РЕШЕНИЕ
№ …
Гр.
София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГО, I-11- ти
състав, в
публичното
заседание седемнадесети
май две
хиляди и двадесет
и втора
година в
състав:
СЪДИЯ:
Илиана
Станкова
при
секретаря Диана
Борисова,
като
разгледа гр.д.
№ 4181/2021 г., за да се
произнесе,
взе предвид
следното:
Предявени
са активно
субективно
съединени
осъдителни
искове
с правна
квалификация
чл. 93, ал.2, изр.
второ ЗЗД.
Ищците
Н.Г.К. и Е.Т.К. твърдят,
че с
ответника Е.П.С.
са страни по
предварителен
договор за
продажба на недвижим
имот от 28.12.2017 г.,
представляващ
апартамент №
4, находящ се в гр.
София, район *****,
ул. „********с площ от
115,61 кв.м., заедно
с 3,280% идеални
части от
правото на
строеж върху
дворното
място, цялото
с площ от 352
кв.м., заедно с
гараж № 3, с
площ от 24,68 кв.м.
Сочат, че при
сключване на
договора са
заплатили на
ответника
част от
продажната
цена в размер
на 10% - 45 962,00 лева,
представляваща
задатък. Твърдят,
че плащането
на втората
вноска от продажната
цена било
уговорено да
стане след
заличаване
на
наложената
възбрана, акт
262, том. 13, книга
възбрани,
дв.вх.рег. № 27065,
дата вх. рег. №
28.06.2012 г. и това
плащане
следвало да
покрие целия
дълг на
ответника по
договор за
кредит с „Б.П.Б.“
АД, обезпечен
с договорна
ипотека,
вписана под №
113, том 042,
нот.дела № 40564/28.10.2005
г., книга договорни
ипотеки
дв.вх. рег. № 55297
на СлВп.
Твърдят,
че с анекс № 1
първоначално
уговорената
дата за
сключване на
окончателния
договор – 28.02.2018 г.
била
променена на
16.04.2018 г. по искане
на ответника,
който в
последствие
посочвал
различни
причини, които
препятстват
сключването
на окончателния
договор, като
основната такава
било
воденото
срещу него
дело от НАП. Сочат,
че поради
липса на
доброволно
изпълнение
на
задължението
за сключване
на окончателен
договор
предявили
иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за
обявяване на
договора за
окончателен,
по който били
образувано
гр.д. № 39258/2018 г. на
СРС, 24 състав,
производството
по което било
прекратено,
поради
връщане на
исковата
молба.
Ищците
твърдят, че
след
консултация
с адвокат
установили,
че имотът
предмет на предварителния
договор бил
продаден на
публична
продан на 16.07.2019г.
и че
окончателният
договор не е
сключен поради
виновното му неизпълнение
от страна на
ответника. Претендират
връщане на
задатъка в
двоен размер
на 91 924 лева.
Претендират законната
лихва и разноски.
Ответникът
Е.П.С. оспорва
исковете. Не
оспорва, че
към дата 16.04.2018 г.
все още е
била заличена
посочената в предварителния
договор
възбрана,
като твърди,
че през м.
април 2019 г. била
проведена
срещу между него
и ищеца К.,
който го
информирал,
че със
съпругата му Е.К.
са намерили
друг
апартамент и
нямат
интерес от сключване
на
окончателен
договор. Сочи,
че именно дезинтересирането
на ищците от
сключването
на
окончателния
договор довело
до
публичната
продан на
имота на 04.07.2019 г.,
при която той
е възложен на
наддавач за цена
значително
по-ниска от
уговорената
по предварителния
договор.
Твърди, че
причина за несключване
на
окончателния
договор е виновното
му
неизпълнение
от страна на
ищците,
доказателства
за което е и сключеният
от тях
договор за
продажба на
недвижим
имот със същите
характеристики
и цена от 11.09.2018 г.
Моли искът да
бъде
отхвърлен.
Претендира
разноски.
В
становище по
отговора на
исковата
молба от 22.11.2021 г. ищците
Н.Г.К. и Е.Т.К.
оспорват да е
провеждана
среща между Н.К.
