№ 282
гр. Козлодуй, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борислав М. Методиев
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело №
20221440100607 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. Т., с
ЕГН:********** с адрес: гр. Козлодуй, ...... чрез адв. Н. Н. Д. от гр. София, с
която е предявил против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********,
представлявано от Александър Личев и Румен Д., със седалище и адрес на
управление: гр. София ул. „Света София“ № 7, ет.5 иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20000.00 (двадесет хиляди) лева,
изразяващи се в болка и страдание, вследствие на претърпяно ПТП и
настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с него увреждания, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция - 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, както и законна лихва върху размера на
застрахователното обезщетение, което включва главница и лихва по чл.429,
ал.3 от КЗ, след изтичане на 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по реда на чл.106, ал.3 от КЗ, а именно – 13.12.2021г., съгласно
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.
Претендират се и направените в процеса разноски.
Ищецът твърди, че на 23.08.2021 г. около 19:00 ч. в с. Софрониево,
община Мизия, област Враца, ул. „Александър Стамболийски“ №31 настъпва
1
ПТП между: лекотоварен автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Транспортер“, с peг. ....., със ЗЗГОА при ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, полица №
BG/23/121000882719, управляван от М. В. А., с ЕГН:********** и
мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600“, с peг. № ......, със ЗЗГОА при ЗК
„Лев Инс“ АД, полица № BG/22/121000948639, управляван от В. С. Т., с
ЕГН:**********.
Релевира се, че от съставен Констативен протокол за ПТП № 1405698 /
23.08.2021 г. и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица 2021-1045-
494 / 23.08.2021 г. по описа на РУ-Оряхово, механизмът за настъпване на
събитието, е следният:
Водачът на лекотоварен автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Транспортер“, с peг. ....., рама № WV1ZZZ7HZ6H096935, управляван от М.
В. А., ЕГН: ********** се е движел по ул. „Александър Стамболийски“, като
поради грубо нарушение на правилата за движение съгласно ЗДвП е
управлявал МПС с несъобразена скорост, не спазва необходимата безопасна
дистанция от движещия се пред него мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР
600“, с peг. № ......, управляван от В. С. Т., ЕГН:********** и по този начин
реализира удар с последния, блъскайки го отзад. В резултат на реализираното
ПТП ищецът В. С. Т., получава телесни повреди, изразяваща се в:
• открито счупване на палеца на ляво стъпало;
• тежки охлузвания по цялата дясна страна на тялото - по ръцете в
областта на лактите и предмишницата, охлузни рани в областта на десен крак,
кръст и дясно рамо.
Сочи се, че за настъпилото ПТП има образувано ДП №221/2021г. по
описа на РУ-Оряхово, пр. пр. №4748/2021г. по описа на РП-Враца, ТО
Оряхово, прекратено с Постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 12.11.2021г. на РП-Враца, ТО Оряхово, поради изрично
заявено желание от страна на пострадалия.
Твърди се, че отговорността за процесното ПТП е на водача М. В. А.,
ЕГН:**********, който управлявал МПС - лекотоварен автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“, с peг. ....., не съобразявайки се с
правилата на ЗДвП, като е управлявал с несъобразена и висока скорост,
предвид видимост, метеорологична обстановка, пътна настилка, пътни знаци,
2
както и останалите участници в движението, в резултат на което е причинил
ПТП, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите и описани
по-горе телесни повреди на ищеца В. С. Т..
Излагат се доводи, че соченият автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Транспортер“, с peг. ....., е бил със сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД, уредено с полица BG/23/121000882719, с период на валидност
29.03.2021г. до 28.03.2022г., действаща към датата на ПТП – 23.08.2021г.,
поради което на 22.11.2021г. ищецът е отправил претенция по чл.380 от КЗ до
ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, за да му бъдат заплатени причинените
неимуществени вреди.
Релевира се, че след като на няколко пъти са изисквани документи във
връзка с ПТП, от страна на ответното дружество, последното с писмо с изх.
№ 99-1198 от 09.03.2022г. се уведомява ищецът, че съгласно застрахователно-
експертна комисия определеното справедливо обезщетение за причинените
му неимуществени и имуществени вреди е в размер на 500 лв. /петстотин/
лева, която сума при сключване на споразумение ще бъде изплатена по
посочена банкова сметка.
Твърди се, че така определеното обезщетение е явно несправедливо и
занижено, предвид болките и страданията, които ищецът е преживял, поради
което е предявил настоящия иск.
