№ 4611
гр. С, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110152346 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******,
представляван от АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“, №23Б срещу Н. П. Д. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 53, вх. Д, ет. 2, ап. 98, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане за сумата от 6917,98 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 53, вх. Д, ет. 2, ап. 98, аб. № 109049 за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 767,55 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 11.04.2023 г., сумата от
61,83 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.04.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 11,60 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 11.04.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 21894/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
1
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността
на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена
топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез
процесуалния й представител – адв. К. Б., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Сочи, че не се установява кой е топлоснабденият имот, до който се твърди,
че е доставено процесното количество топлинна енергия. Посочва, че липсва списък на
собствениците на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост, участвали в
провеждането на Общото събрание за избор и сключване на договор с дружество за дялово
разпределение. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД с ЕИК ****** представя
изисканите му документи.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч.гр.д. № 21894/2023 г., че по депозирано на 26.04.2023 г. заявление на
„Т С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответника в настоящото производство. Предвиди депозираното от длъжника в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК възражение, съдът е указал на заявителя да предяви установителни искове в
едномесечен срок, което последният е сторил предявявайки исковете, по които е образувано
настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
2
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
От представения с исковата молба препис на Нотариален акт за собственост върху
жилище, построено на държавно място от ЖСК „С“, гр. С № 90, том XXXI, дело № 4722/81
г. от 03.12.1981 г. при нотариус ПП при СРС, се установява, че ответницата е придобила
правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 98 с адрес: гр. С, ул. ЕВ № 22
вход. Д, ет. 2. Видно от Удостоверение изх. № 68-00-384/31.03.2025 г. стар адрес: „ул. ЕВ№
22“ се отнася за жилищна сграда с пет входа, нанесена с планоснимачен номер 841 в
кадастрален лист 404 по плана на гр. С, попадаща в кв. 60, м. Л е с настоящ адрес: ж.к. Л,
блок 53 с вх. А, вх. Б, вх. В, вх. Г и вх. Д. Следователно неоснователно е възражението, че
не се установява идентичност с процесния имот, който в исковата молба е с посочен адрес
именно: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 53, вх. Д, ет. 2, ап. 98.
Не се твърди и не се установява ответницата да се е разпореждала с правото на
собственост, поради което и съдът приема, че в рамките на процесния период същата е била
негов титуляр.
Следователно по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответницата - потребител и
топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане,
като ответницата в качеството на собственик на недвижимия имот дължи заплащане
стойността на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от
средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в
жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната
станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства от третото лице помагач и
заключение на съдебно-техническата експертиза. Съгласно заключението на вещото лице
сградата, в която се намира процесния обект е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния
период и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената
топлинна енергия. За имота стойността на ТЕ за отопление е определена на база „служебен
отчет“ поради неосигурен достъп. Според вещото лице извършените измервания в АС,
начисленията, дяловото разпределение и остойностяването на топлинната енергия са в
съответствие с изискванията на нормативната уредба и цените на топлинната енергия,
приложими в рамките на процесния период.
Съгласно ал. 3 на чл. 143 ЗЕ, ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект, а
според § 1, т. 38 ДР ЗЕ, "отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или
ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на
сградата, предвидени за отопление по проект. В изслушването си в о.с.з. вещото лице
3
посочва, че не му е представен акт за разпределение на кубатурата, поради което е използвал
данните от изравнителните сметки и съобщенията към данъчните фактури за 279 куб. м. В
срока по чл. 131 ГПК ответникът не е въвел възражение по отношение разпределението на
ТЕ в частта относно начина на определяне пълния отопляем обем на имота и на общите
части, респ. не е ангажирал доказателства за установяване на различна от взетата предвид
при изчисленията кубатура. Поради това и възражението, че не е установен отопляемият
обем, направено едва в хода по същество, е несвоевременно. Същото е и неоснователно, тъй
като доказателства, от които да се установява различен обем не са налице. Неоснователно е
и възражението, че не е извършена в срок метрологична проверка на топломера в сградата,
доколкото неговата неизправност и отклонения в отчитането не се установяват.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна и разпределена
топлинна енергия, чието количество е изчислено коректно. При определяне дължимата цена
следва да се съобразят не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се
формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Неоснователни
са оспорванията на процесуалния представител на ответника по отношение дяловото
разпределение на топлинната енергия и нейното остойностяване, тъй като видно от
заключението на вещото лице извършените отчитания и начисления са извършени надлежно.
Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът кредитира данните на СТЕ,
според която размерът на потребената топлинна енергия за процесния период от 01.05.2020г.
до 30.04.2022г. е в размер на 7114 лева, в която сума не са включени лихви за просрочено
плащане и стари задължения. Посоченият размер се установява и потвърждава и от
доказателствата, представени от третото лице помагач.
Предвид посоченото и установяване възникване на вземане на ищеца в по-голям от
претендирания размер, предявеният иск за сумата 6917,98 лева – стойност на топлинна
енергия следва да се уважи в цялост.
Ответникът дължи на ищеца и сумата 61,83 лева, определена на основание чл. 162 ГПК
от съда за извършената услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от
ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и договорите между „Т С” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. При съобразяване на представените от третото лице
изравнителни сметки и заключението на вещото лице следва извод, че за процесния имот е
извършено дялово разпределение надлежно и при спазване приложимата нормативна
уредба,
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
4
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 499,43 лева от сторените
разноски в размер на 155,18 лева – държавна такса, 300 лева – възнаграждение на вещо лице
и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение/ и в размер на 184,58 лева от разноските в
размер на 155,18 лева – д.т. и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответницата разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 50,21 лева от общо 500 лева –
адвокатско възнаграждение, намалено по възражение на ищеца за прекомерност от общо
1000 лева с оглед липсата на фактическа и правна сложност на производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Н. П. Д. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 53, вх. Д, ет. 2, ап. 98, дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК
5
****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ 6917,98 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 53, вх. Д, ет. 2, ап. 98, аб. № 109049 за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., и сумата от 61,83 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
26.04.2023 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21894/2023 г. по описа на СРС,
118 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 767,55 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 11.04.2023 г.,
претендирана за забава плащането на главницата за стойност на топлинна енергия и за
сумата 11,60 лв мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 11.04.2023 г., претендирана
за забава плащането на главницата за стойност на услуга дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК Н. П. Д. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж.к. „Л“, бл. 53, вх. Д, ет. 2, ап. 98 да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ******, сумата
499,43 лева – разноски за исковото производство и 184,58 лева разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 21894/2023 г. на СРС, 118 –ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т С” ЕАД с ЕИК ****** да заплати на Н.
П. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 53, вх. Д, ет. 2, ап. 98, сумата 50,21 лева
– разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ЕООД с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6