и Е.С., на която
последният
да е
уведомен, че
са изгубили
интерес от
сключване на
окончателния
договор. Твърдят,
че
сключването
на друг
договор за покупко-продажба
на недвижим
имот от ищците
не е аргумент
за отпадане
на интереса
им от покупка
на процесния
недвижим имот,
тъй като те
са имали
инвестиционна
стратегия и
финансов
ресурс за
закупуване
на повече от
един
недвижими
имоти. Сочат,
че
ответникът е
бил в
неизпълнение
на
задължението
си да
предприеме
действия по
заличаване на
наложената
върху имота
възбрана,
което обстоятелство
е било налице
към датата определена
за сключване
на
окончателния
договор. В
о.с.з,
проведено на
30.11.2021 г.,
изразяват
готовност
ако имотът е
собственост
на ответника
да сключат
извънсъдебно
споразумение
за
закупуването
му.
Съдът,
като
съобрази
събраните
доказателства,
достигна до
следните
фактически и
правни
изводи:
Предявени
са активно
субективно
съединени осъдителни
искове за връщане
в двоен
размер на
заплатен задатък
по
предварителен
договор за продажба
на недвижим
имот от 28.12.2017 г.
Сключването
на валиден
предварителен
договор
между
страните на 28.12.2017
г., както и плащането
на част от
цената,
представляваща
задатък в
размер на 45 962,00
лева, не е
спорно между
тях.
Спорен
между
страните е
фактът за
причините за неизпълнение
на
задължението
на страните
за сключване
на
окончателен
договор.
С
предварителен
договор за
покупко-продажба
на недвижим
имот от 28.12.2017 г. Е.П.С.
се е
задължили да
прехвърли
собствеността
на
купувачите Н.Г.К.
и Е.Т.К.
на апартамент
№ 4, находящ се
в гр. София,
район „*****“, ул. „*****№ 6,
на 5 етаж с
площ от 115,61 кв.м.,
заедно с
избено помещение
№ 6 и гараж № 3, с
площ от 24,68 кв.м. ,
заедно с 3,280 %
идеални
части от
общите части
на сградата и
правото на
строеж върху
дворното
място, с площ
от 352 кв.м.,
представляващо
УПИ II-344, кв. 221,
по плана на
гр. София, м. „*****“.
Според
чл. 1.3 от
договора
страните се
задължават
да сключат
окончателен
договор в
нотариална
форма за
прехвърляне
правото на
собственост
върху имота не
по-късно от 28.02.2018
г. в
кантората на
нотариус С.Т.или
друг посочен
от купувача,
като ако не е уговорено
друго
страните са
длъжни да се
явят в 12,00 ч. на
посочената
дата с
изрядни
документи. В
чл. 1.6 от договора
е посочено,
че купувачът
декларира, че
е запознат с
наложените
тежести
върху имота,
а именно:
учредена
договорна
ипотека акт №
113, том 042,
нот.дело № 40564/28.10.2005
г., книга
договорни ипотеки,
дв.вх.рег. № 55297
на СлВп и
възбрана акт
№ 262, том. 13, книга
възбрани,
дв.вх.рег. № 27065,
дата вх. рег. №
28.06.2012 г.
Според
чл. 3.1
купувачите
се
задължават
да заплатят
цена в размер
на 235 000 евро или
в левова
равностойност
по курса на
БНБ, а именно 459 620,05
лева, платима
по банков
път, както
следва:
сумата в
размер на 23 500
евро или 45 962
лева, равняваща
се на 10 % от
продажната
цена,
представляваща
задатък,
платима в
срок от един
ден от сключване
на настоящия
договор;
сумата достатъчна
за покриване
на целия дълг
на продавача
към „Б.П.Б.“ АД
във връзка с
договор за
кредит и
учредена
договорна
ипотека акт №
113, том 042,
нот.дело № 40564/28.10.2005
г., книга
договорни
ипотеки,
дв.вх.рег. № 55297 на
СлВп
ще служи за
второ
плащане по настоящия
договор и
следва да
бъде платена
от купувача
по настящия
договор по
сметка посочена
от банката,
за което
продавачът
дава
изричното си
съгласие.