Сочи се, че след претърпяното ПТП ищецът е изживял силни физически
болки и страдания през времето на своето възстановяване, ясен спомен за
катастрофата, посттравматичен стрес, нервност, тревожност и безсъние. За
дълъг период не е могъл да стъпва изцяло на ляво стъпало поради силна болка
в областта на фрактурата, изпитвал болки в цялото тяло, схващания,
скованост изразени в лява половина, провеждал е лечение на множеството
охлузвания по цялото му тяло, като са налице остатъчни белези към
настоящия момент. Непосредствено след ПТП същият е изпитал силен шок и
гняв, че любимото му ППС и негова страст е било силно увредено и не е
могло да продължи на собствен ход, ППС, за което се е грижил с много
любов и внимание и е било изключително ценна вещ за него, които
обстоятелства са довели до допълнителни психически болки и страдания за
него.
3
Моли се, съда да осъди ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********,
представлявано от Александър Личев и Румен Д. със седалище и адрес на
управление: гр. София ул. „Света София“ № 7, ет.5 да заплати на ищеца В. С.
Т. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на
20000.00 (двадесет хиляди) лева, изразяващи се в болка и страдание,
вследствие на претърпяно ПТП и настъпилите в пряка причинно-следствена
връзка с него увреждания, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на застрахователната претенция - 22.11.2021
г. до окончателното изплащане на сумата, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, както и
законна лихва върху размера на застрахователното обезщетение, което
включва главница и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ, след изтичане на 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по реда на чл.106, ал.3 от КЗ, а
именно – 13.12.2021г., съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.
С отговора на исковата молба ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК: *********, представлявано от Александър Личев и Румен Д. със
седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Света София“ № 7, ет.5, чрез
юрисконсулт С. Х. оспорва изцяло предявения иск като неоснователен, както
по основание, така по и размер.
Ответното дружество признава за безспорен и ненуждаещ се от
доказване факта, че на 23.08.2021г. е настъпило ПТП между мотоциклет
марка „Хонда“, модел „ЦБР 600“ с рег. ...... и т. а. „Фолксваген Транспортер“
с рег. ....., който е имал валидно сключено застрахователно правоотношение с
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр. София.
Излагат се доводи, че в конкретния случай не са налице всички
елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради
което не следва да се ангажира отговорността му за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца и предявения срещу
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Ответникът оспорва вината на водача М. В. А. за причиняване на
вредоносния резултат, като се твърди, че вината за настъпилото ПТП не е на
водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД МПС.
Също така се оспорва представения по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №2021-1045-494/23.08.2021г., в частта относно
4
„обстоятелства и причини за ПТП“.
На следващо място, ответното дружество оспорва механизма за ПТП и
наличието на противоправно поведение на водача А., като се сочи, че от
представения по делото Констативен протокол, не се изяснява механизмът на
ПТП, нито причините за настъпването му. Твърди се, че действителният
механизъм на ПТП не кореспондира с описания в исковата молба.
В условията на евентуалност се прави възражение за наличие на
съпричиняване от двамата водачи за настъпване на ПТП. Сочи се, че е налице
принос по см. на чл.51, ал.2 от ЗЗД за настъпване на телесните наранявания,
като се навеждат твърдения, че ищецът е управлявал мотоциклета без
предпазна екипировка и обувки, поради което сам се е поставил в опасност.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между
причинените неимуществени вреди от ищеца и настъпилото ПТП.
Ответното дружество оспорва твърдението в исковата молба, че в
резултат на пътно – транспортното произшествие, за ищеца са възникнали
описаните в нея като вид и характер вреди, както и твърдението за тяхната
продължителност.
Релевира се, че ищецът не е получил фрактури на кости, което да
ограничава движението му и обслужването, а само счупване на нокътна
плочка на палеца на ляв крак с открита рана, както и охлузни рани по тялото.
Предявеният иск за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като
предявен в изключително завишен размер. Релевира се, че размерът на
предявения иск е прекомерен, както и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, настъпило като
резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения.
Сочи се, че на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението
следва да бъде определен, съобразно приноса на пострадалия.
Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихви, както и размерът
на претендираните лихви и началният момент, от който същите се
претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.
Признава се, че на 22.11.2021г. ответното дружество е получило
доброволна претенция от ищеца, но се твърди се, че има множество съдебна
5
практика, която гласи, че застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в чл. 496, ал. 1 от
КЗ тримесечен срок за произнасяне по предявената претенция, който в случая
е изтекъл на 22.02.2022г..
Предвид горното се счита, че не са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което се моли, исковете да
бъдат приети за неоснователни и необосновани и бъдат отхвърлени изцяло
като такива.
