№ 5841
гр. С., 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110109864 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на Х. Г. Л., че Г. Д. Л. е
собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти: 0,0....
/нула цяло, нула шестстотин седемдесет и три/ ид.ч. които се равняват на 21,00
/двадесет и един/ кв.м. от сграда с идентификатор ... (...и, точка, шестстотин и осем,
точка, седемдесет и осем, точка, едно), находяща се в гр. С., община С., обл. С.
(столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-4/09.03.2016 г. на Изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
сградата: няма данни за изменение, адрес на сградата: гр. С., район „П.е“, ул. „Г. Ин.“
№ 6....-6, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор .... (...и, точка,
шестстотин и осем, точка, седемдесет и осем), застроена площ: 156 (сто петдесет и
шест) кв.м., брой етажи: 2, брой самоС.телни обекти в сградата: 1, предназначение:
Жилищана сграда-многофамилна, стар идентификатор: няма; номер по предходен
план: няма, ЗАЕДНО с 0, 0.... /нула цяло, нула шестстотин седемдесет и три/ ид.ч.,
които се равняват на 44, 22 /четиридесет и две цяло и двадесет и две/ кв.м., от
ДВОРНОТО МЯСТО, съставляващо парцел Ш-947 /трети от имот деветстотин
четиредесет и седми/ кв.300 /триста/ по плана на местност «Л.» С., целият от 671
/шестотин седемдесет и един/ кв. метра, при съседи на парцела: С. С. Л., П. П. Г., И. З.
В. Б.с Н. Л., И. Б. Г., М. С. и ул.»Г. Ин., което дворно място съгласно актуална скица
на поземлен имот № 15-407319-13.04.2023 г., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор с идентификатор .... (...и, точка, шестстотин и осем, точка,
седемдесет и осем), находящ се в гр. С., община С., обл. С. (столица) по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 4/09.03.2016 г. на
Изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от
08.11.2021 г., адрес на поземления имот: гр. С., район „П.е“, ул. „Г. Ин.“ № 6....-6 , с
1
площ от 657 (шестстотин петдесет и седем) кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 947, 78, квартал 300,
парцел: III, съседи: ...., 6...7, 6...9, 6...0, 6...2, 6...3, 6...4, съответстващи на реално
владяната от него реална част от целия имот.
Ищецът твърди, че е наследник на своя баща Д. Г. Л., починал през 1958 г.
Твърди, че живее на адрес гр. С., кв. „Л.“, ул. „Г. и.в“ № 6 от както се е родил от
наС.щия момент, като владее като собствен следния имот: една стая и кухня, с обща
площ от 21 кв.м., находящи се на първия етаж (сутерен), с отделен вход (от изток),
които помещения са част от западната част от къща близнак, представляваща сграда с
идентификатор ... и съответните на горепосочените помещения (стая и кухня) ....
ид.части, равняващи се на 44,22 кв.м. от дворното място, в което е построена сградата,
представляващо ПИ с идентификатор ..... Твърди, че помещенията, които владее са
част от югозападната част на къща близнак и не съставляват самоС.телно жилище, тъй
като макар и да разполагат с отделен вход, нямат отделен санитарен възел, а
тоалетната е външна.
Сочи, че на 24.03.1972 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот №, том V,
дело № от 1972 А. З. Л.а и Г. С. Л. прехвърлят на техния син - Х. Г. Л. /ответник/
правото на собственост върху 1/5 ид. част от югозападната част от къща - близнак,
съС.ща се от две стаи, хол, кухня, антре, представляваща сграда с идентификатор ...,
заедно с 1/10 идеални части от дворното място, в което е построена сградата
представляващо ПИ с идентификатор ..... Твърди, че живее в горепосочения имот от
раждането си и въпреки извършеното дарение владее посочените помещения като
свои. Сочи, че чичо му – Х. Л. не е ползвал процесните помещения. Владението на
ищеца било непрекъснато, явно и необезпокоявано. През периода от 1974 г. до наС.щия
момент ищецът демонстрирал чрез действия, че владее имота като свои и никой не е
предявявал собственически претенции спрямо него. Твърди, че не е допускал
ответника до имота и че е плащал консумативните разходи и данъците за него, поради
което е придобил имота на основание давностно владение като е владял същия над 20
години. Сочи, че съгласно съдебната практика, при осъществяването на владение
върху реална част от жилищна сграда, прилагайки института на конверсията, може да
се придобие съответна идеална част от нея, като при доказване на фактическия състав
на придобивната давност, правото на собственост се придобива в обем на
съотношението между реално владяната част и целия имот. Ето защо претендира да е
станал собственик на основание давностно владение на .... /нула цяло, нула шестстотин
седемдесет и три/ ид.ч. от сграда с идентификатор ..., ведно с 0, 0.... /нула цяло, нула
шестстотин седемдесет и три/ ид.ч., които се равняват на 44, 22 /четиридесет и две цяло
и двадесет и две/ кв.м., от поземлен имот с идентификатор ...., съответстващи на реално
владяната от него реална част от целия имот. Моли да бъдат уважени предявените
искове. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответника оспорва предявените от ищеца искове
като недопустими и неоснователни. Твърди, че исковата молба не е насочена срещу
всички съсобственици на имота. Имотът се притежава в съсобственост от следните
лица – Р. Д. С. Б. Д.а С., В. И. С. С. Г.а З. и ответника Х. Г. Л.. Твърди, че между
съсобствениците не е извършена делба, поради което не може да се обоснове преценка,
че процесните идеални част от имота принадлежат именно на ответника Х. Л.. За
неверни намира твърденията на ищеца, че ответникът не е влизал в имота повече от
двадесет години като твърди, че живее там от 1954 г. и към наС.щия момент, където е
2
регистриран и наС.щия му адрес. Сочи, че именно на този адрес е получавал
ежемесечно своята инвалидна пенсия, че многократно е извършвал ремонтни дейности
в имота и че личния му лекар го е преглеждал именно на този адрес. Не оспорва, че
той, заедно с другите съсобственици, са сключили договор за строителство и за
събаряне на сградата. Не оспорва, че ищецът е живял в имота. Оспорва, че го е своил и
периода, в който е живял като твърди, че същият е живял в общинско жилище, което в
последствие са закупили със съпругата ми през 2000 г. Няколко години след
придобИ.ето на общинското жилище ишецът се върнал да живее в процесния имот, но
под наем. Уговорката между ищеца и ответника, предвид близките им роднински
отношения, била ищецът да не заплаща наем, а да заплаща само водата, съответстваща
на тяхната част от къщата близнак. Твърди, че електромерът на къщата е закупен от
него, както и че той плаща дължимите местни данъци и такси за имота. Твърди, че
процесният имот е излязъл от патримониума на А. и Г. Л.и през периода 1970-1975 г. и
към момента на открИ.е на наследството им, не е бил част от наследствената маса и
няма как да бъде наследен от ищеца. Изразява подробно становище по отношение на
иска за отмяна на дарение, но такъв не предявен в наС.щото производство. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
На л.71-72 е приложен нот.акт № 124, Т.ХП, № от 28.08.1953 г., съгласно който
С.е С.нов С. и Г. С. Л. купуват дворно място от 571 кв.м. С Протокол от 1969 г. (л.73-
74) е извършена далба, като имота е поделен между А. З. Л.а и Г. С. Л. и М. И. С. и С.е
С.нов С. както следва: дял I: А. З. Л.а и Г. С. Л. получава къща- близнак, разположена в
югозападната част на парцела и 1/2 ид.част от дворното място и дял II: М. И. С. и С.е
С.нов С. получават къща-близнак, разположена в югоизточната част на парцела и ½
ид.ч. от дворното място.
От представения по делото нот.акт № 101, т.... № 5539/10.12.1970 г. (л.75-76) се
установява, че А. Зл.Л.а и Г. С. Л. даряват на дъщеря си С. Г.а и на сина си Х. Г. Л.