Горното
следва да се
изпълни след
като е
заличена
напълно
наложената възбрана
акт № 262, том. 13,
книга възбрани,
дв.вх.рег. № 27065,
дата вх. рег. №
28.06.2012 г. и в срок до
два дни от
получаване
на документ
от банката, в
който е посочена
остатъчната
стойност по
кредита, изчислена
към
конкретна
дата и след
ангажимент
на банката,
че след
плащане на
тази сума ще
бъде
заличена
учредената в
нейна полза
договорна
ипотека.
Страните
изрично са посочили,
че плащането
по тази точка
следва да
бъде
извършено, в
случай че за
имота има вписана
единствено
тежест учредената
ипотека в
полза на „Б.П.Б.“
АД. Остатъкът
между
платената и
уговорената
продажна
цена следва
да бъде
платен в деня
на
подписване
на
окончателния
договор и преди
вписването
му в Агенция
по
вписванията.
Съгласно
чл. 5.1 от
договора при
неизпълнение
на договора
изправната страна
има право да
иска
обявяване на
предварителния
договор за
окончателен
по съдебен
ред или да се
откаже от
изпълнението
на настоящия
договор, при
което
неизправната
страна търпи
всички
последици
уговорени в
договора и
облигационната
право. В чл. 6.2 от
договора е
посочено, че
страните се
съгласяват,
че при забава
на трети лица
или
административни
или други
органи, които
трябва да
издадат необходим
за
покупко-продажбата
документ срокът
на договора
се удължава с
необходимия
за издаване
на документа
срок, като
горното се отнася
и за
необходими
срок свързан
със заличаване
на
възбраната,
наложена на
имота, подробно
описан в т.1.9 от
този договор.
С
анекс от 16.02.2018 г.
страните са
изменили т.1.3
от договора,
като се
определили
краен срок за
сключване на
окончателния
договор 19.04.2018 г. в
кантората на
нотариус И.Д..
Установява
се от
представената
към исковата
молба
справка от
Агенция по
вписванията,
че с акт 262, том. 13,
книга
възбрани,
дв.вх.рег. № 27065,
дата вх. рег. №
28.06.2012 г. е вписана
възбрана
върху недвижим
имот по ДОПК,
като в
свързаните
документи е
посочено
частично
заличаване
на възбраната
от
административния
орган от 05.09.2012 г. и
от 28.07.2020 г.
Не е
спорно между
страните
/определение
по доклада на
делото/, а и се
установява
от цитираната
по-горе
справка, че
към 16.04.2018 г. така
наложената
възбрана не е
заличена.
На 13.06.2018
г. Н.Г.К. и Е.Т.К.
са подали
искова молба
срещу Е.П.С., с
която е
предявен иск
по чл. 19, ал.3 ЗЗД
за обявяване
на
предварителния
договор за
окончателен,
която искова молба
е върната с разпореждане
от 15.04.2019 г. по гр.д.
№ 39258/2018 г. на СРС, 24 –
ти състав. В
частна жалба
от 24.04. 2019 г. ищците Н.Г.К.
и Е.Т.К. са посочили,
че искат от
съда да
прогласи
разваляне на
предварителния
договор,
поради неизпълнението
му от страна
на продавача,
както и
връщане на
платения
комисион на
агенцията за
недвижими
имоти. Не е
спорно между
страните, а и
на съдът е служебно
известно, че
разпореждането
за връщане на
исковата
молба и прекратяване
на делото е
влязло в
сила.
С
протокол за
провеждане
на таен
публичен търг
от 04.07.2019 г. по
изпълнително
дело № 22060003844/2006 г. по
описа на ТД
на НАП се
установява,
че на посочената
дата търгът е
проведен и е обявен
купувачът с
най-висока
цена, която продажба
е вписана в
Агенция по
вписванията,
видно от
представената
с исковата
молба
справка на 16.07.2019
г. С решение №
7148/21.11.2019 г. по а.д. № 7752/2019
г. по описа на
Административен
съд
София-град е
отменено
решение от 19.06.2019
г. на и.д. на ТД
на НАП за
отказ за
прекратяване
на
събирането
на
вземанията
за ЗДФЛ за
периода 01.01.2006 г. – 31.12.2006
г., които са
присъединени
за събиране
по изпълнително
дело № 22060003844/2006 г. по
описа на ТД
на НАП. Установява
се от решение
№ 5881/11.10.2019 г. по а.д. №
7749/2019 г. на АС гр.
София, че съобщението
за продажба
чрез
публичен търг
е отменено,
но самата
публична
продажба не е
отменена. С
оглед
признанието
на ответника
и представения
акт за
прихващане
или
възстановяване
от 04.08.2021 г. той е
използвал част
от получената
сума от проданта,
след
признаване
на
вземанията
като погасени
по давност, за
погасяване
чрез
прихващане
на други свои
данъчни
задължения, а
останалата
част му е
възстановена.
С нотариална
покана за
доброволно
изпълнение,
връчена на
ответника по
реда на чл. 47,
ал.5 ГПК на 16.03.2021 г.,
на посочения
от него адрес
по договора, Н.Г.К.
и Е.Т.К. са уведомили
ответника Е.П.С.,
че поради
неизпълнението
на договора и
публичната
му продан на
16.07.2019 г. развалят същия
без дават
срок за
изпълнение,
тъй като имотът
не е в
собственост
на ответника.
Поканили са С.
да върне
дадения
задатък в
двоен размер,
както и да им заплати
неустойка в
размер на 10 % от
стойността
на договора
на основание
чл. 5.5 от
договора.
По
делото са
събрани
гласни
доказателства
чрез
показанията
на свидетелите
С.Г.и И.Г..
Според
показанията
на свидетеля С.Г.тя
живее на
съпружески
начала с
ответника Е.С.
от м. ноември 2017
г.
Първоначално
живеели в
къщата в кв.
Драгалевци,
като през
зимата на 2018 г. и
2019 г. се нанесли
в
апартамента
в кв. *****, на ул. ******.
Свидетелката
сочи, че познава
г-н К. като
потенциален
купувач на
този имот. Първия
път когато го
видяла бил на
огледа на
апартамента,
а втория път – през
м. април 2019 г.,
когато Е. го
извикал да
уговорят
условията на
договора, тъй
като очаквал
към 31.05.2019 г. да
бъде вдигнат
запорът му
към НАП. На
този
разговор
присъствали
те тримата, а
дъщеря й И.Г.била
в стаята си в
апартамента.
Тогава Н.казал
на С., че със
съпругата си
закупили
друг апартамент
и нямат
интерес към
техния. Сочи,
че след този
разговор С.
звънял
многократно
на Н.да се
разберат, но
той не си
вдигал
телефона.
В
показанията
си свидетелят
И.Г. сочи, че е
дъщеря на
другият свидетел
и че през
първата
половина на 2019
г. видяла
възрастен
мъж, за
когото знае,
че е
потенциален
купувач, да
влиза в
жилището и е
проведен
разговор в
присъствието
на майка й и С.,
на който тя
лично не е
присъствала.
Сочи, че след
тази среща Е.С.
звънял на този
човек и се
ядосвал, че
не му вдига.
В
обясненията
си, дадени в
първото по
делото
съдебно
заседание
ищецът Н.К. сочи,
че в началото
на 2019 г. посетил Е.С.
в
апартамента,
за да го види
още веднъж и
тогава
излязла
млада жена с
малко дете,
която се
представила
за негова
втора
съпруга.
Тогава бил
проведен разговор
между него и С.,
на който не
присъствали
други хора и
на който не
са говорили
нищо по
отношение на
договора.
При
проведена
очна ставка
между С.Г.и
ищеца Н.К. свидетелката
поддържа
показанията
си, че е
присъствала
на среща, на
която К. е
казал на С., че
е купил друг
апартамент и
че няма
интерес от
този договор,
а К. поддържа,
че среща
между него и С.
е проведена,
но
свидетелката
Г.не е
присъствала
на нея, както
и че е казал, че
е закупил
друг апартамент,
но не и че
няма интерес
от
закупуването
на процесния.
