Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Нова Загора, 28. 06. 2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ………….колегия в публичното заседание
на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
НЕНОВА
При
секретаря: Д.Д. и
прокурора...................................................
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр.дело № 341 по описа за 2016г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл. 357 вр. с чл. 128 вр. с чл. 224 ал.1 от КТ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба от П.В. Н., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му адв. Г.С. ***
против „Викинг – Н.”ЕООД, с ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес на
управление/ - гр. София, кв.”Изток”, ул.”Николай Хайтов” № 12, ет.5, опис 18.
Ищеца твърди в исковата си
молба, че е работил в ответното дружество, като охранител, с месторабота „Отдел
ВР 1471А-КР-Нова Загора, ул. „Патриарх Евтимий” № 34 – казармите в гр. Нова
Загора, ищеца твърди още че на 21.12.2015г. прекратил договора си с ответното
дружество, тъй като ответното дружество редовно забавяло или не изплащало
полагащото се ищеца трудово възнаграждение. Ответното дружество дължало на
ищеца неизплатено брутно трудово възнаграждение, както следва:
-
за 2014г. – за месеците - октомври, ноември и декември
по 390.00лв. месечно;
-
за 2015г. – за месеците – януари, април, май, юни,
юли, август, септември, октомври, ноември, както следва: за всеки месец по
420.00лв., а за месеците февруари и март по 234.00лв. за всеки месец, а за
месец декември – 380лв. Общото задължение на ответното дружество към ищеца за
неизплатено трудово възнаграждение възлизало в размер на 5 798.00лв.,
ведно със законната лихва от завеждане на настоящото дело в съда до
окончателното изплащане.
Ищеца твърди още в исковата си
молба, че не бил ползвал платен годишен отпуск за 2013, 2014г. и 2015г. и съгласно
чл. 224 от КТ ответника му дължал обезщетение на неплатен отпуск през тези
години, както следва: за 2013г. – 350лв., за 2014г. – 380лв. и за 2015г. –
420лв. или общо 1150лв., ведно с лихвата от завеждане на настоящото
производство до окончателното изплащане на сумата.
Ищеца твърди, че ответното
дружество отказвало да плати на ищеца горепосочени суми доброволно, поради
което моли съда да осъди ответника да му
заплати както следва:
За 2014г. за месеците –
октомври, ноември и декември по 390.00лв.;
За 2015г. за месеците –
януари, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември, както
следва: за всеки месец по 420лева, а за месеците февруари и март по 234.00 лева
за всеки месец, а за месец декември – 380лв. или моли съда да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца общо сумата от 5798.00лв. – неизплатено трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва от завеждане на настоящото дело до
окончателното и изплащане.
Ищеца моли съда да осъди
ответното дружество да му заплати и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както следва - за 2013г. – 350.00 лева, за 2014г. –
380.00лв. и за 2015г. – 420.00лв. или общо 1150.00лв./брутно/, ведно със
законната лихва от завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на
сумата. Моли съда и да му присъди направените по делото разноски.
В законоустановения срок ответника
е депозирал отговор на исковата молба, с
който заявява че оспорва исковите размера на исковите претенции и по-конкретно
оспорва размера на исковите претенции.
В съдебно заседание ищцата,
чрез процесуалния си представител – адв. Г.С. *** моли съда да уважи предявените
искове, съобразно представеното и прието по делото заключение на вещото лице.
В съдебно заседание, ответника
– редовно призован не изпраща представител и не изразява становище.
По делото са събрани писмени
доказателства. Назначена е съдебно-икономическа експертиза, като е изслушано и
приети заключението на вещите лице.
СЪДЪТ,
като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според
своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), съобразявайки разпоредбите на чл. 235.
ал. 2 и 3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
По
делото няма спор, а и събраните доказателства убедително потвърждават, че между
страните е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение, надлежно
оформено като трудов договор № 3638/02.03.2009г., към който трудов договор има
сключено допълнително споразумение между ищцата и ответното дружество от 04.03.2009г.,
по силата на което ищеца е работил при ответника като “охранител” – невъоръжена
охрана, на пълно работно време – 8 часа, с трудово възнаграждение 380.00 лева
/видно от приложеното към експертизата/ допълнително споразумение към трудов
договор № 04.03.2009г
Безспорно
е също така, че със заповед № 7214/22.12.2015г.
на основание чл. 325 ал. 1 т.1 от КТ, по взаимно съгласие цитираният трудов договор е бил прекратен от
работодателя на посочено в заповедта основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ.
