08.00 часа и приключва в 17.00 часа. Прието е също
така, че почивните дни за администратора са неделя и понеделник. Горепосочените
документи са били сведени до знанието на ищеца още при постъпването му на
работа, като едно от задълженията по неговата длъжностна характеристика е той
да познава същите, както и разпоредбите на Кодекса на труда, да ги спазва и
изпълнява.
Тежестта за доказване полагането на извънреден или
нощен труд е за ищеца, който следва да докаже кога, къде, по какъв повод и за
колко време е полагал такъв труд, в какво се е изразявал той, по разпореждане на
работодателя ли е бил положен труда или това е станало с негово знание и без
противопоставянето му. В хода на производството по делото ищецът не ангажира
доказателства за полаган от него извънреден и нощен труд по време на работата
му в „Б.“ЕООД. Не бяха представени писмени разпореждания или заповеди на
работодателя за полагане на такъв труд, като в тази връзка не се установи и
наличие на специална книга за отчитане на извънредния труд, съгласно
разпоредбата на чл.149 от КТ. Не се събраха и никакви доказателства, че ищецът
е работил извън установеното за него работно време, като това е ставало със
знанието и без противопоставянето на работодателя. По делото по искане на Д.Г.
беше разпитана в качеството на свидетел неговата съпруга ***, но от показанията
й също не може да се направи извод в подкрепа твърденията на ищеца. Същата
поддържа, че мъжа й отивал на работа вечер и се прибирал у дома сутринта, като
това продължило през цялото му трудово правоотношение, без значение почивните
дни и официалните празници. От една страна обаче следва да се има предвид, че
свидетеля е съпруга на ищеца и е пряко заинтересувана от изхода на делото. От
друга страна, следва да се има предвид, че тя единствено посочва времето през
което ищеца е отсъствал от дома си, като не твърди, че го е виждала да работи
на работното си място, нито пък знае къде точно се намира то. В този смисъл
свидетелят единствено излага лично становище, формирано от твърденията на
ищеца, че излиза от дома си вечер и се прибира сутрин след работа, без обаче да
може категорично и ясно да твърди къде и какво е работил. Самите показания на
свидетеля са непоследователни и противоречиви, доколкото тя твърди, че ищеца е
работил единствено нощно време, без почивни дни, а в последствие посочва, че
той почивал обикновено в неделя и понеделник. Така дадените показания
противоречат както на сключения от Г. трудов договор, където е определено
работното му време, така и на Правилника за вътрешния трудов ред, където
изрично е посочено, че той работи на петдневна работна седмица от 40 часа, с
работно време през деня от 08.00 до 17.00 часа. От показанията на свидетелят не
може по никакъв начин да се установи конкретно кои дни е работил извънредно
съпруга й, колко часа е продължил извънредния или нощния труд, както и кои от въпросните
дни са били почивни или официални празници. Предвид изложеното, съдът счита, че
от така събраните гласни доказателства не може да се установи по безспорен
начин, че ищеца е полагал извънреден труд, нощен труд или труд в почивни или
празнични дни, на посочените от него дати в исковата молба.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
в настоящото производство ищецът не представи категорични доказателства, че на
датите, посочени от него в исковата молба, действително е полагал извънреден
труд в работни дни, извънреден труд в почивни дни, нощен труд, както и труд в
дни, обявени за официални празници. Доколкото изложените от него твърдения в
исковата молба не се подкрепят от събраните по делото доказателства, съдът
намира, че предявените против ответника „Б.“ЕООД искове с правно основание
чл.150 вр.чл.262 ал.1 т.1 от КТ- за обезщетение за положен извънреден труд в
работни дни; чл.150 вр.чл.262 ал.1 т.2 от КТ- за обезщетение за положен
извънреден труд в почивни дни извън установеното работно време; чл.150
вр.чл.262 ал.1 т.3 от КТ- за обезщетение за извънреден труд на официални
празници; чл.140 от КТ- за обезщетение за положен нощен труд, следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2593,20 лева и възнаграждение за вещо лице- 150 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Г.Г., с ЕГН **********,***, против „Б.“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в Димитровград, ул.“***, представлявано от ***.- управител, иск с правно основание чл.150 вр.чл.262
ал.1 т.1 от КТ, с който се иска „Б.“ЕООД да заплати на Д.Г.Г. обезщетение за
извънреден труд в работни дни, извън установеното работно време, през периода от
м.април 2015г. до м.май 2018г., 500 работни дни, 2000 часа, в размер на 7412,32 лева /седем хиляди четиристотин и
дванадесет лева и тридесет и две стотинки/, ведно със законната лихва, считано
от 21.06.2018г., до окончателното изплащане на вземането,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Г.Г., с ЕГН **********,***, против „Б.“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в Димитровград, ул.“***, представлявано от ***.- управител, иск с правно основание чл.150
вр.чл.262 ал.1 т.2 от КТ, с който се иска „Б.“ЕООД да заплати на Д.Г.Г. обезщетение за извънреден
труд в почивни дни, през периода от м.април 2015г. до м.май 2018г., 274 работни дни,
1 096 часа, в размер на 4960,51
лева /четири хиляди деветстотин и шестдесет лева и петдесет и една стотинки/,
ведно със законната лихва, считано от 21.06.2018г., до окончателното изплащане
на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Г.Г., с ЕГН **********,***, против „Б.“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в Димитровград, ул.“***, представлявано от ***.- управител, иск с правно основание чл.261 вр. чл.140 ал.2 от КТ, с който се иска „Б.“ЕООД да заплати на Д.Г.Г. обезщетение за нощен
труд, през периода от м.април 2015г. до м.май 2018г., 800 работни дни,
6 400 часа, в размер на 17548,56 лева /седемнадесет хиляди петстотин
четиридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва,
считано от 21.06.2018г., до окончателното изплащане на вземането,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Г.Г., с ЕГН **********,***, против „Б.“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в Димитровград, ул.“***, представлявано от ***.- управител, иск с правно основание чл.150
вр.чл.262 ал.1 т.3 от КТ, с който се иска „Б.“ЕООД да заплати на Д.Г.Г. обезщетение за извънреден
труд в дни на официални празници, през периода от м.април 2015г. до м.май 2018г., 27
дни, 248 часа, в размер на 1118,68 лева
/хиляда сто и осемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, ведно със
законната лихва, считано от 21.06.2018г., до окончателното изплащане на
вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Д.Г.Г., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в Димитровград, ул.“***, представлявано от ***.- управител,
направените по делото разноски в размер на 2743,20 лева /две хиляди седемстотин
четиридесет и три лева и двадесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: