РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Търговско дело №
20225300900384 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищците Б. В. Р.- Л.а, ЕГН **********, Л. Л. Л., ЕГН **********, Д. Л.
Л., ЕГН ****, тримата с адрес гр. П. ****, и Л. Л. Г., ЕГН ********** и И. В.
Г., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ***, молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2,
да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
по 300 000 лв., за първите трима от ищците, и в размер на по 250 000 лв. за
останалите двама ищци, в резултат на настъпило на ****г. ПТП, на път ***
при р. на с. ****, с посока на движение гр. К., причинено от С. Ц. С., при
управление на л.а. „Хонда Акорд“, с рег. № ****, в резултат на което е
починал Л. Л.ов Л., родственик /съпруг, баща и син/ на ищците, ведно със
законната лихва считано от датата на уведомяване на ответника –
25.09.2020г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.
Исковата претенция се основава на твърденията, че Л. Л.ов Л. е починал
вследствие на ПТП на ****г., на път *** при р. на с. ****, с посока на
движение гр. К., причинено от С. Ц. С., при управление на л.а. „Хонда
1
Акорд“, с рег. № ****. Твърди се, че управляваният от С. автомобил е
навлязъл внезапно в лентата за насрещно движение, след което е последвал
челен сблъсък с управлявания от Л. Л.ов Л. л.а. „Шкода Ранид“ с рег. №
*****. За процесния пътен инцидент е образувано досъдебно производство №
ЗМ427/2020г. по описа на РУ К.. Ищците твърдят, че Л. Л.ов Л. е съпруг на
ищцата Б. Р.- Л.а, баща на ищците Л. и Д. Л.и и син на ищците Л. и И. Г.и.
Ищците твърдят, че смъртта на техния родственик им е причинила големи
душевни болки и страдания, животът им се променил завинаги без неговата
подкрепа, ежедневна грижа и Л.в. Твърдят, че са разчитали на неговата
морална и материална подкрепа и грижа. Твърдят, че не са преодолели
неговата загуба и ще скърбят цял живот. Твърдят, че към датата на
процесното ПТП за лек автомобил марка и модел „Хонда Акорд“, с рег. №
**** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество, полица № ******, валидна до
31.07.2021г. Твърдят, че на 25.09.2020г. са уведомили ответника за
настъпилото произшествие и са отправили извънсъдебна претенция до
ответното дружество за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, но такова не е платено.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата
молба. С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените
искове за неимуществени вреди, по основание и размер. Ответникът не
оспорва настъпването на ПТП между л.а. „Шкода Ранид“ с рег. № *****,
управляван от Л. Л.ов Л., и л.а. „Хонда Акорд“, с рег. № ****, управляван от
С. Ц. С., както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а.
„Хонда Акорд“, с рег. № **** към датата на процесното ПТП. Оспорва
изложения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП,
както и че то е причинено от противоправно и виновно поведение на водача
на застрахования при ответното дружество автомобил. Оспорва наличието на
пряка причинно- следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на Л.
Л.ов Л.. Релевира възражение за прекомерност на претендираните от ищците
обезщетения за неимуществени вреди, като се излагат съображения, че са
прекомерно завишени, в противоречие с принципа за справедливост. Оспорва
претенцията за заплащане на законна лихва от датата на уведомяване от
страна на ищеца, като неоснователна и несъобразена с разпоредбите на чл.380
2
КЗ и чл.497 КЗ. Твърди, че не е постъпвало уведомление за щета от водача на
л.а. „Хонда Акорд“, с рег. № ****, като датата, на която е узнал за процесното
ПТП е 25.09.2020г., когато от страна на ищците са предявени извънсъдебните
претенции.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба.
Поддържат се твърденията в исковата молба относно обстоятелствата и
причините, при които е настъпило процесното ПТП. Ищците твърдят, че
противоправното поведение на водача на л.а. „Хонда Акорд“, с рег. № **** се
изразява в това, че поради движение с превишена и техническа несъобразена
с радиуса на завоя скорост е загубила контрол на управлявания автомобил,
при което автомобилът е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е
сблъскал с автомобила, управляван от починалия родственик на ищците.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба. Поддържат се направените с отговора на исковата молба
оспорвания и възражения.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По основателността на искаовете.
Между страните не е спорно обстоятелството, че на ****г. е настъпило
ПТП между л.а. „Шкода Ранид“ с рег. № *****, управляван от Л. Л.ов Л., и
л.а. „Хонда Акорд“, с рег. № ****, управляван от С. Ц. С.. Посоченото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото.