При
така
установеното
от
фактическа
страна, от
правна
страна съдът
намира
следното:
Задатъкът
по своята
правна
същност
представлява
акцесорно
съглашение, с
което се предвижда
по-опростен
от
предвидения
в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД
способ за
извънсъдебно,
едностранно
прекратяване
на договора.
Уговорката
за задатък
освобождава
изправната
страна от необходимостта
да спазва
реда по чл.
87 от ЗЗД,
като
кредиторът
не следва да
дава допълнителен
срок за
изпълнение с
предупреждението,
че при
неизпълнение
и в този
допълнителен
срок ще смята
договора за
развален.
Задатъкът е
парична сума
или друга
имуществена
ценност,
която едната
страна дава
на другата при
сключване на
договора
като
доказателство,
че той е
сключен, и за
обезпечаване
на неговото
изпълнение. Той има
гаранционна
и
обезщетително-наказателна
функция,
която се
изразява в
правото на
изправната
страна да
иска в двоен
размер
дадения от
нея задатък,
ако
получилата
го страна е
неизправна, което
право
изправната
страна може
да упражни
само след
като се
откаже или
развали сключения
договор, по
който е даден
задатъка /реш.
№.865/23.12.10 по г.д. №.1831/09, ІV
ГО, реш. №.110/29.06.17 по
г.д. №.3868/16, III ГО, реш. №.198/17.01.20
по г.д. №.661/19, III ГО,
реш. №.120/31.07.19 по г.д.
№.992/18, III ГО, реш. №.474/13.07.10
по г.д. №.457/09, IV ГО, и
др./. За
възникване
правото на
отказ от
договора по
чл. 93, ал.2 ЗЗД е
достатъчно
неизпълнение
на което и да
е от задълженията
на
насрещната
страна, в т.ч. и
забавеното
изпълнение,
за разлика от
общата хипотеза
на
развалянето,
когато
кредиторът
следва да
покани
длъжника да
изпълни, ако
има интерес
от
изпълнението
и то е възможно.
Именно в това
се разкрива
обезпечителната
и
наказателни
функции на
задатъка,
който
поправя
вредите от
отпадането
на облигационната
връзка.
Предпоставките
за
основателност
на иска по чл. 93,
ал.2, изр. 2 ЗЗД
са: 1. наличие
на валиден
договор с
уговорка за задатък;
2. заплащане
на задатък; 3.
неизпълнение
на договора
от
насрещната
страна и разваляне/отказ
от договора,
поради това
неизпълнение;
4. изправност
на страната,
упражняваща
правото да
получи
платения
задатък в
двоен размер
- да е
изпълнила
задълженията
си по договора
или да е
готова да
престира.
По
делото не е
спорно, че
към дата,
определена
като краен
срок за
сключване на
окончателния
договор – 16.04.2018 г.
такъв не е
сключен. Към
тази датата
не е извършено
плащане на
втората
вноска по договора,
чиято
изискуемост
страните са
обвързали с
пълното
заличаване
на наложената
възбрана с
акт № 262, том. 13,
книга
възбрани,
дв.вх.рег. № 27065,
дата вх.
рег. № 28.06.2012 г.
По
възраженето
на ответника,
че заличаването
на
възбраната
представлява
действие на
трето лице,
за което той
не отговаря.
При
тълкуване
волята на
страните
съобразно
правилата на
чл. 20 ЗЗД съдът
намира, че
общата,
несъмнена
тяхна воля е
била
плащането на
втората
вноска от
продажната
цена по
договора да
стане
единствено
след заличаване
на
посочената в
договора
възбрана. Съдът
намира, че е
без значение
обстоятелството
кой е
кредиторът
на вземането,
за принудително
изпълнение
на което е
наложена
тази възбрана.
При поемане
на
договорното
задължение
за сключване
на
окончателен
договор от
ответника Е.С.,
в качеството
му на
продавач с условие,
че бъде
заличена
възбрана,
наложена за
принудително
изпълнение на
негов дълг,
несъмнено
следва волята
на страните
за пораждане
в негова тежест
на задължение
да извърши
необходимите
действия
като длъжник
за вдигане на
тази
възбрана, в
т.ч. да ангажира
доказателства
пред
публичния/съдебния
изпълнител
за
погасяване
на дълга или
други
доказателства
даващи
основание за
заличаване
на
възбраната
като изпълнително
действие по
насочване на
изпълнението.