следния имот: 1/5 ид.ч. на С. Г.а З. и 2/5 ид.ч.на Х. Г. Л. или общо на двамата 3/5 ид.ч.
от къща-близнак и 1/10 ид.ч. на С. Г.а З. и 2/10 ид.ч на Х. Г. Л., или общо 3/10 ид.ч. от
дворното място.
Не е спорно по делото, а се установява и от нот.акт № 49, T.V, д.№ от 24.02.1972
г. (л.6-7) за дарение на недвижим имот, че А. З. Л.А и Г. С. Л. даряват на сина си Х. Г.
Л.: 1/5 ид.част от югозападната част на къща-близнак, съС.ща се от 2 стаи, хол, кухня,
антре, заедно с 1/10 ид.част от дворно място, съставляващо парцел Ш-947, кв.300 по
плана на м."Л.", С., целия с площ от 671 кв.м при съседи на парцела: С. С. Л., П. П. Г.,
И. З. В. Б.с Николов Лазарав, И. Б. Г., М. С. и ул."ген.И.".
От приетото заключение на СТЕ, неоспорено от страните, което съдът намира за
обективно и всестранно изготвено се установява, че процесните помещения (които се
твърди да се владеят от ищеца) представляват стая и кухня, находящи се на първи етаж
(сутерен), с отделен вход (от изток), които помещения са разположени в южната част
на северния близнак, представляващ самоС.телен обект в сграда с идент. № ....
Достъпът до тези помещения се осъществява чрез вход от източната страна на
сградата. При извършения оглед вещото лице е измерило помещенията, като е
онагледило същите на схема, находяща се на лист 4 от заключението: северната
граница е по букви- А-Б-В-Г-Д-Е, южната по линия 1-4, съвпадаща с оградата на
3
сградата близнак, западната – по линия А-4, а източната по линия Е-1, където се
намира и входът. Посочените помещения са с обща площ от измерването на място
20,00 кв.м, или по-точно 19,99 кв.м, като стаята е 10,80 кв.м; кухня - 5,94 кв.м; антре
(предверие) - 3,25 кв.м (схема на л.4 от заключението). Описаните помещения нямат
собствен санитарен възел и баня. В двора има външна тоалетна, която не е нанесена в
КККР. При направа на площоразпределението за определяне на процесната ид.ч.,
експертизата е констатирала, че към помещението от 20 кв.м принадлежат 12 % ид.
части от общите части на сградата и толкова ид. части от дворното място, което е 12
кв.м. или 40,26 кв.м.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели на страна на ищеца и двама свидетели на страната на ответника.
От показанията на свидетеля С. Л.а (съпруга на ищеца), които съдът преценява
при условията на чл. 172 ГПК се установява, е живеят на ул. „ген И.“ 6А от 09.09.1982
г. Живеят в малко помещение (стая с кухня и едно антре). Помещението се намира в
къща близнак. В помещенията влизат през външна врата, желязна. Нямат санитарни
помещения, има външна тоалетна, която ползват. Къпят се при майка й. На горния
етаж е същото разположение, на лелята – С. З.. Разказва, че Г. е бил на 16 г., когато
чичо му и леля му решили да вземат неговата идеална част от имота. Прехвърлили я на
Х.. Независимо, че Х. взел идеалната част на Г., били в добри отношения с него.
Нямало причина да ги гони. Те си плащали тока и водата, но през 2024 г. синът на Х.
прехвърлил партидата за тока и сега му давали на него парите, на ръка. През м. януари
2024 г. получила нотариална покана да напуснат жилището в рамките на един месец.
Разбрала от Х., че в имота ще се строи и че трябва да се изнесат. Завява, че в имота
живее от 41 г., а Х. не живял там от 25 г. Разказва, че през 2000 г. придобили с мъжа й
общинско жилище, което записали след това на името на сина им. Плащали наем за
този апартамент една година и им казали, че имат право да го закупят. Живяли там от
04.11.1995 г. до м. март 1995 г., след което пак се върнали в къщата. Плащали наема, но
апартамента бил свободен.