От представените по делото писмени доказателства – удостоверение за
наследници /л.53/ и удостоверение за раждане /л.53, т.д. № 385 от 2022г./ се
установява родствената връзка на ищците Л. Л., Д. Л., Л. Г. и И. Г. с
починалия Л. Л., а именно, че ищците Л. Л. Д. Л. са негови деца, а ищците Л.
Г. и И. Г. са негови родители, както и че ищцата Б. Р. е съпруга на починалия.
За установяване механизма на процесното ПТП по делото е допусната
САТЕ. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по САТЕ,
3
изготвено от вещото лице инж. С., същото не е оспорено от страните,
мотивирано и обосновано е и не противоречи на събраните по делото
доказателства. Съгласно заключението най- вероятен от техническа гледна
точка е следният механизъм: Водачът С. е управлявала л.а. „Хонда Акорд“ по
платното за движение на пътя гр. К.- гр. К. в посока от изток на запад. По
същото време водачът Л. е управлявал л.а. „Шкода Рапид“ по южната пътна
лента на платното за движение на същия път в посока от запад на изток,
срещу л.а. „Хонда Акорд“. При навлизане в десен завой на пътя водачът на
л.а. „Хонда Акорд“ поради движение с техническа несъобразена скорост с
радиуса на завоя е загубил контрол над автомобила и е навлязъл в лявата
насрещна за него пътна лента, в резултат на което е настъпил удар межда
двата автомобила- в лявата страна на л.а. „Хонда Акорд“ и в предната лява
част на л.а. „Шкода Рапид“. Основна причина за настъпилото ПТП от
техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „Хонда Акорд“ е загубил
контрол върху автомобила и е навлязъл в лявата /южна/ насрещна пътна
лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не
е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движил л.а. „Шкода Рапид“.
Скоростта на движение на л.а. „Хонда Акорд“ е била около 136 км/ч и е
близка по стойност до критичната съобразно радиуса на десния завой, при
което л.а. „Хонда Акорд“ е загубил странична устойчивост при движение в
завоя и така е навлязъл в лявата насрещна за него пътна лента.
За установяване на причинно- следствената връзка между процесното
ПТП и смъртта на Л. Л. по делото е допусната и изслушана съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Б. П..
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по СМЕ,
същото не е оспорено от страните. Съгласно заключението причината за
смъртта на Л. Л. е получената при настъпилото процесно ПТП тежка черепно-
мозъчна травма, като установените травматични увреждания и настъпилата
смърт са в пряка причинно- следствена връзка с претърпяното на ****г. ПТП.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди-
болки и страдания от смъртта на Л. Л. по делото са събрани гласни
доказателства – изслушани са показанията на свидетелите М.а К. /сестра на
ищцата Р./, В. Л.а /дъщеря на ищците Л. Г. и И. Г./, Ц. И.а /сестра на ищцата
И. Г./ и В. Р. /майка на ищцата Р. и баба на ищците Л. Л. и Д. Л./.
4
От показанията на св. К. се установява, че ищцата и починалият Л. са
били много задружно семейство, обичали се, уважавали се, заедно полагали
грижи за децата и си помагали взаимно в ежедневните и битови задачи,
прекарвали заедно свободното си време – обичали да ходят на разходки
заедно с децата в планината. Установява се, че ищцата понесла много тежко
новината за смъртта на съпруга си, била в шок и към настоящия момент
продължава много тежко да изживява загубата му. Среща големи трудности в
отглеждането на децата, тъй като физически не й стига времето – да работи,
да учи, да пазарува, да води децата на градина. Помага й нейната майка, но
въпреки това според свидетелката ищцата е психически много натоварена и
притеснена, както и е много притеснена финансово, тъй като получава ниска
заплата, в момента се учи да се преквалифицира като учител, а освен това е
разчитала на получаваните от починалия доходи. Установява се, че смъртта
на Л. се е отразила много зле на децата, особено на Л., който изживял много
силен шок, след смъртта на баща си станал по- затворен, по- чувствителен,
отказва да говори в детската градина с учителките и с децата. Към момента Л.
продължава да отказва да говори в градината, говори с всички останали извън
градината, говори и с непознати хора, консултиран е с лекари – невролози,
които казват, че всичко е наред. Вероятната причина за това поведение на Л.,
според свидетелката е, че той е видял некролога баща си до градината, тогава
е трябвало да бъде първа група и е направил някакви асоциации.