Претендират се разноските по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически изводи:
Видно от приети по делото протокол за пътнотранспортно
произшествие №1405698 от 23.08.2021 г., съставен от „Мл. автоконтрольор“
при РУ-Оряхово /л. 9/ и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
№2021-1045-494 от 23.08.2021г. /л.10-13/ е, че на 23.05.2021г. около 19:00 ч. е
реализирано ПТП, при което водача на автомобил „Фолксваген Транспортер“,
с регистрационен № ... – М. В. А. от с. Софрониево, обл. Враца вследствие на
неспазване на дистанция, блъска отзад движещия се пред него мотоциклет
марка „Хонда ЦБР 600“, с рег. ......, управляван от В. С. Т. от с. Софрониево,
обл. Враца. Като място на реализирането на ПТП е посочено – с. Софрониево
ул. „Александър Стамболийски“ №31. В протокола за ПТП е отбелязано, че
„Фолксваген Транспортер“, с регистрационен № ... е имал валидна
Застраховка „Гражданска отговорност“ при „ОЗК“, с полица
№BG/23/121000882719, а мотоциклет марка „Хонда ЦБР 600“, с рег. ...... е
имал валидна Застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД, с
полица №BG/22/121000948639.
От приета по делото претенция за заплащане на обезщетение от ищеца
В. С. Т. /л.72/, адресирана до ответното дружество, се установява, че той е
уведомил застрахователя ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД по полица
№BG/23/121000882719, издадена и валидна за автомобил „Фолксваген
Транспортер“, с регистрационен № ..., за настъпило ПТП на 23.08.2021г. и е
поискал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени,
вследствие на получени от ПТП-то телесни увреждания. Претенцията на
6
ищеца е получена от представител на застрахователното дружество на
22.11.2021г., видно от представено по делото известия за доставяне.
Ответникът е изискал допълнителни документи с писма от 23.11.2021г. и от
14.02.2022г., които са му били представени от процесуалния представител на
ищеца с молби, получени на 29.11.2022 г.; 08.02.2022 г. и 01.03.2022г.. На
11.03.2022г. ищецът е депозирал трета покана за извънсъдебно споразумение.
Видно от прието по делото писмо от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД с изх.
№99-1198 от 09.03.2022г. до процесуалният представител на ищеца адв. Д. е,
че във връзка с подадена от последния претенция №ЦУ-99-15693 от
22.11.2021г. в застрахователното дружество е образувана щета №0411-300-
0001-2021 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, във
връзка с която застрахователна експертна комисия е определила
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди от В. Т. в размер на 500 /петстотин/ лева.
По делото са приети от Том I копие на етапна епикриза от 21.10.2021г.
/л.53/; Лист за преглед на пациент №001677 от 23.08.2021г., издаден от „Нов
медицински център“ ЕООД гр. Враца на името на В. С. Т. /л.54/; Ехограма
№142 от 24.08.2021г. /л.55/; рентгеново изследване №549 от 23.08.2021г. за
лицето В. Т. /л.56/; Болничен лист №Е20212062281 от 24.08.2021г. за лицето
В. С. Т. /л.57/; Лист за преглед на пациент от ЦСМП-Враца от 23.08.2021г.,
издаден от ЦСМП гр. Враца на името на В. С. Т. /л.58/; Амбулаторен лист
№012263 от 24.08.2021г., издаден на В. Т. /л.59/; Болничен лист
№Е20212062573 на В. Т., издаден от Нов медицински център ЕООД гр. Враца
на 23.09.2021г. /л.60/; Рентгенови снимки /л.61-65/; Амбулаторен лист
№002716 от 24.08.2021г., издаден на В. С. Т. /л.70/; Амбулаторен лист
№003422 от 21.10.2021г., издаден на В. С. Т. /л.71/; и от Том II Справка от
НЗОК за лицето В. С. Т. за периода след 23.08.2021г. /л.44-48/; Амбулаторен
лист №222342062184 от 22.08.2022г., издаден на В. С. Т. /л.58/; и Рентгеново
изследване /л.59/, от които се установяват, извършени на ищеца прегледи,
назначени лечения и направени разходи за тях.
Изискано и прието по делото от РП-Враца ТО Оряхово е ДП
№4748/2021г. по описа на прокуратурата и №221/2021г. по описа на РУ-
Оряхово, започнато с първо действие по разследването – оглед на
местопроизшествие и водено за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.
7
„б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, видно от което е, че същото е прекратено от
наблюдаващия прокурор с Постановление от 12.11.2021г, на основание
чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.9 от НПК, вр. чл.343, ал.2, т.2 от НК.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза, се установява, че от техническа
гледна точка причина за настъпване на ПТП са субективни действия на
водача на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, с регистрационен №
... с органите му за управление, довели до движение със скорост от 82,5 км./ч.
при максимално разрешена 50 км./ч. и отклонено внимание на водача от
наблюдение на пътя пред него, довели до скъсяване на дистанцията между
товарния автомобил и мотоциклета, с което е поставил сам себе си в
невъзможност да предотврати реализираното ПТП.
Вещото лице е изчислило, че скоростта на движение на автомобил
„Фолксваген Транспортер“, с регистрационен № ..., към момента на удара е
била 82,5 км./ч., а скоростта на движение на мотоциклет марка „Хонда ЦБР
600“, с рег. ...... е била 52 км./ч.. Направено е заключение, че при движение на
товарен автомобил марка „Фолксваген Транспортер“ с максимално
разрешената скорост от 50 км./ч. ПТП не би настъпило.
Посочено е, че преди настъпване на ПТП, товарният автомобил не е
променил треакторията си на движение в смисъл използване на спасителна
маневра.
От медицинската част на приетото заключение на комплексната
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, което следва да се
кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните,
изготвено от експерти в съответната област на медицината, въз основа и на
представената по делото относима медицинска документация /която съдът не
следва да обсъжда самостоятелно, тъй като не разполага с необходимите
специални знания/, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
получил следните увреждания:
Открито счупване на нокътната фаланга на палеца на ляво ходило;
охлузвания в областта на десен горен крайник и пояса в дясно. Отразено е, че
лечението е консервативно, като оздравителния период по отношение на
откритото счупване е от порядъка на месец и половина, а на охлузванията е от
порядъка на 3-4 седмици, имайки предвид интензитета и размерите на
8
същите. Болките са били интензивни в момента на причиняване на
уврежданията, като с течение на времето са намалявали. От приложения към
делото снимков материал и от прегледа на ищеца е установено, че същият е
получил обширни охлузвания. Използването на предпазни средства, облекло,
протектори и каска същите биха ограничили настъпването на увреждане при
мотоциклетна травма. Според вещите лица лечението е било обездвижване,
свързано с прием на антибиотици, обезболяващи и правене на превръзки, като
няма данни за рехабилитация и специализирано психологично лечение.
От извършения преглед на ищеца е установено, че е налице ръбцово
изменение на гърба на нокътната фаланга на палеца на ляво ходило и
участъци на хиперпигментация в областта на описаните по-горе охлузвания,
които представляват козметичен дефект. Не е установено към момента на
прегледа усложнение на здравословното състояние на ищеца, свързано с
получените от него травматични увреждания. Не са налице и остатъчни
последици от получените от ищеца увреждания. Към настоящия момент той е
възстановен от травмите, получени в резултат на претърпяното ПТП.
Налице е пряка непосредствена причинно-следствена връзка между
претърпяното ПТП и получените от пострадалия увреждания.
Съдът кредитира експертното заключение по комплексната съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза като вярно, обективно и
кореспондиращо на събраните по делото доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. М. В. А.,
посочен от ответника, относно участието в пътно-транспортното
произшествие. В показанията си същият заяви, че на 23.08.2021г. прибирайки
се от с. Крушовица към с. Софрониево с товарен автомобил марка
„Фолксваген Транспортер“, с регистрационен № ..., вече в самото с.
Софрониево претърпява ПТП. След като влязъл в с. Софрониево, тръгнал да
се спуска надолу, когато не успява да спре и удря намиращия се пред него
мотоциклет марка „Хонда ЦБР 600“, с рег. ....... Твърди, че водачът на мотора
е направил маневра на дясно и после на ляво, като рязко намалил скоростта,
което го е объркало, че ще спира. Заявява, че е завил наляво и е намалил
скоростта, за да избегне удара, но не успял да спре. Вследствие на удара,
моторът пада на земята под буса, който започва да го бута известно
разстояние. Мотористът е отхвръкнал вдясно, а мотоциклетът вляво, като
9
товарният автомобил продължил движението си направо. Твърди, че към
момента на удара се е движел с разрешена скорост от около 50 км/ч..
Пострадал е мотористът, който му е познат и е бил облечен с тениска,
панталони и джапанки. Същият имал охлузвания по ръцете, краката и гърба –
в дясната част на тялото. По-късно е бил преместен товарният автомобил,
след разрешението на посетилите произшествието полицаи.
Съдът кредитира показанията на св. А., с изключение на частите,
относно твърдяната скорост на движение и предприетата спасителна маневра
– завой наляво, за да бъде избегнат удара с движещия се пред него
мотоциклет, доколкото същите са в противоречие на приетата по делото
КСМАТЕ. Съдът приема, че тези показания са дадени от св. А. като защитна
теза, предвид факта, че поведението на същия е било основна причина за
настъпване на ПТП, а оттам и за настъпването на уврежданията по ищеца.