Единствено при
такива
доказателства
за третото
лице би
възникнало
задължение
за
заличаване на
възбраната.
Ето защо
съдът намира,
че за настъпване
изискуемостта
на
задължението
на
купувачите
за плащане на
втората вноска
за продажна
цена, служеща
и като задатък,
е било
необходимо
изпълнението
на задължението
на продавача Е.С.
за
предприемане
на
необходимите
действия в
производството
по
принудително
изпълнение за
вдигане на
наложената
възбрана. Съдът
намира, че
крайният
срок, до
който
ответникът е
следвало да
изпълни тези
си,
произтичащи
от договора
задължения, е
този
определен
като такъв за
сключване на
окончателния
договор, след
която дата той
е изпаднал в
забава. В
настоящия
случай от
страна на
ответника не
се твърди и
доказва в този
срок той да е
представил
надлежни
доказателства
пред
публичния
изпълнител
даващи основание
за вдигане на
наложената
възбрана. Едва
при наличие
на такива
доказателства
срокът,
необходим на
третото лице,
в случая
публичния
изпълнител и
служба по
вписванията,
за
заличаване
на
възбраната
следва да се
приеме като
срок по
смисъла на
чл. 6.2 от
договора.
Купувачите
Н.Г.К. и Е.Т.К. са
упражнили
правото си на
отказ от
договора с
връчване на
ответника на
писменото
уведомление
за отказ от
договора с
нотариална
покана 16.03.2021 г., към
който момент
съдът намира,
че са били изправна
страна по
договора.
От
събраните
доказателства,
обсъдени в
тяхната
цялост, в т.ч. и
подадената
искова молба
по гр.д. № гр.д. №
39258/2018 г. на СРС, 24 – ти
състав и
частна жалба
по това дело
може да се
съди, че към
момента на
подаване на
частната
жалба – 24.04.2019 г.
волята на
купувачите Н.Г.К.
и Е.Т.К. дали да
искат
обявяване на
договора за
окончателен
или за отказ от
него е била
разколебана.
Не са налице
обаче
несъмнени
доказателства,
че такава е
ясно
формирана
към този
момент и ясно
и
недвусмислено
изявление за
това да е
достигнало
до ответника
към м. април 2019 г.
В тази връзка
следва да се
обсъди и
установеното
противоречие
в
показанията
на свидетелката
С.Г.и
обясненията
на ищеца К.. По
отношение на
свидетелката
Г.съществува
съмнение за
заинтересованост
от изхода на
делото в
полза на
ответника,
предвид
връзката им
на фактическо
съжителство.
От друга
страна,
обясненията
на страната имат
ниска
доказателствена
стойност,
освен когато
съдържат
неизгодни за
нея факти. Съдът
намира, че
признанието
на ищеца, че
среща между ответника
и него е
проведена и
на нея той му
е казал, че са
купили друг
апартамент
следва да се
кредитира.
Следва обаче
да се
отбележи, че
дори и да се
приеме, че на
тази среща
ищецът К. е
заявил, че са
изгубили
интерес от
сключване на
окончателния
договор
такова
негово изявление
би било
позоваване
на
потестативното
му право да
прекрати
договора, на
което той е
имал право
към този
момент и
твърдение в тази
посока би
било такова
за изгоден за
него факт. Липсват
други
доказателства,
от които да се
съди, че
ищците без да
са обективирали
ясно
изявление за
отказ от
договора
/което би
породило
потестативния
си ефект/, са
препятствали
надлежното
му изпълнение.
От събраните
по делото
доказателства
съдът намира
за
установено,
че
непогасяването
на вземанията,
по отношение
на които е
наложена
възбрана, акт
262, том. 13, книга
възбрани, дв.вх.рег.
№ 27065, дата вх.