Свидетелят Ю. М.а разказва, че живее на ул. „Ген И.“ 4 откакто е родена. Къщата
е построена от дядото и бащата на Г. Л.. Чрез „бой и тормоз“ Х. прекарал родителите
си да препишат цялата къща на него и по този начин лишил Д. (бащата на Г.) от
наследство. Х. не живеел там. Дошъл преди 1-2 години и вдигнал квартала „на хаос“,
не давал да се паркира пред гаражите. С. и Г. живеели в къщата, в една стая, от много
години. Може би имало период, около месец, в който не живеели там. Х. идвал само да
си взима пенсията и си тръгвал. Не живеел там, живеел в двора, в една лятна кухня. Х.
правел проблеми на Г., непрекъснато ги гонел да се махат, да напуснат. Имало една
ограда и всичко се чувало, когато Х. вика и крещи. Х. казвал на Г.: „да излиза оттук,
няма работа, къщата е негова“. Това се случвало непрекъснато през годините и сега.
От показанията на св. С. С. се установява, че познава ответникът Х. и синът му И.
от 16 години. Разказва, че през 2016 г. подменил водопровода на три къщи (две малки и
една по-голяма) в кв. Л.. Работил е по къщата, която била част от къща близнак.
Слизало се по едно стъпало и имало антренце и веднага на стената мивка и шкаф. Там
подменил тръбите, вързал юнга и една пералня. Когато сменял тръбите, разбрал, че
има наематели. Имало и други майстори, които работили по покрива и по електрото.
След време се свързала с него една жена, която била взела телефона от Х.. Обадила му
се да смени бойлер в апартамент в Г. Жената се намирала в съдебната зала.
Свидетелят Б. С. разказва, че живее на ул. „Г. Ин.“ 6, кв. Л. от 1956 г. Живее там,
4
но има и вила. Майка й е от този адрес, там гледала децата й. Г. като дете живел при
майка си, спомени за него има след 1966 г. Много често бягал от майка си и идвал в
къщата при баба си и дядо си. След това го изпратили в ТВУ училище, в гр. ББ. После
влязъл в казарма, оженил се и живеели при родителите на първата му съпруга е. През
1980-1981 г. Х. и бащата на свиде.а започнали да строят летни кухни. На долният етаж
от къщата имало коридор, голяма и малка стая. Преди да започне строежът, в голямата
стая живеели баба А. и дядото, а в малката С. (малкия брат) и съпругата му. Х. живеел
в другия вход, в малкото помещение, една стаичка и антре, в което сега живее жената
на Г.. По време на строежа бабата и дядото се изместили при Х. в една стая, а той със
съпругата си в друга с баня и тоалетна. Осовбодили това помещение, малкото, а Х.
изплатил дела на С.. През 1990 г. починал дядото, а няколко години след това и бабата.
След развода на Г. с е. баба Г. и дядото освободили на Г. това малко помещение,
преместили се я лятната кухня. След като те починали, Г. довел новата си съпруга С..
Доколкото знае, това помещение е на Х., а Г. е дошъл тук да живее с негово съгласие.
Когато детето на С. и Г. било на около 5-6 години, те придобили общинско жилище и
те се преместили там. По едно време ги видяла, че са се върнали. Питала Х. и той и
казал, че са се разбрали да ги пусне да живеят тук. С. и казала, че ще живеят тук,
теглили били заем да изплатят апартамента. Имали договорка с Х. да плащат тока на
цялата къща. Не са плащали наем. Разказва, че ги е чувала да се разправят, чувала Х. да
казва на Г. да се изнася. Уговорката на Х. и Г. била да живеят там, докато си изплатят
жилището, а след това да си отидат там, но те и до ден днешен не си тръгвали.