Разпитан като свидетел е и С. М. И. – „Мл. автоконтрольор“ при РУ-
Оряхово, посетил местопроизшествието, след настъпване на ПТП. Установил
е, че мотоциклетът се намира в края на платното за движение вляво, а
товарният автомобил вдясно на платното, по посоката на движение. До
извършването на огледа на местопроизшествие МПС-ва не са премествани.
Пострадал е бил В. Т. от с. Софрониево, който е имал охлузвания по ръцете,
краката и тялото, както и е изпитвал болки в палеца на левия крак. По-късно
след като Т. е откаран със собствен превоз до болница в гр. Враца е
съобщено, че същият има счупване. Пострадалият не е бил с предпазно
облекло.
Съдът дава вяра на показанията на св. И., доколкото същите не
противоречат на приетата комплексна експертиза и приетите писмени
доказателства.
Във връзка с претърпените травми и настъпилите вследствие на тях
болки и страдания от ищеца, съдът е допуснал на същия двама свидетели –
Снежанка П.а Т.а – съпруга на ищеца и Милен Росенов Паисиев – живущ на
семейни начала със сестрата на ищеца.
Според двамата свидетели на 23.08.2021г. ищецът им се обажда по
телефона, като им съобщава, че е претърпял ПТП. Двамата посещават
мястото на инцидента, където установяват В. Т., като същият е бил с
охлузвания в дясната част на тялото, ръка, крак, кръст, както и е изпитвал
10
болки в палеца на ляв крак. Впоследствие лекарите установяват, че палецът
на крака е счупен. След ПТП, около два месеца са били необходими на
пострадалия да се възстанови от травмите, като белези са му останали на
местата, на които са били охлузванията, както и на счупения палец на левия
крак. Грижи за Т. е полагала съпругата му св. Снежанка Т.а, която ежедневно
му е сменяла превръзките. Според двамата свидетели пострадалият отново
кара мотор, но е по предпазлив. Съпругата му счита, че психически още не се
е възстановил, като твърди, че понякога изпитва болки на мястото на
счупения палец на крака.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните
свидетели – Т.а и Паисиев, естествено преценени съгласно изискванията на
чл. 172 ГПК, доколкото са логични и последователни, в резултат на
непосредствени и лични възприятия, като същите не се опровергават от
другите, събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ
вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е частично основателен поради
следните съображения:
Норма, регламентирана чл. 432, ал. 1 от КЗ, предоставя правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
на увреденото лице, обхваща следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му
е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
делинквента и ответника – застраховател.
11
В чл.432 от КЗ е предвидено изискването на чл.380 от КЗ, а именно
задължение за лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение,
да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция и да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение
№ 617/24.07.2022 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно
заседание на 28.09.2022 г. за безспорни между страните са обявени следните
обстоятелства: че на 23.08.2021г. е настъпило ПТП между автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“, с peг. ....., рама №
WV1ZZZ7HZ6H096935, управляван от М. В. А., с ЕГН: ********** и
мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600“, с peг. № ......, управляван от В.
С. Т., с ЕГН:**********, че към датата на настъпване на ПТП – 23.08.2021г.
за автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с peг. ..... е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ЗАД „Общинска застрахователна компания“ АД, както и че при същото на
22.11.2021г. е заведена претенция, на основание чл.380, ал.1 от КЗ от ищеца
В. С. СТ..
Застраховани лица по смисъла на кодекса за застраховането са
собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва
моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал.2 от КЗ,
респ. св. М. В. А. от с. Софрониево, обл. Враца, като водач и собственик на
лек автомобил „Мерцедес Б170“, с регистрационен ..... има качеството на
„застрахован“.
На следващо място, от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни
доказателства, както и от приетото заключение на комплексната съдебно-
автотехническата и медицинска експертиза се установяват по категоричен
начин елементите от фактическия състав на деликта.
От протокола за ПТП, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
издадени от органите на МВР, материалите от започнатото ДП №4748/2021г.
по описа на РП-Враца ТО Оряхово и №221/2021г. по описа на РУ-Оряхово и
изготвената въз основа на тях КСМАТЕ е описан следният механизъм на
процесното събитие: Мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600“ с рег. ......
12
се е движил в с. Софрониево, обл. Враца по ул. „Александър Стамболийски“ в
посока Изток-Запад. Движил се е в полагащата му се мислена линия с
надлъжна ос на мотоциклета на около 3 м. вляво от десния ръб на платното за
движение на ППС със скорост към момента на удара от около 52 км. ч.
В един момент от своето движение, намирайки се срещу дом №31,
мотоциклетът е ударен в задно колело от предна броня на товарен автомобил.
