№ 15
гр. Тутракан, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200299 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0362-000631 от 20.10.2023 г. на
началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на Р. Л. С., с ЕГН:
********** от ***, за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са наложени административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лв. и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец.
Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят
го обжалва в срок. В проведеното съдебно производство, надлежно
упълномощеният да го защитава – адв. Г. П. от ***, излага доводи за
незаконосъобразност на НП. Те се състоят, от една страна, в недоказаност на
нарушението, в което жалбоподателят е обвинен, и от друга – в
неосъщественост на така формулираното от наказващия орган нарушение.
Пледира за отмяна на атакуваното НП, като прави искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ –
Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По
делото са приобщени 2 бр. писмени становища от надлежно упълномощената
1
В.А. – главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в които се навеждат по
бланкетен начин доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното
НП. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.09.2023 г., около 18:30 ч., актосъставителят Т. Ф. и свидетелите Н.
П. и Ц. П. – полицейски служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните
си задължения, като се прибирали от мероприятие, осъществило се в с. Цар
Самуил. Те се движили по ул. „Черно море“ в с. Нова Черна със служебен
автомобил, чийто водач бил св. П., като посоката им на движение била към
гр. Тутракан. На предната пасажерска седалка се намирал св. П., а на задната
– актосъставителят Ф.. Подминавайки кръстовището с ул. „Кирил и
Методий“, полицейските служители засекли жалбоподателя, който в същото
време управлявал МПС без поставени регистрационни табели по ул. „Кирил и
Методий“ в посока към ул. „Черно море“. При вида на патрулния полицейски
автомобил жалбоподателят направил маневра, с която обърнал посоката си на
движение обратно на първоначалната и се насочил с висока скорост в посока
към с. Сяново. Св. П. също направил маневра обратен завой по ул. „Черно
море“ и се включил в движението по ул. „Кирил и Методий“, преследвайки
автомобила, управляван от жалбоподателя, като междувременно била
включена и светлинно-звуковата сигнализация на служебния автомобил.
Последният не бил оборудван с постоянно светещ или мигащ надпис
„ПОЛИЦИЯ – СПРИ!“, поради което такъв не бил използван в опит да бъде
спрян жалбоподателят.
Когато полицейският автомобил се включил в движението по ул.
„Кирил и Методий“, автомобилът, управляван от жалбоподателя, се бил вече
отдалечил значително от него. Поради това, с оглед опазването на другите
участници в движението, а и поради обстоятелството, че нарушителят бил
служебно известен на актосъставителя, който го бил разпознал визуално,
преследването му било преустановено. Впоследствие полицейските
2
служители посетили адреса на жалбоподателя, където последният не бил
открит.
На следващия ден – 24.09.2023 г., след като бил призован да се яви в РУ
– Тутракан, на жалбоподателя бил съставен АУАН серия АД № 746, бл. №
175994, с който му било повдигнато обвинение за това, че „…управлява
МПС…, като след подаден ясен и разбираем за водача сигнал със светлинно-
звуковата уредба на служебен автомобил…, за спиране най-вдясно, водача
продължава движението си в посока село Сяново.“. Жалбоподателят
подписал акта без възражения, като вписал „Така беше“, и получил препис от
същия.
На 20.10.2023 г. било издадено атакуваното НП 23-0362-000631, препис
от което бил връчен на жалбоподателя на 18.12.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на актосъставителя и
свидетелите; з. к. на НП № 23-0362-000631 от 20.10.2023 г.; АУАН №
746/24.09.2023 г. (серия АД, бл. № 175994); справка картон на водача Р. Л. С.;
Заповед № 812з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи;
справка в Централната база данни за собственост по номер на рама; служебна
бележка от „Човешки ресурси“ при ОДМВР – Силистра.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административно-наказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН серия АД № 746, бл. № 175994/24.09.2023 г. При
съставянето на акта е допуснато особено съществено нарушение на
процесуалните правила, влечащо след себе си опорочаване и на атакуваното
НП. То се състои в това, че в обстоятелствената част на АУАН е описано
деяние, което не съставлява административно нарушение – т.е. не е изпълнено
изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. След като не е изпълнен този
законово изискуем реквизит, то следва и че не е удовлетворен минималният
3
стандарт, съгл. чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, за издаване на НП въпреки налична
нередовност в акта, тъй като не е установено по безспорен начин
(посредством акта), че е извършено административно нарушение.
Нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 103 от ЗДвП се
изразява в отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението, по-специално – нареждането при подаден сигнал
за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Видно е, че задължението на водача да спре се поражда от
подаването на сигнал за спиране от съответните контролни органи.
Средствата за подаване на сигналите за спиране са нормативно
регламентирани (чрез изчерпателно изброяване) в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл.
207 от ППЗДвП и се свеждат до: стоп-палка; описваща полукръг червена
светлина (през нощта); само с ръка (от униформен полицай); постоянно
светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ – СПРИ!“ (от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет). Задействането на сигнално-звуковата уредба на
полицейския автомобил обозначава единствено въвеждането на специален
режим на движение, при който се пораждат права за водача му и задължения
за останалите участници в движението, които обаче се свеждат до
осигуряване на безпрепятственото му преминаване. Задействането на тази
уредба не представлява сигнал за спиране по смисъла на закона, от което
следва, че несъобразяването с нея не представлява нарушение на чл. 103 от
ЗДвП. От съставения акт, а и от проведеното съдебно следствие, не се
извеждат данни дори за осъществено нарушение на чл. 104 от ЗДвП, най-
малкото защото полицейският автомобил не е успял да приближи
преследвания такъв (което се явява предпоставка за предприемането на
действия от водача на последния, в това число и спиране, осигуряващи
преминаването на автомобила със специален режим на движение).
Поради изложеното дотук настоящият съдебен състав счита, че е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо на основание
чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН отмяната на обжалваното НП. Наличието му
лишава от смисъл по-задълбоченото обсъждане на показанията на
разпитаните полицейски служители, които представят различна от описаната
в АУАН фактическа обстановка, а именно, че преди задействането на
4
сигнално-звуковата уредба, св. П. бил подал през прозореца сигнал със стоп-
палка на жалбоподателя.
В хода на съдебните прения е направено искане за присъждане на
сторените разноски по делото, изразяващи се в заплатеното адвокатско
възнаграждение от 300 лв., обективирано в договора за правна помощ и
съдействие. Искането следва да се удовлетвори, въпреки че представителят на
АНО е възразил за неговата прекомерност, тъй като то е под минимално
предвиденото в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид това и изхода на делото, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0362-000631 от 20.10.2023
г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, с което на Р. Л. С.,
с ЕГН: ********** от ***, за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са наложени
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М.Н., да
заплати на Р. Л. С., с ЕГН: ********** от *** сторените разноски по делото,
представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5