От показанията на св. Л.а се установява, че като цяло са били много
сплотено семейство, Л. е бил двигателят на това семейство, имали са близки
отношения. Докато Л. е учил в Т., всички са живели заедно. От 19- годишен
Л. се е преместил да живее в гр. ****, но продължил да поддържа контакти с
родителите си и свидетелката, идвал си доста често в Т., помагали си морално
и финансово. Установява се, че родителите им са съсипани от смъртта на сина
си, емоционално са рухнали, баща й бил претърпял паническо разстройство,
майка й едва издържа психически. Свидетелства, че всеки ден разговарят с
родителите й за брат й, споменават го, никога няма да престанат да говорят за
него и да го забравят.
От показанията на св. И.а се установява, че Л. е бил в много добри
отношения със своите родители, помагал им във всяко едно отношение и те
много разчитали на него. Бил създал семейство, но в същото време се грижил
5
и за своите родители, помагал им, всеки ден се чували по телефона. Ако
родителите му имали нужда от нещо, той всяка събота и неделя си отивал при
тях в Т. със семейството си, отпуск си взимал, да бъде по- често с тях.
Установява се също така, че двамата му родители след неговата смърт
рухнали изведнъж, стараят се да бъдат силни заради внучетата, но травмата е
много тежка, те са много разстроени и съкрушени. Установява се от
показанията на свидетелката, че след смъртта на Л. майка му е много
отслабнала, започнала да пие лекарства за кръвно и сърце, не може да спи
през нощта, споделяла на свидетелката, че пред погледа й е все Л. и не може
да заспи. Установява се, че бащата на Л. тежко преживява смъртта на сина си.
От показанията на свидетелката се установява, че Л. от 19- годишен е заминал
да живее в ****, около 15 години не е живял с родителите си, но събота и
неделя, отпуските, когато имал възможност посещавал родителите си и им
помагал, след като се родили децата също продължили да идват в Т..
От показанията на св. Р. се установява, че отношенията между Б. и Л.
били хармонични, към децата се отнасял с много голямо желание. Б. много
трудно преживява смъртта на Л., защото за всичко й остава да бъде сама,
среща трудности от материален характер, разчита само на заплата, пенсията и
детските, които получава, няма никакви други странични доходи. Записала е
да учи за учителка и на практика е заета по цял ден. Свидетелката й помага,
грижи се за децата, преди това Б. е разчитала на помощта на Л. за децата. За
Л. говорят в отсъствието на децата, не смеят да споменават името му пред
тях. Установява се, че Л. е получил след смъртта на баща си избирателно
говорене и не говори в градината, консултиран е с н., правени са му
изследвания, но не е установено нищо, предстои да ходи на психотерапевт
или невролог. Установява се, че след смъртта на Л. животът на Б. станал по-
затворен, защото преди това те излизали всяка събота и неделя с децата в
планината, живеели много отворено, срещали се с много хора. Преди да се
родят децата Б. и Л. всяка събота и неделя ходели по планините, обиколили Р.
и П., след като се родили децата продължили да ходят по планините на
еднодневни разходки – до Ч., В., х. „З.“. Установява се, че Б. много страда от
загубата на Л., плаче винаги, когато със свидетелката говорят за Л..
Така от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
причина за настъпилото ПТП е противоправното поведение на водача на л.а.
6
„Хонда Акорд“ Л. С., която е нарушила правилата за движение по пътищата,
конкретно нарушил е разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно която
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват. Основна причина за настъпилия инцидент е това, че
водачът на л.а. „Хонда Акорд“ С. поради движение с технически
несъобразена скорост с радиуса на завоя е загубила контрол на автомобила и е
навлязла в насрещната пътна лента на платното за движение, когато там
насрещно се е движил л.а. „Шкода Рапид“. Водачът С. е имала възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, при спазване на правилата за
движение по пътищата, ако не е навлязла в насрещната лента.
На следващо място от събраните по делото доказателства, безспорно се
установи, че в резултат на така описаното пътно-транспортно произшествие, е
починал водачът на л.а. „Шкода Рапид“ Л. Л..
С доклада по делото е признато от съда за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че към момента на процесното ПТП с
ответното дружество за за л.а. „Хонда Акорд“, с рег. № **** е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
обективирана в застрахователна полица № ******, валидна до 31.07.2021г.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в
движението по пътищата вследствие използването на МПС неимуществени
вреди поради телесно увреждане или смърт. За да бъде прието, че искът по
чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди е доказан по основание следва да
бъдат установени основните елементи от състава му: наличие на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, деликт
със всички елементи на неговия състав - виновно и противоправно деяние,
настъпили вреди и причинна връзка между тях.