Вследствие на удара и получен ударен импулс, мотоциклетът губи напречната
си устойчивост, пада на дясната си страна и с продължаващо постъпателно и
въртеливо движение върху дясната си страна в посока, обратна на
часовниковата стрелка с насоченост към левия ръб на пътя се плъзга по
асфалта и се установява в покой, паднал на дясната си страна и с насоченост
обратна на посоката си на движение. В момент на загуба на напречна
устойчивост на мотоциклета още в началния момент на удара се отделя от
него, пада върху земната повърхност с дясно-задна част на тялото си, плъзга
се по нея, запазвайки посоката си на първоначално движение и се установява,
в покой, около десния ръб на пътя, вероятно срещу падналия мотоциклет.
Товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. .....
се е движил по ул. „Ал. Стамболийски“ в посока Изток-Запад, попътно след
мотоциклета. Движил се е в мислената дясна лента с десни колела на около 2
м. в ляво от десния ръб на пътя със скорост от около 82,5 км/ч. В един момент
при движение с тази скорост, дистанцията между товарния автомобил и
мотоциклета се скъсява, достига до мотоциклета и в процес на отвличане на
вниманието на водача на автомобила с предна челна част в областта на предна
броня, удря мотоциклета в задно колело. След удара товарният автомобил,
вследствие на по-високата скорост, преминава покрай мотоциклета от лявата
страна в посока неговото движение и се установява в покой на място,
отразено в Протокола за оглед на около 25 м. след установения в покой
мотоциклет.
От техническа гледна точка е посочено, че причина за настъпилото
ПТП са субективни действия на водача на товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер“, с регистрационен № ... с органите му за управление, довели до
движение със скорост от 82,5 км./ч. при максимално разрешена 50 км./ч. и
отклонено внимание на водача от наблюдение на пътя пред него, довели до
скъсяване на дистанцията между товарния автомобил и мотоциклета, с което
13
е поставил сам себе си в невъзможност да предотврати реализираното ПТП.
Това се потвърждава и от отразеното в протокола за ПТП. Ето защо и
при съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът намира за
доказано, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при
обстоятелствата, посочени в протокола за ПТП и в КСМАТЕ.
Произшествието е настъпило поради виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който се е
движел зад мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600“ с рег. ...... с
превишена скорост, в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Деянието на водача на товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Транспортер“ с рег. ..... – М. В. А., е противоправно, защото е извършено в
противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл.21, ал.1 от ЗДвП, а
именно при движение в населено място да не се превишава скорост от 50
км/ч в, вследствие на което е причинил процесното ПТП, с намиращия се
пред него мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600“ с рег. .......
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД - всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като в ал.2 е уредена оборимата презумпция, че
във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
В настоящия случай презумпцията на ал.2 не беше оборена и безспроно
се доказа, че водачът на товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Транспортер“ с рег. ..... – М. В. А., съзнателно, познавайки правилата на
ЗДвП, е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1, като е превишил максимално
разрешената за движение в населено място скорост от 50 км./ч. и виновно е
реализирал ПТП.
Установи се от доказателствата по делото, че е налице и причинно-
следствена връзка между настъпването на ПТП и претърпените от ищеца
травми, т.е. получените от последния телесни увреждания са резултат от
участието му в пътния инцидент. От заключението на вещите лица по
приетата КСМАТЕ е видно, че според съдебния лекар и ортопеда-
травматолог нараняванията на ищеца В. С. Т., са получени от участието му в
ПТП.
Всичко изложено и предвид застрахователното правоотношение по
14
застраховката „Гражданска отговорност“ между М. В. А., като собственик на
товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. ..... и
ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, №BG/23/121000882719, валидна към 23.08.2021
г., доказва по безспорен начин наличието на всички елементи от фактическия
състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
Изпълнено е и изискването на чл.380 от КЗ, а именно ищецът преди
депозиране на исковата молба в съда е отправил писмена застрахователна
претенция към застрахователя – ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, за
заплащане на застрахователно обезщетение с посочване на банкова сметка.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ покрива
отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват накърняване
на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
съгласно чл. 52 ЗЗД. Понятието „справедливост“ по смисъла на тази
разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически
и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз
основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на
съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968 г. /.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
КСМАЕ се установява, че като последица от пътнотранспортното
произшествие на 23.08.2021г. ищецът е получил като травматични
увреждания – открито счупване на нокътната фаланга на палеца на ляво
ходило; охлузвания в областта на десен горен крайник и пояса в дясно.