Останалите доказателства са неотносими към предмета на делото.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
По положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния имот на наведеното
от него основание, а именно давностно владение в продължение на 10 години, т.е. че е
упражнявал явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния
имот, представляващ една стая и кухня, с обща площ от 21 кв.м., находящи се на
първия етаж (сутерен), с отделен вход (от изток), които помещения представляват ....
/нула цяло, нула шестстотин седемдесет и три/ ид.ч. от западната част от къща близнак,
представляваща сграда с идентификатор ..., ведно със съответните на горепосочените
помещения (стая и кухня) .... ид.части, равняващи се на 44,22 кв.м. от дворното място,
в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор ...., както и
идентичността на процесните идеални части от имотите с тези, придобити от
ответника.
При установяване на тези обС.телства в тежест на ответника е да установи пречки
за придобИ.е на имота по давност, както и останалите си възражения, вкл. и не само че
имотът е отдаден под наем на ищеца.
В случая предмет на исковете за собственост са обекти - стая и кухня, с обща
площ от 21 кв.м., находящи се на първия етаж (сутерен), с отделен вход (от изток),
които помещения представляват .... /нула цяло, нула шестстотин седемдесет и три/
ид.ч. от западната част от къща близнак, представляваща сграда с идентификатор ...,
ведно със съответните на горепосочените помещения (стая и кухня) .... ид.части,
равняващи се на 44,22 кв.м. от дворното място, в което е построена сградата,
5
представляващо ПИ с идентификатор ....
Основният спор касае въпроса дали обектите могат да са предмет на собственост
и дали в полза на ищеца е изтекла необходимата по чл. 79, ал. 1 ЗС 10 - годишна
давност за придобИ.ето им.
По смисъла на параграф 5 от ДР на ЗУТ, т. 30 „жилище“ е съвкупност от
помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. По смисъла на чл. 40,
ал. 1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самоС.телен вход, най - малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс и баня - тоалетна, както и складово помещение,
което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат
пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани - тоалетни.
Предвид даденото легално определение в ЗУТ и заключението на СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и всестранно изготвено, наС.щият състав намира, че
не са спазени изискванията на ЗУТ, въз основа на които процесните помещения,
находящи се на първия етаж от жилищната сграда, а именно : северна стая и кухня, да
се третират като самоС.телни обекти, в режим на етажна собственост.
В практиката на ВКС е обаче е възприето становището, че е възможно
придобИ.е по давност на идеална част от жилищен имот в рамките на владяната реална
част, когато тази реална част не отговаря на изискванията за жилище и не представлява
самоС.телен обект на правото на собственост. В този смисъл : решение № 599 от
26.07.2010 г. по гр. д. № 766/09 г. на І г.о.; решение № 532 от 25.05.2011 г. по гр. д. №
532/10 на І г. о., решение № 325 от 23.04.1993 г. по гр. д. № 963/92 г. на ВС, І
г. о., решение № 3 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 759/2019 г., г. к., І г. о. на ВКС. Правото
на собственост при доказване на фактическия състав на придобивната давност се
придобива в обем на съотношението между реално владяната част и целия имот.
И в този случай, на общо основание, страната, която се позовава на изтекла
давност, следва да докаже елементите на владение - упражняване на фактическа власт
върху съответна реална част, намерението за придобИ.е в собственост на тази част,
която не може да се обособи като самоС.телен обект на собственост.
Придобивната давност като оригинерен способ за придобИ.е право на
собственост предполага упражняване на чуждите правомощия на
собственост (владение, ползване и разпореждане във фактически аспект) в рамките на
период не по кратък от 10 години.
Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.
В правната теория и съдебна практика се приема, че като елемент от
придобивната давност упражняваното владение трябва да е спокойно (да не е
установено с насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки
заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин),
поС.нно (упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се
държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица),
непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от шест
месеца (чл. 81 ЗС), като се съобразява презумпцията на чл. 83 ЗС и несъмнено - да няма
съмнение, че ищецът държи вещта за себе си.
Следователно при позоваване на оригинерното придобивно основание, на
доказване подлежи упражняване в определен период от време на фактическа
власт върху имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на
6
собственост, при демонстриране поведение на собственик (animus). Владелецът следва
да демонстрира, че счита имота за свой пред всички,
включително пред държавните органи.
В ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обективният елемент на
владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при
държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху
имот като владение. В чл. 69 ЗС се предполага намерението да се свои вещта. За
това, „за да се трансформира фактическото съС.ние на упражнявана фактическа власт
чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на
последиците от придобивната давност - предявяване на иск или възражение при
наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт
по обС.телствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед
участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по
попълване на кадастрална карта и т. н.“. В цитираното ТР ВКС приема по
задължителен начин, че до момента, в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие правото на
собственост по давност.
В заключение – владението следва да се демонстрира явно, несъмнено и поС.нно
- да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други
лица на владеят вещта.
Съгласно общите правила по чл. 154, ал. 1 от ГПК, изцяло в доказателствена
тежест на ищеца е било да установи, пълно и главно, че е владял обектите, явно и
необезпокоявано като свои, с намерение да ги придобие в рамките на повече от 10
години преди предявяване на иска (24.02.2013 г.).
Като съобрази приетите писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност,
наС.щия съд намира, че в полза на ищеца не се осъществили необходимите
предпоставки за придобИ.е на процесните обекти по давност - по чл. 79
ЗС. Съображенията за това са следните.
Във връзка със спорните факти по осъществяване владение върху имотите, пред
СРС са разпитани свидетели на двете страни - на ищеца : Ю. С. М. (съпруга) и С. И.
Л.а и на ответника С. Т. С.в и Б. Д.а С..
От показанията на разпитаните свидетели на ищеца Ю. С. М. (съпруга), С. И.
Л.а и свидетеля на ответника Б. Д.а С. се установява непротиворечиво, че ищецът и
съпругата му са живели и живеят в помещение (стая с кухня и антре), с отделен вход,
находящи се на първия етаж от западната част от къща близнак, намираща се в гр. С.,
кв. „Л.“, ул. „Г. и.в“ № 6. Ищецът и съпругата му живеели там от около 1982-1990 г. до
наС.щия момент. Имало период от няколко месеца/година (около 1995 г. – 1996 г.),
когато не живеели там, а в общинското жилище, което придобили през 2000 г. От
показанията на свидетелите и на двете се страни се установява също така, че е имало
между ищецът и ответника, съгласно която ищецът е плащал тока на цялата къща.
Свидте.а Младенова заявява в показанията си, че макар Х. да е взел имотната част на
съпруга й, те винаги са били в добри отношения с него и той нямал причина да ги гони.
И от показанията свидетеля на ищцата С. И. Л.а и от тези на ответника Б. Д.а С. се
установява, че са чували многократно през годините Х. и Г. да се разправят и че Х. е
казвал на Г. да се изнася. И тримата свидетели са категорични, че между страните не е
имало наемно правоотношение, че Г. е живял в помещението със съгласието на Х. и че
7
са имали уговорка Г. да заплаща тока на къщата. Единствено свидетелят С. С. в
показанията си заявява, че в ремонтираното помещение живеели наематели, но съдът
не кредитира показанията на свидетеля в тази част, тъй като противоречат на
останалия събран доказаталвтвен материал. От показанията на свидетеля Б. Д.а С.,
които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и незаинтересовани се
установява, че между Г. е живеел в процесното помощение със съгласиео на Х., който
позволил на семейството му да остане там докато изплатят закупеното от тях
общинско жилище като уговорката между тях била да заплащат тока на цялата къща.
В заключение, като съобрази показанията на свидетелите на двете страни в
съвкупност, съдът намира за установено в производството, че ищецът и съпругата му
са живели и живеят в помещение (стая с кухня и антре), с отделен вход, находящи се на
първия етаж от западната част от къща близнак, намираща се в гр. С., кв. „Л.“, ул. „Г.
и.в“ № 6 със съгласието на ответника Х. Л..
Фактически съС.ния, при които се извършват действия спрямо вещ, но които не
произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно
съгласие като търпими, т.к. почиват на близки приятелски или други лични
отношения, не представляват държане, респ. владение по смисъла на чл.68 ЗС.
Търпими според правната теория са всички онези действия, които представляват
според обС.телствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на
един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на
владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само
поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на
лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие.
Пример за такива действия е когато някой разреши друг да се настани временно да
живее в неговата къща Проф. П. В., Ново вещно право, С. 1995 г., т. 29, стр. 45 .
Търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт и по това трябва да се
различават от държането, а значи и от владението, поради което и не могат да служат за
основание за придобИ.е на владение. Тези действия се различават от държането и по
това, че държането се упражнява по силата на съгласие със собственика (носителя на
вещното право) или владелеца, т.е. по силата на договор, затова държането на вещта е
право на държателя срещу лицето, което предоставя държането и се задължава за това.
Тъй като държането почива на договор с лицето, което предава държането на властта,
то е по дефиниция правомерно. За преустановяването на търпимите действия е
достатъчно едностранното изявление на собственика или владелеца.
Поради изложеното, съдът приема, че ищецът не е владял процесното
помещение през сочения период, тъй като същият е живял в помещението със
съгласието на собственика. Ищецът следваше да докаже, пълно и главно, че е
осъществил владение на спорните обекти чрез извършване на явни, недвусмислени и
непрекъснати действия за период по - дълъг от 10 години преди завеждане на иска.
Владелецът трябва да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че
той упражнява фактическа власт за себе си. По делото не се установи категорично и
непротиворечиво да е демонстрирано такова поведение от ищеца, а се установи, че са
налице търпими действия от страна на ответника. Дори да се приеме, че не са налице
търпи действие (предвид продължителния период от време) съдът счита, че не е налице
владение, а държане, не е налице намерение за своене, тъй като ищецът е с ясното
съзнание, че имотът е собствен на ответника. Поради изложеното, предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
8
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответната страна, който претендира такива за заплатено в брой (л. 167) адвокатско
възнаграждение в размер на 1800 лева.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ЗС , предявен от Г. Д. Л., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. С., жк. Ю. пк, бл. ет, ап против Х. Г. Л., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. П.в“ 37, ет. оф, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание
давностно владение на помещения - стая и кухня, с обща площ от 21 кв.м., находящи
се на първия етаж (сутерен), с отделен вход (от изток), които помещения представляват
.... /нула цяло, нула шестстотин седемдесет и три/ ид.ч. от западната част от къща
близнак, представляваща сграда с идентификатор ..., находяща се в гр. С., община С.,
обл. С. (столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на Изп.директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо сградата: няма данни за изменение, адрес на сградата: гр. С., район
„П.е“, ул. „Г. Ин.“ № 6....-6 , сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
.... (...и, точка, шестстотин и осем, точка, седемдесет и осем), застроена площ: 156 (сто
петдесет и шест) кв.м., брой етажи: 2, брой самоС.телни обекти в сградата: 1,
предназначение: Жилищана сграда-многофамилна, стар идентификатор: няма; номер
по предходен план: няма, ВЕДНО със съответните на горепосочените помещения (стая
и кухня) .... ид.части, равняващи се на 44,22 кв.м. от дворното място, в което е
построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор ...., находящ се в гр. С.,
община С., обл. С. (столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18- 4/09.03.2016 г. на Изп.директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 08.11.2021 г., адрес на поземления
имот: гр. С., район „П.е“, ул. „Г. Ин.“ № 6....-6 , с площ от 657 (шестстотин петдесет и
седем) кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 947, 78, квартал 300, парцел: III, съседи: ...., 6...7, 6...9, 6...0, 6...2, 6...3,
6...4 като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Г. Д. Л., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. С., жк. Ю. пк, бл. ет, ап да заплати на Х. Г. Л., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С., ул. „Г. П.в“ 37, ет. оф, разноски по делото за адвокатско възнграждение в
размер на 1800 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10