В настоящия случай наличието на валидна застраховка Гражданска
отговорност обосновава пасивната легитимация на ответното дружество и
задължението му за заплащане на обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди от загубата на своя родственик.
При това положение, с оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено, че е налице фактическият състав
7
на деликтната отговороност, а именно: деяние, противоправност, вреди,
причинна връзка между деянието и вредите.
От заключението по САТЕ и СМЕ се установяват фактът на настъпване
на ПТП, противоправното поведение на водача и неговата вина (същият е
нарушил разпоредбата на чл.20 ЗДвП), причинната връзка между процесното
ПТП и смъртта на Л. Л..
Установените по делото родствени отношения между ищците Б. В. Р.-
Л.а, Л. Л. Л., Д. Л. Л., Л. Л. Г., и И. В. Г. и починалия обосновават правото на
обезвреда за претърпени неимуществени вреди от загуба на съпруг, съответно
родител и дете.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
предявените от ищците искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Л. Л. са доказани по своето основание. В
полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, представляващи психически болки и
страдания от загуба на близък, като съответният размер следва да бъде
определен според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост.
При определяне размера на обезщетението за понесените от ищците
неимуществени вреди съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства и на основание чл.52 ЗЗД, взе предвид, че в случая се касае за
най- тежката неимуществена вреда – безвъзвратна загуба на любим човек.
Безспорно смъртта на Л. Л. е причинила мъки и страдания на ищците Л. Л. Л.
и Д. Л. Л., тъй като е изключително тежко дете да загуби своя родител,
особено когато детето е във възраст, когато расте и има нужда от грижите,
подкрепа и обичта на своя родител. В настоящия случай и двамата ищци
губят своя баща в много ранна детска възраст, когато имат крехка психика и
са емоционално изключително раними, имат нужда от Л.вта, подкрепата и
грижите на своя родител. Смъртта на родител за подрастващо дете безспорно
представлява тежка травма в живота на детето, която не би могла да бъде
преодоляна с годините. Отделно от казаното, в настоящия случай от
показанията на разпитаните свидетели К. и Р., които показания съдът
кредитира като обективни и почиващи на непосредствени впечатления на
8
свидетелите, и като достоверни, доколкото същите не са в противоречие с
останалия събран по делото доказателствен материал, се установяват
близките отношения на ищците с баща им, грижите, които е полагал той за
тяхното отглеждане, близостта, която е имал с децата. Установява се, че по-
голямото от децата Л. , който има съзнателни спомени от баща си,
преживява тежко неговата липса, не разбира защо някой си тръгва и има
известни проблеми в общуването с децата в детската градина. По- малкото
дете Д. дори няма спомени от баща си, не може да усети емоционално
съдържанието на думата „татко“, обърква се, когато неговите братовчеди се
обръщат така към техния баща и той също казва „татко“ на съпруга на леля
си. По отношение на ищцата Б. Р.- Л.а съдът намира за установено, че между
нея и починалия Л. Л. е имало особено силна емоционална връзка, силно
чувство на обич, подкрепа и всеотдайност. Двамата са живели в
разбирателство, имали са щастлив семеен живот, отглеждали са заедно децата
си. Смъртта на Л. Л. поставя ищцата Б. Р. занапред в трудно житейско
положение, да живее без обичта и подкрепата на любимия си човек, сама да
отглежда и възпитава общите им деца, да осигурява необходимите средства за
задоволяване на техните потребности и да се справя сама с всички житейски
трудности, които биха възникнали от всякакво естество. От събраните по
делото гласни доказателства (показанията на св. К. и св. Р.) се установява, че
ищцата Б. Р. изпитва неопредолима тъга и скръб от загубата на своя партньор,
както и че между двамата е имало силна връзка, основаваща се на взаимна
любов, уважение и подкрепа. При определяне на размера на обезщетението
съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на
починалия /34г./ и на ищците, близките им отношения между ищците и
починалия, невъзвратимостта на загубата. При преценка на посочените
критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на по 200
000 лв. за всеки от ищците Б. В. Р.- Л.а, Л. Л. Л. и Д. Л. Л..
Безспорно смъртта на Л. Л. е причинила мъки и страдания на ищците Л.
Г. и И. Г., тъй като е ноторно известно, че е изключително тежко един
родител да преживее своето дете и да стане свидетел на неговата смърт.
Отделно от това от показанията на св. Л. и св. И.а се установа, че между
ищците и починалия са съществували отношения на близост и взаимна
любов, установява се, че ищците изключително трудно преживяват загубата
на своя син, съкрушени са психически и емоционално. При определяне на
9
размера на обезщетението съдът съобрази обективни и доказани по делото
факти – възрастта на починалия 34 години, възраст в която човек е
изключително активен и трудоспособен, възрастта на ищците, близките им
отношения с починалия, невъзвратимостта на загубата. При преценка на
посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер
на по 150 000 лв. за всеки от ищците. Съдът споделя виждането, че
неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и
размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява
загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва
да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в
съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящият състав приема, че сумата от по 150 000 лв. в пълна степен
отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените от ищците неимуществени вреди. При определяне на
обезщетението съдът съобрази и обстоятелството, че починалият е живеел в
отделно домакинство от своите родители през последните 15 години, че е
създал свое семейство, с което е прекарвал и свободното си време, което се
установява от показанията на св. Р. и в този аспект се обороват показанията
на св. К., че всяка събота и неделя и през отпуската си починалият е идвал
при родителите си в Т. да им помага. Съобразено е и обстоятелството, че
двамата ищци са в работоспособна и социално активна възраст към момента
на процесното ПТП и не са били в материална или друга зависимост от сина
си. Не се установява последният да им е осигурявал необходима за
съществуването им издръжка, да са имали здравословни проблеми, което да
ги е поставило в зависимо положение и необходимост от постоянни грижи и
помощ в домакинството.
Предвид на изложеното исковете за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъдат уважени за сумата от по 200 000 лв. за
всеки от ищците Б. В. Р.- Л.а, Л. Л. Л. и Д. Л. Л. и за сумата от по 150 000 лв.
за всеки от ищците Л. Г. и И. Г., като до пълния предявен размер следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
10
По иска за присъждане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3, изр. второ от КЗ от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която от датите е най- ранна.
В настоящия случай ищците претендират заплащане на законна лихва
от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя –
25.09.2020г.
Ответното дружество не оспорва, че на тази дата е уведомен от ищците
за настъпилото ПТП.
С оглед на горното претенцията на ищците за заплащане на законна
лихва ще бъде уважена считано от 25.09.2020г.
В частта по разноските.
На ищците следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на
уважената част от иска. Разноските са заплатени общо от ищците и възлизат в
общ размер на 750 лв., като съдът приема, че същите се разпределят по равно
между тях, т.е. по 150 лв. на ищец. Така по съразмерност на ищците Б. В. Р.-
Л.а, Л. Л. Л. и Д. Л. Л. следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
300 лв., а на ищците Л. Г. и И. Г. в общ размер 180 лв.
Ищците претендират разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв,
като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в
настоящия случай, с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 7530 лв. (по иска за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв.) и в размер на
6530 лв. (по иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2500 000 лв.). Представените договори за правна защита и съдействие са от
дата 09.06.2022г., с оглед на което приложима е редакцията на цитираната
разпоредба, която е действала към датата на тяхното сключване. Съобразно
уважената част от исковете, както и че възнаграждение се дължи за всеки от
11
предявените искове, тъй като по делото са представените договори за правна
защита и съдействие, сключени с всеки от ищците с адв. Б. Ц. И., на
процесуалния представител на ищците следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в общ размер от 22 896 лв., формирано както следва: 3 х 5020
лв. (7530 лв. х 200000/ 300000) и 2 х 3918 лв. (6530 лв. х 150000/ 250000). От
представените договори за правна защита и съдействие се установява, че
между ищците и адв. И. е договорена безплатна правна помощ, на основание
чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответното застрахователно дружество претендира разноски в общ
размер на 33840 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, като сумата е с
включено ДДС. Като доказателства за направата на разноските са
представени три договора за правна защита и съдействие за процесуално
представителство по исковете на Б. В. Р.- Л.а, Л. Л. Л. и Д. Л. Л., от които се
установява договорено възнаграждение в размер на 11280 лв. с вкл. ДДС по
всеки иск и плащане по банков път. Представени са три броя платежни
нареждания, от които се установява, че по всеки от договорите е преведена
сумата от 10575 лв. Представени са доказателства за регистрация по ЗДДС.