Лечението на посочените наранявания е консервативно, като
оздравителния период по отношение на откритото счупване е от порядъка на
месец и половина, а на охлузванията е от порядъка на 3-4 седмици, имайки
предвид интензитета и размерите на същите. Болките са били интензивни в
15
момента на причиняване на уврежданията, като с течение на времето са
намалявали.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и
получените от пострадалия увреждания.
При тези доказателства съдът приема за безспорно установено, че
ищецът В. С. Т. е претърпял неимуществени вреди вследствие на ПТП.
Всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в контузни
рани, счупвания и ожулвания, изживява негативни емоции, към които се
отнасят и твърдените и доказани от ищеца болки и страдания. В период от
около месец и половина – два месеца, на ищеца ежедневно е било необходимо
да му бъдат правени превръзки, като същият е изпитвал неудобство при
придвижването. Освен това, по тялото му са останали следи, както от
охлузванията, така и от получената фрактура на палеца на десния крак.
При съобразяване начина на получаване на травмите, техния вид и
характер, възрастта на ищеца /към деня на ПТП на 41 г. /, интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания, липсата на обективни
данни за трайна промяна в начина му на живот /с изключение на това, че е
станал по-предпазлив при шофиране, което трябва да се отнася за всеки един
водач на МПС/, липса на усложнения и инвалидизация, пълното
възстановяване, както и с оглед социално-икономическите условия в страната
към релевантния момент, съдът приема за справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД сумата от 7500 лв., до
който размер предявения иск се явява основателен.
Съдът счита, че това обезщетение ще компенсира изцяло действителния
обем на болките, страданията и битовите неудобства, които пострадалият е
изпитвал в периода на възстановяване, като последица от процесното ПТП.
По възраженията за съпричиняване:
С отговора на исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК ответникът е
въвел възражения за съпричиняване – твърди, че ищецът е допринесъл за
ПТП.
Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищеца като се
твърди, че същият е бил без предпазна екипировка и обувки, по който начин
сам се е поставил в опасност.
16
Възраженията на ответника са неоснователни, като недоказани, поради
следните съображения:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината на
последния не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал.2 ЗЗД. От
значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на
причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на водача на моторното превозно средство, доколкото намаляване
обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения. Затова и
решаващият съд, при въведено възражение за съпричиняване, винаги следва
да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и главно
доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда–
създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи
обективния принос на последния. Доказателствената тежест за
установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната,
която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването
трябва да е пълно съобразно правилата, предписани в правната норма на чл.
154, ал. 1 ГПК.
От приетата по делото и неоспорена КСМАТЕ, се установява, че
единствената причина за настъпването на ПТП са субективни действия на
водача на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, с регистрационен №
... с органите му за управление, довели до движение със скорост от 82,5 км./ч.
при максимално разрешена 50 км./ч. и отклонено внимание на водача от
наблюдение на пътя пред него, довели до скъсяване на дистанцията между
товарния автомобил и мотоциклета, с което е поставил сам себе си в
невъзможност да предотврати реализираното ПТП.
От изложеното може да се направи извод, че ищецът В. Т. не е
допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е бил в обективна
невъзможност да предотврати същото.
По делото се установи, че ищецът е бил със задължителната за
водачите на мотоциклети предпазна каска. Същият не е носил предпазно
облекло и обувки, но законът и не изисква такова да бъде носено при
управлението на мотоциклет.
17
Изясняването на този въпрос става с приетата по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, която съдът кредитира
като компетентна и обективна, както и от показанията на разпитаните
свидетели – М. В. А. и С. М. И..
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно. За да бъде
намалено на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела.
По делото не се установи ищецът да е носел предпазно облекло при
управлението на мотоциклета, но не се установи и причинна връзка между
липсата му и получените травми. Единствено може да се предположи, че
предпазното облекло би ограничило настъпването на охлузванията по тялото
на ищеца, но категорично не би предотвратило счупването.
Обстоятелството, че ищецът непосредствено преди ПТП не е използвал
предпазна екипировка не може да обоснове съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако поведението не е в причинна връзка с вредоносния
резултат / в този смисъл Решение №78 от 10.07.2014г. на ВКС по т.д.
№1982/2013г., I т.о./.
В заключението си по КСМАТЕ, вещите лица са посочили, че
предпазното облекло би ограничило настъпването на увреждане при
мотоциклетна травма. Това поведение обаче не би било противоправно като
бездействие, тъй като разпоредбата на чл.137е от ЗДвП изисква водачите на
мотоциклети да използват само защитни каски, но не и друга предпазна
екипировка.
Предвид изложеното съдът намира, че застрахователят не е доказал при
условията на пълно и главно доказване, направените от същия възражения за
съпричиняване, поради което и възраженията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД са
18
неоснователни.
