№ 171
гр. Търговище, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
Членове:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора Д. К. С.
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Частно наказателно
дело № 20243500200508 по описа за 2024 година
Делото е изпратено от Окръжен съд – Шумен по компетентност.
Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище – Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган на ФР Германия, по дело (
досие ) № 454-5654-2017-45, постановено на 13.01.2021 год. влязло в сила на 22.02.2021
год. спрямо българския гражданин С. Б., роден на ********* год., с последен известен
адрес сГ.Г., ул. „Е.П. № 12.
При направена справка в НБН от ОСШ е установено, че трите имена на лицето са С.
Р. Б., роден на ********* год. в гр. П., с настоящ и постоянен адрес сГ.Г., общ. О., ул. „Е.П.
№ 12.
Решението е издадено за извършено нарушение на Регламент (ЕС) № 576/2013 във
връзка с чл.8, ал.1 и във вр. с чл.41, ал.2 № 2 от Наредбата относно вътрешния пазар и
предотвратяване на болести по животните и във вр. с чл.32, ал.2 № 4 б. „г“ от Закона за
здравето на животните на Германия: „в събота, на 04.10.2020 год. в 03:05 часа 1. Отделение
на Федерална полиция Байройт въз основа на въведения отново граничен контрол е
1
извършена проверка на МПС Форд Транзит с рег. № РР****ВВ на ГКПП Зубен на
федералната автомагистрала А3 на паркинг „Роттал-ост“. Държател на автомобила е
бил господин И.А.Е., а МПС-то е било управлявано от засегнатото лице. По време на
огледа на автомобила е било установено, че в багажника му се намират 3 кученца. След
съответното запитване засегнатия е представил туристически паспорти на домашни
животни за кученцата, от които се е виждало, че 2 от тях са родени на 23.08.2020 год., а
1 – на 21.08.2020 г. В паспортите на домашни животни не се виждало дали на кученцата
са били направени някакви имунизации. Трите кученца не са изпълнявали законовите
изисквания за внасяне в Германия (липсвали са европейски паспорти за домашни любимци,
животните са били твърде малки и не са били имунизирани). Затова са били иззети и
отведени от служители в приют за животни в същия“.
Наложените финансови санкции се изразяват в налагане на задължение на глоба в
размер на 1 800 евро и разноски в размер на 2 098,48 евро, всичко в общ размер на 3 898,48
евро. В края на удостоверението е посочено, че засегнатото лице НЕ Е платило частично или
напълно наложената глоба.
В края на Удостоверението е посочено, че давностният срок за изпълнение на
финансовата санкция (глоба като углавно наказание или глоба за административно
нарушение) изтича по предварителни данни на 21.02.2023 год.
Давностният срок за събиране на съдебните разноски изтича по предварителни данни
на 31.12.2024 год.
В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от немска страна е
пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато по отношение на
разноските, като не бъде признато по отношение на наложената глоба поради изтекла
давност..
Засегнатото лице С. Б. редовно призован не се явява и не изпраща представител
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази
следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от
несъдебен орган на Германия, който е постановил Решение ( дело) № 454-5654-2017-45,
постановено на 13.01.2021 год. влязло в сила на 22.02.2021 год. спрямо българския
гражданин С. Б..
Същото се отнася за извършено нарушение на Регламент (ЕС) № 576/2013. По
отношение на това дали деянието е административно нарушение по българското
законодателство, това изискване не е задължително видно от разпоредбата на чл.30, ал.2 т.7
от ЗПИИРКОРНФС – „двойна наказуемост не се изисква за деяния, съставляващи едно или
повече от следните престъпления или административни нарушения според
законодателството на издаващата държава – уредени в законодателството на
издаващата държава във връзка с прилагане на задължения, произтичащи от правни
2
актове, приети по силата на Договора за функциониране на ЕС“. Няма съмнение, че
нарушението на Регламент№ 576/2013 на Европейския съюз е правен акт, приет по силата
на функциониране на ЕС. Това административно нарушение е извършено на територията на
издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.
Представеното Удостоверение е пълно, като отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване
на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице
за същото деяния в Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови
санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които
правят изпълнение на решението недопустимо. Изпълнението на решението не е с изтекла
давност по българското законодателство, и решението не се отнася за решение на български
съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция е
в размер 1 800 евро Глоба и разноски в размер на 2 098,48 евро или общо 3 898,48 евро.
Решението не се отнася за нарушение, което по българското законодателство се счита
извършено изцяло или отчасти на територията на Р България, или са били извършени извън
територията на издаващата държава, и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по горе, нарушение на Регламент
(ЕС) № 576/2013.
Решението, което е постановено срещу засегнатото лице С. Б., който към момента на
извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно-наказателна
отговорност и подлежи на административно и наказателно наказание, които обосновават
решението. Видно от представеното Удостоверение , издадено от несъдебен орган на
Германия, по дело ( досие ) № 454-5654-2017-45, постановено на 13.01.2021 год. влязло в
сила на 22.02.2021 год. спрямо българския гражданин С. Б., същото е било писмено. Бил е
уведомен съгласно законодателството на Германия лично, или чрез упълномощен според
националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете за обжалване.
Видно от посоченото в Удостоверението, че давностният срок на наложеното
наказание –глоба в размер на 1800 евро, е изтекъл на 21.03.2023 год. в тази си част
решението следва НЕ следва бъде признато.
Същото следва да бъде признато по отношение на направените разноски в размер на
2 098,48 евро, тъй като към настоящият момент давностният срок не е изтекъл.
Официалния курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ
от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс на лева
към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона за деноминацията на
3
лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като видно от чл.1 на този
закон считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева се
заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева.
От така посоченото равностойността на: 2 098,48 евро по официалния фиксиран курс на
БНБ е 4 104,27 лева.
От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение
е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение по отношение на разноските. Следва да не бъде признато
решението по отношение на наложената глоба. Не са налице условията за намаляване на
разноските, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се
посочи по-горе. Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато по
отношение на разноските и изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение, издадено от несъдебен орган на Федерална Република
Германия, по дело ( досие ) № 454-5654-2017-45, постановено на 13.01.2021 год. влязло в
сила на 22.02.2021 год. спрямо българския гражданин С. Р. Б., роден на ********* год. в гр.
П., с настоящ и постоянен адрес сГ.Г., общ. О., ул. „Е.П. № 12, ЕГН *********, по
отношение на направените разходи по съдебно- административното производство, които са
довели до решението в Германия в размер на 2 098,48 евро равностойни на 4 104,27 лева
(четири хиляди сто и четири лева и двадесет и седем стотинки) по курс на БНБ към датата
на постановяване на решението 13.01.2021 год. Тези разноски са направени по повод
извършено нарушение на Регламент (ЕС) № 576/2013 във връзка с чл.8, ал.1 и във вр. с чл.41,
ал.2 № 2 от Наредбата относно вътрешния пазар и предотвратяване на болести по животните
и във вр. с чл.32, ал.2 № 4 б. „г“ от Закона за здравето на животните на Германия.
НЕ ПРИЗНАВА решението в частта му, с която е наказан да заплати Глоба в размер
на 1800 евро, поради изтекла давност на 21.03.2023 год.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната
агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като
след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в Германия, чрез
формуляр 2 като се посочи номера на преписката ІІІ 7-9352/2Е-В15-36А 6904/2021 , както и
Министерството на правосъдието на Република България.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес, пред
Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от
ЗПИИРКОРНФС, не спира изпълнението на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5