Възражението на ищците за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като
представените договори са от дата 09.01.2023г., съответно договорените
възнаграждения са под минималните размери съгласно чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед на представените доказателства съдът приема за
доказани направени разноски от ответното дружество общо в размер на 31725
лв., тъй като по всеки от договорите се установява плащане в размер на 10 575
лв. По съразмерност на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 10575 лв. (3 х 3525лв.), дължими от ищците Б. В. Р.- Л.а, Л. Л. Л. и
Д. Л. Л..
Ищците са освободени от внасяне на държавна такса. В тази връзка и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса съобразно
уважената част от исковата претенция в общ размер на 36 000 лв.
Мотивиран от горното, съдът
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати на Б.
В. Р.- Л.а, ЕГН **********, с адрес гр. ****, обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на Л. Л.ов Л.,
починал на ****г. г., в резултат на ПТП, осъществило се на **** г. на път ***
при р. на с. ****, с посока на движение гр. К., причинено от С. Ц. С., при
управление на л.а. „Хонда Акорд“, с рег. № ****, в размер на 200 000 лв.
/двеста хиляди лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 25.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 300 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати на Л.
Л. Л., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б. В. Р.-
Л.а, ЕГН **********с адрес гр. ****, обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на Л. Л.ов Л., починал
на ****г. г., в резултат на ПТП, осъществило се на **** г. на път *** при р. на
с. ****, с посока на движение гр. К., причинено от С. Ц. С., при управление
на л.а. „Хонда Акорд“, с рег. № ****, в размер на 200 000 лв. /двеста хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
25.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 300 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати на Д.
Л. Л., ЕГН ****, чрез неговата майка и законен представител Б. В. Р.- Л.а,
ЕГН **********, с адрес гр. ****, обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на Л. Л.ов Л., починал
на ****г. г., в резултат на ПТП, осъществило се на **** г. на път *** при р. на
с. ****, с посока на движение гр. К., причинено от С. Ц. С., при управление
на л.а. „Хонда Акорд“, с рег. № ****, в размер на 200 000 лв. /двеста хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
25.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като
13
неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 300 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати на Л.
Л. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ****, обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на Л. Л.ов Л.,
починал на ****г. г., в резултат на ПТП, осъществило се на **** г. на път ***
при р. на с. ****, с посока на движение гр. К., причинено от С. Ц. С., при
управление на л.а. „Хонда Акорд“, с рег. № ****, в размер на 150 000 лв.
/сто и петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 25.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 250 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати на И.
В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ****, обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на Л. Л.ов Л.,
починал на ****г. г., в резултат на ПТП, осъществило се на **** г. на път ***
при р. на с. ****, с посока на движение гр. К., причинено от С. Ц. С., при
управление на л.а. „Хонда Акорд“, с рег. № ****, в размер на 150 000 лв.
/сто и петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 25.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 250 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив,
съобразно уважената част от иска, държавна такса в размер на 36 000 лв.
/тридесет и шест хиляди лева/ за производството по търг. дело № 384/
2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати на адв.
Б. Ц. И., със съдебен адрес гр. **** адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр.
чл.36 ЗАдв в общ размер на 22 896 лв. /двадесет и две хиляди осемстотин
14
деветдесет и шест лева/ за производството по търг. дело № 384/ 2022г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати на Б.
В. Р.- Л.а, ЕГН **********, Л. Л. Л., ЕГН **********, Д. Л. Л., ЕГН ****,
тримата с адрес гр. ****, разноски в общ размер на 300 лв. /триста лева/ за
производството по търг. дело № 384/ 2022г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати на Л.
Л. Г., ЕГН ********** и И. В. Г., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ***,
разноски в общ размер на 180 лв. /сто и осемдесет лева/ за производството
по търг. дело № 384/ 2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Б. В. Р.- Л.а, ЕГН **********, Л. Л. Л., ЕГН **********, Д.
Л. Л., ЕГН ****, тримата с адрес гр. *****, да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, ет.2, разноски в общ размер на 10575 лв. /десет хиляди
петстотин седемдесет и пет лева/ за производството по търг. дело № 384/
2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите могат да бъдат изплатени от ЗД „БУЛ ИНС“ АД на ищците по
следните банкови сметки:
****, с титуляр Б. В. Р.- Л.а;
****, с титуляр Л. Л. Л.;
****, с титуляр Д. Л. Л.;
****, с титуляр Л. Л. Г.;
****, с титуляр И. В. Г..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15