По претенцията за лихва за забава:
Ищецът е поискал присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на застрахователната претенция - 22.11.2021
г. до окончателното изплащане на сумата, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ.
Също така ищецът е поискал и законна лихва върху размера на
застрахователното обезщетение, което включва главница и лихва по чл.429,
ал.3 от КЗ, след изтичането на 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по реда на чл.106, ал.3 от КЗ, а именно – 13.12.2021г., съгласно
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.
Съдът счита, че посочената от ищеца обща норма на чл.429, ал.3 от КЗ е
приложима само в правоотношенията по застраховане на общата гражданска
отговорност, но не и на специалната гражданска отговорност на
автомобилистите /дял II на част V от КЗ/, в който смисъл са мотивите на
Решение №93 от 27.11.2020г. по т. д. №2013/2019г. на I т. о. на ВКС.
Съгласно нормата на чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. Изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
дължими доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ; 2. Изтичането на срока по
чл.496, ал.1 /три месеца от предявяване на претенцията/, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3
Претенцията за присъждане на законната лихва върху размера на
обезщетението следва да бъде присъдена, считано от 21.12.2021г. на
основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като искането за заплащане на
застрахователното обезщетение е отправено до застрахователя на
22.11.2021г., т.е. срокът за произнасяне изтича на 22.02.2022г.. Ответникът е
изискал допълнителни доказателства, които ищецът му е представил на
29.11.2021г.. С писмо от 14.02.2022г., ответникът е изискал други документи
от образуваното досъдебно производство - автотехническа и
съдебномедицинска експертизи, които ищецът не му е представил. С писмо,
получено от ответника на 01.03.2022г., последният е уведомен от ищеца, че
исканите документи не са представени, тъй като разследващите органи не са
19
назначили автотехническа и съдебномедицинска експертизи.
Доколкото, ищецът с писмо, получено на 29.11.2021г. от ответника е
представил на последния всички поискани документи, то срокът от
петнадесет работни дни, след представяне на доказателствата по чл.497, ал.1,
т.1 от КЗ е изтекъл на 20.12.2021г. и от 21.12.2022г., която дата е по-ранна от
22.02.2022г., следва да се дължи претендираната законна лихва.
Претендираната законна лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на застрахователната претенция - 22.11.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно
уважената част от иска. Ищецът са направил разноски за държавна такса в
размер на 800.00 лева и депозит за КСМАТЕ в размер 639 лв.. Съобразно
уважената част на исканото обезщетение - 7500.00 лева при претендирани
20000.00 лева, съдът следва да му присъди 539.62 лева.
На пълномощника на ищеца адвокат Н. Н. Д. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер съобразно
уважения иск и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Поради това, дължимото на основание чл.
38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно уважения иск адвокатско възнаграждение е в
размер на 508.50 лева с ДДС.
На ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат
присъдени разноски съобразно отхвърлената част на иска. Ответникът е
направил разноски за възнаграждение на вещи лица и юрисконсулт в общ
размер на 739.00 лева и депозит за свидетел в размер на 60 лева. Така
съобразно отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в
размер на 499.37 лева.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.235 ГПК,
Козлодуйският Районен Съд, трети състав
20
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********,
представлявано от Александър Личев и Румен Д., със седалище и адрес на
управление: гр. София ул. „Света София“ № 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на В. С.
Т., с ЕГН:********** с адрес: гр. Козлодуй, ...... чрез адв. Н. Н. Д. от гр.
София, сумата от 7500 лв. /седем хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на
23.08.2021 г., причинено от застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на товарен автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. ....., ведно със законната
лихва от 21.12.2021 г. до изплащането на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
претърпени неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от
20000 лв. /двадесет хиляди лева/ и искането за законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция
- 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, съгласно чл.429, ал.3
от КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК: *********, представлявано от Александър Личев и Румен Д., със
седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Света София“ № 7, ет.5 ДА
ЗАПЛАТИ на В. С. Т., с ЕГН:********** с адрес: ..... съдебно - деловодни
разноски в настоящата инстанция в размер на 539.62 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК: *********, представлявано от Александър Личев и Румен Д., със
седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Света София“ № 7, ет.5 ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Н. Н. Д., със служебен адрес гр. София ул. „Христо
Белчев“ №2 съдебно - деловодни разноски в настоящата инстанция в размер
на 508.50 лева с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В. С. Т., с ЕГН:********** с
адрес: ..... ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********,
представлявано от Александър Личев и Румен Д., със седалище и адрес на
управление: гр. София ул. „Света София“ № 7, ет.5 сторените разноски в
размер на 499.37 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
21
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
22