За
пълното осветляване обстоятелствата по делото бе назначена съдебно-икономическа
експертиза, която даде заключение, неоспорено от никоя от страните и прието от
съда, като обективно и компетентно дадено.
От
заключението се установява и съдът приема, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 5 469.52лв.,
представляващо неизплатено брутно трудово възнаграждение за четвъртото
тримесечие на 2014г. и за цялата 2015г. или чистата сума за получаване е в
размер на 3 843.15/три хиляди осемстотин четиридесет и три лева и
петнадесет стотинки/лева. Ответното
дружество дължи на ищеца и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2013г., 2014г. и 2015г. – брутна сума в
размер на 1140.00лв. или чиста сума за получаване в размер на 1026.00лв.
Изложената
фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен начин от събраните по делото
писмени доказателствени средства и заключението на вещите лица С.К.С., което
заключение съдът възприема изцяло като компетентно изготвено, обективно и
безпристрастно.
По силата на чл.
128, точка 2 КТ „При прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по
давност...”, а А ал. 2 на чл. 224 от КТ гласи”Обезщетението по предходната
алинея се изчислява по реда на чл. 177
към деня на прекратяването на трудовото правоотношение”. Несъмнено се касае за
основно задължение на работодателя като насрещна престация срещу неизползвания
полагащ се платен годишен отпуск за отработеното през годината време.
Тъй като задължението за изплащане уговореното месечно
трудово възнаграждение и на обезщетенията по Кодекса на труда е обвързано със
срок, работодателят съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД изпада в забава с изтичане на
срока (падежа) на всяко дължимо от него месечно плащане. При забава в
изпълнението на парично задължение длъжникът (в случая работодателят) по силата
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на
съответния работник или служител обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
При
така установената фактическа обстановка и при това разбиране на доказателствата
съдът намира предявените искове за частично основателни и доказани, поради
което същите следва да бъдат уважени от части.
Ответникът
също така дължи законна лихва върху присъдените суми за неизплатено трудово
възнаграждение и за неизползван полагаем платен годишен отпуск.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 359 КТ
ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на Районен съд - Нова
Загора държавна такса в размер на 154.73лв. върху иска за неизплатено трудово
възнаграждение и 50.00лв. – държавна такса върху иска за обезщетение за
неплозван платен годишен отпуск, както и сумата от 227.24 лева – за възнаграждение
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
На
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи
и следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 780.00 лева разноски по
делото за адвокатски хонорар.
На
горните основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВИКИНГ
– Н.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, кв.
„Изток”, ул.”Николай Хайтов” № 12, ет.5, ап.18, представлявано от Т.Т. ДА ЗАПЛАТИ на П.В.Н., с ЕГН **********, с адрес *** сумата 3 843.15/три хиляди осемстотин четиридесет и три лева и
петнадесет стотинки/ лева - представляваща чиста сума за получаване
за неизплатени трудови възнаграждения за месеците октомври 2014г., ноември
2014г. и декември 2014г. и за месеците януари, февруари, март, април, май, юни,
юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2015г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 11.02.2016 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля предявения иск в останалата му част до сумата 5798.00лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ
– НИКОЛОВ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, кв. „Изток”, ул.”Николай Хайтов” № 12, ет.5, ап.18, представлявано от Т.Т.
ДА ЗАПЛАТИ на П.В.Н., с ЕГН **********, с адрес *** сумата 1026.00/хиляда и двадесет и шест/лева – представляваща чиста сума за получаване за обезщетение за неизползван годишен платен
отпуск за 2013г., 2014г. и 2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от
11.02.2016 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск в останалата му част до сумата
1150.00лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ
– НИКОЛОВ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, кв. „Изток”, ул.”Николай Хайтов” № 12, ет.5, ап.18, представлявано от Т.Т.,
да заплати в полза на бюджета по сметка на РС-Нова Загора, 430.97/четиристотин и
тридесет лева и деветдесет и седем стотинки/лева, от които, както следва: 203.73/двеста и три лева и седемдесет и
три стотинки/лева – държавна такса върху
предявените искове и сумата 227.24 /двеста двадесет и
седем лева и двадесет и четири стотинки/лева - възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ
– НИКОЛОВ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, кв. „Изток”, ул.”Николай Хайтов” № 12, ет.5, ап.18, представлявано от Т.Т.
ДА ЗАПЛАТИ на П.В.Н., с ЕГН **********, с адрес *** сумата 780.00/седемстотин и осемдесет/лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