Номер 247806.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София10-ти граждански
На 06.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно частно гражданско
дело № 20201000502792 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Софийски апелативен съд е сезиран с молба вх. № 12020 от 16.09.2020
г., подадена от особения представител на ответниците, с която моли
въззивния съд да допълни/измени постановеното от него по настоящото дело
определение № 1972 от 14.09.2020 г. в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е подаден отговор от насрещната
страна, с който оспорва основателността на молбата и моли въззивния съд да
я отхвърли, като неоснователна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните,
установи следното:
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна, а по същество е неоснователна.
1
Софийски апелативен съд с определение № 1972 от 14.09.2020 г.,
постановено по настоящото дело е отменил определение № 7447 от
22.05.2020 г., постановено от Софийски градски съд, с което последният е
обявил, че българският съд не е международно компетентен и прекратил
производството прекратил производството по гр.д. № 16169/2016 г. по описа
на същия съд, по предявените от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *** против
Д. С. Р. и Т. Ш. искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, като е
върнал делото на Софийски градски съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Въззивният съдебен състав не е присъдил и счита, че на особения
представител на ответниците не се дължи възнаграждение за подаването на
отговор на частната жалба по причина, че с постановеното определение е
възстановена висящността на производството пред първата инстанция, за
която първоинстанционният съд му е определил възнаграждение и същото е
внесено от ищеца.
Ищецът дължи възнаграждение на особения представител за въззивната
инстанция само при въззивно обжалване на първоинстанцинното решение, но
не и при обжалване на определения, дори и те да са били преграждащи по
смисъла на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Освен това задължение на администриращия съд е да определи и
задължи ищеца да внесе депозит за възнаграждение на особения
представител, а не съдът, на който е изпратена частната жалба с отговора,
подаден от особения представител.
Ето защо следва да се отхвърли молбата, подадена от особения
представител на ответниците за изменение/допълнение на въззивното
определение в частта за разноските, като се задължи ищецът да внесе
възнаграждение и му се изплати с разходен касов ордер.
2
По тези съображения, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 12020 от 16.09.2020 г., подадена от
особения представител на ответниците, с която моли въззивния съд да
допълни/измени постановеното от него по настоящото дело определение №
1972 от 14.09.2020 г. в частта за разноските, като задължи ищецът да внесе
възнаграждение за подадения отговор на частната жалба и му се изплати с
разходен касов ордер.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3