рег. № 28.06.2012 г. 8 се
дължи
изключително
на
поведението
на длъжника Е.С.,
който е
изчаквал окончателното
произнасяне
по въпроса за
погасяване
на част дълга,
предмет на
събиране в
производството
по принудително
изпълнение, по
давност.
Очевидно на
този
погасителен
способ ответникът
е разчитал и
към момента
на сключване
на процесния
предварителен
договор за продажба.
Това негово
правно
очакване е било
за бъдещо
несигурно събитие,
доколкото е
следвало да е
налице произнасяне
с влязъл в
сила акт на
органа по принудително
събиране на
вземането. Същото
обаче не е
посочено в
процесния
предварителен
договор като
условие за
сключване на
окончателния,
а вместо това
ответникът С.
се е
ангажирал с
кратък срок
за сключване
на
окончателния
договор
спрямо
датата на предварителния
такъв. Този
извод, наред
с останалите
фактически и
правни
изводи води до
единственият
такъв
релевентен за
настоящия
спор, че
липсва
поведение на
ищците, което
да е довело
до тяхната
неизправност
по договора,
като
неизправна
страна е бил
единствено
ответникът С..
Предвид
изложеното
съдът намира,
че ищците към
момента на
упражняване
на правото да
се откажат от
договора са
били
изправна страна
по него, а
ответникът –
неизправна
такава. Предявените
при
условията на
разделност искове
/липсват
твърдения за
солидарност
между ищците/
следва да бъдат
уважени
изцяло за по Ѕ
от общо
претендираната
в исковата молба
сума за всеки
един ищец.
По
разноските.
Съобразно
изхода от
делото ответникът
следва да
бъде осъден
да заплати на
ищците
сторените от тях
разноски по
делото.
По
възражението
на ответника
за
прекомерност
на
уговореното
между ищците
и Адвокатско
дружество „В.
и П.“
адвокатско
възнаграждение
съдът намира
следното.
Договореното
между
ответника и Адвокатско
дружество „В.
и П.“ възнаграждение
е в размер на 6576,00лева.
Съгласно
чл. 78, ал.3 от ГПК
преценката
за прекомерност
на
адвокатското
възнаграждение
се прави на
база фактическата
и правна
сложност на
делото, като
съдът може да
намали
размера до
минималния размер
на
адвокатските
възнаграждения
предвиден в
Наредбата за
минималните
размери на
адвокатските
възнаграждения.
Съобразно
разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба №1/ 2004г.
за
минималните
размери на
адвокатските
възнаграждения
минималният
размер на адвокатското
възнаграждение
в случая е 3287,22 лева.
Съдът намира,
че с оглед
фактическата
и правна
сложност на
делото
уговореното
възнаграждение
в двукратен
размер на минималното
такова се явява
прекомерно съобразно
фактическата
и правна
сложност на
делото. В тази
връзка съдът
съобрази
броя на
проведените
открити
съдебни
заседания,
като едно от
тях е
проведено
поради изразена
воля за
постигане на
извънсъдебно
споразумение;
извършените
процесуални
действия;
характера на
правния спор,
в т.ч. и
въведените
от ответника
възражения.
Съдът намира,
че
уговореното
възнаграждение
следва да
бъде намалено
до размер от 5 000,00
лева. Ответникът
следва да
бъде осъден
да заплати на
ищците
разноски в
общ размер на
8676,96 лева или по
4338,48 лева на
всеки един от
тях.
Така
мотивиран,
съдът на
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Е.П.С., ЕГН:
********** да заплати
на Н.Г.К., ЕГН: **********
и Е.Т.К.,
ЕГН: ********** на основание
чл. 93, ал.2, изр.
второ ЗЗД сумата в
размер на
по 45 962 лева, на
всеки един от
тях – задатък по
предварителен
договор за
продажба на
недвижим
имот от 28.12.2017 г., ведно
със
законната
лихва от 30.03.2021 г.
до окончателното
плащане, както
и на
основание чл.
78, ал.1 ГПК
сумата в размер
на по 4338,48
лева на всеки
един от тях –
разноски.
Решението
подлежи на
обжалване
пред Софийски
апелативен
съд в
двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
СЪДИЯ: